№ 2501
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110171080 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
В. Б. Д. е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу Застрахователно акционерно
дружество „Даллбогг : Живот и здраве“ АД за сумата от 10000 лева - частичен иск при пълен
размер на вземането от 25000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени травми в областта на шията, става и гръден кош, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.07.2021 г. около 21:20 часа в гр. София на
бул. „Черни връх“ в района на бл. 46 по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (10.12.2021г.) до окончателното плащане на сумата,
както и за сумата от 313,20 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (10.12.2021г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 17.07.2021г. в гр. София на бул. „Черни връх“ в района на бл.46
при управление на л.а. „Ф*“ модел „М*“ с рег. № СА * ВК претърпял пътнотранспортно
произшествие. Пътният инцидент възникнал по вина на водач на л.а. „Ф*“ модел „Л*“ с рег.
№ Е * МК, който към датата на произшествието имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Вследствие на произшествието ищецът получил наранявания
на прешлените, поставена му била яка на шията. Било проведено лечение с медикаменти.
Били му проведени и процедури по рехабилитация. Отделно от това получил и хематом в
долната част на тялото – на мястото, на което бил поставен предпазният колан. Последното
нараняване довело и до възпаление в ставата, от което произтекли силни болки. Била налице
продължаваща болка, от която възникнала необходимост от ежедневен прием на
обезболяващи, без които ищецът не бил в състояние да извършва ежедневните си дейности.
По време на работа ищецът се нуждаел от около час почивка поради търпените болки в
областта на шията, ставата и ръката.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва водачът на л.а. „Ф*“ модел „Л*“ с рег. № Е * МК да има изключителна
вина за настъпване на произшествието. Възразява, че ищецът е допринесъл за настъпване на
1
увреждането, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан при настъпване на пътния
инцидент. Освен това ищецът не съобразил поведението си конкретните пътни условия и
допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Оспорва твърдените в исковата молба
травми по вид, характер и интензитет, както и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като завишена
предвид критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. От страна на ищеца не бил проведен
пълен, своевременен лечебен и оздравителен процес. По извънсъдебно отправената
претенция по повод процесното събитие ответникът платил на ищеца обезщетение в общ
размер на 1300 лева, от които 313,20 лева за имуществени вреди и 986,80 лева - за
неимуществени вреди. Счита, че с така извършеното плащане е обезщетил ищеца за
претърпените вследствие на процесното ПТП болки и страдания, като погасил напълно и
претенцията за имуществени вреди в размер на 313,20 лева.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е направил разходи на претендираната стойност и
е претърпял болки и страдания във връзка с твърдените травматични увреждания,
причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало поради
противоправно поведение на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът.
Съдът приема за установено, че на 17.07.2021г. около 21:20ч. водачът на л.а. „Ф* Л*“
с рег. № Е * МК се е движил в гр. София на бул. „Черни връх“ с посока на движението от
бул. „Джеймс Баучер“ към ул. „Сребърна“. По същото време и в същата посока пред него се
е движел водачът на л.а. „Т* с рег. № СВ * СК. По същото време в противоположна посока –
от ул. „Сребърна“ към бул. „Джеймс Баучер“, се е движел ищецът в качеството си на водач
на л.а. „Ф* М*“ с рег. № СВ * ВК. Достигайки до бл.46, водачът на л.а. „Ф* Л*“ с рег. № Е *
МК в процес на застигане ударил в задната част движещия се пред него л.а. „Т* с рег. № СВ
* СК, който вследствие на удара и поетата кинетична енергия се отклонил от посоката си на
движение, изместил посоката си на движение наляво и се е ударил в насрещно движещия се
л.а. „Ф* М*“, управляван от ищеца.
Горните изводи съдът основава на заключението по съдебно – техническата
експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, както и на приетия като
доказателство констативен протокол № К - 331 (л.5), съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., след посещение на орган на полицията. Констативният
протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно отразените в него непосредствено възприети от длъжностното
лице обстоятелства (участници в произшествието, видими щети по автомобилите,
пострадали лица и др.), относими към установяване на механизма на събитието – арг.
