Р Е
Ш Е Н
И Е № 260048
31.08.2020г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 975/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е
образувано по три въззивни жалби: 1.Въззивна жалба от Община Пловдив,
представлявана от М.С. - Директор на
дирекция “Общинска собственост”- лице с юридическо образование против Решение №
3343/ 09.08.2019г. постановено по гр.д.№ 11477/ 2017 по описа на ПРС – ХIV
гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за
признаване за установено, че същият е собственик на процесен недвижим имот
относно реална част от около 64 кв м, заключена между точки 4 в черно, 3 в
зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад по пресечната й точка
с черната линия/ граница по КК/ и от тази пресечна точка по черната линия на
север до точка 4 в черно, както и в частта на разноските относно присъдените в
полза на ответницата М.М. сума в размер на 216,95 лева по съразмерност. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната
му част и уважаване на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
2.
Въззивна жалба от Г.И.Н. *** против Решение № 3343/ 09.08.2019г. постановено по
гр.д.№ 11477/ 2017 по описа на ПРС – ХIV гр.с. в частта, в която е уважен
предявеният от Община Пловдив иск за признаване за установено, че общината е
собственик на поземлен имот с площ от около 231 кв м в очертанията на описани в
решението букви по скица, неразделна част от решението. По изложени доводи по
тази жалба се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
така предявения от Община Пловдив иск в тази му част.
3.Въззивна жалба от Община Пловдив против
Решение № 4451/ 21.11.2019г. по гр.д.№ 11477/ 2017г. по описа на ПРС – ХIV
гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на
НА за собственост върху недвижим имот , вписан в СВ с вх.№ 21723/ 14.12.2001г.,
0 23, т.56, дело № 12858/ 2001г. По изложени доводи се иска отмяна на така
посоченото решение по чл.250, ал.3 във вр. с чл.258 и сл. ГПК и уважаване
искането на жалбоподателя.
Постъпил е отговор по въззивната жалба на
Община Пловдив от ответницата М.И.Н. / М./ чрез адв.З.Х. , в който отговор се
оспорва основната въззивна жалба на Община Пловдив, оспорва се като
неоснователна по формулирани доводи в отговора, иска се отхвърлянето й и
потвърждаване на решението на РС в тази му обжалваната му част.
Налице е и отговор от Община Пловдив по
въззивната жалба на Г.Н. /М./, оспорва се жалбата като неоснователна по
изложени в отговора доводи, иска се потвърждаване на решението на районния съд
в тази му обжалваната част.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните на основание чл.269 ГПК намери следното:
Жалбите изхождат от надлежни страни и са
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустими подлежат на разглеждане
по същество.
Община Пловдив е предявила
установителен иск за собственост на недвижим имот на основание чл.124, ал.1 ГПК
във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР като е поискала признаване за установено спрямо
ответниците В.Й.Д., М.И.М., Г.И.Н. и А.И.М., че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 56784.505.190 по КККР на гр.Пловдив, с адм.адрес: ул.***, №115,
площ 295 кв м, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: ниско застрояване/ до 10 м/, при описани граници с идентификационни
номера№№56784.505.247, 56784.505.186, 56784.505.189, , 56784.505.191, който
имот е съставлявал пл.№ 768 по плана на кв. “***”, одобрен със Заповед №
ИК-634/ 02.06.1987г.; поискано е и постановяване отмяна на НА № 23/ 2001г,
издаден от Нотариус Св.Запрянова, с рег.№ 179, район на действие ПРС, по силата
на който И. Г.М. и В. Й. Д. са признати за собственици на имот пл.№ 768, кв. 8
по плана на кв.“***” на гр.Пловдив.
Предявеният иск се основава на обстоятелствата, че по уведомление на
СГКК-Пловдив до ищеца относно постъпило
искане от Г.И.Н. за изменение на КККР чрез корекция на ПИ 56784.505.190 по отношение на стар имот 768 по плана на
кв.”***” и относно наличието на записване
на посочения ПИ в КККР на Община-Пловдив – 0,00 кв м и по ½ ид.ч.
