№ 101
гр. Благоевград, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Ю. Б.“, АД против
разпореждане № 817/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. 1342/21 по описа на
РС-Разлог, в частта, в която е отхвърлено заявлението й за присъждане на
сумата от 392,40лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят сочи, че е налице несъобразяване с чл. 78, ал. 1
ГПК, тъй като той има право на заплатеното от него възнаграждение за един
адвокат с оглед на обстоятелството, че РС е уважил изцяло претенцията му.
Посочва, че съдът е счел, че не са представени нужните доказателства, от
които да се установи размерът на договореното възнаграждение между
заявителя и адвоката. Без да посочва дали такива доказателства са
представени жалбоподателят сочи, че отношенията между него, и адвоката са
уредени със сключен между тях на 3.5.2010 г. рамков договор, с който се
възлагат на адвоката извършването на необходимите правни и фактически
действия по издаване на заповеди за изпълнение, включващи и подаване на
заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение – чл. 1, ал. 1, т. 1 от
Рамковия договор. Посочва, че възнаграждението, което се дължи е
договорено в чл. 2 от Анекс № 1/1.6.2010 г., съгласно който възложителят
изплаща на изпълнителя възнаграждение, в размер на минималния съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/включително заплаща и дължимия
1
ДДС/. Сочи жалбоподателя, че минималния размер изчислен съгласно чл. 7,
ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възлиза на 392,40 лв./с включено
ДДС/, като към настоящата жалба, прилага доказателство издадено от МФ,
НАП удостоверение за регистрация на адвоката по ДДС. Изтъква, че към
заявлението пред РС е приложено и платежното нареждане за банков превод,
удостоверяващо заплащане на възнаграждението на адвоката. Заключава, че
са изпълнени законовите изисквания по чл. 80 ГПК, като заявителят е
приложил и списък с разноските, които претендира. Затова моли да се
допълни заповедта за изпълнение като се постанови осъждане на длъжника
за адвокатското възнаграждение, както и за разноските за настоящото
въззивно производство.
Жалбата по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК е допустима- подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок.
За преценка основателността на частната жалба, БлОС съобрази
следното:
Видно е, РС-Разлог с разпореждане № 817/16.11.2021 г. е уважил
изцяло претенциите на „Ю. Б.“, АД, с изключение на заявената разноска за
адвокатско възнаграждение в размер на 392,40 лв. За неуважаването й, РС е
посочил, че е било необходимо да се представят доказателства, от които да е
ясно конкретно уговорения размер адвокатско възнаграждение и че той е
реално платен, като в случая не е представен договор, или друго равностойно
съглашение за уговаряне на конкретния размер възнаграждение, а
представеното платежно нареждане, за което се твърди, че удостоверява
плащането на сумата, не е отбелязано какво е основанието. В него е посочено
за основание „********** А И А. В. Г. /С./“, от което не може да се направи
извод, че преведената сума е за адвокатски хонорар.
БлОС счита разпореждането в атакуваната част за
законосъобразно.
По отношение на отказаната за присъждане разноска пред РС е
видно, че по делото е представено пълномощно на подалия заявлението от
името и за сметка на Банката адв. С. З., от което е видно, че той е
упълномощен заедно и поотделно наред с други адвокати с права измежду
които е и правото на процесуално представителство за подаване на заявления
2
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК.
Няма представен договор с адвоката.
Следователно обоснован се явява извода на РС, че не е доказано
договаряне на конкретен размер адвокатско възнаграждение, при
съобразяване, че и в представения платежен документ за заплащане на
сумата от 392,40лв. не е посочено основание, от което да се изведе извод за
договарянето му като адвокатско възнаграждение.
Според чл. 81 ГПК Във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като
чл. 80 ГПК постановява, че страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция.
От цитираните разпоредби следва, че съдът пред съответната
инстанция при произнасяне по претенцията за разноски съобразява
доказателствата за направените разноски, представени пред нея до
приключване на последното заседание. Предвид че в настоящия случай се
касае за заповедно производство, то това е заседанието, в което съдът се е
произнесъл по заявлението. Ето защо недопустимо в частната жалба, се
обосновава договарянето на размера с доказателства, които се представят
пред въззивната инстанция с частната жалба – съотв. на Рамков договор и към
него Анекс № 1/1.6.2010 г., съгласно който анекс възложителят изплаща на
изпълнителя възнаграждение, в размер на минималния съгласно Наредба № 1
от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/включително заплаща и дължимия ДДС/. В
самата жалба без да се посочва дали такива доказателства за договарянето н
размера са представени пред РС се сочи, че отношенията са уредени с
рамков договор и анекс, с което очевидно е се отрича представянето на такива
пред РС.
Ето защо след като не е се установява пред РС до произнасянето му
по заявлението, че адвокатското възнаграждение е договорено, то правилно
РС е отхвърлил искането на заявителя за присъждането му.
Списъкът не доказва нито основанието на претендираната разноска,
нито плащането, а наличието му е от значение за производство по реда на чл.
248 ГПК.
3
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 817/16.11.2021 г., постановено по
ч.гр.д. 1342/21 по описа на РС-Разлог, в атакуваната част, с която е
отхвърлено заявлението за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 392,40лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4