Р
Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Кюстендил, 21.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 60/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М.К.В.
***, чрез процесуалния й представител адв. Д Т., против заповед № РД-14-23 от
12.01.2023 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 105, ал.
1 и ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение.
В
жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
оспорената заповед, както и за несъответствието й с целта на закона. По същество се твърди, че жалбоподателката не е
депозирала заявлението, въпреки наличие на изявление от нейна страна. Сочи, че
в резултат на системно проявявано спрямо нея дискриминационно отношение на
личен признак и поради създадената безизходица, е отправила изявление за
прекратяване на правоотношението, което обаче е само формално. Иска от съда да
отмени заповедта, с която е прекратено служебното й правоотношение. Претендират
се разноски.
Ответникът – министърът на
културата, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А К, в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № РД-14-1273/31.08.2022
г. на министъра на културата, жалбоподателката е определена на длъжност
„Директор“ на Дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ в Министерство
на културата, считано от 05.08.2022 г., като същата е връчена на М.В. на
18.11.2022 г. По делото е приложена Длъжностна характеристика за длъжността
"Директор" в Дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“, като
видно от Протокол от 18.11.2022 г., с удостоверен подпис на връчител - Н.Е на жалбоподателката
е предоставена Длъжностна характеристика за длъжността "Директор" в
Дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“.
С оспорената заповед № РД-14-23
от 12.01.2023 г. на министъра на културата, на основание чл. 105, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката,
считано от 13.01.2023 г., във връзка с подадено заявление с вх. № 94-00-2850 от
22.12.2022 г., подадено чрез ССЕВ на 21.12.2022 г. Със заповедта е разпоредено
на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл и
по чл. 106, ал. 4 и по чл. 106, ал. 3 и ал. 3а от ЗДСл.
По делото е представено
заявлението от страна на М.В. станало основание за издаване на процесната
заповед. От формална страна се установява, че същото е оформено като заявление
с напечатан текст, адресирано до министъра на културата, в която се съдържа
уведомление за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателката, считано от 1.02.2023 г. Посочена е разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 68а от КСО и молба за изплащане на полагаемите й
се обезщетения, както и предаване на служебната книжка.
На заявлението за освобождаване
от длъжност е поместена резолюция "Да, считано от 22.01.2023 г.", с
положен подпис на лицето, автор на резолюцията, а именно министърът на културата.
Жалбата срещу процесната
заповед е депозирана на 26.01.2023 г. до Административен съд София - град. С
определение № 1404/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1283/2023 г. по
описа на АССГ, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, делото е изпратено по
подсъдност на настоящия съд.
С оглед установяване размера на
неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. от страна на
жалбоподателката, размерът на обезщетението, което следва да се изчисли за един
ден неизползван платен годишен отпуск и размерът на среднодневното й
възнаграждение, по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. и за 2023 г. към момента на
прекратяване на служебното правоотношение е 22 дни, а размерът на
обезщетението, което следва да се изчисли за един ден неизползван отпуск към
датата на прекратяване на служебното й правоотношение е 192,38 лв. Вещото лице
е посочило и размерът на среднодневното възнаграждение на жалбоподателката - 192,38
лв. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, същото и е прието по делото, без да е налице оспорване от страните.
Във връзка с оспорването от
страна на жалбоподателката, че макар формално да има депозирано заявление от
нея, същата не желае да бъде прекратено служебното й правоотношение, за това
как се е стигнало до депозирането на заявлението, както и по повод твърденията
за дискриминационно отношение, тормоз и проблеми на работно място, по делото са
изслушани двама свидетели, чиито показания съдът кредитира напълно като ясни,
безпротиворечиви, съответстващи на събрания доказателствен материал по делото и
с оглед факта, че лицата нямат заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят А.Т.на длъжност Главен
директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
в Министерство на културата твърди, че познава жалбоподателката от края на 2014
г. и сочи, че тя е служител от дълги години в Министерство на културата,
работила е във финансова дирекция, след това финансов директор в Министерство
на културата. Твърди, че е работила отговорно, но под влияние на стресови
ситуации. Изтъква, че е имало забрана за молбите за отпуск, като в тази връзка
жалбоподателката не е била допусната да излезе в отпуск или в болничен, въпреки
здравословното й състояние. От показанията на свидетеля става ясно също, че е
имало случаи, в които ѝ се предоставят документи за подпис, с които тя не
е била съгласна.
Свидетелката П.Г. посочва, че
работи като ръководител на звено за вътрешен одит в Министерство на културата и
от 2015 г. познава жалбоподателката. Твърди, че В. е била подложена на тормоз
на работното място е това е довело до влошаване на здравословното й състояние,
като посочва, че именно това е допринесло да подаде молбата за освобождаване от
длъжност.
Административен
съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорената заповед № РД-14-23
от 12.01.2023 г. на министъра на културата е изпратена на жалбоподателката на 13.01.2023
г. чрез ССЕВ, съгласно представената по делото разпечатка (л. 33 от делото на АССГ). Жалбата следва да се счита за подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, доколкото липсва
отразяване на датата на връчване, а и възражения за просрочие на жалбата
не се правят от представителя на ответната страна. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт,
от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Служебното правоотношение на
жалбоподателката е прекратено на основание чл. 105, ал. 1 вр. ал. 2 от
ЗДСл. Разпоредбата предвижда, че държавният служител може едностранно да
прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по
назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на
едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди
изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на
основната му заплата за остатъка от времето, както е в случая.
