№ 21094
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110125417 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 от ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявени от М. Я. К.,
чрез адв. М. срещу ... АД, с предявени искове с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите: 2
621,03 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и три стотинки) -
главница, 190,13 лева (сто и деветдесет лева и тринадесет стотинки) -
договорна лихва за периода 12.10.2009 год. до 29.06.2010 год., 404,19 лева
(четиристотин и четири лева и деветнадесет стотинки) - наказателна лихва за
периода 12.11.2009 год. до 17.02.2011 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането (размерът на законната
лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2023г. е 3
262,23 лева), както и сумата 64,31 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки) - разноски по делото и 236,46 лева (двеста тридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки) юрисконсултско възнаграждение, по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46 с-в,
предмет на изп. д. № ... на ЧСИ ..., рег. № .. на КЧСИ, поради погасяване на
вземането по давност.
Ищецът твърди, че процесното вземане било присъдено в полза на
1
праводателя на ответника, а именно Емпорики Банк – ... ЕАД по ч.гр.д. №
7401/2011 г. по описа на СРС, 46 с-в. Въз основа на издадения по делото
изпълнителен лист на 25.03.2011 г. срещу ищцата и още двама длъжници, за
заплащане на процесните суми в условията на солидарна отговорност, било
образувано изп. д. № ... на ЧСИ ..., рег. № .. на КЧСИ, но това вземане било
погасено по давност, поради което иска да се признае за установено, че не
дължи на ответника сума от 2 621,03 лева (две хиляди шестстотин двадесет и
един лева и три стотинки) - главница, 190,13 лева (сто и деветдесет лева и
тринадесет стотинки) - договорна лихва за периода 12.10.2009 год. до
29.06.2010 год., 404,19 лева (четиристотин и четири лева и деветнадесет
стотинки) - наказателна лихва за периода 12.11.2009 год. до 17.02.2011 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2011 г. до изплащане на
вземането (размерът на законната лихва към датата на депозиране на исковата
молба в съда - 12.05.2023г. е 3 262,23 лева), както и сумата 64,31 лева
(шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки) - разноски по делото и
236,46 лева (двеста тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки)
юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът ... АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признава предявения иск. Формулира
искане съда да уважи предявения иск, като счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за недължимост на разноските по
делото. Претендира присъждането на разноски. В открито съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не е налице спор, а и с оглед признанието на
иска, съдът приема за установено, че процесното вземане за сумите 2 621,03
лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и три стотинки) - главница,
190,13 лева (сто и деветдесет лева и тринадесет стотинки) - договорна лихва
за периода 12.10.2009 год. до 29.06.2010 год., 404,19 лева (четиристотин и
четири лева и деветнадесет стотинки) - наказателна лихва за периода
12.11.2009 год. до 17.02.2011 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането (размерът на законната
2
лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2023г. е 3
262,23 лева), както и сумата 64,31 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки) - разноски по делото и 236,46 лева (двеста тридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки) юрисконсултско възнаграждение било
присъдено в полза на праводателя на ответника, а именно Емпорики Банк – ...
ЕАД по ч.гр.д. № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46 с-в. Въз основа на
издадения по делото изпълнителен лист на 25.03.2011 г. срещу ищцата и още
двама длъжници, за заплащане на процесните суми в условията на солидарна
отговорност, било образувано изп. д. № ... на ЧСИ ..., рег. № .. на КЧСИ.
От представеното към отговора на исковата молба съобщение изх. №
36639/19.06.2023 г., издадено по изп. д. № ... на ЧСИ ..., рег. № .. на КЧСИ, се
установява, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е
прекратено с постановление за прекратяване от 19.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е солидарен длъжник по вземане, което било
присъдено в полза на праводателя на ответника, а именно Емпорики Банк – ...
ЕАД по ч.гр.д. № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46 с-в. Доколкото ответникът
счита, че вземането е дължимо, като неплатено от ищеца, макар и да е
погасено по давност, и е поддържал висящността на изпълнително дело за
процесните суми по издадения изпълнителен титул, съдът намира, че за
ищеца е налице правен интерес от водене на исковете.
От страна на ищеца не се оспорва основанието за възникване на
задълженията, както и техния размер, т.е. не се оспорва съществуването на
вземанията.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
С оглед на изложеното и като се има предвид признанието на иска направено
от страна на ответника, и искането на ответника в открито съдебно заседание
на 06.12.2023 г. съдът намира, че искът е основателен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание
3
чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по следните
съображения. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и ако го признае,
разноските се възлагат на ищеца. В случаят съдът намира, че са налице и
двете кумулативни предпоставки на процесуалния закон, тъй като на първо
място ответникът своевременно признава иска с отговора на исковата молба и
формулира искане за постановяване на решение при признание на иска.
На следващо място от данните по делото е видно, че ответникът не е станал
причина за завеждане на делото. Това е така, защото той е правоприемник на
кредитор, чието вземане не е погасено, а след изтичането на давността в хода
на изпълнителното производство не е предприел никакви изпълнителни
действия. В тази насока следва да се има предвид, че между страните не е
налице никакъв спор, че процесното изпълнително дело е прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а обстоятелството,
че според съобщението на съдебния изпълнител, че делото е прекратено с
нарочно постановление в хода на настоящото дело няма отношение към
изтичане на давността за принудителното събиране на вземането. Безспорна е
и съдебната практика, че това постановление на съдебния изпълнител има
единствено констативен характер, т.е. по делото не е налице спор, че делото е
било прекратено по силата на закона още преди подаване на исковата молба.
Следва да се има предвид и че по делото не са налице данни, а и твърдения от
някоя от страните, че ответникът е инициирал ново изпълнително дело по
изпълнителния си титул.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439
вр. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от М. Я. К. ЕГН **********, със съд. адрес
гр. София, ул. ... I № 104, вх. Б, ет. 1, ап. 25, чрез адв. М., срещу ... АД ЕИК ...,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „...” № 85, че не дължи на ..., сумите: 2
621,03 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и три стотинки) -
главница, 190,13 лева (сто и деветдесет лева и тринадесет стотинки) -
4
договорна лихва за периода 12.10.2009 год. до 29.06.2010 год., 404,19 лева
(четиристотин и четири лева и деветнадесет стотинки) - наказателна лихва за
периода 12.11.2009 год. до 17.02.2011 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането (размерът на законната
лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2023г. е 3
262,23 лева), както и сумата 64,31 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки) - разноски по делото и 236,46 лева (двеста тридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки) юрисконсултско възнаграждение, по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7401/2011 г. по описа на СРС, 46 с-в,
предмет на изп. д. № ... на ЧСИ ..., рег. № .. на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА М. Я. К. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ... I
№ 104, вх. Б, ет. 1, ап. 25, чрез адв. М., да заплати на ... АД ЕИК ..., със
съдебен адрес: гр. София, бул. „...” № 85, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5