Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260 214/13.08.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                       Председател: Красимир Коларов

                                                                     Членове: Георги Чамбов

                                                                                        Емил Митев  

                                                                                             

 

Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   19.05.2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търг. дело  номер № 23 / 2021 г. на ПАС

 

  Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

            Образувано е по въззивната  жалба   на адвокат  А.М. от САК, в качеството му на пълномощник на ищеца М.М.И. с ЕГН: ********** против Решение 20133 от 13.08.2020 г., постановено от  Кърджалийският окръжен съд по  търг.дело № 68/2019 г.

          По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от М.М.И. с ЕГН:********** против  Застрахователно акционерно дружество/ЗАД / Д. Б.: Ж. и З. „ АД  ЕИК ********* обективно съединени искове ,от които първият иск е за присъждане на обезщетение за  причинените на ищеца   неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи се във физически и психически  болки и страдания от причинените травматични увреждания, получени  при ПТП, настъпило на 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху  сумата, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната главница.  По силата на решението съдът е  отхвърлил  и иска за присъждане на обезщетение за причинените от същото ПТП имуществени вреди в общ размер на 2023.60 лева, представляващи разходи за остеосинтезен материал за извършеното оперативно лечение ,разходи за потребителска такса и за потребител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и на процесуалния закон.  Не е направен анализ на представените по делото доказателства, ако такъв действително бе направен, то съдът  щеше да достигне до  извода ,че основната причина  за настъпване на пътното  произшествие е противоправното поведение на водача Ю.Ф., която не е съобразила скоростта си с конкретната пътна обстановка.          

          Скоростта не е била съобразена, тъй като  водачът е управлявал автомобила със скорост, при която не е имал възможност да спре в зоната на видимост, т.е. в зоната на осветеност на фаровете. Съдът неправилно е определил мястото на удара, като е кредитирал  изцяло  заключението на САТЕ, което обаче според  жалбоподателя е противоречиво и създава съмнение за  некомпетентност на вещото лице.

         Претендира се отмяната на обжалваното решение, поради неправилно приложение на  материалния и процесуалния закон.  В нарушение на чл.201 от ГПК съдът не е допуснал  повторна съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, която да изясни основният въпрос за определяне на мястото на удара.

           Въззиваемата страна ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД- С. чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Ц. Б. поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна.

          Третото лице-помагач на ответника Ю.Б.Ф., представлявана от адвокат Д.С. не взема становище по основателността на жалбата.

            Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи,направена във връзка с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Предявени са обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от КЗ- за присъждане на обезщетение за  причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от понесените травматични увреждания като по този иск претенцията е в размер на 150 000 лева. Наред с първия е предявен и втори осъдителен  иск за присъждане на обезщетение за причинените  имуществени вреди в общ размер на 2 032 лева, представляващи направени от ищеца  разходи за остеосинтезен материал, разходи за потребителска такса за болничен престой, както и разходи за придружител. Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за  присъждане на обезщетение за забавено плащане на  претендираните главници в размер на  законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателното заплащане на  сумите.

         По делото е установено, че описаните вреди са претърпени от ищеца  при ПТП, настъпило на  02.08.2018 г. около 21.40 часа, на между селски  път  11-59, км.2+300 ,като произшествието  е станало в землището на село Г., Община- град М. по направлението от град М. към град К. Районът на процесното ПТП е  извън населено място, като пътя представлява хоризонтален прав участък, без напречен наклон. От първоначалната САТЕ е установено, че пътното платно е двупосочно  с широчина от 8.70 метра,покрито е с едрозърнест амортизиран асфалт, с неравности и напуквания, но в краищата няма кални или пясъчни наноси. От двете страни на платното  са оформени крайпътни банкети над нивото на асфалта, с широчина от 1 –един метър. Времето през този летен августовски ден е било ясно и сухо, като видимостта е била нормална, като инцидента е станал в тъмната част от денонощието след 21.40 мин.  Нямало е улично осветление – вече бе казано, че  произшествието е станало извън населеното място.  Налична е била вертикална сигнализация: завой наляво и ограничение за 50 км в час на пет метра след МЛ в посока към спирка Д.- след ръкава за  махала „С.“ е била поставена комбинация от пътни знаци „а2“ и „В-26“,т.е. завой надясно и забранено е движението със скорост по-висока от означената или в конкретния случай тази скорост е 60 км. в час. От заключението на първоначалната САТЕ се установява, че преди да настъпи удара скоростта на лекия автомобил  „О. К.“ е била около 89.7 км в час., а в момента на самия удар е била 82.07 км.в час. Според заключението на автоексперта  от техническа гледна точка  две са причините за настъпването на процесното ПТП, а именно: управлението на лекия автомобил от водача  Ю.Ф.  с  несъобразена с пътните условия скорост  От друга  страна и поведението на пешеходеца М.И.   е допринесло за това, тъй като пострадалият се е движил по пътя, но след употреба на голямо количество алкохол.