от ПИ за В.Й.Д. и за И. Г. М. на основание НА № 23/ 2001г., както и имот пл.№
768/ по кадастралния план от 1987г./ като част от него, ищецът обуславя
правният си интерес от предявяване на иска с твърдението, че общината е собственик на процесния ПИ 56784.505.190, от който
е част стар имот пл.№ 768 по плана
на кв.”***”; последното което видно и от представения НА 23/ 2001г., с който И.
Г. М. и В.Й.Д. са признати за собственици на имот пл.№ 768, кв.8 по плана на
кв.”***” на гр.Пловдив , с площ от
222 кв м. И за който
имот не са били налице данни да е бил изкупуван или извършено друго
действие за придобиването му от лицата, инициирали процедурата за поправка на
КК; претендираното право на собственост от общината се основава на разпоредбите
на чл.2, ал.1, т.2 във връзка с пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл.3, ал.2, т.1
– придобит по силата на Закона, като имот предоставен в собственост на общината
със закон и представляващ публична общинска собственост. С последващо уточнение на исковата молба е заявено наличието на грешка в КК, одобрена със
заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г на ИД на
АГКК по отношение на графичното заснемане и конфигурацията на имота
56784.505.190, а имота 768 в конфигурацията му към 1993г. не е заснет като
самостоятелен имот в КК, същият е общинска собственост и в по-голямата си част
попада изцяло в улична регулация по действащия РП – публична общинска
собственост. С последното уточнение на исковата молба се конкретизира
основанието за придобиване на собствеността – 1. приложен регулационен план, одобрен със Заповед № ОА-2152/
02.11.1993г., по отношение на уличната регулация към датата на влизането му в
сила 03.12.1993г. , като собствеността на имотите, за които е била предвидена
регулацията на ул.”***”, е изцяло общинска, видно от разписен лист, съгласно
който имот 768 бил обявен за държавен имот;
2. претендира се право на
собственост върху по-голяма част от ПИ 190, съответно имот 768 и улица “***” от
17.09.1991г. – датата на влизане в сила на пар.7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като
към този момент имотът попаднал в улична
регулация , отредена с приемане на застроителен, кадастрален и РП на кв.”***”-
Пловдив от 1986г. / Заповед № ИК-634/02.06.1986г./ , като със Заповедта №1993г
не е изменена уличната регулация, а само отреждането и застрояването на
съседните парцели; 3. Община Пловдив – собственик на
по-голямата част от ПИ.190 - частта,
попадаща в улична регулация - общо 286 кв м
и частта от ПИ .190 от 9 кв м, попадаща в УПИ IV-256 с отреждане за жилищно
строителство по плана от 1993г. – частна общ.собственост по силата на пар.42
ПЗР на ЗОС / ред., ДВ бр.92/ 1999г. в сила от 8.11.1999г./ във връзка с
трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху
застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и
за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент
подробни градоустройствен планове; 4. Уличната регулация в процесната
територия е приложена, но не е реализирана, поради което се обосновава грешка
от техническо естество в КК относно нанасянето на имот № 768, посочен като
предходен на ПИ .190, както и нанасянето на ответниците/ техния праводател/
като собственици на процесния имот в КР
по НА № 23/ 2001г., към който момент на съставяне на НА Община Пловдив
се явява собственик на имота от 08.11.1999г.; 5. хронологически основанията,
на които се основава претендираното право на собственост : - към 1930 г. –
общинска собственост, с оглед на което по действащия към момента Закон за
издаване на нотариални актове за собственост върху общински места , дадени или
завзети от жилища на бездомници, е бил съставен НА № 98/ 15.08.1930г. на
праводателя на ответниците – К.; - На 16.11.1951 г. – съставен акт за държавна
собственост , при който имотът на К. бил записан като съседен, след което в
разписен лист към Заповед № ОА-954/ 13.05.1993г. в резултат на възражение от
държавата и без възражение от И. М., имотът пл.№ 768 е записан като държавен; -
ПИ.190 в по-голямата си част от 286 кв м попада в уличната регулация на
ул.”***” по одобрения действащ РП от 1993г. и на основание чл.2, ал.1, т.2 вр.
с чл.3, ал.2, т.1вр с пар.7, т.4 ПЗРЗМСМА – публична общинска собственост -
частта от ПИ.190 от 9кв попадат в
парцел /УПИ/ -IV-256 с отреждане за жилищно строителство, по същия действащ РП
от 1993г. – тази част на основание чл.2, ал.1, т.2, вр. чл.3, ал.3, вр. с
пар.42 ПЗРЗОС – частна общинска собственост - не е налице съвпадение между ПИ .190 и имот пл.№ 768, като частта на
ПИ.190 от имота № 768 съставлява улица и
не е попълнена с планоснимачен номер , а разликата се изразява в квадратурата,
конфигурацията и геодезическите координати ; направено е и уточнение на
петитума на ИМ – признаване за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на ответниците, че към момента
на влизане в сила на КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/
03.06.2009г. ищецът е собственик по силата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр с пар.7,
т.4 ПЗРЗМСМА и пар.42 ПЗРЗОС. Към уточнението на исковата молба е приложен
скица – проект за изменение на КК. Ангажирана е СТЕ за проследяване
регулационния статут на процесния имот и изясняване на пространствените му
предели.
Ответниците
по предявения иск оспорват основателността му с насрещно претендирано право на
собственост върху процесния ПИ.190 по КККР, а по предходен план 768, в кв. 8, въз основа на обстоятелствата:
И. Г.М. и В. Й.. Д. – собственици по наследство от общия им наследодател И. А.
К., съобразно НА по обстоятелствена проверка №23/ 2001г., съставен в нотариалното
производство по реда на чл.483, ал.1 ГПК въз основа на документи, част от които
издадени от Община Пловдив, настоящ ищец в производството; имотът по НА с площ
от 222 кв м, а по скица от 07.11.2001г. – 200 кв м; хронологично се сочат
фактите: предоставянето през 1928г. на парцел VI, в кв.21 по плана на кв.”***”
на наследодателя И.К., предмет на НА 98/ 15.08.1930г. ; съставен впоследствие
Акт за държавна собственост за парцел с планоснимачен номер 7, към който в
приложения разписен лист записан И. К.; през
1992-1994г. били попълнени имоти №№ 769, 256-нов и 768 по представения по
делото ситуационен план, по който имот № 769 с площ от 115 кв м бил продаден от
общината на И.М.; твърди се, че без промяна в РП от част от имота пл.№ 256 бил
идентифициран имот 769 и продаден на лицето, което го владял до момента, което
било владяно и от неговия наследодател И. К.; оспорва се наличието на
идентичност на имотите, твърдени от ищеца като общинска собственост, с довода,
че не площта, а границите са индивидуализиращ белег; не бил представен акт за
общинска собственост относно твърдението, че имотът е публична общинска
собственост; прави се довод относно факта, че процесния имот попада в
разширение на ул. ”***” , но същото не е реализирано, поради което не може да
представлява публична общ. собственост, а заповедта, с която била одобрена
уличната регулация не била влязла в законна сила.
С обжалваното
решение е прието от фактическа и правна
страна придобитото право на собственост от И. А. К. върху дворно място от 275
кв м, в парцел VI, кв. “***” по плана на гр. Пловдив, съобразно представения по делото НА от 1930 г., както и
по представения АДС от 16.11.1951 г. завземане на стар общински имот,
представляващ застроено дворно място в парцел VII, кв 21 в гр.Пловдив с площ от
230 кв м, при описаните в акта граници; констатирана е липса на запазена улична и дворищна регулация
към момента на съставяне на двата акта; отчетено е наличието единствено на
протокол за даване на строителна линия от 1943 г. с приложение на ръчно
изготвена скица, представляващ единствен графичен материал съобразно СТЕ
относно границите на парцел VI по плана
1928-1930г при запазен КРП от 1954 – 1955г. с отразяване на имот №7 с
площ от 616 кв м на името на И. К. при съпоставка на границите на имота и
такава със следващите кадастрални планове от 1967г. и 1977г., при която
установено приблизително припокриване на заснетите имотни граници, но
значително разминаване на заградената и ползвана от И. К., после неговите наследници,
площ от закупената през 1930 г.; във всички планове имотът заснет като
един е бил записан на И. К., без наличие
на други отреждания между този имот и улица ***; в кадастралния план от 1977г.
границата е заснета до съществуващата улица, при одобряването на КРП от 1987г. за
кадастрална основа послужил планов лис 9/9 по плана от 1964г., като за имота
256, записан по разписния лист на И. К.
