Р Е Ш Е Н И Е № 260073
гр.
Враца, 16.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 19 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260151/26.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 34/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, частично е уважен за сумата от 5 000,00 лв. предявеният
от И.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу "Тролейбусен транспорт –
Враца" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с
чл. 52 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на
травматично увреждане, причинено на 22.04.2019 г. в транспортно средство –
тролейбус в гр. Враца, управлявано от лице при изпълнение на работата му,
възложена от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 22.04.2019 г. до погасяването ѝ, като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000,00 лв.
Срещу
така постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена
въззивна жалба от ответното
дружество "Тролейбусен
транспорт – Враца" ЕООД, чрез адв. К.К., в която се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на същото в тази му част. Твърди се, че правните изводи на
районния съд са необосновани, тъй като противоречат на събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че по делото не е установено наличието на противоправно причиняване на вреди на ищцата, тъй като
установяването на нарушения на ЗДвП се осъществява от длъжностни лица на службите
за контрол, предвидени в същия закон, по административен ред, а съдът няма
правомощие да установява такива, като няма съставени нито АУАН, нито НП за
нарушение на ЗДвП в случая. Посочва се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е изследвал причинната връзка
между деянието и настъпилия вредоносен резултат, поради което същото е
необосновано. Навеждат се доводи, че за да бъде установено обстоятелството, че
вредите са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
някаква работа, е следвало да бъде проверена облигационната връзка между това
лице и възложителя-ответник, като без писмени доказателства и само със
свидетелски показания по делото не може да бъде установено наличието на трудово
правоотношение, тъй като за действителността на трудовия договор се изисква
писмена форма. Поддържа се и че в мотивите на първостепенния съд липсва правен
извод за материалноправното основание, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа на лицето. Твърди се, че по
делото липсват и доказателства за реда, по който става ежедневното възлагане на
работата при ответното дружество, както и за това, че именно свидетелят И. е
следвало да управлява конкретния тролейбус на процесната
дата. Излагат се и съображения, че вината на прекия причинител на вредите е
опровергана от липсата на АУАН и НП, съставени за нарушение на ЗДвП в случая.
На
следващо място се навеждат доводи за прекомерност и несъответствие с принципа
на справедливост на определения от съда размер на обезщетение за неимуществените
вреди. Посочва се, че представените по делото медицински документи не
установяват причинената на ищцата травма да се дължи на счупване на 4 ребра и
тази неопределеност не може да бъде санирана от
назначената по делото СМЕ, която съдът безкритично е ценил. Твърди се, че не
става ясно по какъв способ районният съд е разграничил причинените на ищцата от
инцидента болки и страдания от тези, причинени ѝ от другите придружаващи
заболявания.
Излагат
се и съображения, че в първоинстанционното решение липсват
мотиви, за това, че ищцата в момента на инцидента се е намирала в ППС, без
валидно основание за това – без да има билет в тролейбуса, като билетът, който
твърди, че е търсила при качването си, е могъл да бъде представен по делото.
Сочи се, че ищцата в момента на инцидента е била неправомерно в тролейбуса,
като не е било налице основание за съда да присъжда обезщетение, тъй като по
този начин тя черпи права от собственото си противоправно
поведение. Поддържа се, че ако такъв билет е бил наличен, то ответното
дружество е могло да се ползва от задължителната застраховка при такива случаи
и при наличието на надлежно установено ПТП, като на ищцата щяло да бъде
изплатено обезщетение и без да заявява претенцията си по исков ред.
Иска
се от въззивния съд да отмени в обжалваната му част първоинстанционното решение и да отхвърли исковата
претенция.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от ищцата И.А.П., чрез адв. М.М., в
който се излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че в
обжалваната му част първоинстанционното решение е
правилно, като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е
изградил констатациите си в съответствие с чл. 12 ГПК. Посочва се, че
установяването на противоправно поведение в съдебното
производство не е обусловено от задължителното провеждане преди това на административнонаказателно или наказателно производство, а
доказването става с всички допустими по ГПК средства. Твърди се, че водачът на
тролейбуса освен посочените от съда нарушения, е нарушил и нормата на чл. 119 ЗДвП. Изтъква се, че по делото има събрани гласни доказателства за възлагането
на работа по превоз на пътници от ответното дружество на свидетеля М. И., като
за това дали и каква конкретно работа ще бъде възложена някому законът не
изисква спазване на форма, в подкрепа на което твърдение се цитира практика на
ВКС. Сочи се, че наличието или липсата на билет не е елемент от състава на деликта, а ако ответното дружество е имало валидни застрахователни
договори, за него е била налице правната възможност да привлече в процеса като
трето лице застрахователното дружество.
