Присъда по дело №1883/2020 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД 1883/20

Производството е образувано по тъжба на Г. З. Я. от с.Братаница за
извършено спрямо него престъпление от частен характер – лека телесна
повреда по чл. 130, ал.1 от НК , причинена чрез удар с нож в челото от П. П.
И. от с.Братаница.
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът оспорва съставомерността на престъплението, пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъдат оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият и тъжителят са съседи в с. Братаница, между които
известно време преди настоящия инцидент възникнало недоразумение.
На 17.12.20г. сутринта тъжителят видял подсъдимия пред дома му да
изнася музикална уредба и му казал, че когато умре „ ще го пуска от нея на
живо“. Подсъдимият попитал защо се закача с него от известно време, какъв е
проблемът. Тогава подсъдимият директно замахнал с юмрук към лицето му,
но подсъдимият вдигнал в защитна реакция лявата си ръка и тя поела удара.
След това тъжителят хванал силно превързаната и оперирана преди това
дясна ръка и започнал силно да я стиска. За да се предпази, подсъдимият
нанесъл удар с главата си в главата на тъжителя, който попаднал над лявата
му вежда, причинявайки оток и кръвонасядане с размери 4/3см и разкъсно-
контузна рана в областта на самата вежда, с дължина около 4 см.
На 18.12.20г. тъжителят посетил Спешно отделение при МБАЛ
Пазарджик, където бил прегледан и консултиран с хирург , раната била
обработена, зашита и поставена превръзка.
На 21.12.20г. тъжителят посетил и съдебен лекар, който му издал СМУ
318/20- на л. 5 в която описал посочените горе увреждания на и над веждата.
На 30.12.20. била подадена настоящата тъжба.
1

С нея е инкриминиран инцидент, описан само като време и място с
обстоятелства, идентични на горните. Тоест, твърди се, че пред дома на
подсъдимия в с. Братаница, на 17.12.20, сутринта , между подсъдимия и
тъжителят е възникнал конфликт и това освен, че не е спорно, е напълно
установено с всички доказателствени източници. Обстоятелствата обаче по
самия физически конфликт са напълно спорни, предвид доказателствените
източници. Те са събирани, предвид инициативата за това, за доказване или
опровергаване на инкриминираните факти. Последните досежно самата
физическа конфронтация са дословно „ П. извади нож от ръкава си и с
дружката му ме удари в лявата вежда. От удара ми се зави свят и паднах
на земята. Потече много кръв“. Тоест, съвсем ясно е представен механизма
на причиняване на телесната повреда и средството за това- удар с дръжката на
нож. И за да докаже тази своя версия на увреждането си тъжителят ангажира
показанията на св. Точно така е заявил тъжителя и на св. Т., който
пристигнал в дома на тъжителя по негова покана след инцидента. Видял го с
кръв на лявата вежда и тъжителят му споделил, че „П. го ударил с нож“ .
Самият свидетел уточнява, че сам нищо не е видял и дори не е виждал П. с
нож, а преди повече от десет години видял, че носи калъф за нож.
Това, което категорично изключи механизма на причиняване на
повредата по посочения в тъжбата начин и споделения от тъжителя на св. Т.,
е изслушаната СМЕ. Според последната – „ описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърд, тъп предмет като общ
механизъм. Разкъсно- контузната рана била получена по механизма „ отвътре
навън“ - при удар в областта на горния орбитен ръб от предмет със
сравнително широка плоскост. Раната и мекотъканните увреждания- оток и
кръвонасядане над нея по челото били получени при еднократно действие на
травмиращия агент. Освен това в областта липсвали охлузвания на кожата,
които биха се получили от действието на тъпоръбест предмет, каквато е
дръжката на ножа. „ При това уврежданията на лицето в ляво, според
експерта, били получени при удар с глава, което потвърждава твърденията на
свидетелите И. и Д..
Разпитът на експерта в с.з. допълни съображенията му относно
даденото заключение. При това те се споделиха при представени по делото
два ножа, с които се твърдеше, че формата на дръжката е такава, която
може да причини процесното увреждане. Същите, със съгласие на страните,
бяха приети за изслушване на вещото лице, като им бяха изготвени фотоси от
всяка страна – виж на л. 146 и сл., след което се върнаха на повереника.
Според уточненията на експерта , предвид дължината на раната и
мястоположението й, механизма на причиняване е от вътре-навън , тъй като е
получа в областта на горния орбитен ръб – веждовата костна подложка. При
удар в тази зона този ръб разкъсва кожата, предметът притиска и травмира
кожата, а ръбът отвътре я разкъсва. Относно представените два ножа
експертът категорично изключи възможността, с който и да е от тях да е било
2