чл.179, ал.1 ГПК.
Предвид така събраните по делото доказателства съдът приема, че произшествието е
настъпило поради противоправно поведение на водача на л.а. „Ф* Л*“ с рег. № Е * МК,
който е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма данни и твърдения за
обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД. Направеният извод
се подкрепя и от приобщената по делото административно – наказателна преписка, от която
се установява, че във връзка с процесното събитие е ангажирана административно –
наказателната отговорност на водача на л.а. „Ф* Л*“ с рег. № Е * МК, видно от влязлото в
сила наказателно постановление № 21-4332-015636 от 27.07.2021г., СДВР, отдел „Пътна
полиция“.
Не е спорно по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.
От приетите заключения по съдебно – медицинска експертиза (първоначална и две
2
повторни - единична и тричленна), които се кредитират от съда, се установява, че вследствие
на процесното произшествие ищецът е получил контузия на гърдите и навяхване на шията.
Контузията на шията е в резултат на получения при произшествието камшичен удар,
представляващ инерционно движение на горната част на тялото и главата напред и назад –
характерен при ПТП с челен удар. Активните и пасивните движения на ищеца в шийния
отдел на гръбначния стълб са били ограничени и болезнени. Травмата на шийния отдел на
гръбначния стълб се изразява в контузия на шията -навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Травмата е настъпила на фона на
предшестващи дегенеративни промени в шийния отдел и тя се наслагава върху
съществуващи преди нея прoмени и има значителна важност за влошаване на тези
дегенеративни промени след травмата. Травмата на гръдния кош се състои от контузия на
гръдния кош без рентгенови данни за счупване. Не са установени фрактури на шийни
прешлени. Ищецът е имал слаба палпаторна болезненост в областта на гръдната кост –
дистална трета. Настъпила е и травма в опорно – двигателния апарат, изразяваща се в
контузия в областта на лява раменна става, със спонтанна и палпаторна болезненост и
ограничени движения в ставата и без счупвания на костни структури. И трите увреждания
вследствие на процесното събитие представляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено след инцидента ищецът е бил хоспитализиран.
Проведено му е лечение с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Бил е с
поставена мека шийна яка в продължение на 40 дни. По данни на ищеца същият е
провеждал рехабилитация в продължение на 10 дни. Ищецът е бил в отпуск по болест в
рамките на 55 дни. Вследствие на травмите, получени при произшествието, ищецът е
изпитвал болки в рамките на 2 – 3 месеца, като първите 15 дни болките са били с по –
интензивен характер. След произшествието у ищеца са установени остеофитни натрупвания
на двата ацетабулума и дегенеративни промени в двете бедрени глави, с оглед на което е
установена двустранна коксартроза, като вещите лица и по двете повторни експертизи са
катeгорични, че се касае за дегеративни промени без връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие.
За претърпените от ищеца болки и страдания след процесното събитие сведения дава
съпругата на ищеца Шура Д.а, разпитана по делото като свидетел. Тя съобщава, че преди
катастрофата ищецът бил много работоспособен – работел по 10 – 12 часа в автосервиз като
автомонтьор. След пътния инцидент здравето на ищеца се разстроило. Непосредствено след
катастрофата цялото му лице било подуто. Не можел да движи главата си. По лекарска
препоръка носел шийна яка в продължение на 45 дена. Появили се болки в хълбока, в която
област ищецът имал кръвонасядания от поставения по време на произшествието
обезопасителен колан. Кръвонасядането било установено в болница „Еуровита“ и било
премахнато с пункция. Същото отшумяло за период от около 4 – 5 седмици. Около седмица
след катастрофата ищецът започнал да изпитва и болки в таза. Приемал обезболяващи около
2 – 3 месеца след произшествието. Приемал и антибиотик. След катастрофата ищецът
работил за кратък период от време, но поради увеличаващите се болки се наложило да
преустанови работа. Преди катастрофата ищецът не изпитвал проблеми в придвижването
си, практикувал спортни занимания. Поради продължителна *треба на обезболяващи му
установили две медикаментозни язви – на стомаха и на дванадесетопръстника. Болките в
шийния отдел не стихвали, като заради тях ищецът не можел дълго време да държи главата
си наведена или изправена. Не можел продължително време да стои изправен, придвижвал
се с патерици. По – голямата част от деня прекарвал в легнало положение, в което
положение също изпитвал болки. Не бил в състояние да извършва елементарни ежедневни
дейности като обуване. След катастрофата плочките на корема били разделени и при ставане
ищецът изпитвал болки. През 2002г. ищецът бил претърпял операция на гръбнака.