В
отговора на въззивната жалба е инкорпорирана и
насрещна въззивна жалба от ищцата И.А.П., с която се обжалва първоинстанционното
решение в частта, в която искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., като се
излагат съображения, че в тази му част решението е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че изводът на съда, че не
всички твърдени от ищцата вреди са вследствие на процесния
инцидент, е неправилен. Посочва се, че от ищцата се твърдят вреди – повишено
кръвно налягане, ускорен пулс и фрактура на четири ребра, както и физическия,
емоционален и психически дискомфорт, последица от
тази травма, като от мотивите на първоистепенния съд
не става ясно кои от тях не са вследствие на инцидента. Сочи се, че нито в
исковата молба, нито в съдебно заседание са излагани твърдения относно причинна
връзка на предхождащото инцидента злокачествено заболяване на ищцата с
оплакванията ѝ след него. По отношение на заболяването бронхит, за което
е установено, че не е в причинна връзка със счупването на ребрата, се излагат
съображения, че от този факт не следва, че болката, която ищцата е изпитвала
при вдишване, кашляне и движение, е била по-малка. Изтъква се, че състоянието,
макар да не е възникнало като усложнение на травмата, значително е допринесло
за усещането на болка при кашлица, каквато при здрави ребра не би била налице.
Поддържа се, че съдът при определяне на размера на обезщетението не е отчел
характера на увреждането, а именно, че е засегната основна двигателна функция,
нито степента му – наличието на средна телесна повреда. Твърди се, че
основателността на иска в пълния му предявен размер се обуславя от интензитета
и продължителността на търпяната от ищцата болка, от чувството за безпомощност,
предизвикано от факта, че живее сама, от наложителността на намеса и ангажиране
на близки за подпомагането ѝ за некратък период от време.
Иска
се от съда да остави без уважение подадената от ответника въззивна
жалба и да уважи насрещната такава и предявения иск изцяло. Претендират се и
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от "Тролейбусен транспорт – Враца"
ЕООД, чрез адв. К.К., в
който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същата.
Посочва се, че насрещната въззивна жалба е средство
за защита, но само когато е възможно в резултат от уважаване на въззивната жалба на насрещната страна да се стигне до
противоречиво разрешаване на отделните съединени искове или до противоречие
между отделните части на решението при частично уважаване или отхвърляне на
иска. Поддържа се, че жалбата няма характера на насрещна поради следното: в нея
не се твърдят гореизложените обстоятелства; въззивната
жалба на ответника не съдържа искане, с което да се атакува отменителната
част на решението на първостепенния съд; ищцата не е депозирала въззивна жалба срещу отхвърлителната
част на решението, а с насрещната въззивна жалба се
цели отмяна именно на тази част, като решението е следвало да бъде атакувано с въззивна жалба в законоустановения
срок; същата е просрочена като въззивна жалба; с нея
се цели заобикаляне на закона; не е депозирана като самостоятелна, а е
привнесена в отговора на въззивната жалба и не е
заплатена държавна такса за нея.
Иска
се от съда да остави без разглеждане подадената насрещна въззивна
жалба като просрочена и процесуално недопустима. Алтернативно се иска същата да
бъде оставена без движение, а на страната да бъде указано да внесе съответната
държавна такса. Ако не се възприеме гореизложеното, се иска от съда да остави
без уважение насрещната въззивна жалба и да потвърди
атакуваната с нея отменителна част на първоинстанционното решение.
По
отношение на наведените в отговора на насрещната въззивна
жалба възражения за нейната недопустимост съдът се е произнесъл в закрито
заседание с Определение № 260051/19.01.2021 г. като е изложил следните мотиви: Съгласно
чл. 263, ал. 2 ГПК в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна
въззивна жалба, която трябва да отговаря на
изискванията за въззивна жалба. Процесуално
легитимирана страна да подаде насрещна въззивна жалба
е въззиваемата страна по въззивната
жалба. Изискването за допустимост на насрещната въззивна
жалба е да е подадена първоначална въззивна жалба и
жалбоподателят по насрещната такава да има правен интерес от обжалването.