 

На пострадалия е била взета  кръвна проба около един  час след злополуката, като изследването е направено на следващия ден  03.08.2018 г, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта  в количество 2.32 промила.  Към момента на инцидента, който е настъпил  на 02.08.2018 г.  около 21.40 часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта на М.И. е била 2.47 промила, според изчисленията на вещото лице-токсиколог, които не са били оспорени. Това отговаря на горната граница на средната степен на алкохолно опиване, която се характеризира със силно забавени реакции, понякога сънливост, нарушения на ориентировката и   нарушение на координацията в движенията на тялото. Походката на пешеходеца, който очевидно е имал  богат опит с алкохола е била все пак изправена, но и с видимите признаци на алкохолно повлияване като залитане,  неясен говор и забавени реакции.  Така стоят нещата в теоретичен аспект,но в конкретната ситуация тези „видими“ признаци на  алкохолното опиване практически са били невидими, тъй нещата са  станали  мигновено, при това в тъмната част на денонощието. Единствено свидетеля Е.М.И. –съпруг на третото лице Ю.Ф. е установил, че късно е забелязъл  пострадалия пешеходец, който се оказва неговия съселянин  М.И.. Според свидетеля той е изскочил внезапно  от дясната страна на лекия автомобил или още по-точно свидетелят е посочил „буквално изскочи върху предното стъкло на автомобила“. От това става  ясно, че не само водача на лекия автомобил, но и съпругът й много късно са забелязали движещия се пешеходец- едва след като  от удара последният е изскочил върху предното стъкло на лекия автомобил.  Установено е ,че същото е счупено на две места, като едното счупване е в центъра на предното стъкло и това е причинено от удара, нанесен от главата на пострадалия пешеходец  върху  предното стъкло на автомобила.

 Въпросът е къде точно е настъпил удара между лекия автомобил и пияния пешеходец и от особена важност, но той получава различен  отговор от  допусната САТЕ, приета пред първата инстанция и  заключението на автоексперта инж.С.М., прието пред въззивната инстанция. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице инж.В. Д. е установило, че от техническа гледна точка причините за настъпването на процесното ПТП са две, а именно:

 

 Първо: управление на лекия автомобил  с несъобразена с пътната обстановка скорост от страна на водача Ю.Ф.;

 Второ:  неправилно движение на пешеходеца по пътното платно   с допълнение от вещото лице „ грубо пренебрегване на правилото  „ виждам и ме виждат“. Установено е ,че лекият автомобил е „О. К.“, управляван от Ю.Ф. *** към спирка Д. Пострадалият е вървял в дясната част на пътното платно в попътната на лекия автомобил посока на движение. След като е възприела фигурата на  пешеходеца  водачът Ф. е отклонила лекия автомобил вляво и е задействала спирачната система. Според това вещо лице лекият автомобил е ударил пострадалия пешеходец с централната си предна част или по-точно с предната броня. Ударът е върху десния крак . Непосредствено след удара пострадалият е качен на  предния капак на автомобила, пренесен е върху него на известно разстояние. В резултат на постъпателната скорост на автомобила, пешеходецът  е достигнал предното стъкло, последвал е удар с главата върху това предно стъкло и в тавана, който е деформиран.

В крайна сметка  пешеходецът е паднал встрани от лекия автомобил, който е  спрял на разстояние от  4 до 5 метра след мястото от платното,в  което е паднал  пострадалия пешеходец.

И пак да се върнем на удара с коя част на лекия автомобил е бил ударен пешеходеца –според този експерт ударът  върху пешеходеца е бил фронтален кос, като автомобилът е ударил пострадалия с централната си предна част / предната броня/. Ударът е бил върху десния крак Непосредствено след удара пострадалия е бил  качен на предния капак на автомобила, достигнал е предното челно стъкло, счупил го е с главата си, деформирал е тавана на купето . Пренесен е от инерционната скорост на автомобила на разстояние от 34.36 метра напред.

   Установено е ,че на 5 метра след  МЛ / мерната линия /   в посока от град  М.  към спирка Д. има поставена комбинация от пътни знаци, от които първият е предупредителен знак  „ А1 –  Опасен завой  надясно“. Вторият е забранителният знак  „ В 26  - забранено е движението със скорост по-висока от означената „ , която в  случая е 60 км в час.  Според изчисленията на автоексперта   лекият  автомобил се е движел непосредствено преди сблъсъка със скорост от  89.71 км. в час или приблизително с 90 км.в час.

В момента на удара скоростта е намаляла до 82.07 км/ч.

Между  заключенията на експертите има разминаване относно скоростта на движение на лекия автомобил, който според формулите, използвани от в.л. инж.С.М. скоростта на движение  е била около 80 км в час.  Това е скоростта с която се е движел лекия автомобил непосредствено преди задействане на  спирачната му система. Според заключението на първата експертиза, приета пред първата инстанция скоростта е била 89.71 км.ч.  Същественият въпрос по делото е  каква е била технически съобразената скорост, която да е съобразена с конкретните атмосферни условия, релефа на местността и най-вече условията на видимост,състоянието на пътя –сух или мокър, вида на моторното средство и дали същото  е било технически изправно и не на последно място интензивността на движението по времето на  пътния инцидент.

  Най-важното в случая е било, че това е станало  при движение през нощта, при намалена видимост на светлината на автомобилните фарове. От заключението на в.л. инж.С.М. става ясно, че технически съобразената скорост с далечината на видимост е тази скорост, която осигурява  техническата възможност водачът да спре автомобила преди да измине път равен на далечината на видимост.  Според този експерт дължината на видимост от управляващия към пешеходеца на къси светлини е 56 метра. Дължината на  видимостта, при управление на дълги светлини е 100 метра.

По този начин автоексперта  е установил, че технически съобразената с атмосферните условия и условията на видимост при шофиране на къси светлини е била 62 км в час. Но лекият автомобил се е движел със скорост от 80 км в час,според експертизата приета пред въззивната инстанция и съответно със скорост около 90 км.в час, според заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция. Която и да е от двете скорости да приемем извода е един и същ: лекият автомобил се е движел със скорост, която е била технически несъобразена с конкретната пътна и климатична обстановка при движение на къси светлини.

 Скоростта на движение  на лекия автомобил непосредствено преди инцидента и при едното и при другото заключение е изчислена по формули. Единственият свидетел – очевидец е св. С. Ф., който е съпруг на жената, управлявала лекия автомобил марка „О. К.“.

  Последният се е возил на предната дясна седалка и изобщо не е сигурно, че е наблюдавал пътната обстановка, защото той самият е употребил алкохол. Това е наложило да повика съпругата си  „ да си го прибере“ на която молба същата се е отзовала. Според свидетеля С. Ф. съпругата му е шофирала внимателно със скорост около 60 км.ч.и след като е забелязала пешеходеца веднага е задействала спирачките.

   Св.С. Ф. определено на казва истината, когато твърди, че жена му е управлявала лекия автомобил с около 60 км.в час. Според вещото лице инж.В. Д., ако лекият автомобил се е движел със 60 км в час, при удара пешеходецът е щял да  достигне до долната част на предното стъкло, а той е стигнал до тавана на автомобила и го е деформирал.  За да настъпи такава деформация скоростта е била много по-висока и според този експерт тя е около изчислената от него скорост , която е около  90 км в час. В съдебно заседание от 09.06.2020 г., вещото лице инж.В.Д. е дал обяснения в смисъл, че времето за реакция на водача зависи от това в кой точно момент той ще възприеме пешеходеца. А с оглед на шофирането на светлината на фаровете  пешеходеца може да бъде възприет в рамките на осветеното от автомобила разстояние. Вещото лице е констатирало, че фаровете на процесния лек автомобил са били халогенни, като при този вид осветление видимостта на къси светлини е от 25- до 46 м., а за дълги светлини същата е  65- до 75 метра.  Никой не може да каже със сигурност на какви светлини е навлязъл  водача на автомобила в процесния участък. Свидетелят  С. Ф. само е  установил, че съпругата му е сменяла светлините, но не може да каже на какви светлини е била. Това не е отразено и в протокола за оглед на произшествието, който е направен веднага след инцидента. Според свидетеля Ф. съпругата му веднага е задействала спирачната система и и завила наляво волана. Въпросът е обаче кога точно е задействала спирачките:преди  сблъсъка с пешеходеца или след удара, след който  е  завила волана наляво.  Основният и безспорен факт е ,че въпреки сухото време следи от спирачен път върху  асфалта не са открити. А това означава, че  водачът изобщо не е задействал спирачките или ако ги е задействал това е станало след удара с пешеходеца, а не преди това. И по-нататък  вещото лице инж. Д. е разграничил хипотезите и по-конкретно е посочил, че при движение на къси светлини, ако в момента на възприемане на опасността Ю.Ф. е задействала аварийно спирачната система, то тя би спряла на разстояние 74.45 метра. Получава се разлика между  тези 74.45 метра и 25 м, каквато е видимостта на къси светлини. Това означава, че  пешеходецът е попаднал в „опасната зона „ пред автомобила и е било невъзможно процесното ПТП да бъде предотвратено. Същият е извода и ако  автомобилът се е движел с включени дълги светлини  и в този случай 74.45 метра е по-голямо от 65 метра, която е видимостта на дълги светлини. И в този случай няма как да се избегне ударът.

  Но причината за това е, че лекият автомобил се е движел с несъобразена с пътната обстановка и с условията на ограничена видимост през нощта и се е движил най-малко с 80 км в час. Колкото по-бързо е шофирал, толкова по-малко време за реакция  е имал  водача на лекия автомобил, тъй като осветената зона при по-висока скорост се намалява. Вещото лице инж.Д. обръща внимание и на вертикалната маркировка и по-конкретно, че на малко разстояние преди местопроизшествието е имало  комбинация от пътни знаци.   Касае е се до предупредителен знак А-1 „Опасен завой надясно“, комбиниран със забранителен знак   В-26- забранено е движението със скорост по- висока от означената, която в случая е била 60 км в час.  Тези знаци  водачът е могъл да забележи и е бил задължен да намали скоростта до 60 км.ч, при което положение ударът щеше да бъде избегнат.  С оглед на изложеното до тук ПАС приема, че водачът Ю.Ф., конституирана като трето лице-помагач по делотое управлявала лекия автомобил „ О. К.“ със  несъобразена с пътната обстановка и с условията на видимост  скорост, поради което не е задействала изобщо спирачната система. Този извод се налага поради липсата на спирачни следи по асфалта – това е безспорен факт. Но дори да се приеме, че спирачната система е била задействана това е станало не преди, а след сблъсъка с пешеходеца, когато вече е било много късно.  Да се управлява лек автомобил със скорост от 90 км в час през нощта,  при намалена видимост и само на светлината на фаровете –това е сериозен риск, въпреки че този път би трябвало да е бил добре познат на Ю.Ф.. А и на съпруга й, който всъщност е поставил на изпитание  бременната си съпруга, при положение че тя е била бременна в седмия месец.  Самата тя, конституирана като трето лице –помагач е претърпяла също сериозни травматични увреждания, но  това не  предмет на настоящия спор.

   Безсъмнено  пострадалия пешеходец също е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и в този смисъл е налице съпричиняване по  смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД .

  Неправилно първоинстанционния съд   е приел, че ищецат е нарушил   разпоредбата на чл.113,ал.2 от ЗДв.П, съгласно която извън населените места …., когато в близост до пешеходеца няма пешеходна пътека, те могат да пресичат  платното за движени и извън определените за това места., като спазват обаче другите правила.  В конкретния случай пешеходеца  не е пресичал платното за движение – той е вървял по него, като посоката на автомобила е била попътна. Пешеходецът е употребил алкохол като е  установено, че  е бил с концентрация  на алкохол в кръвта  от 2.32 промила. Движенията му са били забавени, некоординирани, походката му едва ли е била сигурна, а по-скоро  е „лъкатушил „ по пътя, без да  изпитва страх.  Навярно защото е знаел, че пияните и Господ ги пази, може да се предположи, че  е знаел добро тази поговорка, защото веднъж вече е падал от 4 метра височина и е останал жив.  Къде точно по платното за движение се е намирал пешеходеца в момента на удара – това никой не може да каже.  Вариантите, които дават двете вещи лица са изцяло теоретични и поради това съдът не ги коментира.  При всички положения пешеходецът инстинктивно се е обърнал назад и наляво по посока на връхлитащия го лек автомобил, поради при това завъртане назад и наляво  е изнесъл напред десния си крак.Именно този десен крак е понесъл удара, тъй като е налице фрактура на двете кости на  дясната подбедрица. Наред с това от удара е причинена фрактура на  5- пет от левите ребра, както и  счупване на лявата раменна кост. За причинените травматични увреждания ще коментираме при определяне размера на обезщетението.

