гр.
Сливен 25.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми юли, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Детелина Бозукова
при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия Бозукова адм.
дело № 135/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Б. перфект“ ООД гр. Нова
Загора, представлявано от Р.Б.Б. срещу Акт № 01-2600/248
от 06.03.2020 г. издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично
растениевъдство" за кампания 2015 във връзка с подаденото от дружеството
Заявление за подпомагане с УИН **********в размер на 14 040, 34 лв., на
основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се, че актът е неправилен
тъй като дружеството няма нарушения и допуснати нередности, а процентът на
припокриване бил незначително по-малък от необходимото. Моли съда за отмяна на
оспорения административен акт.
В открито съдебно заседание дружеството,
редовно и своевременно призовано, се представлява от у. Р.Б., която поддържа жалбата на изложените в
същата доводи. Моли съда за отмяна на административния акт. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
В открито съдебно заседание
административният орган – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФ)
"Земеделие", редовно призован, не се явява. Представлява се от ст. юриск. Д. Р., която оспорва жалбата. Счита акта за
законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, след проведено съдебно производство
по адм. дело № 98/2018 г. по описа на Административен
съд Сливен, потвърдено с решение № 9490 от 20.06.2019г. постановено по адм. дело № 11525/2018 г. по описа на Върховния
административен съд на РБългария. Заявява, че се
установява от фактическа страна неспазването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. за минималния размер на площта, която е
одобрена и заявена за подпомагане, липсвало съвпадение между площите в размер
на 90 %, което се потвърждавало и от изготвената експертиза. Моли съда да
отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение и разноски за вещо лице.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество е регистрирано с
Уникален регистрационен номер (УРН) 535111 в ДФ "Земеделие" със заявление
за подпомагане УИН **********по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014-
С писмо изх. № 01-2600/248 от 15.08.2019
г. Зам. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" уведомил оспорващото
дружество, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от 15.01.2018 г. Писмото било връчено на представител на
дружеството, като в посочения 7-дневен срок е депозирано възражение вх. №
01-2600/248 от 17.09.2019 г. и допълнителни доказателства, съобразно указанието
на органа.
На 06.03.2020 г. Заместник изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" издал по отношение на „Б. перфект“ ООД Акт № 01-2600/248 за установяване на публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление
"Биологично растениевъдство" за кампания 2015 във връзка с подаденото
от „Б. перфект“ ООД Заявление за подпомагане с УИН **********в
размер на 14 040, 34 лв. (четиринадесет хиляди и четиридесет и 0, 34) лева, на
основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г.
Актът бил връчен на дружеството на 17.03.2020 г. Жалбата срещу същия е заведена
в деловодството на настоящия съд с вх. № СД-01-01-1134/01.04.2020 г. , като е
изпратена чрез пощенски оператор на 31.03.2020 г.
По делото е назначена, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. П.З., със специалност "г.",
заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно,
безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал по делото. Вещото лице дава заключение, че: през 2015 г. дружеството е
заявило 18 парцела с референтна площ от 20,68 ха; през 2016 г. „Б. перфект“ ООД подава заявление за подпомагане с УИН 20/030616/03781,
като в него заявява по мярка 11 "Биологично земеделие" от
"Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. " двадесет
парцела с обща площ 32, 20 ха., като намалява площта, за която има поет
биологичен ангажимент; вещото лице е установило, че са посочени тринадесет
парцела, които се различават от декларираните през 2015 г. т.е. не са
декларирани същите площи; не са били заявени през 2015 г. и съответно не са
били одобрени за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ парцели със следните
номера / оцветени в синьо на таблица № 3 от заключението/: № 27245-28-5-1,
27245-333-15-3, 27245-340-4-3, 27245-340-5-2, 27245-35-3-2 и 27245-51-11-1;
налице е разминаване и несъответствие между референтните площи от 2015 г. и
заявените за подпомагане през 2016 г., причина за което е, че от 18 референтни
парцела през 2015 г., шест не са заявени през 2016 г., както следва /оцветени в
жълто в таблица № 3 от заключението/: /27245-10-7-1, 27245-123-3-1,
27245-124-2-1, 27245-124-3-1, 27245-126-3-1 и 27245-436-1-1/, което е намалило
референтната площ с 1,83 ха; площта на пресичане /сечение/ е 18,38 ха; през
2016 г. процентът на припокриване на площите е 88, 88
%. В заключение експертът посочва, че така изчисления процент на припокриване е
малко по-малък от изискуемите 90 % на припокриване от площта за географско
припокриване с референтната площ.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена
е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от
Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. представителна
власт. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения
правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и
подписване на АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. Административният акт е издаден от материално
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност, при
следните съображения:
Държавен фонд "Земеделие" е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария
за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния
фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент,
включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен
в хода на административното производство и е приложен към преписката.