Безспорно в случая тези две предпоставки са налице – подадена е първоначална въззивна жалба от ответника "Тролейбусен транспорт –
Враца" ЕООД, а насрещната страна – И.А.П. има правен интерес от обжалване
на решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10 000,00
лв. Неоснователни са доводите на въззивника-ответник,
че насрещната въззивна жалба е просрочена, тъй като
тя е подадена в законоустановения за това срок – в
двуседмичния срок за отговор на въззивната жалба, и е
инкорпорирана в същия /съобщението за подадената въззивна
жалба е получено от процесуалния представител на ищцата на 07.12.2020 г., а
отговорът и насрещната въззивна жалба са подадени на
17.12.2020 г./.
По
отношение на твърдението, че за въззивно обжалване на
решението с насрещната въззивна жалба не е заплатена
дължимата държавна такса е отбелязано, че още при завеждане на исковата молба с
Определение № 104/10.01.2020 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е била
освободена от заплащане на държавна такса и разноски в производството по
делото. Както е изяснено в мотивите към
т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че
няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я
освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на
съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в
обстоятелствата. Предвид гореизложеното,
ищцата не дължи държавна такса за подадената от нея насрещна въззивна жалба и няма основание за оставянето на
производството без движение и даване на указания за внасянето на такава.
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в рамките на
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно чл. 263, ал. 2 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За
да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен
съд – Враца е сезиран от И.А.П. с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, и с предявен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, против "Тролейбусен
транспорт – Враца" ЕООД, за заплащане на сумата от 10 000,00 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие на травматично увреждане, причинено
на 22.04.2019 г. в транспортно средство – тролейбус в гр. Враца, управлявано от
лице при изпълнение на работата му, възложена от ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.04.2019 г. до
погасяването ѝ.
В исковата молба се
твърди, че на 22.04.2019 г.
около обяд, на път за дома си, ищцата се качила от
спирка пл. "Софроний Врачански" /пл. "Благоев"/ на транспортно средство – тролейбус, с намерение да слезе на спирката в кв. "Младост",
който маршрут бил обичаен и редовно ползван от нея. Сочи се, че ищцата пътувала сама,
като седнала в тролея на седалка отдясно на вратата по посока качване, която е
разположена с гръб към прозореца и лице към пътеката, между останалите седалки, разположени в два реда.
Твърди се, че докато търсела билета си в чантата,
за да го перфорира, превозното средство внезапно и изненадващо за нея спряло
преди да е стигнало на спирка "Суми". В резултат от това рязко спиране тя се
блъснала в облегалката на седалката от дясната ѝ страна и паднала на пода, без да има възможност да се предпази.
Изпитала силна болка в областта на гърдите, прималяло ѝ, но не изгубила съзнание. Бил подаден сигнал на тел.
112, като в резултат била изпратена линейка, която я изчакала на спирката на болницата
с екип на ЦСМП, който при прегледа установил обективното ѝ състояние: болка в гръден кош вдясно,
усилваща се при дишане, палпаторна болка по скапуларна линия вдясно; пулс - 90 удара в мин. и кръвно
налягане 160/90. Сочи се, че ищцата била транспортирана до Спешно приемно отделение на
МБАЛ гр. Враца. Там била посетена от ***а на тролея /М. И./, който бил загрижен
за състоянието ѝ, както и от полицаи, отзовали се на
сигнала, от които разбрала, че тролеят е с номер *** – червен. Бил
ѝ извършен преглед и направено образно изследване – рентген на гръден
кош. Преди да бъде разчетено същото ѝ била поставена диагноза "Контузия на гръден кош" с код по МКБ S 20.2, обективирана в Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО с № 004442/22.04.2019 г., като ищцата била
освободена без назначена терапия поради факта, че единствената подходяща в
случая била свързана с приема на обезболяващи медикаменти, които били
противопоказани за състоянието ѝ, тъй като била диагностицирана
със злокачествено заболяване с метастази в черен дроб. Твърди се, че ищцата
в продължение на доста време изпитвала непрекъсната болка и постоянно
затруднение при дишане поради силния болков синдром,
което състояние било изключително мъчително за нея. Не могла да се обслужва
самостоятелно. В първата седмица след инцидента не могла да стане от леглото
без чужда помощ, като в този период помощ ѝ оказвала нейната сестра. Посочва се, че ищцата
се обездвижила, залежала се, и след около три месеца
състоянието ѝ се влошило. На 15.07.2019 г. ѝ бил направен рентген
на бял дроб, от който се установило състояние на бронхит и състояние след
фрактура на четири ребра в дясната част на гръдния кош, получена при падането в
тролея. Това ѝ състояние било потвърдено при направен КАТ на гръден кош
на 13.08.2019 г., от който се установило: "Фрактури
на ребра вдясно също непрезентиращи се в предходното
изследване" и при контролен КАТ от 20.11.2019 г.,
установяващ "Консолидирани ребрени фрактури вдясно по
задна аксиларна линия от 7-мо до 10-то ребро. Към
настоящия момент има данни за лека прогресия в броя и размерите на някои от
вторичните паренхимни лезии,
повечето от които се намират в дясна белодробна половина". Ищцата посочва, че за
причинените ѝ неимуществени вреди отговаря ответникът като собственик на
всички тролейбуси в града.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника
"Тролейбусен транспорт – Враца" ЕООД, ЕИК: ***, в който се оспорва основателността на предявения иск. Поддържа се, че в случая не се установява виновно поведение на служител на дружеството. Посочва се,
че не се установява наличие на причинна връзка между настъпилите вредни
последици и противоправно поведение от страна на
служител на ответника. Иска се предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговорите,
както и оплакванията във въззивната жалба, насрещната
въззивна жалба и съображенията в отговорите на същите,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с възникването на предпоставките за уважаване
на предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди на ищцата, както и справедливия
размер на имуществената отговорност на възложителя.
За да се произнесе по
основателността на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства и заключението на приетата съдебномедицинска
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ на 22.04.2019 г. била
повикана спешна медицинска помощ за пациента И.А.П.. Според анамнезата в
медицинския фиш пациентката е паднала в тролей и си е ударила гръдния кош на
друга седалка – облегалка, като от клиничния преглед се установило, че
пациентката се оплаква от болки в гръдния кош вдясно, усилващи се при дишане. Измерено
е артериално налягане на ищцата – 160/80 и пулс 90/мин. Фишът е подписан от ***а
на тролея – М. И., ЕГН: **********.
По
делото е представен и лист за преглед на И.П. в КДБ/СО от същата дата –
22.04.2019 г., видно от който на пациента е била поставена основна диагноза
–контузия на гръдния кош. Отразено е, че при рязко спиране на тролея пациентката
се е ударила в областта на гръдния кош, като обективното състояние на жената се
изразявало в болки в областта на гръдния кош вдясно. Извършена ѝ била рентгенография
на ребра – едностранно.
Видно
от резултата от 23.04.2019 г. на рентгенологичното
изследване на ищцата в Отделение по образна диагностика на МБАЛ „Христо Ботев”
АД Враца, П. имала ро-данни за фактури на VIII и IX десни
ребра по скапуларна линия и суспектна
фрактура на X дясно ребро по скапуларна линия.
Установява
се, че на 15.07.2019 г. в „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД, Отделение
„Образна диагностика”, на И.П. било извършено образно изследване, според което ищцата
имала бронхитис хроника; състояние след фрактури на
шесто, седмо, осмо и девето десни ребра дорзално;
ССС-норма.
На
13.08.2019 г. и на 20.11.2019 г. в „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД, Отделение
„Образна диагностика” на И.П. било извършено изследване: КАТ на гръден кош с
поставяне на абокат и контраст. Според резултата от
първото изследване на ищцата били установени фрактури на ребра вдясно, непрезентиращи се в предходното изследване от 13.03.2019 г.
Според резултата от изследването от 20.11.2019 г., били констатирани консолидирани
ребрени фрактури вдясно по задна аксиларна линия от
7-мо до 10-то ребра.
По
делото е постъпило писмо рег. № 105830-78/11.03.2020 г. от Дирекция
"Национална система 112", Районен център 112 – Монтана, с приложен
към него компактдиск, съдържащ аудиозапис и
електронни картони, от което се установява, че повикването към ЕЕНСП 112,
регистрирано на 22.04.2019 г. за пострадало лице в обществен транспорт в гр.
