РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104058 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. Н. К., ЕГН
********** от *** против ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ПТП на ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Твърди се, че на ***г. на улица в гр.*** ищцата, управлявайки своя л.а. ***, рег. №
***, е претърпяла ПТП, причинено от водача на л.а. ***, рег. № ***, който не спазил
необходимата дистанция. Така той ударил автомобила на ищцата в неговата задна част и му
причинил имуществени щети. Съставен бил констативен протокол за ПТП, подписан от
двете страни, в който се признават фактите по инцидента и вината на водача. Той има
сключена застраховка ГО с ответното дружество, което обаче отказало да плати
обезщетение, въпреки направения опис на щетите с аргумент, че другият водач няма вина за
ПТП. Ищцата счита отказа за неправилен и моли да се уважи предявения иск.
Исковете са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – застраховател е представил писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Не оспорва застрахователното правоотношение по ГО.
Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования водач. Оспорва причинната връзка
между деянието и щетите. Твърди съпричиняване от страна на ищцата, която е отнела
предимство. Заявява, че искът е завишен по размер. Моли за отхвърляне на иска.
1
В последното съдебно заседание съдът прие, на основание чл.214, ал.1 ГПК заявеното
от ищцата изменение на размера на иска, като същият се увеличава от 1400 лева на 12222.43
лева.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Разпитаният св. А.,
познат на ищцата, е заявил, че на процесната дата е пътувал с нея в автомобила й, който се е
движел по улица в гр.***. A. започнала да завива, за да влезе в гаража си, като подала мигач,
за да сигнализира за маневрата. Докато автомобилът й завивал, усетили страничен удар, при
който изскочили въздушните възглавници. Слезли и видели сив ***, който бил ударил
колата на ищцата странично отляво. В резултат на удара ***ът бил смачкан отпред, а колата
на ищцата, марка ***, имала повреди по заден ляв калник, задна лява врата и предна лява
врата. Задната врата била доста смачкана, докато предната врата била леко засегната. По
сигнал дошли служителите на КАТ, като другият водач се признал за виновен пред тях, тъй
като карал с несъобразена скорост. Написали двустранен протокол, след което другият
шофьор си тръгнал. Показанията на свидетеля се подкрепят от съставения двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи, в който другият водач Т.Т. е
записал, че вината за инцидента е негова. Доколкото не е имало пострадали хора и
автомобилът е можел да се движи на собствен ход, като вината не се е оспорвала, не е било
необходимо да се съставя друг вид протокол за ПТП.
Изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза е в синхрон с показанията
на свидетеля и съставения протокол за ПТП. Експертизата е установила, че на ***г. по
улица в гр.*** се е движел автомобилът на ищцата. Тя е започнала да намалява скоростта
му, защото е искала да извърши ляв завой към частен гараж. За тази маневра ищцата е
сигнализира своевременно с ляв мигач. При започване на завиването към гаража, скоростта
на автомобила е била не повече от 10 км/ч. Когато автомобилът се е бил изнесъл в лявата
насрещна лента, е последвал удар по неговата задна страна. Този удар бил нанесен от
автомобила на водача Т.. Той е имал обективната възможност да възприеме подадения
пътепоказател от движещия се пред него автомобил на ищцата и да го изчака, но е решил да
го изпревари, преди ищцата да започне маневрата. Ето защо се е изнесъл в лявата лента,
обаче не е успял да завърши изпреварването, понеже ***ът е завил много бързо наляво и е
затворил лентата. Така е последвал сблъсък на двата автомобила, с нанесени материални
щети. Вещото лице е категорично, че всички увреждания по лекия автомобил ***,
собственост на ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, понеже
се намират от страната на удара. Според експерта, обективна възможност за недопускане на
процесното ПТП е съществувала само за водача на лекия автомобил ***, т.е. за водача Т.Т..
Той е виждал много добре ситуацията на пътя, възприел е подадения ляв мигач и е могъл да
предположи, че автомобилът на ищцата ще завива наляво, за да влезе в двор. Ето защо той е
трябвало да изчака автомобила пред него да изпълни маневрата си и тогава да продължи
2
движението. От своя страна ищцата, водач на лекия автомобил ***, от момента, когато е
започнала да завива наляво, не е била в състояние да следи движението зад себе си. Тя е
взела мерки за безопасно изпълнение на маневрата, след като от достатъчно разстояние е
подала светлинен сигнал за завиване наляво. Следователно съдът намира, че
противоправното поведение на шофьора Т. и последиците от него се доказват изцяло по
делото. Той е нарушил правилата за движение, като не е изчакал ищцата да завърши
маневрата си, а именно да завие наляво, за да влезе в гаража, а е започнал изпреварването й
отляво, но тогава е ударил нейната кола, която поради маневрата вече е била затворила
лентата и не е можела да реагира. Действията му по нарушаване на правилата за движение
са противоправни по смисъла на чл.45 ЗЗД, като вината му се предполага, освен това с
констативния протокол ответникът е потвърдил вината си.
Не се доказва възражението на ответния застраховател за съпричиняването на
вредите от страна на К.. За такова съпричиняване не споделя разпитаният свидетел, а вещото
лице е съвсем категорично, че ищцата, при започване на левия завой, не е могла да следи за
движението зад себе си, като е спазила своето задължение да сигнализира с мигач, че ще
завива. По тази причина ищцата няма вина за настъпилото ПТП, респ. не го е съпричинила.
Доказват се и вредите от станалото ПТП. Вещото лице е записало, че имуществените
щети по автомобила на ищцата са били установени в изготвените от застрахователя Бул Инс
2 броя описи. Щетите са по предна и задна лява врата, заден ляв калник, предпазните колани
и възглавници. Повечето повредени части изискват подмяна, а някои – ремонт и боядисване.
Експертизата е изчислила, че паричната стойност на щетите по автомобила, включително
разходите за труд, възлиза на 12222.43 лева.
Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. В случая не е спорно, че ответникът е
застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е
действала от 13.08.2020г. до 28.05.2021г. и е била сключена за процесното МПС.
Следователно случилото се на ***г. произшествие попада в обсега на застрахователния
договор. Ето защо ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ
отговаря за изплащане на обезщетението, дължимо на ищцата като увредено лице.
Следователно трябва да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати
на К. обезщетение от 12222.43 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски в размер на 1809 лева за платена
такса, депозит за експертиза и адвокатски хонорар. Адвокатският хонорар, с оглед цената на
увеличения иск и анализираните доказателства по делото, не е прекомерен и не трябва да
бъде намаляван.
Така мотивиран Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на А. Н. К., ЕГН ********** от *** сумата
от 12222.43 лева /дванадесет хиляди двеста двадесет и два лева и четиридесет и три
стотинки/ главница, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на
собствения й л.а.“***“, рег. № ***, причинени от ПТП на ***г., за които ответникът
отговаря като застраховател по застраховка Гражданска отговорност на прекия причинител,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
08.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД”Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на А. Н. К., ЕГН ********** от *** сумата
от 1809 лева /хиляда осемстотин и девет лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
4