В цитираната норма е указан
както компетентният орган за издаване на акт от вида на оспорения, така и е
разписана процедурата по прекратяване на правоотношенията на това основание. В
този смисъл, по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 30 от ЗДСл във вр. с
чл. 105, ал. 1 ЗДСл оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
На основание разпоредбите на чл.
105, ал. 3 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл.
59, ал. 2 от АПК, процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като същата съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Посочен е видът на акта,
правните основания за издаването му и заявлението въз основа на което е
издаден, има разпоредителна част и съдържа подпис на лицето издател с
означаване на длъжността му. Предвид това, съдът намира, че заповедта е издадена
в предвидената от закона форма.
При проверка за
законосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 3-5 АПК, съдът установи
следното:
По силата на чл. 105, ал. 1 от
ЗДСл, за да бъде прекратено служебното правоотношение с държавен служител на
това основание, инициатива за прекратяването е предоставена на служителя. В
този смисъл по делото е представено заявление с вх. № 94-00-2850 от 22.12.2022
г. на М.В., от което е видно, че то съдържа именно волеизявление за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, като е посочена
и разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. Заявлението е адресирано до органа по
назначаване и съдържа подпис на лицето. Следва изрично да се отбележи, че в
случая жалбоподателката не оспорва авторството на подписа си на заявлението, а
твърденията са в посока формалното му депозиране. В тази връзка, следва да се
посочи, че органът
по назначаване не е бил длъжен да тълкува доколко категорично е намерението на
служителя да бъде прекратено правоотношението между страните, тъй като
инициативата е на служителя, а волята му е ясно изразена. Освен това, в закона
не е постановено изискване за спазване на определена форма, в която да бъде
изразена волята на служителя, желаещ едностранно да му бъде прекратено
правоотношението. Отправено е ясно заявление от страна на служителката да й
бъде прекратено правоотношението, върху което е поставена резолюция от органа
по назначаване "Да, считано от 22.01.2023 г.", поради което и
оспорената заповед правилно е квалифицирана като такава по чл. 105, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗДСл.
Трайна и безпротиворечива е
съдебната практика, че при наличие на отправено заявление за прекратяване на
служебното правоотношение по реда на чл. 105 от ЗДСл от страна на служител,
същото е обвързващо за органа по назначаване и не подлежи на преценка или
приемане. В случая, прекратяването е осъществено по реда на чл. 105 от
ЗДСл, съобразно която разпоредба прекратяването на служебното правоотношение е
едностранно и е от страна на държавния служител. В тази хипотеза, служебното
правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да
тече от деня на подаване на заявлението. Прекратяването настъпва с изтичането
на срока, освен ако не е прекратено преди изтичането му, срещу изплатено
обезщетение за оставащия срок на предизвестието. Съответно прекратяване не би
настъпило и ако служителят оттегли предизвестието преди органът по назначаване
да издаде актът за прекратяване, за каквото действие в случая няма данни. В
този смисъл Решение № 16925 от 11.12.2019 г. по адм. д. №
15130/2018 на Върховния административен съд.
Съгласно разпределената в
процеса доказателствена тежест между страните, на жалбоподателката е указано,
че следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в
жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. От събраните
по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и приложените по делото многобройни молби за ползване, съответно забрана за
ползване и прекъсване на платения й годишен отпуск, приложени болнични листове,
е видно, че са налични случаи, в които жалбоподателката е работила под стрес и
не е имало възможност да ползва полагаемият й се платен годишен отпуск, както и
да излиза в болничен поради временна нетрудоспособност. Липсват обаче данни депозираното
заявление да е оттегляно от страна на жалбоподателката на по-късен етап.
Липсват и нейни твърдения в тази насока.
Предвид горните установявания, съдът
намира, че остава недоказано твърдението на жалбоподателката, че депозираното
от нея заявление не отразявала желанието й за прекратяване на служебното
правоотношение. Заявлението е изходящо от жалбоподателката, с положен от нея
подпис, като този факт не се оспорва. Същото съдържа искане за прекратяване на
служебното правоотношение.
По отношение на основния довод
в жалбата за формално наличие на изявление за прекратяване на служебното
правоотношение, следва да бъде посочено, че житейски разбираемо е, че вероятно мотивите за депозиране на заявлението
за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от заеманата длъжност
от страна на служителката са свързани със здравословното й състояние и с твърдян
тормоз на работното място, но тези обстоятелства не доказват упражнена принуда
или злоупотреба с право и са извън предмета на настоящия казус. Ако е налице
преценка от жалбоподателката за извършен спрямо нея тормоз, същата може да упражни правата
си по Закона за защита от дискриминация, сезирайки компетентните по този закон органи.
По така изложените съображения,
не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, на
материалния закон или постановяване на акта в противоречие с целта на закона. Следователно
жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.В. ***,
против заповед № РД-14-23 от 12.01.2023 г. на министъра на културата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: