РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Силистра, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
I. Образувано е по въззивна жалба вх. №5084/23.10.24г. /п.к.
21.10.2024г./ от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София срещу Решение
№190/10.10.2024г., постановено по гр.д.№376/2024 г. по описа на РС –
Тутракан, В ЧАСТТА, с която се отхвърлят претенциите на дружеството по
Договор за потребителски кредит № 40010249603/22.06.2022г. относно
главницата в размер на 645.77лв., явяваща се разликата над уважения с
влязлата в сила Заповед за изпълнение №82/09.04.2024г. по ч.гр.д. №200/2024г.
на РС – Тутракан размер от 3123.34лв. до претендирания от 3769.11лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 645.77лв. от 24.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, 1550.96лв. - договорно
възнаграждение за периода 15.10.2022г. -06.11.2023г., 474.23лв. – лихва за
забава за периода 16.07.2022г. -06.11.2023г., 455.06лв. – лихва за забава за
периода 06.11.2023г. – 27.03.2024г.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Конкретно
сочи, че неправилно съдът е приел, че възнагражденията за допълнителни
услуги „Фаст” и „Флекси” следвало да бъдат включени в ГПР, а след като не
са се нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Общите разходи по
кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
такива е задължително условие за сключването на договора за кредит по арг.
1
от §1, т.1 от ДР на ЗПК. Навежда, че процесните допълнителни услуги не са
задължително условие за отпускане на потребителския кредит.
Възнаграждението по тях се дължи отделно и независимо от самия кредит.
Позовавайки се на чл.19, ал.5 от ЗПК, счита, че въпросът дали следва
допълнителните услуги да бъдат включени в ГПР е относим към
действителността на тази клауза, а не на договора като цяло. Излага, че дори
да е налице неправилно посочване на ГПР не може да се приравни на липса на
ГПР. Правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е
нарушено. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. Моли за отмяна на решението и вместо това да се
уважи иска в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с
който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че
възнаграждението за допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР,
доколкото е при и с оглед сключване на договора и размерът е изначално
известен на страните. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
II. Депозирана е частна жалба вх. № 5618/20.11.2024г. при РС –
Тутракан от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София против Определение
№396/14.11.2024г., постановено по гр.д.№376/2024г. по описа на РС –
Тутракан.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, с което е увеличено присъденото в полза на
процесуалния представител на ответника възнаграждение. Излага
съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с
което да бъде обосновано това увеличение.
От насрещната страна е депозиран отговор на частната жалба, с който
същата се оспорва изцяло.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище.
Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Депозира молба, с която поддържа отговора на въззивната
жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред РС –Тутракан е образувано по предявени от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София срещу В. А. Н., ЕГН и Н. М. Н., ЕГН
**********, , искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1,
т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 645.77лв.
/шестстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и седем ст./,
2
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 22.06.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /24.06.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението, 1550.90лв. /хиляда петстотин и
петдесет лева и деветстедет ст./, представляваща възнаградителна лихва за
периода 15.10.2022г. до 06.11.2023г. /дата на предсрочна изискуемост/,
1466.68лв. /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
осем ст./– възнаграждение за закупена услуга Фаст, 1883.32лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и три лева и тридесет и две ст./ – възнаграждение за
закупена услуга Флекси, 474.23лв. /четиристотин седемдесет и чети лева и
двадесет и три ст./ – обезщетение за забава за периода 16.07.2022г. до
06.11.2023г. и 455.06лв. /четиристотин петдесет и пет лева и шест ст./ -
обезщетение за забава за периода 06.11.2023г. до 27.03.2024г., за които суми е
отказано издаване на Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 200/2024г. на РС –
Тутракан.
Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за
потребителски кредит №40010249603 от 22.06.2022г. „Профи кредит
България” ЕООД, като кредитор е предоставил на В. А. Н., като
кредитополучател сумата от 4000лв., със срок на кредита 36 месеца, с размер
на вноска 192.22лв., ГПР -49.03 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11
% и общо задължение на кредита 6919.06лв.
На основание чл.10.1 от ОУ във вр. чл.121-127 ЗЗД Н. М. Н., в
качеството на съдлъжник, се е задължил да отговаря за задължението, при
условията на сключения договор. С част от сумата по договора е извършено
рефинансиране на задължение на В. Н към „Изи Асет Мениджмънт” АД в
размер на 906лв. и към „Теру кредит” ООД в размер на 360лв. Остатъкът от
2734лв. е усвоен от кредитополучателя на 23.06.2022г. по посочена банкова
сметка.
Сочи, че по искане на кредитополучателя са закупени допълнителни
услуги „Фаст” – 1600лв. и „Флекси” – 2000лв., с месечна вноска по
погасителен план 100лв. Отбелязва, че услугата „Фаст“ – приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, е ползвана от
клиента, а услугата „Флекси“ – възможност за отлагане и намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяна на падежната им дата, не е
ползвана от длъжника.
Твърди се, че длъжниците са преустановили плащанията по вноските по
кредита, като последното плащане е на 11.10.2022г. На основание чл.12.3 от
ОУ е предприел действия по обявяване на договора за предсрочно изискуем,
за което ответниците са уведомени на 06.11.2023г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с
постановеното по ч.гр.д. № 200/24г. разпореждане на РС – Тутракан, с което е
отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение. Моли се за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
3
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение
за нищожност на договора поради противоречието му със закона и добрите
нрави. Счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са
включени дължимите допълнителни такси, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Не е ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. В евентуалност се твърди
недействителност на клаузите за допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и
на договорното възнаграждение, надвишаващо трикратния размер на
законната лихва.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №794/23.12.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1, т.3 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ги е отхвърлил изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №200/2024г. на РС - Тутракан,
произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч.гр.д. №200/2024г., на РС-Тутракан, че в полза на въззивника е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
въззиваемите солидарно да заплатят сумата от 3123.34лв. – главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението /28.03.2024г./ до
окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане №412/09.04.2024г. заявлението за издаване на Заповед
за изплънение по чл.410 ГПК е отхвърлено за сумите, предмет на предявените
осъдителни искове.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва в условията на пълно
и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е отказано издаването на заповед за изпълнение, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по силата на който за ответниците /сега
въззиваеми/ е възникнало задължение да заплатят сумата, предмет на иска в
4
претендирания размер поради настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съобразно предвиденото в договора.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията
си да заплати процесната сума или направените правоизключващи
възражения.
Спорен пред въззивния съд се явява въпросът досежно извода на РС -
Тутракан за недействителност на процесния договор за потребителски кредит
на осн. чл. 22 от ЗПК поради несъответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По оплакванията във въззивната жалба:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства наличието на сключен Договор за потребителски кредит
№40010249603/22.06.2022г., по силата на който ищецът е предоставил на В. Н.
сумата от 4000лв., със срок на кредита 36 месеца, с размер на вноска
192.22лв., ГПР -49.03 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 % и общо
задължение на кредита 6919.06лв., усвоен по посочена банкова сметка и чрез
рефинансиране на задължения към трети лица. Солидарен длъжник по
кредита е Н. Н..
Страните са договорили и закупуването на допълнителни услуги, като в
договора за потребителски кредит е предвидено, че клиентът закупува
услугите „Фаст“ и „Флекси“, като за услугата „Фаст“ е предвидено
възнаграждение в размер на 1600 лева, а за услугата „Флекси“ –
възнаграждение в размер на 2000 лева. Предмет на тези допълнителни услуги
са приоритетното разглеждане и изплащане на кредита /по услугата „Фаст“/ и
правото на промяна на погасителния план, включващо възможност за отлагане
на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой
вноски и смяна на датата на падеж /по услугата „Флекси“/, като същите са
подробно описани в чл. 15 от ОУ, неразделна част от ДПК. Предвидено е че
задължението за заплащане на възнаграждението по тях става изискуемо с
подписването на процесния ДПК, но се разсрочва за срока на договора на
равни месечни вноски по 100 лева всяка и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита.
При това положение и видно от данните по договора и приложения към
него погасителен план по ДПК със закупена допълнителна услуга, подписан
от длъжника, общото задължение по кредита възлиза на 10 519.06лева, при
месечна вноска в размер на 292.22лева, чийто размер се формира от вноските
по главница и договорната лихва, която е в общ размер 192.22 лева и вноската
за допълнителните услуги, включени в погасителния план, в размер на 100
лева.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало в рамките на своята търговска или
професионална дейност, то кредитополучателят се явява потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския
5
кредит и общата императивна потребителска закрила.
Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай договорът е сключен в предвидената от закона
форма, всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който видимо не е по-малък от 12, съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Изготвен и подписан е погасителен план, който съдържа детайлна
разбивка на всяка погасителна вноска какви суми по размер и основание
включва, както и падеж на всяка вноска.
В договора е посочен и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.03 %,
който формално не нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно нормата чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а § 1, т. 1 от същия закон дава дефиниция за „общ разход по кредита“,
като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Към датата на постановяване на атакуваното решение, е било
постановено Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22 на СЕС, според което
чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
6
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б.
"и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая услугата "Фаст" предоставя право за приоритетно разглеждане
на искането и за отпускане на кредита, а тази наименувана "Флекси" допуска
промяна на погасителният план. Така уговореното възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е
свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е
забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговореното
възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план, не касае реално
предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за
длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след
сключване на анекс - чл. 15. 2 от ОУ. В този смисъл уговорките за
допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и
позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер,
който е почти равен на сумата на кредитиране, без реално да предоставя
някаква значима допълнителна услуга. Освен това кредиторът очевидно е
предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй
като го е включил в общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна
погасителна вноска.
В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на
възнаграждение за допълнителни услуги, следва да бъде отразено като разход
при формиране на оповестения ГПР.
Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и
оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл. 19, ал.
1-3 от ЗПК. В ДПК е посочен ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, като след прибавянето и на възнаграждението
за допълнителния пакет услуги ГПР със сигурност би надвишил прага от 50
%.
Това е така, тъй като дължимото възнаграждение за тези услуги е в общ
размер на 3600 лева, който размер доближава този на главницата и води до
значително фактическо оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът на
практика заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща максимален
размер на ГПР.
Отделно от горното, с оглед съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи
по чл.3, б. ж от Директива 2008/24, следва да се приеме, че посочването на
7
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор
както непосочването на този процент.
Установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на
посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9
и 10 ЗПК се приравнява на неговата липса и поради това и недействителност
на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора има същата
последица както непосочването им /така Решение №50013/05.08.2024г. на
ВКС по т.д. №1646/2022г., II т.о./.
С оглед горното и като съобрази, че за чистата стойност на кредита е
налице издадена и влязла в сила Заповед за изпълнение № 82/09.04.2024г. по
ч.гр.д. № 200/2024г. на Тутракански районен съд, настоящият състав намира
въззивната жалба за неоснователна, поради което и първоинстанционното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По частна жалба с вх. № 5618/20.11.2024г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на основание някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по делото се осъжда да
заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ.
Настоящият състав намира, че присъдения размер от 942.60лв. не е
прекомерен и липсва основание за изменение на определението по чл. 248 от
ГПК.
Действително съгласно задължителния характер на даденото тълкуване
на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
определените с наредбата възнаграждения не са задължителни за съда.
Същите обаче служат за ориентир при определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда.
Отделно от горното, доколкото двамата ответници са представлявани от
един адвокат, съобразявайки близката структура и правна логика на
процесуално представителство, то правилно е изключена възможността на
същия адвокат и за същия труд да се определят две възнаграждения по чл.38
от Закона за адвокатурата. Подобен акт би бил в нарушение на забраната за
неоснователно обогатяване.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
страната има право на разноски, като в настоящия случай се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за което е представен и договор за правна помощ.
Поради това въззивникът следва да заплати на адв. Л. Б. сумата от
612.60лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №190/10.10.2024г., постановено по гр.д.
№376/2024 г. по описа на РС – Тутракан, В ЧАСТТА, с която се отхвърлят
претенциите на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София срещу В. А. Н., ЕГН
40010249603 и Н. М. Н., ЕГН **********, за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 645.77лв. /шестстотин
четиридесет и пет лева и седемдесет и седем ст./ - главница по Договор за
потребителски кредит № 40010249603/22.06.2022г., явяваща се разликата над
уважения с влязлата в сила Заповед за изпълнение №82/09.04.2024г. по ч.гр.д.
№200/2024г. на РС – Тутракан размер от 3123.34лв. до претендирания от
3769.11лв., ведно със законната лихва върху главницата от 645.77лв., считано
от 24.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
1550.96лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и деветдесет и шест ст./ -
договорно възнаграждение за периода 15.10.2022г. -06.11.2023г., сумата от
474.23лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и три ст./ –
лихва за забава за периода 16.07.2022г. -06.11.2023г. и сумата от 455.06лв.
/четиристотин петдесет и пет лева и шест ст./ – лихва за забава за периода
06.11.2023г. – 27.03.2024г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №396/14.11.2024г., постановено по гр.д.
№376/2024г. по описа на РС – Тутракан.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. Л. Б.
от САК, с адрес гр.София, ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис 311 сумата от
612.60 лева /шестстотин и дванадесет лева и шестдесет ст./, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ производството
пред ОС - Силистра, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване /чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9