отреден парцел VI-256, а източната част по уличната регулация попада в
разширение на ул.***; през 1993г. направено попълване на кадастралната основа
на имот № 256, образуван е нов имот с № 768 в процесната част / и имот 769
запада/, при непроменен план за регулация.
Районният съд е отчел безспорния между
страните факт относно придобитото през 1930 г от И. К. право на собственост
върху парцел VI по плана на града в периода 1928-30г. по Закона за издаване на
нотариални актове върху общински места, дадени или заети за жилища на
бездомници / отм./ , което право на собственост се е разпростряло само в
границите на парцела, доколкото съобразно чл.3 от цитирания закон нотариалните
актове се издавали само за урегулирани жилищни парцели; съобразен е и
действащия към този момент Закон за благоустройство на населените места в
Княжество България/ отм./, предвиждащ пряко отчуждително действие на уличната и
дворищата регулация, като с плащането на цената на парцела регулационните линии
са станали имотни граници; поради липсата на запазен към този момент действалия
план, е прието от съда границите да се определят от представения протокол за
строителна линия като единствен съществуващ документ относно местоположението и
границите на имота, нанесени върху плана от 1954 г. по СТЕ съобразно
представена по делото ръчна скица относно източната граница на парцела VI-ти ,
която е разположена на значително разстояние от съществуващите две сгради, а
уличната регулация преминаваща близо и частично върху едната в югоизточната й
част, както и върху друга стопанска постройка; при нанасянето на тези граници е
констатирано разминаване в площта, удостоверено и в НА като второстепенен белег
поради установеното конкретно положение на всички четири граници на парцела VI-ти. Въз основа на тези
фактически констатации е призната легитимацията на ответниците като собственици на земята, заключена между
точки 1,2,3,4,1 в зелено по комбинираната скица към ДСТЕ.
Прието е на следващо място, че в
следващите планове границите на имота са били нанесени неправилно, тъй като в
пределите на имота са били включени всички заградени и ползвани площи, вкл.
парцел VII за който е бил съставен АДС,
но не са установени никакви графични данни, поради което за
местоположението отново са използвани
АДС от 1951 г., планът от 1954-1955г. и НА от 1930г. и протоколът за
строителната линия. Въз основа на тези данни
и обстоятелството, че имотите в
района са били общинска собственост, е установено, че И. К. след придобиване на
собствеността на парцел VI е загладил и използвал по-голямо пространство, което
видно и от кадастралните планове след 1951г. Така установеното обстоятелство за
осъществяваното реално ползване на имота е обосновано именно като причина улицата да е посочена като граница
както на имота на И.К., така и на парцел VII по
АДС, в който записванията отразяват
застрояването на парцел VII с частна ограда, на който парцел съседен се
явява парцел VI на И. К.. Въз основа на тези констатации е прието за установено
и местоположението на държавния парцел между парцел VI и улица Б***., за който
не са налице данни за приложение на регулацията от 1928-1930г., поради което с
приемането на КРП от 1954-55г. отпаднало прякото отчуждително действие. Така е
направен изводът за допусната грешка в отразяването на имота на И.К., поради
което за тази площ в следващите планове
няма отразени имоти , което обаче не се отразява на установеното право
на собственост върху земята. Посочената площ реално попада частично в имот VII
по КРП на 1954-55г. и частично използвана за улица, каквото е състоянието и в
плана от 1964г. , а в плана от 1977г. цялото пространство до улицата е било
заградено и заснето към имота на И. К., без съществуващо реално основание за
това поради наличието на записване във всички разписни листи НА от 1930г. На
следващо място е установено наличието на допусната грешка и в КРП от 1987г. при
образуването на нов имот № 768, при който границата на първоначалния, парцел VI
е отразена непосредствено до съществувалите сгради съобразно скица №5 по СТЕ,
като е прието правилното разположение на границата съобразно представения протокол от 1943 г. , отразени
на комбинираната скица на в.л. по СТЕ касателно площ от 64 кв м от имота с
идентификатор 56784.505.190, неправилно отразена към имота № 768 по КРП от
1987г. , изм. 1993г., а впоследствие към ПИ .190 по КК, вместо като част от
имот на И. К.. Установена е също и
частта от имота неправилно заснета към
ПИ.190 по КК, вместо като част от улица, разложена между имота на И. К. и улица ***, която първоначално е била
общинска, в последствие държавна
собственост по АДС. Въз основа на така установеното и поради липса на други заснети имоти през
годините е приета за доказана легитимацията на държавата като собственик при
необорване презумцпията по чл.6 ЗС / ред.1951г./, в каквато насока са
записванията по РП от 1954-55г. на ГНС – държавна собственост.