   По отношение на съпричиняването въззивният съд приема, че и двете страни са нарушили правилата за движение по пътищата, а не само пешеходеца, както е приел първия съд.

   Третото лице –помагач Ю.Ф., която е управлявала лекия автомобил „О. К.“ също е нарушила правилата за движение, като е управлявала автомобила с несъобразена с пътната обстановка и най-вече с намалената през нощта видимост. Тя се е движела със скорост около 90 км в час, но дори да приемем, че тази скорост е 80 кв.м., както счита в.л. М.- и в двата случая тази висота скорост е намалила видимостта или по-точно осветения участък от пътя.  Затова и свидетеля  -очевидец Е. И. е установил, че пешеходецът е изскочил внезапно и той го е  възприел едва когато след удара главата на ищеца е ударила предното стъкло на автомобила. Всъщност пешеходеца не се е появил внезапно на пътното платно, а се е движел по него с несигурна походка.  Третото лице очевидно при тази висока скорост късно го е видяла и ако е задействала спирачната система – това е станало след удара с пешеходеца.  Но  и това не е сигурно, защото както вече стана ясно  следи от спирачен път няма и това е изненадващо, защото пътя е бил сух, не е валяло дъжд и ако наистина се задейства спирачната система на който   и да е автомобил , при това със скорост от около 90 км. в час, то  неизбежно върху сухия асфалт следваше да има  спирачни следи. А такива няма и това е безспорен факт.  И двете страни са нарушили правилата за движение, поради  което и съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния  резултат е  еднаква, т.е. 50 на 50. Няма разумен аргумент или пък  въззивният съд не открива такъв, който да обоснове извода, че  пешеходецът в по-голяма степен е допринесъл за този резултат. Или пък обратното: водачът на автомобила има по-голяма степен на участие.

       По отношение на размера на застрахователното обезщетение  - същият може да бъде определен справедливо само ако се вземат предвид всички  конкретни обстоятелства. И на първо място: следва да се констатира какви точно травматични увреждания е претърпял пешеходеца. Въпросът е с повишена трудност, тъй като оказва се няма орган от тялото му който да не е засегнат .  На пострадалият М.И. е причинена съчетана черепно-мозъчна  и шийна травма, травма на гръдня кош и крайниците.  Счупване на тилната кост и на черепната основа, дифузни контузии на главния мозък, малък кръвоизлив под меката мозъчна обвивна на главния мозък. Контузията на главата и на главния мозък, както и  малкия кръвоизлив под меката мозъчна обвивка са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановителния период  по отношение на контузиите на главния мозък, кръвоизлива под мозъчната обвивка и контузията на белите дробове е с продължителност около един месец.  Най-сериозно се оказва счупването на втория шиен прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на врата. Вещото лице д-р Н. М. е посочило, че най- продължителен е възстановителния период от счупването на втория шиен прешлен и дванадесетия гръден прешлен, който обичайно продължава около 7 до 9 месеца.  Наред с това в резултат на удара са били счупени, т.е. налице е фрактура на трето, шесто, седмо,осмо и  девето леви ребра, и на девето дясно ребро,счупване на лявата раменна кост, счупване на двете кости на дясната подбедрица, контузия  на белите дробове, разкъсно-контузна рана в областта на лявата лакътна става.  Счупването на дванадесетия  гръден прешлен е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец. Счупването на трето, шесто, седмо,осмо и девето леви ребра, както и на девето дясно ребро е довело  до трайно затрудняване на движението на снагата  за повече от един месец. Счупването на големия и на  малкия пищял на дясната подбедрица  е довело до трайно затрудняване на  движението на десния крак също за повече от един месец. Счупването на тилната кост и на основата на черепа,както и разкъсно-контузната рана в областта на лявата лакътна става са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.  Трайното  затрудняване на движението на лявата ръка в резултат на счупването на раменната кост е било с продължителност около 3 до 5 месеца. В резултат на счупването на двете  кости на дясната подбедрица продължителността на възстановителния период е била около 6 месеца.   Налице са 7-седем   средни телесни повреди , но претърпените от пострадалия болки и страдания не са аритметичен сбор от причинените травматични увреждания.  Следва да се изходи от цялостното състояние на пострадалия, което в първите  два месеца  е изпитвал много  силни почти  нечовешки болки и страдания.  Истинската картина на нещата се изяснява от показанията на св. Е.  И., която е съпруга на ищеца.п Същата е установила,че М. е бил най-напред опериран в болницата и е бил в много тежко състояние.  В болницата е бил около 10-15 дни, а след това лечението му е продължило в същата болница на петия етаж ,където се е намирала клиниката по ортопедия и травматология. След престоя в болницата  се е прибрал в къщи и особено в първите два месеца положението е било много  тежко. М. не е могъл да ходи, бил е на легло и не е могъл да се обслужва сам – не  е могъл да ходи дори до тоалетната.

 Купили са специално столче тип проходилка за да може да ходи до тоалетната, но това е станало  след около два месеца.  Свидетелката Е. И. е установила, че главата на съпруга й е била счупена на три места, а шията на две места имал е вътрешни кръвоизливи. Свидетелката добросъвестно призна, че след лечението в болницата в град П. не са ходили със съпруга й в други болници- нямали са средства за това. От друга страна вещото лице д-р Н. М. е обяснил в съдебното заседание от 07.07.2020 г. на което е прието заключението му, че най-сериозната травма е счупването/ фрактурата/ на 12.-ти гръден прешлен. За да се възстанови по –бързо от тази травма е необходимо и на болния му е предписано  да носи лумбостат, което е наложително. В противен случай  оздравителният процес ще продължи по-дълго, а това от своя страна ще доведе до много силни хронични болки в гръбнака. Най-сериозната опасност, която е съществувала в този случай е гръбнакът  да се изкриви.

Дали обаче болният е носил лумбостат това вещото лице  не може да каже, тъй като не е свидетел . Това е просто един корсет, който е като широк колан, в който са вградени лемели- това са плоскости с помощта на които се получава пристягане към съответното място на кръста или по-нагоре на гръдния кош. По този начин се получава един затворен  цилиндър, който пази счупения прешлен да се смачка още повече, което би довело до  много  продължителни и интензивни болки. Според вещото лице  това което свидетелката  И. нарича елек е напълно възможно да е  именно лумбостатата, който  изглежда именно така: като елек, казано по родопски или като  широк колан на съвремен език. Това е едно и също нещо.  Следва да се отбележи, че вещото лице д-р Н. М. е  изготвил заключението си на база съществуващата медицинска документация или по писмени данни,а не  след личен преглед. Такъв просто не е осъществен с пострадалия, поради което вещото лице не може да се произнесе дали са отшумели болките от всички травматично увреждания или някои от тях продължават и сега. Извода на вещото лице е, че с оглед множеството фрактури колкото и добре да е протичал оздравителния процес, то пострадалият е непригоден  за тежък физически труд.

  Съдът кредитира заключението на вещото лице –медик, както и показанията на св.И., която е съпруга на ищеца, но установява реалната картина на нещата точно и без излишна емоция.

  Това че съпругът и обича да пие е факт, който свидетелката не скри, но независимо дали е бил пиян или не, то  претърпените от него  травми са истински, както и болките и страданията, които той е изпитал през един продължителен   период от около 8-до 9 месеца.  Особено интензивни са били болките през първите два месеца, когато болният е бил буквално между живота и смъртта, но с помощта на семейството си го е преодолял.

  С оглед на изложеното въззивният съд намира ,че  на пострадалия ще следва да се определи застрахователно обезщетение в общ размер на 140 000 лева.  Вече бе коментирано, че  процесното ПТП  е причинено в равна степен от  двете страни или степента на участие е 50% на 50%.  Като отчита тази степен на съпричиняване  от страна на пострадалия пешеходец съдът намира,че в полза на ищеца следва да се присъди застрахователно обезщетение в размер на 70  000 лева, която сума ответното дружество следва да заплати ведно със законната лихва, считано  от 15.02.2019 г. Това е датата на която застрахователят е отказал да заплати обезщетението за причинените от ищеца неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 02.08.2018 година, на която дата според народния календар е  „Илинден“по нов стил.

Следва да се уважи втория иск, като в полза на ищеца бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди – това са разходите,които той е направил във връзка с претърпените две  операции. Тези разходи са документално установени в размер на 2033.60 лева, която сума представлява сбор от разходите за закупуването на остеосинтезен материал, който е  необходим за осъщественото оперативно лечение, заплатената от ищеца потребителска такса за болничен престой и таксата за  потребител.  Сумарно този  иск следва да се уважи до размер на 2033.60 лева, която сума следва да се присъди като обезщетение за причинените имуществени вреди, причинени от същото ПТП от 02.08.2018 г., ведно със законната лихва от 15.02.2019 г.

Следва да се отмени решението в частта му с която искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лева, до който размер искът  за присъждане на неимуществени вреди се явява доказан като основание и размер.

 

Вместо това в тази част  следва да  се постанови въззивно решение по същество, по силата на което ответното дружество бъде осъдено да заплати  застрахователно обезщетение за причинените на  ищеца неимуществени вреди в размер на 70 000 лева., ведно със законната лихва върху  главницата ,считано от 15.02.2019 г.

 Следва да се потвърди  обжалваното решение в останалата отхвърлителна част, по силата на която искът  за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.

  Ищецът  М.И. е освободен от заплащането на  държавна такса на основание чл.83,ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати  ДТ върху уважения размер на обективно съединените искове от 4 322  лева. Тази сума следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд.  

 В полза на адвокат Щ. Х. Щ. от АК –град Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на  3156 лева, дължимо на основание чл.38 от ЗА за осъщественото от него процесуално представителство пред първата инстанция и същата по размер сума на 3156  лева, включваща ДДС - за осъществено процесуално представителство пред настоящата въззивна инстанция или сума в общ размер на

 6 312 лева, съразмерно уважената част от исковете.  

В този смисъл съдът следва да постанови решението си .

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд

 

                           Р    Е   Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ Решение № 20133 от  13.08.2020 г., постановено от Кърджалийският окръжен съд по  търг.дело № 68/2019 г., в частта му, с която предявеният от ищеца М.М.И. с ЕГН:********** против „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. и З.“, ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 70 000 лева  до  150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

 

 

 ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З., ЕИК ********* да заплати на М.М.И. с ЕГН:********** сумата 70 000 лева / седемдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за  причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищеца е изпитвал в резултат на причинените му травматични увреждания, претърпени при  пътно-транспортно произшествие- ПТП, настъпило на 02.08.2018 г.,която сума да заплати ведно със законната лихва върху присъдената главница в размер на 70 000 лева, считано от 15.02.2019 г.,на която дата застрахователят е отказал да заплати обезщетението до окончателното й заплащане.

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133 от 13.08.2020 година , постановено от Кърджалийският окръжен съд по търг.дело№ 68/2019 г. в отхвърлителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 02.08.2018 г. е отхвърлен за разликата над 70 000 лева, до който искът е доказан като основание и размер и  сумата 150 000 лева.

                  ОТМЕНЯ  решението в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2018 г. е отхвърлен за сумата от 2023.60 лева ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

                  ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество“ Д.Б.: Ж. и З.“ ЕИК: ********* да заплати на  М.М.И. с ЕГН: ********** сумата  2023.60 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, причинени при същото ПТП, настъпило на 02.08.2018 г., изразяващи се в направени от ищеца разходи за остеосинтезен материал, необходим за извършената оперативна интервенция, заплатена  потребителска такса за болничен престой, както  и такса за придружител, като  сумата да заплати ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2019 г., на която дата е отказано да бъде изплатено обезщетението до окончателното й заплащане.

 

 

 

                     ОСЪЖДА  „Застрахователно акционерно дружество“Д. Б.:Ж. и З.“ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд ЕИК /БУЛСТАТ/ ********* държавна такса в размер на 4 320 лева / четири хиляди и триста и двадесет лева,          дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК върху уважения размер на обективно съединените искове, както и сумата от 610 лева, заплатена от бюджета на ПАС като  депозит  за вещо лице инж.С.М..

                   ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ ЕИК ********* да заплати на адвокат Щ. Х. Щ. от АК- Х. сума в общ размер на 6 312 лева-  за осъщественото  процесуално представителство по делото в полза на ищеца  М.М.И.  пред първата и пред настоящата  въззивна инстанция.

                   Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.             2.