В конкретния случай, видно от
съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно
и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на
материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно
от доказателствата по делото, на 15.01.2018 г. с нарочен акт на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" е бил прекратен поетия от „Б. перфект“ ООД ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" с направление "Биологично растениевъдство". Този акт
е бил обжалван и е влязъл в законна сила на 20.06.2019 г. след проведен съдебен
контрол. Същият е мотивиран с нормите на чл. 6, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. и чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4 б. "в" от Регламент
(ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика. Съгласно цитираният чл. 15, ал. 3, т. 1 от
Наредбата, ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили
изискванията на чл. 17, ал. 2 (одобрената площ за извършване на дейности по
направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не
повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се
припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава
четвърта от настоящата наредба.). Следващата разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 2
е императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) стопанинът да
възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се
възстановяват съответно: а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края
на третата година; б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на
четвъртата година; в) 20 %, ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е
след петата година. В процесния случай се установява
и от заключението на изслушаната по делото експертиза, че по мярка 11
"Биологично земеделие" по време на поетия петгодишен ангажимент (от
2015 г.) „Б. перфект“ ООД е подало заявление за 2016
г., но процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2016 г.
парцели, спрямо одобрените за участие в направление "Биологично
растениевъдство" е 88, 88%, което е станало повод и за прекратяване на
многогодишния ангажимент и съответно – след влизане в сила на акта за
прекратяване - до издаване на оспорения в настоящото съдебно производство акт.
Съгласно цитираната норма на чл. 15, ал. 4, т. 2 б. "а" от
Наредба № 4/24.02.2015 г.,
при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският
стопанин е задължен да върне 100 % от изплатената по мярката финансова помощ.
Същата възлиза на 14 040, 34 лв., изплатена по направлението през годината,
предхождаща годината на прекратяване на ангажимента (2015 г.) и същата е
правилно определена както по основание, така и по размер от административния
орган. Следователно, налице са както фактическите основания (влязъл в сила Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие", така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ -(чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба №
4/24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода
2014-2020 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е мотивиран и постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на
твърдяното в жалбата.
Неоснователни са и не се споделят и
доводите на оспорващото дружество за допуснати при постановяване на
разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Изложеното мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че процесният Акт № 01-2600/248 от 06.03.2020
г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена
субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015
във връзка с подаденото от „Б. перфект“ ООД Заявление
за подпомагане с УИН **********в размер на 14 040, 34 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г.,
издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" представлява по своята същност един валиден
административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване
на всички съществени административнопроцесуални
правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възстановяване на разходите за експертиза. Възнаграждението следва да се определи
в размер на 100 (сто) лева, съобразно нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, а разходите за
експертиза възлизат на 260 лева. Така определената сума от 360 лева следва да се възложи в тежест на
оспорващото дружество.
Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК,
Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. перфект“ ООД гр. Нова
Загора, представлявано от Р.Б.Б. срещу Акт № 01-2600/248
от 06.03.2020 г. издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия
по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 във
връзка с подаденото от дружеството Заявление за подпомагане с УИН **********в
размер на 14 040, 34 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2 б. "а" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Б. перфект“ ООД гр. Нова Загора, представлявано от Р.Б.Б. ЕИК ****** с адрес гр.Н. З. ул.“А. Д.“ * да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" гр. София разноски в размер на 360, 00 (триста
и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: