РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Златоград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20215420200076 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от М. АНТ. М., ЕГН ********** с адрес обл. С.,
общ. Н., гр. Н. ул. „И.“ № ., чрез адв. Е.М. В. - АК - С. със служебен адрес
обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ №. срещу Наказателно постановление № ..
г., издадено от Д. З. Б.- Началник РУ - З..
Жалбоподателят, твърди, че с атакуваното НП е наказан да заплати
„Глоба“ в размер на 500 лева, за извършено нарушение по чл. 264, ал. 1 от
Закона за МВР.
Адв. В. твърди, че НП е незаконосъобразно издадено при съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
доверителят му.
Сочи, че доверителят му не е извършил твърдяното административно
нарушение, по никакъв повод и начин не е пречил на полицейските органи да
изпълняват задълженията си, още по-малко противозаконно, както и не е
дърпал полицейския служител Й.Б. от РУ - З.. На посочената дата М.М. е
бил в гр. Н., в сградата на НЧ „С.“, където по повод празника на гр.
Не.празнувал с приятели. В тази връзка мястото на твърдяното нарушение, не
съответства на фактическото такова.
Адв. В. твърди, че доверителят му е излязъл извън сградата на НЧ „С.“,
където е бил съборен на земята и вследствие на това е получил наранявания
по тялото си, за което му е издадено Съдебно-медицинско удостоверение №
217/2021 г. от съдебен лекар д-р Н.М., като преди това е посетен Център за
спешна медицинска помощ - С., филиал Н..
В съдебно заседание, чрез адв. В. жалбоподателят поддържа жалбата.
1
Въззиваемият, чрез гл.юрк. Ш.оспорва жалбата и моли същата да
остане без уважение.
РП – С., ТО – З., редовно прозивана не изпращат представител и не
взема становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на жалбоподателя М. АНТ. М., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на осн.
чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и за нарушение на същата разпоредба.
Постановлението е издадено въз основа на АУАН от 06.09.2021 г.
Както в АУАН, така и в НП по един и същи начин е описано допуснатото
нарушение и е посочена една и съща нарушена разпоредба.
Компетентността на актосъставителя се установява от приложената по
делото Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, а компетентността на наказващият орган произлиза от Заповед №
8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Като свидетели по делото са разпитани К.П., Й.Б., К.У., А. М., К. М. и
А.В..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. М., К.М. и А.В. и
частично дава вяра на показанията на полицейските служители К.П., Й.Б. и
К.У.. От показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства -
писмени обяснения на разпитаните по делото свидетели, а и на служители от
частната охранителна фирма, които също са писали обяснения, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят А.В. организирал дискотека на открито в гр. Н. по повод
празника на града, който продължил три дни – петък, събота и неделя. Наряд
по ООР на 06.09.2021 г. били полицейските служители К.П., К.У. и Й.Б., като
старши на наряда бил К.П., който е полицейски инспектор. Свидетелят А.В.
се бил разбрал с полицейския служител Й.Б., ако възникне проблем по време
на дискотеката да му се обади и Б. да окаже съдействие. Дискотеката
трябвало да продължи до около 04:00 ч. Към 03:40 ч., Б. получил обаждане от
свидетеля В. за възникнал проблем. Й.Б. бил извън патрулния автомобил, но в
близост до него и се отправил към проблемното място, без да изчака
свидетелите П. и К.У.. Като отишъл до проблемното място Б. забелязал
проблемен гражданин, който бил извеждан от частните охранители от фирма
„Б.“. Той отказал да изпълни разпорежданията им и Б. му разпоредил да ги
изпълни.
Предмет на настоящото производство обаче, е поведението на
жалбоподателя М. АНТ. М.. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че той не е бил проблемен. Опитвал се да спре частните
охранители да не извеждат неговия приятел Ч. извън дискотеката. В един
момент група от няколко лица тръгнали да излизат извън дискотеката, като
частните охранители водели Ч. навън, а покрай тях вървял и свидетеля Б.. В
един момент жалбоподателят М. бутнал ръката на частния охранител и
2
посегнал да хване полицейския служител Й.Б., да не извежда приятеля му, но
не го е хващал и не го е дърпал. Ръката на М. е била хваната от частния
охранител Б., при което М. полетял напред и бутнал полицай Б., като двамата
паднали на земята, а заедно с тях паднали още няколко човека. Като били
изведени навън М. и Ч., частните охранители ги оставили извън
импровизираното заграждение и се върнали вътре. От показанията на
свидетелите А. М. и К. М. се установява, че извън огражденията полицай Б. е
ритнал в лицето М. първо веднъж, а малко по-късно още два пъти.
Съдът не дава вяра на показанията на полицейските служители Б., К.У.
и П. в частта им, в която обясняват, как М. е хващал за якето и е дърпал назад
полицай Б.. В тази им част техните показания влизат в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства - писмени и гласни. В тази си
част показанията на свидетелите противоречат и със самите техни показания,
защото се установява, че няколко човека са паднали на земята при избутване
на М.. Такова падане при дърпане от М. на Б. няма как да се случи, на
няколко човека. Освен това, ако се приеме дърпане от М. по отношение на Б.
назад, то и падането ще е назад, а не напред, както се е случило.
Самият полицай П. в показанията си сочи, че не е видял как М.М. е
дръпнал колегата му Б. за якето. Сочи, че чак в РУ един от частните
охранители му казал за това дърпане, но пък не го познавал. П. свидетелства
за падането на земята, но не е видял никакво съприкосновение между М. и Б..
Сочи, че когато бил извеждан М., последният не бил агресивен. П. забелязал и
кръвта по лицето на М..
Повод за съда да не дава вяра на показанията на полицейските
служители, е и отразеното в докладната от самият Й.Б., която докладна е от
06.09.2021 г. т.е. в деня на инцидента. В докладната си Б. описва поведението
на нарушителя Ч., но за М.М. казва, че е бил на земята и притиснат от
охранителите, като буйствал. Б. се приближил до него и му разпоредил да
преустанови движенията си и заедно с П. го извели от дискотеката, като
спрямо М. е използвана физическа сила. След това двете лица били откарани
в Участък – Н., където М. продължил да буйства, т.е. никъде в докладната си
Й.Б. не сочи на действия от страна на М., с които да му е пречено да
изпълнява служебните си задължения. За такива действия не се сочи и в
докладната от 06.09.2021 г. на К.У., който в съдебно заседание смело
свидетелства за физически действия от М. спрямо Б.. За действия от страна на
М. спрямо Б. няма данни и в докладната от деня на инцидента и на К.П..
Същият обаче и в съдебно заседание не изнася подобна фактическа
обстановка. В докладната си П. твърди, че след като охраната извела М.М.,
същият бил изблъскан от някого и паднали заедно с полицай Б. и Е. Ч.. М.
искал да се саморазправя с охраната, но не и с полицаите.
Поради гореизложеното, съдът частично дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели полицейски служители П., Б. и У., с изключение на
онази част от техните показания, в които сочат на извършени действия на М.
спрямо Б.. Логично е в деня на нарушението, когато и тримата полицаи са
писали докладни, поне един от тях да споменава за действия на М. спрямо Б.,
3
но такива действия няма. Възможно е показанията на полицейските
служители в съдебно заседание да са плод и на узнаване на медицинската
документация, с която разполага М.М. – съдебно медицинско удостоверение,
амбулаторен лист и фиш за спешна медицинска помощ. В тези три документа
е описано състоянието на М. при инцидента, като тревожното е, че по него
имало умерен оток и синкаво кръвонасядане в горната част на лявата скула.
Имал е открита рана на клепача и околоочната област. По принцип при
събаряне и падане нараняванията са върху изпъкналите части от главата –
чело, нос, брада. Но травмите по скула и околоочна област дават повод да се
приеме, че са възникнали по механизма, който описват останалите свидетели,
а именно от ритници. В този смисъл е и заключението на съдебния лекар д-р
М. в издаденото СМУ. Единствено в писмените обяснения на свидетеля Б. се
споменава, че човека с черното яке, с каквото е бил облечен М. се пресегнал
да хване полицая, но преди да го издърпа охранителя успял да го избута, при
което станало падането.
Всичко това се случило пред сградата на читалището, която е на
около 250-300 м. от сградата на О. - Н. и това са две различни места.
От показанията на свидетеля В. също се установява, че М. не е
участвал в самото „събитие“, той не е бил проблемният. В. също чул, че в Н.
се говори, че Й.Б. е ритал М. в лицето. В. също не е виждал М. да дърпа Б. за
якето. М. се опитал да хване полицай Б., но не успял, защото охранителят му
хванал ръката, избутал го настрани и при това бутане паднали няколко
човека.
В. сочи също, че П. избягал нагоре по стълбите и се скрил, а Б. се
притеснявал, че му се подиграват.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е издадено незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
На първо място при издаването на АУАН и НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, а именно неточно е посочено мястото на
извършване на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е отразено, че нарушението е извършено в
гр. Н. до сградата на О.а. гр. Н.. От събраните по делото доказателства обаче
се установява, че всичко това е станало пред читалището, което се намира на
около 250-300 метра от сградата на общината.
В съдебната практика се приема, че винаги когато неточно е посочено
мястото на извършване на нарушението, се допуска съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на атакуваното НП.
На следващо място от всички събрани по делото доказателства, които
съдът кредитира не се установява физически контакт, водещ до пречене от
страна на жалбоподателя М.М. спрямо полицай Б. да си изпълнява
служебните задължения. Следва първо да се посочи, че в АУАН и НП не се
сочи изрично, какви служебни задължения Б. е изпълнявал, а се сочи общо, че
4
е осъществявал охрана на обществения ред.
При непосочено конкретно какви служебни задължения е изпълнявал
полицейският служител, не може да се прецени дали и с дадени действия
жалбоподателят му е пречел. Поради това се нарушава правото на защита на
последния в случая, поради което е постановено Решение № 206/11.06.2021 г.
на АдмС – С. по КАНД № 67/2021 г. и в този случай изрично се сочи, че
нарушителят е пречел на полицай да изпълни служебните си задължения при
задържане на определено лице и вземане на отношение по случая.
Т.е. в настоящия случай няма действия, с които М. да е пречел на Б., не
се установява и физически контакт между двамата, за което говори и самият
свидетел П.. Но дори да имаше допир от М. по отношение на Б., то тогава
можеше да се говори за хипотезата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, но отново не и
за пречене.
Ако М. е бил избутан от частния охранител и при залитането си е
бутнал полицай Б., то не е налице нито умишлено, нито непредпазливо
деяние. В това състояние/на падане/ М. е нямало как предотврати контакта си
с полицай Б..
Налага се извода, че в случая жалбоподателя М. не е осъществил
административното нарушение, за което му е съставен АУАН и въз основа на
който е издадено атакуваното НП.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди въззиваемия да
заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
на 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № . г., на Началник РУ - З.
към ОДМВР - С., с което на М. А.. М. ЕГН **********, адрес гр. Н., обл. С.,
ул. „И.“ № ., е наложено административно наказание по чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР за нарушение на същата разпоредба - „Глоба” в размер на 500 лева ,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР - С. да заплати разноски по делото М. АНТ. М.,
ЕГН **********, адрес гр. Н., обл. С., ул. „И.“ №., в размер на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред А. с. - С. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
5