причинено увреждането. Като все предвид формата на дръжката на всеки от
представени ножове и съобрази че само на единият от тях тя е дъговидна
(каквото форма има и лицето в увредената област , не плоска ) , вещото лице
посочи, че при удар, с който и да е от тези ножове ще има съпровождащо
охлузване, каквото в случая не е констатирано. Посочи, че винаги , при всеки
нож, респ. при представените два, има издадена част, чиято широчина е най-
голяма и която служи за предпазител за ръката ( ограничител да не се
приплъзне към режещата част) , поради което при удар с дръжката на нож,
най-напред ще контактува с повърхността, към която е насочен удара, именно
тази най-издадена част и ще остави следи. ( виж на л. 155-156 по делото).
Експертното становище даде още едно основание да се възприемат
показанията на св. Д. и И., които взаимоподопълващи се и еднозначни в
частта относно твърденията за едни и същи факти. Те потвърждават и
дадените от подсъдимия обяснения и изграждат отразената горе и възприета
от съда фактология по инкриминирания инцидент. Той е започнал със
словесна и физическа атака от страна на тъжителя спрямо подсъдимия, който
успял да отбие със защитна реакция по вдигане на ръка пред лицето си
първия, насочен към него удар от тъжителя. След това последният хванал
превързаната и оперирана преди това дясна ръка на подсъдимия и започнал
силно да я стиска. За да се предпази, подсъдимият нанесъл удар с главата си в
главата на тъжителя, който попаднал над лявата му вежда, причинявайки
процесните увреждания, които не са спорни нито по своите характеристики,
нито по квалификацията им като степен на телесно увреждане. Фактът, че
ръката на подсъдимия е била превързана и превръзката е била видима за
тъжителя, който преднамерено му причинил притискането на скоро
оперираната ръка и телесно увреждане по чл. 130, ал.2 от НК ( виж разпита на
експерта в с.з.) е установен с твърденията на самия подсъдим, подкрепени от
тези на св. Д. и И. ( л. 165 и първите им разпити) . Тоест, след като
подсъдимият е отблъснал първоначалното нападение на тъжителя ,
последният го е подновил чрез притискането и увреждането на болната ръка
на подсъдимия. Това предпоставило последният да действа в своя защита,
като правомерно причинил процесното увреждане на тъжителя, но с удар с
дръжка на нож, а с удар с глава . Фактическите действия на тъжителя по
подновеното нападение, обективирани с притискане на превързаната и
очевидно болна ръка на подсъдимия са били противоправни, тъй като са
засягали телесния интегритет на подсъдимия. Това подновено нападение е
създало реална и непосредствена опасност за живота и здравето на
подсъдимия. Нападението не е било предполагаемо, а реално и безспорно
възприето от подсъдимия. Действията по притискане на бинтованата му ръка
са били активни и към момента на нанасяне на удара от подсъдимия в
главата на тъжителя ( глава в глава). Тоест към момента на реакцията на
подсъдимия нападението над него от тъжителя не е било приключило. Той е
постигнал този резултат едва след като нанесъл удар с главата си в главата на
тъжителя, причинявайки му процесното увраждане .
3

Предвид горното обсъждане стана ясно, че напълно и обосновано се
изключва възможността за причиняване на разкъсно-контузната рана с
дръжката на нож. Това води до недоказаност на инкриминирания механизъм
на причиняването и средство за причиняването й. те са тези обстоятелства,
които задължително следва да бъдат отразени в обвинителния документ,
предвид неговото нормативно-установено съдържание с чл. 81, ал.1 от НПК.
За тъжителя е налице възможността, когато на съдебно следствие се установи
съществено изменение на обстоятелствената частна обвинението и все още не
е изтекъл 6-месецния срок по ал.3, да измени обвинението по реда на а. 6 на
чл. 278 от НПК. Инициатива в тази посока и на това основание не бе
реализирана.
Наред с това , доказа се друг механизъм на причиняване на телесната
повреда, но в рамките на осъществяването му са налице обстоятелства , които
изключват наказателната отговорност за причиняване на престъпния
резултат.
Горните разсъждения и пасивното поведение на обвинителя с оглед
възможността по чл. 278, ал.6 от НПК дадоха основание на Съда да постанови
своята оправдателна присъда, доколкото не установи подсъдимият по
инкриминирания начин да е причинил инкриминираното увреждане на
тъжителя.
Тъжителят бе осъден да заплати на всеки от подсъдимия сторените от
него разноски, които са в размер общо на 2100 лева.
В тежест на тъжителя и на основание чл. 190, ал.1 от НПК бяха
присъдени и разноски в размер на 309 лв., в полза на бюджета на съдебната
власт , по сметка на Районен съд- Пазарджик сторените по делото ( за СМЕ -
изготвянето и изслушване ) .
По изложените мотиви Съдът постанови оправдателната си присъда.
4

Номер на акта:	33
Дата:	23 юни 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20205220201883
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 декември 2020 г.

Присъда по дело №1883/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите