Решение по дело №315/2016 на Районен съд - Чирпан

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като посочва в жалбата си подробни съображения за това.

Въззиваемата страна, редовно призовани, представлявани от Петя Йорданова – гл. инспектор в МЕ,  вземат становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение и съдът да постанови решение, с което да потвърди издаденото от Зам. министъра на енергетиката НП № Е-НП – 19/ 08.04.2016г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП № Е-НП – 19/ 08.04.2016г. от която е видно, че същото е връчено на представител на жалбоподателя на 01.06.2016г. и известие за доставяне от куриерска фирма ЕВРОПЪТ от което е видно, че жалбата е подадена на 07.06. 2016г./.

Установи се по делото, че с НП № Е-НП – 19/ 08.04.2016г.  издадено от Заместник – министър на енергетиката Жечо Станков, e наложено на жалбоподателя административно наказание - “ имуществена санкция “ по чл. 93 ал.2, т.1 от ЗПБ в размер на 50 000. 00 лв. за нарушение по чл.4, ал.2 от ЗПБ, затова че: “ на 03.06.2015г. “Пътища Пловдив  “АД, с ЕИК *********, е извършило добив на подземни богатства – строителни материали, чрез пробивно – взривни работи, чрез подизпълнител, в поземлен имот  с кадастрален номер № 681,с. Зетьово, общ. Чирпан, без надлежно предоставена концесия за добив, което е нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства, за което в чл. 93 ал.2 от същия закон е предвидена административно – наказателна отговорност“.

Това НП е постановено на основание АУАН № 21/ 09. 10. 2015 г. с актосъставител Д.Д. на длъжност Старши инспектор в Дирекция “Природни ресурси и концесии” при МЕ.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че по сигнал на 28.05.2015г. е била извършена проверка за осъществяван нерегламентиран добив на подземни богатства от имоти с №№ 000413 и 000414 разположени в землището на Община Чирпан и № 68, местност Бейолу, с. Зетьово, общ. Чирпан. Проверката е извършена от актосъставителя по настоящото дело Д.Д.  - Ст. инспектор в отдел „Контрол“ на Дирекция „Природни ресурси и концесии“ към МЕ. Проверката се извършила и с участието на служители в ДИТ Ст. Загора. Относно констатациите от проверката била изискана допълнителна информация от ДИТ Ст.Загора.

Видно от отговора на ДИТ Ст.Загора се установило наличието на следните документи:  Договора за наем сключен между Община Чирпан и Пътища Пловдив АД. Към административно наказателната преписка е приложен и Договор от 29.04.2015г.  между Пътища Пловдив АД и А. АД, както и Договор между А. АД  и М. к. – П. АД. От цитирания по-горе Договор се установява, че Община Чирпан е предоставила на жалбоподателя поземлен имот с кадастрален номер 000681 с площ от 300 дка., находящ се в землището нас. Зетьово , общ. Чирпан за временно депониране на земни маси – хумус при строителството на автомагистрала „Марица“ Лот 1 – Оризово – Димитровград.  

По отношение на цитираните по-горе договори съдът смята, че следва да бъде отбелязано следното: предмета на договора от 29.04.2015г. е организиране  и извършване на технологично – повтарящи се ПВР / пробивно – взривни работи/ за подготовка и добив от обект с. Зетьово. В целия договор няма каквото и да било последващо описание на  „ обекта в с. Зетьово“ в това число не е посочен имотен номер, не са посочени граници на имота, нито размера, нито начина на ползване, вида на имота и т.н. Чак впоследствие с Договор, сключен между А. АД и М. к. – П. АД вече е конкретизиран имотния номер и местността в която същия се намира.

В ходя на производството бе допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, от която безспорно се установява, че за 2015г. дружеството – жалбоподател не се е намирало в договорни отношения с А. АД гр. Пловдив, с ЕИК ********* и не са извършване разплащания за извършвани услуги. В хода на производството бе допусната и приета и неоспорена от страните съдебно – графологична експертиза, от която се установява, че подписа положен върху Договора от 29.04.2015г. сключен между Пътища Пловдив АД и А. АД не е положен от законния представител на дружеството М.И.П., независимо, че под графата „ Изпълнителен директор „ е записано именно нейното име.

Следователно, от гореизложеното следва да се приеме, че дружеството – жалбоподател на първо място не се е намирало в каквито и да било правни и фактически отношения с А. АД. Не е възлагало извършването на ПВР, нито пък е заплащало каквото и да било. Това е така, тъй като от СГЕ се установява, че ангажирания в наказателната преписка Договор от 29.04.2015г. не е сключен от законен представител на Пътища Пловдив АД, тъй като липсва изявление в този смисъл, а от ССЕ се установи, че не са възлагани каквито и да било дейности за процесния имот, нито са заплащани такива, предвид липсата на каквито и да било записвания.

Такъв извод на още по-голямо основание следва да бъде възприет за отношенията на дружеството – жалбоподател с М. к. – П. АД. Това е така защото, при внимателен прочит на Договора от 29.04.2015г. / ако се приеме, че същият е породил някакви правни последици/ договарящите се страни не са предвидили възможност, изпълнителя по този договор А. АД да възлага на трето дружество предмета на договора.

Водим от гореизложеното съдът приема, че Пътища Пловдив АД не е възложило нито директно, нито индиректно извършването на ПВР нито на А. АД и най – малко пък на М. к. П. АД. Следователно, следва да бъде прието, че в конкретния случай не се установява по категоричен начин авторството на вменяването на дружеството – жалбоподател изпълнително деяние, изразяващо се в незаконен добив.

Във връзка с горното следва да бъде посочено, че съставянето на  АУАН е изцяло по писмени доказателства. В тази връзка и актосъставителя разпитан в с.з. в качеството на свидетел посочи „  АУАН е издаден по документи.“ „Основният“ документ от цитираните по-горе е протокол от 03.06.2015г. за изразходвани взривни материали, от който именно протокол и актосъставителят основава своите констатации за авторството на процесното нарушение. От текста на протокола се установява, че при изразходването на описаните взривни вещества не е присъствал представител на дружеството – жалбоподател. Няма данни да е изявена каквато и да било воля от жалбоподателя за участие и постигнато съгласие за извършване на ПВР. Няма данни протокола да е предявяван на Пътища Пловдив АД и последното да го е приело впоследствие и да е одобрило извършването на ПВР или да е заявило някакво отношение към цитирания протокол.

В заключение следва да бъде посочено, че в конкретния случай по същество е била извършена проверка на посочените в АУАН два други имота, находящи се в землището на гр. Чирпан, имоти с №№000413 и 000414. Същият ден, на 28.05.2015г. проверка на  имот № 000681, находящ се в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан не е била извършвана. Горното се потвърждава както от липсата на съставен протокол за извършена проверка, така също от самите обяснения на актосъставителя – „… не съм посещавал имота в местността Бейолу, но след това съм посещавал имота“ . Действително, инициативата за съставянето на АУАН е инициирана едва след получаването на цитирания протокол от 03.06.2015г. койт о е бил изпратен от РУ Чирпан, а не е в резултат на някаква си проверка, извършена на 28.05.2015г., т.е. шест дни преди извършване на „ вменяваното административно нарушение.

Между страните не се спори, че жалбоподателя Пътища Пловдив АД няма предоставено концесия за добив и не притежава права за добив на подземни богатства в поземления имот с № 000681в землището на с. Зетьово, Община Чирпан.

При внимателен прочит на представените писмени доказателства съдът счита, че в конкретния случай не се доказва по категоричен начин, че на датата, посочена в обжалваното НП е извършило административно нарушение от жалбоподателя, по начина описан в АУАН и в НП. Видно от Докладна записка с изх.№ 141198/ 18.05.2015г. изготвена от Камен Маринов – Директор ДИТ Ст.Загора до Изп. Директор ИА „ГИТ“ София се установява, че на 07.05.2015г. е било заведено заявление за издаване на разрешение за извършване на специални взривни работи от М. к. П. АД гр. Ямбол за процесния недвижим имот с етап: изкопно – подравнителни и  рекултивационни работи. На ДИТ Ст.Загора са били представени Договор за наем от 01.04.2015г. между Община Чирпан и жалбоподателя Пътища Пловдив АД за временно депониране на земни маси – хумус, при строителството на обект Автомагистрала Марица, Лот 1 – Оризово – Димитровград. Обсъждания по-горе Договор между Пътища Пловдив АД и А. АД и Договора между А. АД и М. к. – П. АД.

Видно от приложеното към административно наказателната преписка Разрешително № 13 се установява, че същото е издадено на осн. чл. 13г ал.2 във вр с чл. 13б от ЗЗБУТ и е за извършване на специални взривни работи, а не както е посочено в АУАН и обжалваното НП пробивно – взривни работи. Изрично в цитираното разрешително, в т.1 от същото е посочено, че взривните работи могат да се извършват при стриктно спазване на проекта. Видно от стр. 1 от Проекта за подравнително рекултивационни работи, изготвен от М. к. П. АД, безспорно се установява, че етапът е изкопно – подравнителни и рекултивационни работи , фаза – работен проект.

В заключение съдът приема, че на посочената дата 03.06.2015г. жалбоподателят не е извършил вменяваното му административно нарушение а именно, че е извършил добив на подземни богатства – строителни материали чрез пробивно – взривни работи, чрез подизпълнител в процесния имот без надлежно предоставена концесия за добив. Това е така, защото съгласно Параграф 1, т.4 от ДР към ЗПБ "добив" е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние. Следователно, няма как извършените специални взривни работи на 03.06.2015г. да се приемат като елемент от състава, визиран в нормата на чл. 4 ал.2 от ЗПБ, т.е. да се приеме, че жалбоподателя е извършвал добив на подземни богатства без концесия, а оттук и съдът приема, че спрямо същия неоснователно е приложена и разпоредбата на чл. 93 ал.2 т.1 от ЗПБ.

Съдът не споделя становището на АНО, че чрез извършването и единствено на пробивно – взривни работи се осъществява добив на полезни изкопаеми така, както е предвидено в Параграф 1 ,т.4 от ДР на ЗПБ. Действително, понятието „технологичен процес“ на извличане, като част от легалната дефиниция на понятието „ добив“ следва да се тълкува и съобразява във всеки конкретен случай, като естеството и характера на осъществените действия следва да се преценят с оглед предизвиканата от тях промяна в състоянието и местонахождението на подземните богатства. В конкретния случай не бе представено нито едно, или каквото и да било писмено или гласно доказателство за предмета на деянието. Единствено в НП от АНО се въвежда, че в конкретния случай става въпрос за строителни материали, но не се посочва от кой вид са същите, каквато е легалната им дефиниция дадена в Параграф 1, т.29 от ДР на ЗПБ а именно, не е посочено дали става въпрос за естествени магмени, метаморфни и седиментни скали и скални разновидности, които се използват за строителни цели в естествен вид или след преработка. По разбиране на настоящия, след като не е посочен и доказан вида на подземното богатство дори, дали същото е в твърдо, в течно или в газообразно състояние не може да се твърди, че единствено чрез пробивно – взривни работи се извършва добив. Това е така, защото добива следва да бъде разглеждан като резултатно действие, от което и чрез което да се стигне до извличане на полезни изкопаеми от земните недра. В тази връзка и при тълкуване на глагола „ извличам“ следва да се има предвид смисловото му значение а именно, изтеглям, изсмуквам, изваждам, отделям , разтварям. В тази връзка и извличам нефт от земните недра, извличам например азот от почвата и т.н. и т.н. Следователно, ако се приеме ,че в конкретния случай на въпросния обект са били извършени пробивно – взривни работи които са довели до фактически резултат разтрошаване и отделяне на скали или късове, почва , пясък или други инертни материали / при положение, че няма никакви доказателства за вида на полезните изкопаеми/, то същите не са довели до преработка на естественото състояние на посочените вещества, ако приеме че същите са твърди. Друг е въпроса ако се касаеше за петрол или петролни продукти или газообразни полезни изкопаеми по смисъла на закона. Едва ли в този случай би могло да се приеме, че чрез извършване на пробивно – взривни работи би могло да се извършва добив на течни или газообразни полезни изкопаеми, тъй като резултата би бил друг.

Следователно, би могло да се твърди, че извършването на пробивно – взривни работи при наличието на твърди полезни изкопаеми е само част от изпълнителното деяние, но същото ще бъде довършено в момента в който съгласно Параграф 1, т.4 от ДР на ЗПП тези полезни изкопаеми бъдат извлечени, т.е отделени, извъдени, изсмукани, изтеглени и т.н. от земните недра. Това е така защото, без извличането им, т.е. без отделянето им от земните недра не би могло да се говори за добив, то и такъв реално няма да съществува. Това, че са извършени пробивно – взривни работи и евентуалното раздробяване, разрушаване и т.н. на твърди полезни изкопаеми / при положение, че се доказваха такива, а не само твърдяха/ не означава, че е налице цялостен технологичен процес чрез преработка на естественото им състояние. Ако се говори за скала, почва и т.н. дали същата ще бъде хомогенна в огромни, големи размери или ще бъде раздробена на по-малки късове или парчета, по никакъв начин не се променя вида на полезното изкопаемо а именно – твърдо, течно или газообразно, не се променя неговото състояние а само неговия размер. Едва ли Законодателят при определяне на санкционната норма е имал предвид да защитава отношения свързани с не реалното извличане от земните недра на полезните изкопаеми, а е имал предвид да санкционира раздробяването, отделянето, въобще, подготовката на обективна наличност на определена маса полезни изкопаеми във вид годен за последващи действия, включително натоварване и транспортиране, без обаче последните да са извършени. Т.е. настоящия състав възприема, че за да е налице добив на полезни изкопаеми по смисъла на Закона, следва реално от земните недра да бъде извлечена определена маса, количество такива. Това е така, защото ако се приеме, че в случая става въпрос за неорганична материя, то ако същата реално не бъде извлечена, усвоена, а си остане на място, дори и да са извършени ПВР, по никакъв начин не се засягат обществените интереси, тъй като по същество няма извършен добив на полезни изкопаеми.

От изложеното по-горе съдът счита, че липсват конкретни преки доказателства за фактически извършван добив на подземни богатства. Остана недоказано на посочената дата 03.06.2015г. да е осъществено извличане на подземни богатства по начина описан в Параграф $ т.4 от ДР на ЗПБ поради което и съдът приема, че не е осъществено твърдяното административно нарушение.