Враца е постъпило в 12:02:40 ч. от мобилен номер ***. Инцидентът е предаден на
ЦСМП – Враца в 12:06:33 ч. и на ОДЧ на ОДМВР – Враца в 12:06:39 ч.
Съгласно
заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че от приложената медицинска документация на П. е видно, че същата е
получила счупване на четири ребра вдясно по една линия вследствие на инцидента.
Посочено е, че тези увреждания са ѝ причинили трайно затруднение на
движенията на снагата /респ. дихателните екскурзии на гръдния кош/. Вещото лице
е констатирало, че оздравителният период е от порядъка на 2-3 месеца при липса
на усложнение. Със заключението е дадена благоприятна прогноза за оздравяване.
Според експертното заключение посоченото състояние /повишено кръвно налягане,
ускорен пулс и фрактура на 4 ребра/, описано в медицинската документация, е
последица от инцидента на 22.04.2019 г. Изрично е посочено, че няма причинна
връзка между описания хроничен бронхит и травматичното увреждане на гръдния
кош, тъй като според определението на Световната Здравна Организация (СЗО) за
хроничен бронхит може да се говори тогава, когато при даден пациент през две
последователни години в продължение на най-малко 3 месеца на годината е била
налице кашлица с експекторация – продуктивна кашлица.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че лечението за фрактура на ребра е
консервативно – първо с ограничаване на движенията на пациента, на натоварвания,
които водят до по-чести увеличения на движенията на ребрата в гръдния кош,
които се засилват при натоварване и второ – с болкоуспокояващи, като в случая
на пациентката, с оглед придружаващо заболяване, няма проблем да приема
болкоуспокояващи. Според вещото лице в момента на травмата болният отделя
адреналин, от което се учестява пулсът, повлиява се
кръвното налягане, болките се притъпяват, но когато човек се успокои, болката
вече се усеща по-силно. Експертът уточнява, че в първите два-три месеца след
инцидента ищцата е имала затруднено движение във връзка с изкачване на стълби,
със ставане от легло, с навеждане и др., а към настоящия момент не се очаква да
има затруднение при ходене. В момента на инцидента пострадалата не е могла да
се придвижва спокойно, като счупените ребра са затруднявали всяко кашляне,
дишане и напрягане.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Г./*** при
"Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД/, В. Ц. /сестра на ищцата/ и М. И.
/*** в "Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД/.
В
показанията си свидетелката Р. Г.заявява, че в деня на настъпване на инцидента
с ищцата пътувала като пътник в тролейбуса, а не като ***, каквато длъжност
изпълнявала при ответното дружество. Свидетелства, че се качила в тролейбуса на
спирката на площад Благоев в посока болницата, като към този момент ищцата
стояла права до стълба, който е до вратата. Свидетелката твърди, че в момента,
в който усетила трус след рязко спиране на тролея, първо се хванала, за да
задържа себе си и в момента, в който се обърнала, видяла, че ищцата е паднала
на пода. Г. посочва, че са помогнали на ищцата да стане и свидетелката я е
попитала дали иска да извика бърза помощ, при което ищцата се съгласила. Според
свидетелката състоянието на ищцата било адекватно, без изражение на болка и
след като пристигнала линейката, медиците я чакали на спирката.
От
показанията на свидетеля М. И. – *** при ответното дружество, се установява, че
в деня на инцидента той шофирал тролея, като бил спрял на спирката на площад
"Благоев". При тръгване на тролейбуса /с начална скорост/ пред него се
движел автомобил, който спрял внезапно, за да мине пешеходец на пешеходната
пътека, при което свидетелят, за да не го удари, също спрял тролейбуса. И. посочва,
че чул, че в тролея става суматоха, станал, обърнал се и видял, че жената била
паднала на задните си части на пода на тролея, след което неговата колежка *** Р.,
ѝ помогнала да стане. И. твърди, че след това потеглил с тролейбуса,
защото жената нямала никакви видими белези и така стигнали до спирката на
болницата. Там ги чакала бърза помощ, тъй като Р. Г.се била обадила на тел.
112. Свидетелят твърди, че лекарите поели ищцата, след като същата слязла по
стълбите, след което затворил вратите на превозното средство и потеглил.