Показания за състоянието на ищеца след произшествието дава и разпитаният като
свидетел Христослав Х. – колега на ищеца. Свидетелят съобщава, че след инцидента
3
ищецът му е споделял за болка в областта на таза от лявата страна и за това, че е претърпял
интервенция в ставата. След катастрофата ищецът не бил способен да извършва
автомонтьорската дейност, с която бил зает преди злополуката. Преди инцидента ищецът
бил жизнен, не се е оплаквал от здравословни проблеми, а след катастрофата
здравословното му състояние се влошило, не можел да се придвижва без патерица.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, вкл. и на съпругата на ищеца въпреки
възможната й заинтересованост (чл.172 ГПК), защото показанията им са последователни,
взаимно се допълват и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
От горното следва, че вследствие на процесното събитие ищецът е претърпял
неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост
– чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на
увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на
претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от
1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – контузия на шията, травма на
гръдния кош и на опорно – двигателния апарат, без да са причинени костни счупвания.
Съдът съобразява, че са причинените увреждания по медико – биологични признаци
представляват лека телесна повреда. Нанесените травми са причинили болки и страдания с
интензивен характер около 2 седмици, като напълно са отшумели за около 2 – 3 месеца.
Съдът съобразява и затрудненията в ежедневието, свързани с носенето на мека шийна яка за
период от 40 дни. Лечението и възстановяването от травмите е включвало прием на
медикаменти и рехабилитация за 10 дни. Няма установени трайни функционални нарушения
във връзка с травмата на гръдния кош и на лявата раменна става. Съдът приема, че
вследствие на произшествието ищецът е получил и хематом на мястото на поставения
предпазен колан, за което свидетелства съпругата на ищеца. Съдът кредитира показанията й
в тази част предвид съобщеното от д- р О. в открито съдебно заседание при изслушване на
първоначалното заключение, че теоретично при много силен удар може да се получи
кръвонасядане от поставен предпазен колан. Извод за поява на хематом в долната част на
тялото на ищеца следва и от съобщеното от вещите лица при изслушване на заключението
по повторната тричленна съдебно – медицинска експертиза. Следва да се посочи, че
нарушенията във функционирането на опорно – двигателния апарат, които безспорно се
установиха по делото – като от свидетелските показания, така и от заключенията на вещите
лица на база приобщената по делото медицинска документация, се дължат на дегенеративни
промени – коксартроза, които процеси са започнали преди процесното събитие. На това се
дължи влошаване на състоянието на ищеца и продължаващата болка, но уврежданията във
връзка с тазобедрената ставата не са в причинно – следствена връзка с процесното събитие,
което категорично се установи от двете изслушани повторни заключения. Прогресирането
на болката в двете тазобедрени стави се дължи на хронично заболяване остеопороза и няма
причинно – следствена връзка с травмата от произшествието. Няма никаква установена
връзка между дегенеративните промени в тазобедрената става и травматичното увреждане -
мекотъканната увреда в долната част на корема (полученият хематом), защото вещите лица
при изслушване на повторната тричленна експертиза посочват, че дегенеративните процеси
в тазобедрената става са стартирали преди процесното произшествие. След процесното
събитие ищецът не се е оплаквал от болки в тазобедрената става, а само от такива в шията и
гръдната област, поради което травмата не е провокирала възрастовия дегенеративен процес
в тазобедрената става. Следва да се вземе предвид, че травмата в шията е настъпила на
терена на предшестващи дегенеративни промени в шийния отдел и тя се наслагва върху
съществуващите преди нея промени в този отдел и има значителна важност за влошаването
им след травмата (стр.6, горе от повторната тричленна експертиза). При горните
обстоятелства съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
4
получените вследствие на процесното събитие увреждания следва да се определи в размер
на 6000 лева.
Съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване, обосновано с
непоставяне на предпазен колан към момента на произшествието. От заключението на
вещото лице д – р Г. О. се установява, че има вероятност травмите да са по – тежки при
непоставен обезопасителен колан, особено в областта на главата и на шийно – раменната
област. Съгласно тричленната повторна експертиза травматичните увреди на гръдния кош и
лява раменна става най – вероятно са причинени от предпазния колан, който минава отляво
на шията през ключицата и раменната става. Според повторната тричленна експертиза
именно с поставяне на предпазния колан могат да се обяснят получените травми в гръдния
кош и лявата раменна област, от което е заключено, че ищецът е бил с поставен предпазен
колан.
По делото не се установи ищецът да е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, което да е в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението по
САТЕ ищецът в качеството си на водач на МПС е бил в обективна невъзможност за
своевременна реакция, при която да успее да спре или да отклони автомобила си от посоката
си на движение, за да предотврати настъпването на удара (стр. 7 от заключението, горе).
При това при недоказано възражение за съпричиняване няма основание за намаляване
на размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
По делото се установява, че извънсъдебно ответникът е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 986,80 лева. При това непогасеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 5013,20 лева.
От събраните писмени доказателства се установява, че във връзка с получените
увреждания в резултат на произшествието ищецът е направил разходи за потребителска
такса и ядрено – магнитен резонанс общо в размер на 313,20 лева, като тази сума е платена
на 08.10.2021г. (платежен документ за изплатено обезщетение общо в размер на 1300 лева)
извънсъдебно преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до
сумата от 5013,20 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Искът за обезщетение за имуществени вреди следва да се отхвърли
като погасен чрез плащане, извършено преди завеждане на делото.
По разноските :
На адвокатско дружество „Х*“, с което ищецът е сключил договор за предоставяне на
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, като от пълния размер на възнаграждението от
2110 лева съразмерно с уважената част от исковете на адвокатското дружество се следва
адв. възнаграждение в размер на 1025,66 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете или от
разноски в общ размер от 550 лева (депозити за вещи лица и юрк. възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева поради невисоката правна и фактическа сложност
на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) на ответника следва да се присъди
сумата от 282,65 лева. Внесеният неусвоен депозит за разпит на свидетел подлежи на
възстановяване на ответника на основание чл.4б ЗДТ след подаване на молба с посочване на
банкова сметка за превеждане на сумата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса и депозити, платими първоначално за сметка на бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете или общо сумата от 850,67 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул.
“Г.М. Д.” № 1, да плати на В. Б. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. П* – адв.
Харизанов, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 5013,20 лева – частичен иск при пълен
размер на вземането от 25000 лева – остатък от дължимо обезщетение за неимуществени
вреди над извънсъдебно платената сумата от 986,80 лева – болки и страдания от причинени
травми в областта на шията, става и гръден кош, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.07.2021 г. около 21:20 часа в гр. София на бул. „Черни връх“
в района на бл. 46 по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер на частичния иск от 10000 лева, както и
изцяло иска за сумата от 313,20 лева - обезщетение за имуществени вреди от процесното
събитие.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул.
“Г.М. Д.” № 1, да плати на Адвокатско дружество „Х*“, БУЛСТАТ *********, адрес на
упражняване на дейността : гр. П*, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА сумата
от 1025,66 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул.
“Г.М. Д.” № 1, да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 850,67 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : BG17RZBB91551009453740, BIC : RZBBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6