ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456/ 06.11.2019г., Пловдив
Апелативен
съд - Пловдив ІІI граждански състав,
на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева
Христо Симитчиев
Като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев
частно
гражданско дело №646 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274 и сл., вр чл.126, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№26372/09.09.2019г. от Д.Б.Л. и В.С.Я., чрез пълномощника им адв.Ч. против Определение
№1779/20.08.2019г. по т.дело №569/2019г. по описа на П. окръжен съд, с което,
след като е оставено без уважение искането на ищците по т.д. №569/2019г. да се
спре производството по т.д. №569/19г. на ПОС до приключване на производството
по гр.дело №5895/15 на СГС, на основание чл.126,ал.1 от ГПК е прекратено
производството по т.д. №569/2019г. на П. окръжен съд, поради наличие на висящ
между същите страни, на същото основание и за същото искане по-рано заведен
спор по гр.дело №5895/2015г. на СГС /след допуснато в с.з. от 06.07.2017г.
увеличение на първоначално предявените искове/.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като се иска отмяната му и спиране на
делото до приключване на производството по гр.дело №5895/15 на СГС.
Поддържа се, че обжалваният акт е неправилен, тъй като
предявеният пред СГС срещу „ЗК“О.Л.“ иск по гр. дело №5895/2015г. е при
условията на евентуалност и в случай, че главният иск бъде уважен, евентуалният
ще бъде оставен без разглеждане, поради което между страните няма да бъде
формирана сила на пресъдено нещо. Счита се, че в
посочения случай, искът по заведеното пред ОС-П. дело срещу „ЗК“О.Л.“ ще бъде
допустим. Съответно, ако искът срещу „ЗК“О.Л.“ пред СГС бъде разгледан и уважен
или отхвърлен, сила на пресъдено нещо ще бъде
формирана и ще обоснове недопустимост на производството пред ОС-П. Посочва се,
че предвид неяснотата дали искът срещу ЗК“О.Л.“ пред СГС ще бъде разгледан, то
производството по делото пред ОС-П. следва да бъде спряно до приключването на
делото пред СГС. Счита, че предвид изтичането на предвидения по закон давностен
срок, завеждането на иска за остатъка от вземането срещу ЗК“О.Л.“ след приключване на гр.дело №5895/15 на СГС би било безсмислено.
По изложените съображения, поддържа, че т.дело
№569/2019г. по описа на П. окръжен съд не следва да бъде прекратявано, а следва
да бъде спряно до приключване на гр.дело №5895/15 на СГС, а също и поради
несъстоятелността на ЗК“О.Л.“.
Другата страна не е подала отговор на частната жалба в
законния срок.
Съдът намира, че частната жалба е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирана страна, в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт на първоинстанционния съд, с които производството по делото
прекратено, на основание чл.126, ал.1 ГПК. По същество, частната жалба е
неоснователна, по следните съображения:
Установява се, че търг. дело №569/19г. по описа на П.
окръжен съд е образувано по искова молба вх.№20901/08.07.19г., с която са
предявени активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ от Д.Б.Л. и В.С.Я. срещу ЗК „О.Л.“-К., чрез ЗК „О-к.Б.,
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от по 174 000лв. на всеки от
двамата ищци, като частични искове за обезщетения от по 200000лв., следващи им
се във връзка смъртта на дъщеря им Я.Д.Л., настъпила при пътно-транспортно
произшествие от ********г. За разликите от по 26000лв., ищците сочат, че са
предявили частични искове, за разглеждане на които е образувано гр.д.
№5895/2015г. на СГС, І-8 състав, производството по които не е приключено към
датата на подаване на исковата молба, по която е образувано т.д. №569/19г. на П.окръжен
съд, с оглед което молят да се спре производството по последното, до
приключване на производството по делото на СГС.
За да обусловят допустимостта на така предявените
частични искове, ищците са посочили, че предявяват същите за остатъка от
вземанията им от по 174000 лв, т.е. до пълния размер
на вземанията им от по 200000 лв, с оглед изтичащата
погасителна давност за непредявената пред СГС част от същите.
Установява се, че с отговора на исковата молба,
ответникът е възразил, че в производството по СГС, ищците са предявили вземания
си до пълния им размер, посредством поискано и допуснато увеличение на исковете
им срещу ЗК“О.Л.“, от първоначалния размер от по 26000 лв,
до пълния предявен размер от 200000 лв, поради което,
по-късно образувано дело пред П.окръжен съд, се явява между същите страните, на
същото основание и със същото искане и следва да се прекрати, на основание
чл.126, ал.1 ГПК.
С отговора на исковата молба са представени доказателства,
че по гр.дело №5895/15г. на СГС, от Д.Л.
и В.Я. е депозирана за с.з., насрочено на 23.03.17г., молба с искане за
допускане на увеличение на предявените от ищците по делото главен и евентуални
частични искове, вкл. срещу ответника ЗК“О.Л.“,
до пълния им размер от по 200000лв. Видно от представения с отговора протокол
от с.з. от 06.07.17г. по същото дело, в това заседание, съдът е допуснато
увеличение на предявените главни и евентуални искове до пълния им размер от по
200000 лв.
Съгласно чл.126, ал.1 ГПК, „Когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата
за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по
вече висящ частичен иск.“
Във връзка с наличието на противоречива съдебна
практика при тълкуването и прилагането на посочената норма, ВКС, ОСГТК е
постановил Тълкувателно решение № 3/2016
от 22.04.2019 год, в т.3 от което е отговорил на
въпроса: „Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на
частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото
вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?“,
по следният начин:
„Не е налице
процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на
същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано
заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до
различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им
в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.
Ако с последващия
частичен иск е предявена същата част
от вземането, която е предмет на
първоначалния частичен иск, по който
по-рано заведеното дело е висящо, е
налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.“
Съдът счита, че в настоящия случай е налице именно
последната хипотеза, тъй като, с оглед допуснатото пред СГС увеличение на
предявените от Д.Л. и В.Я. срещу евентуалния ответник ЗК“О.Л.“ искове
до пълния размер на вземанията им от по 200000 лв на претендираните обезщетения
за неимуществени вреди, във връзка смъртта на дъщеря им Я.Д.Л., настъпила при
пътно-транспортно произшествие от ********г., по-късно заведеното дело пред П.
окръжен съд срещу ЗК“О.Л.“ е между същите страни, на същото основание и за
същото искане, доколкото искането за присъждане на остатъка от вземанията на
двамата ищци над сумата от 26000 лв, до пълния
предявен размер от 200000 лв, вече е направено и
прието в по-рано образуваното производство по гр.дело №5895/15г. на СГС.
Следва да се отбележи, че доколкото нормата на чл.126,
ал.1 ГПК е процесуална, същата следва да се тълкува и прилага стриктно, като
при липса на изрично предвидено законово изключение относно хипотезите, при
които разглеждането на предявеното по по-рано образуваното дело право е обусловено
от поставено от ищеца процесуално условие, същата
следва да се счита приложима при всяка форма на предявяване на спорното право,
т.е. дори при предявяването му при евентуално или алтернативно съединяване с
главния иск, което в крайна сметка се определя от волята и интереса на самия
ищец. Също така, предпоставка за недопустимост на по-късно заведеното дело
между същите страните, на същото основание и за същото искане е висящността на по-рано образуваното дело, а не
приключването му с влязло в сила решение, с което спорът е бил разрешен със
сила на пресъдено нещо между същите страни. В такава
хипотеза, основание за недопустимост на по-късно образуваното дело би била
разпоредбата на чл.299, ал.2, вр. ал.1 ГПК.
Освен това, съгласно чл.116, б.“б ЗЗД, давността се
прекъсва за предявяването на иск, но не се смята за прекъсната, ако искът не бъде
уважен. Видно е, че законодателят е свързал ефекта на прекъсване на давността с
окончателния резултат по предявения иск, което означава, че независимо дали
правата на ищците са предявени чрез главни или евентуални искове, и в двата
случая давността ще се счита за прекъсната само при уважаването им. В случая с
евентуално предявените искове, давността за предявените с тях притезателни права ще се счита прекъсната само ако бъдат
разгледани и уважени. Но предявяването им за разглеждане при това процесуално условие
е сторено в случая само по волята на ищците, титуляри на предявените права,
съобразно преценения от самите тях интерес да посочат като предпочитан ответник
„Л.И.“АД - застраховател на единия делинквент, а
ЗК“О.Л.“ - застраховател на другия делинквент – като евентуален. Логично е в този случай да се
приеме, че при уважаването на исковете срещу предпочитания (главния) ответник,
ищците няма да имат интерес от разглеждане на исковете им за същите вземания
срещу застрахователя на другия делинквент. Впрочем,
именно в производството по по-рано образуваното дело следва да се разреши
въпросът (вкл. по реда на инстанционния контрол)
относно необходимостта от произнасяне по иска срещу евентуалния ответник
ЗК“О.Л.“, в случай, че исковете срещу главния не
бъдат уважени в пълен размер, както се твърди в отговора на исковата молба, че
се случило по гр.дело №5895/15г. на СГС. Този въпрос обаче не може да бъде
обсъждан в настоящото производство.
По изложените съображения, частната жалба срещу Определение
№1779/20.08.2019г. по т.дело №569/2019г. по описа на П. окръжен съд, ще се
остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№26372/09.09.2019г. от Д.Б.Л. и В.С.Я., чрез
пълномощника им адв.Ч. против Определение
№1779/20.08.2019г. по т.дело №569/2019г. по описа на П. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.