Споделя, че се поинтересувал от състоянието на жената, като след като оставил
тролейбуса в депото, взел личната си кола и отишъл в болницата в деня на
инцидента. Там го посрещнали медиците и му казали, че тази жена постоянно ги
посещавала за такива някакви оплаквания. И. твърди, че изчакал жената да излезе,
попитал я за състоянието ѝ, а тя му отговорила, че е имала натъртвания на
различни места по нея. Предложил ѝ да я закара до мястото, където е
тръгнала и я закарал на пазара. Попитал я има ли нужда от лекарства, за да
ѝ даде пари, но тя отказала. Свидетелят споделя, че разбрал, че ищцата
била на страничната седалка, а оборудването в салона на този модел тролей било
следното: нямало ръкохватки на седалките, но на страничната седалка, на която е
седяла жената, от страната към вратата имало подлакътник
– ограничител, на който може да постави ръката си, от другата страна на
седалката – откъм другата седалка нямало подлакътник;
нямало колани или други обезопасителни елементи.
В
показанията си свидетелката В. Ц. – сестра на ищцата, твърди, че получила
обаждане от сестра си между 12:30-13:00 часа на 22.04.2019 г. Сестра ѝ била
притеснена, плачела и тогава свидетелката разбрала за случая. Свидетелката
твърди, че ищцата ѝ е споделила, че е седяла или ставала, за да си
перфорира билета и тролеят внезапно е спрял, при което паднала на дясната си
страна, ударила си ръката, поради което целият гръбначен стълб я болял, не могла
да стане, поради което са ѝ помогнали хора. Ц. заявява, че след обаждане
на тел. 112 пристигнала бърза помощ и след като тролеят спрял на болницата,
била придружена до бърза помощ. Свидетелката споделя, че през ден или всеки ден
е пътувала до дома ищцата от лозето, където живеела, тъй като сестра ѝ
била в безпомощно състояние, не можела да стане от леглото, болял я гърбът,
ръката и всички стави. Ц. посочва, че е закупувала различни обезболяващи за
сестра си. И.П. правела една-две крачки и спирала поради липса на сили. Слагала
ѝ подлога. Сутрин ядяла по няколко лъжици, нямала апетит, нямала сили,
често плачела, била депресирана и изнервена от болката и това състояние
продължило близо месец, след което тя започнала постепенно да се възстановява,
като периодът на възстановяване бил до около есента на
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД:
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: 1/ деяние /действие
или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди, водещи до неблагоприятни последици – болки и страдания; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
От
показанията на свидетелката-очевидец Г., се установява, че в деня на настъпване
на инцидента ищцата стояла права до стълба, който е до вратата на тролейбуса,
като след рязкото му спиране, видяла, че е паднала на пода, а свидетелката
ѝ помогнала да стане. Свидетелят И. – *** на тролейбуса, потвърждава
показанията на свидетелката Г., като посочва, че при тръгване на тролейбуса,
който бил спрял на спирката на площад "Благоев", пред него се движел
автомобил, който спрял внезапно, при което свидетелят, за да не го удари, също
спрял тролейбуса. И. възприел, че след спирането на тролейбуса ищцата била
паднала на пода, след което свидетелката Г. ѝ помогнала да стане.
Свидетелите посочват, че бил повикан екип на Спешна помощ, който откарал ищцата
в болницата в гр. Враца.
Съдът
приема тези свидетелски показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за
обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства и житейски логични – субективните възприятия на свидетелите
относно главния факт на доказване /настъпването на вредоносния резултат и
причината за него/ са формирани непосредствено и не са повлияни от други
обстоятелства.
Тези
правнорелевантни факти се потвърждават и от изводите
на приетата като компетентно изготвена и неоспорена съдебномедицинска
експертиза, която за целите на изследването е анализирала представената по
делото медицинска документация.
Вещото
лице изяснява, че ищцата е получила счупване на четири ребра вдясно по една
линия вследствие на инцидента, което ѝ е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата /респ. дихателните екскурзии на гръдния кош/. Според
експертното заключение посоченото състояние /повишено кръвно налягане, ускорен
пулс и фрактура на 4 ребра/, описано в медицинската документация, е последица
от инцидента на 22.04.2019 г. Съдът кредитира приетото по делото
експертно заключение, като намира, че същото е обективно, пълно и компетентно
изготвено.
Предвид
гореизложените обстоятелства по делото е безспорно установено настъпването на
вреди, изразяващи се в неблагоприятни последици – болки и страдания за ищцата,
в резултат на рязкото спиране на тролейбус и падането ѝ.
Един от основните спорове се съсредоточава
по отношение на обстоятелството дали е било налице противоправно
поведение от страна на служител на ответника, на който е била възложена работа
по превоз на пътници.
Установява се по делото, че противоправното действие на служител на ответното дружество като елемент от фактическия
състав на деликта се състои в рязкото спиране на тролейбуса,
управляван от него. В тази насока са показанията
както на свидетелката Г., така и на самият *** на тролейбуса – И., който
посочва като причина за спирането му внезапното спиране на движещ се пред него
автомобил. Противоправността на действието на ***а се изразява в нарушаване на
правилото, регламентирано в чл. 132, т. 2 от ЗДвП, установяващо задължение на водача на МПС при превозване на
пътници преди потегляне и
по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване, както и на правилото, регламентирано в чл. 23, ал. 1 ЗДвП, установяващо
задължение на водача на пътно превозно средство да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Следователно по делото е установено и
несъответствието между правно дължимото и фактически осъщественото поведение на
***а на тролейбуса.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, като по делото не е
проведено насрещно доказване от страна на ответното дружество, в
чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението във въззивната
жалба, че по делото не е установено наличието на противоправно
причиняване на вреди на ищцата, тъй като няма съставени нито АУАН, нито НП за
нарушение на ЗДвП в случая, а съдът няма правомощие да установява такива. Противоправността на поведението на делинквента
като елемент от фактическия състав на деликта подлежи
на пълно и главно доказване от ищеца, като това може да стане с всички доказателствени средства и няма изискване за начина, по
който следва да бъде доказана. В случая такова доказване е осъществено
посредством събраните по делото свидетелски показания, като липсата на съставен
АУАН и НП за нарушение на ЗДвП е ирелевантна в
случая. Изцяло в правомощията на съда е да установи наличието и липсата на противоправност, преценявайки представените по делото
доказателства, обосноваващи основателността на иска.
Неоснователно е и възражението за неустановяването на
причинно-следствената връзка между поведението и настъпилите вреди. Тя е налице, при условие че вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента. С оглед на това и доказателствата по делото настоящият съдебен състав счита, че причинно-следствената връзка
е доказана. Тя се установява не само от показанията на свидетелите Г. и И., които заявяват, че след рязкото
спиране на тролейбуса са възприели, че ищцата е паднала на пода, но и от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, което посочва, че уврежданията на ищцата, описани в медицинската документация, са
последица от инцидента на 22.04.2019 г.
На следващо място
трябва да се изследва обстоятелството дали виновното лице е причинило вредите
при или при повод на изпълнение на възложената му работа. От показанията на свидетеля М. И. се
установява, че същият работи в ответното дружество "Тролейбусен транспорт
– Враца" ЕООД от 31 години, както и че изпълняваната от него работа е да
превозва пътници като *** на тролейбус, каквато работа е изпълнявал и към
момента на настъпване на инцидента. Неоснователно е възражението на въззивника, че без
писмени доказателства и само със свидетелски показания по делото не може да
бъде установено наличието на трудово правоотношение между ответното дружество и
делинквента, както и че липсват и доказателства за
това, че именно свидетелят И. е следвало да управлява конкретния тролейбус на процесната дата. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно
значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в
хипотезите, където е нормално да се изисква определена форма, като например
сключването на трудов договор, неспазването на това изискване не освобождава
възложителя от отговорността, ако са налице всички останали предпоставки на
фактическия състав за деликтната отговорност. /в този смисъл Решение
№ 63 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г., IV г. о., ГК/. Липсата на представен трудов договор между делинквента и ответното дружество не изключва отговорността
на последното, при положение че по делото е установено от свидетелските показания
на И., че същият работи в
"Тролейбусен транспорт – Враца" ЕООД, като изпълняваната от него
работа е да превозва пътници като *** на тролейбус. Нещо повече, в показанията
си свидетелят заявява, че е изпълнявал именно тази работа в момента на
настъпване на инцидента с ищцата. Предвид гореизложеното съдът намира за
установено в процеса на доказване по делото, че виновното лице е причинило вредите при изпълнение на възложената му работа.