Въз
основа на горното е прието наличието на предпоставките по пар.7 ПЗР ЗМСМА за трансформиране
на собствеността от държавна в общинска, при ирелевантност относно реализацията
на отреждането по регулационен или подробен устройствен план, в каквато насока
е извършено позоваване на съдебна практика, поради което и частичната
основателност на претенцията на ищеца относно реална част от имот с
идентификатор 56784.505.190 за площта от 231 кв м, в граници по описание по
скица, неразделна част от решението, която част неправилно е заснета като част
от отделен ПИ, вместо като част от улица “***”. По отношение на площта от 64 кв
м в описаните граници като реална част
от ПИ.190 е приета неустановеност тази
част да е била държавна собственост към 1991г., поради което и общината не
е придобила права на основание пар.7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА.
С въззивната жалба на
жалбоподателя Община Пловдив се изтъкват фактите, че със заявление от
24.10.1928г. праводателят на ответниците И. А. К. е поискал издаване на
нотариален акт за собственост върху общински места, дадени или заети от
бездомници на място от 253 кв м, ведно с двуетажна жилищна сграда с площ от 44
кв м, като с НА № 98/ 1930 г. на лицето е било признато правото на
собственост за дворно място от 275 кв м
и жилищна сграда от 44 кв м в кв.21, представляващ парцел VI по плана на
кв.”***” от 1930г., като е била внесена дължимата сума за площта от 275 кв м с
квитанция № 70/ 13.08.1930г.; позовавайки се на разпоредбата на чл.3 от Закона
за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени
или заети за жилища на бездомници от 20.06.1928г. се подчертава изискването за
определяне на пространството и съседите на парцела. В тази връзка се сочи, че
съобразно приетото по делото заключение на в.л.Б.Г. по назначената СТЕ ,
квадратурата, за която е подадено заявлението и изповядан НА за имот VI през
1928г-1930г е 275 кв м, като съседи са посочени физическо лице и имоти-
собственост на община Пловдив/ празен общински имот и ул.”***”/ Едва през 1943г
е била дадена строителна линия и ниво на парцел VI, като това е първият
графичен материал за имота. Формулира се оплакване за това, че по скица №2.1
към СТЕ според вещото лице площта на парцел VI е 369 кв м, съответно с 94 кв м
повече от площта, за която е била заплатена от К. и за която площ е бил
съставен НА през 1930 г., поради което не е налице задоволително според
жалбоподателя обяснение от къде идва разликата, в каквато насока в.л. изрично е
заявило трудността да се установи дали парцел VI покрива границите на имот №
256-нов, поради липса на конкретни
граници на парцел VI. Поради това се
обосновава възражението, че поради очевидното разминаване между площта на
имота, невъзможността да се индивидуализира и “позиционира” имотът по наличните
планове , не следва да се кредитират изводите му относно конфигурация, площ и
местонахождение на парцел VI, а кредитирането им води до грешна интерпретация
на доказателствата по делото и неправилно прилагане на материалния закон.
Видно
от депозираните уточнителни молби на ищеца искането за допускане на СТЕ в уточнението на исковата молба от 11.082017г.