Неоснователно
е и възражението, наведено във въззивната жалба, че
ищцата в момента на инцидента е била неправомерно в тролейбуса, тъй като по
делото не е представен билет за тролейбуса. Дали ищцата е притежавала билет за
превоз в обществения транспорт е без значение за възникване на имуществената
отговорност на ответника в процесния случай.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че основанието /правопораждащите
спорното материално право юридически факти/ на предявения осъдителен иск за
обезщетение, е установено безспорно по делото. Следователно, предмет на
проверка от въззивния съд следва да бъде
обстоятелството, дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на четири ребра, довело до трайно затруднение на движенията на снагата. Това травматично увреждане представлява по своята правна природа средна телесна повреда, като е причинило силни болки в първите дни и затруднено движение и дишане в първите два-три месеца след инцидента, тоест интензитетът на изпитваните неблагоприятни усещания е сравнително продължителен. Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза вследствие на инцидента ищцата е получила повишено кръвно налягане и ускорен пулс. Следва да бъдат взети предвид и показанията на свидетелката Ц., която установява, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ в първия месец от възстановяването си, нямала сили, като болката ѝ продължавала и до днес в дясната страна на гърба и в ръката. Настоящият съдебен състав отчита и причинените на ищцата отрицателни емоции, довели до притеснение. С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд също приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените ѝ при настъпване на процесното телесно увреждане от рязкото спиране на тролейбуса неимуществени вреди е в размер на 5 000,00лв., солидаризирайки се с крайния правен извод на първоинстанционния съд. При определяне размера на обезщетението въззивният съд отчете и благоприятната прогноза за възстановяване съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, както и уточнението, дадено от него в откритото съдебно заседание, че към настоящия момент не се очаква да има затруднение при ходене, което обуславя неоснователността на иска до пълния му предявен размер.
По отношение на наведените възражения в
насрещната въззивна жалба, касаещи размера на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение
настоящият съдебен състав намира следното: Първостепенният съд е направил
правен извод, че единствено състоянието на бронхит на ищцата не е в
причинно-следствена връзка с твърдените от нея вреди, като се е позовал на
заключението на съдебномедицинската експертиза. Действително в исковата молба
не са наведени твърдения, че това състояние е в причинна връзка с търпените от
ищцата болки и страдания. По отношение на възражението, че състоянието,
макар да не е възникнало като усложнение на травмата, значително е допринесло
за усещането на болка при кашлица, каквато при здрави ребра не би била налице,
съдът намира същото за неоснователно. Това състояние на бронхит не представлява
естествена, необходима и закономерна последица от противоправното
поведение на делинквента, а усещането за болка, което
е изпитвала ищцата, е отчетено при определянето на справедливия размер на
обезщетение, както от районния, така и от въззивния
съд.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД:
Този
иск е
предявен от ищцата при условията на
евентуалност, като с оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне
по евентуално съединения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С
оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба следва да бъдат оставени
без уважение.
Ищцата претендира адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
като в този случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА дружеството-ответник
следва да бъде осъдено да заплати на адвоката на ищцата адвокатско
възнаграждение за защита по отхвърлената първоначална въззивна
жалба. Минималният размер на дължимото възнаграждение съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 580,00 лв., като с оглед изхода
на спора пред настоящата инстанция, ответникът дължи на адвоката на ищцата
сумата от 290,00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, дружеството-ответник
има право на сторените пред Окръжен съд – Враца съдебни разноски за защита по отхвърлената насрещна въззивна жалба. Претендираните от него разноски съгласно депозирания списък по чл. 80 ГПК са в размер на 680,00
лв. – 580,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 100,00 лв. – държавна такса. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е отразено, че
сумата в размер на 580,00 лв. е заплатена по банкова сметка ***, но доказателства
за заплащането му не са представени. Съгласно задължителните разяснения, дадени
в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Предвид гореизложеното, разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъждани, а съобразно изхода на спора въззиваемата-ищца
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-ответник
сумата от 50,00 лв. за държавна такса за въззивно
обжалване.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260151/26.10.2020 г., постановено
по гр. дело № 34/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА "Тролейбусен транспорт – Враца" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на М.И.М. ***, к. 2, сумата от 290,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр.
с чл. 273 ГПК И.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "Тролейбусен транспорт – Враца" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.