е мотивирано от ищцовата страна вкл. с невъзможността същата да определи
категорично точното съотношение, квадратурата и границите на описаните имоти,
която да разгледа съотношението на имотите, както и да проследи регулационния
им статут във времето, в изпълнение указанията на съда за индивидуализиране на
претендирания имот. В тази връзка видно от основното заключение на назначеното
по делото вещо лице инж. Б. Г. по СТЕ, изпълнението на поставените от страните
задачи от вещото лице е при липсващи, документи
/ непредставена извадка за кв.”***” от
КРП , липса на такъв и при проверката в “Геокартфонд”, както и неоткрит
план за кв.”***” в ДА “Архиви” -Пловдив / и такива, в недобро четливо състояние
/ представената извадка на кв.”***” одобрен 1954-55г. в лошо състояние, видно
от представеното копие с налично разкъсване в границите на имоти пл.№№ 6 и 7
/процесните//, като в с.з. от 07.03.2019г. отново е отбелязано от вещото лице
обстоятелството относно качеството на проверяваните документи като трудно разчетими. Независимо от това, вкл. при
съобразяване на ситуационния план /
план за застрояване/, одобрен през 1955г., съхраняван в Общината, е депозирано
основното заключение по СТЕ в отговор на поставените за изясняване въпроси
и на двете страни по делото. След
изслушване на вещото лице в с.з. от 7.03.2019г. , депозираното заключение е
надлежно прието като неоспорено от страните по делото. С оглед на това не се
установяват процесуални предпоставки за некредитиране на депозираното
заключение от съда, което да е
обусловило неправилна интерпретация на доказателствения материал по делото, а
възражението в тази насока на жалбоподателя е неоснователно. В случая търпи
известно ограничение приложимостта на процесуалното правило за преценка на
съдебната експертиза в съвкупност с целия доказателствен материал, доколкото
дефицита на информативност на доказателствения материал и недоброто му качество в частта на отразените технически
параметри по отношение на пространствените предели като граници и площ на
процесния имот, е обусловило използване на технически приоми от назначения по
делото експерт за тяхното разчитане, като при все това наличието на конкретни
данни в тази насока дават основно съставения НА №98/1930г , АДС от 1951 г
относно площта / 230 кв м/ и Протоколът за строителна линия от 1943 г. В случая
въведената с въззивната жалба теза за това, че така или иначе праводателят на
ответниците е заявил за удостоверяване на предоставената му площ на основание
Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места,
дадени или заети на бездомници от 20.06.1928г. в по-малък от размер / 253 кв
м./ от заплатения и удостоверен с НА №98/ 1930г. в впоследствие такъв / в
размер от 275 кв м/ е отчетена в констативната част на обжалваното решение чрез
прилагането на въведения в чл.3 от цитирания закон принцип за предоставяне на
имот в рамките на урегулиран жилищен парцел, независимо от липсата на конкретни
ясни графични данни в тази насока, което се подчертава и от ищцовата страна. На
следващо място не се възприема тезата на ищцовата страна относно
обстоятелството, че до момента на съставяне на НА №98/1930 г. за придобитото от
праводателя на ответниците право на собственост на недвижимия имот същият е
съставлявал общинска собственост, поради което удостоверената в акта за
собственост в превишение площ, несъответно на чл.3 от цитирания специален закон
от 20.06.1928г., така или иначе е останала общинска собственост, поради това,
че е последвала промяна в законовата регламентация на тази собственост
чрез трансформацията й в държавна собственост, а впоследствие и
понастоящем обуславяща претендираното от
ищеца основание по пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. С оглед на това описаната,
вкл. от жалбоподателя, хронология на регулационното развитие на процесния имот
след АДС от 16.11.1951 г. не създава
яснота относно конкретните пространствени предели на процесния имот от гледна
точка на неговата площ в пълно претендирания му размер за разликата от около
230 кв м до 275 кв м, така както това правилно е отчетено и от районния съд в
обжалваната от този жалбоподател част на решението. Жалбата в тази част се
явява недоказана, поради което и неоснователна.
Неоснователна
се намира и жалбата против допълнително
постановеното Решение № 4451/ 21.11.2019г на районния съд по делото във връзка
с искането на ищеца за отмяна на НА за собственост върху недвижим имот, вписан
в СВ с вх.№ 21723 от 14.12.2001г., № 23, т.56, дело № 12858/ 2001г. Посочения
нотариален акт, удостоверяващ правата на наследниците И. А. М. и В.Й.Д. от наследството
на наследодателя им И. А.К., починал на 10.03.1969г. върху поземлен имот с площ
от 222 кв м удостоверява обема на правата на ответниците върху процесния имот
към момента на неговото съставяне, така и е съответно на легитимацията на
праводателя им И.К. до обема на тези права най-малко в рамките на заявлението
на лицето от 24.10.1928 и съобразно приложението на чл.3 от Закона за издаване
на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за
жилища на бездомници от 20.06.1928г. в размера от 253 кв м. Изследваните по
делото регулационни изменения по отношение на процесния имот, рефлектиращи на границите, пространственото разположение
на имота и размера на неговата площ, а от там и на обема на притежаваните от
ответниците права на собственост към настоящия момент, касае отразяването му
като пространствени предели в кадастъра, поправка за което е постановено със
съдебното решение и е главният предмет
на предявения от ищеца иск по чл.54, ал.2 ЗКИР по спорното материално
право.
По
жалбата на Г.И.Н. /М./. На първо място постановеното решението в
обжалваната му от тази страна част се основава на процесуален довод
- непредявено надлежно от ищеца
основание по пар.7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Доводът е неоснователен. С
поредицата от уточнителни молби на ищеца, сред които вкл. уточнителна молба от
04.09.2017г. и 18.09.2017. ищецът е посочил в изпълнение указанията на съда
основанието относно претендираното
спорно материално право - пар.7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА и които молби,
както изрично е разпоредено с актове на съда от същите дати, се считат
неразделна част от първоначалната искова молба. Действително подлежи на
установяване придобитото от ищеца право на собственост върху спорния имот на
основание на цитираната разпоредба пар.7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА към момента
на влизане в сила на нормата –
17.09.1991г., вкл. чрез установяване характера на претендираната част от имота
като част от локална пътна мрежа или улица. Както правилно е възприето от
жалбоподателката в тази насока видно от
схемата по делото към СТЕ е установено, че част от поземления имот към
настоящия момент съществува с предназначение – жилищно застрояване от една
страна, но както се посочва и от жалбоподателя за останалата част от спорния
имот е предвидено реализиране на улица преди 1986г., съответно налице е
отреждане на тази част за улица от преди влизане в сила на нормата по пар.7,
ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, независимо от факта/ въпроса/ на реализиране на
отреждането към този момент. Основните критерии за преценката налице ли са били предпоставките
на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА за трансформация на собствеността на държавната в
общинска собственост са статута на имота и неговото предназначение към момента
на влизане в сила на нормата, в какъвто смисъл е наличната съдебна практика в
посочената от районния съд насока , както и
Решение № 196/ 28.06.2010г. по гр.д.№ 830/ 2009г. на ВКС – I ГО. Не на
последно място неоснователно е и възражението относно липсата на представен акт
за публична общинска собственост, доколкото за тези обекти на публичната
общинска собственост актове не се съставят.
По
така изложените съображения депозираните жалби се намират за неоснователни, а
обжалваното решение в обжалваните от жалбоподателите части следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Поради
изхода от правния спор пред въззивната инстанция за неоснователност на жалбите,
не се следва присъждане на разноски на страните. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3343/
09.08.2019г. постановено по гр.д.№ 11477/ 2017 по описа на Пловдивски районен
съд – ХIV гр.с. в частта, в която е признато
за установено по отношение на В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Н.
(М.), ЕГН **********, с адрес: ***, М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** *** №
9, ет. 7, ап. 35 и А.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, е собственик на основание
параграф
7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от около 231
кв.м., заключена между точки
5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия
на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази
пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата
ДСТЕ- лист 271, НЕПРАВИЛНО ЗАСНЕТА като част от поземлен имот с идентификатор
56784.505.190, по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 295
кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно
ползване- ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: 56784.505.191,
56784.505.247, 56784.505.186 (в момента 56784.505.1049) и 56784.505.189, ВМЕСТО
като част от улица „***“, в момента представляваща поземлен имот с
идентификатор 56784.505.1049 по КК и КР на гр. Пловдив, с предходен
идентификатор 56784.505.186 , като ОТХВЪРЛЯ иска за собственост в останалата му
част относно реална част от имота с площ от около 64 кв.м., заключена между
точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад
до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка
по черната линия на север до точка 4 в черно , съобразно комбинираната скица от
заключението на допълнителната съдебна техническа експертиза, лист 271 от
делото, подписана от съдията, която се
счита неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4451/
21.11.2019г. постановено по гр.д.№ 11477/ 2017г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХІV гр.с., с което е допълнено Решение № 3343/ 09.08.2019г. постановено
по гр.д.№ 11477/ 2017 по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр.с., като е
оставено без уважение искането на ищеца за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г, акт № 23,
том 56, дело № 12858/ 2001г.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: