РЕШЕНИЕ  

 

№                                          27.10.2015г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  девети септември две хиляди и петнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Р.Д.                  

Като разгледа докладваното от районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 1410  по описа за   2014  година.

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

В подадената искова молба  от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление  гр. С., бул "Ч." № 51Д, ЕИК ….. представлявано от М. М. – Г., изп. директор, чрез процесуален представител на дружеството адв. И.Х.Ц. , срещу Е.И.С., ЕГН **********,  с адрес ***, се твърди, че на 12.05.2009 г. около 07:10 ч., на път 1-8, км. 186 +500 м., МПС, „Д.", модел „Н.", с peг. № ….. с водач С.Ц.Ч., при движение по посока с. Звъничево и под въздействие на алкохол над допустимото по закон, губи контрол и реализира ПТП с МПС „…", модел „А.", с peг. № …, собственост на Д. А. Г. като за настъпилото ПТП  бил издаден протокол за ПТП № 1206797 от 12.05.2009 година.Твърди се,че към датата на събитието, отговорността на водача на автомобил „Д.", модел „Н.", с peг. № . …, била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Лев Инс" АД, застрахователна полица № 223088285707, със срок на действие от 03.09.2008г. до 02.09.2009г., поради което ЗК „Лев Инс" АД изплатила обезщетение на Д. А. Г. по образувана щета № 1202-5060-09-331719/2009 г., чрез РКО от 17.06.2009 г., сумата в размер на 1202.25 лв. Ищецът твърди, че във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "Лев Инс" АД придобило право на регрес срещу законния наследник на виновния водач С.Ц.Ч. - Е.И.С., до размера на изплатеното от ЗК „Лев Инс" АД обезщетение в размер от 1202.25 лева по посочената по –горе щета. Излагат се подробни съображение  за подадено  заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.И.С., и образувано ч.гр.д. № 567/2014 г.,по което дело съдът издал заповед за изпълнение,но в законоустановения срок ответницата подала възражение, което  породило  за ищцовото дружество  правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск с оглед разпоредбата на чл.422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че Е.И.С., ЕГН **********,  с адрес *** дължи на  ЗК Лев Инс" АД,  сумата от 1202.25 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1202- 5060-09-331719/2009 г., законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението – 12.02.2014г., до окончателното й заплащане.

 Претендират и направените разноски по водене на делото, включително адвокатско възнаграждение.              

                                 В едномесечният срок за отговор ответникът Е.С. е депозирала писмен отговор, като е заявила, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Заявява, че нито един от представените с исковата молба преписи не бил заверен от ищеца, което било нарушение на разпоредбата на чл. 183 от ГПК и пречка за приобщаването им като доказателствата по делото.  По отношение на изложените в исковата молба обстоятелства за ПТП - предвид времевата отдалеченост на транспортното произшествие и липсата на категорични писмени доказателства, касаещи обстоятелствата, свързани с него, в рамките на настоящото производство, моли да й бъде дадена възможност да изрази становище след евентуалното прилагане на поисканата от ищеца административна преписка във връзка с издаването на посочените в исковата молба протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение.Оспорва приложените към исковата молба - застрахователна полица /от приложеното копие не личи документът да е подписван от страните/, извлечението за извършена проверка /нямало доказателствена стойност/, приходен касов ордер /в долната част на ордера не били попълнени никакви данни за лицето, получило сумата/. Оспорва твърденията за дължимост на претендираната сума от 1205.25лв. като твърди, че  на 28.11.2010г.  ответницата била сключила  с ищцовото дружество споразумение по силата на което била заплатила на застрахователя сумата от 1307.25лв. Въпросната сума била заплатена в пълен размер от ответницата като първото плащане било направено на 21.12.2010г., а последното на 28.07.2015. Плащанията били извършени в брой, във връзка с което били издадени четири броя ПКО, подписани от служител на застрахователя и подпечатани с печат на дружеството.В т. 4 от споразумението изрично се посочвало, че с плащането на тази сума в пълен размер отношенията между застрахователя и  ответницата, считано от 26.11.2010г. били уредени.                      

                               Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

  От приложеното ч.гр.д.№567 по описа на ПРС за 2014 година,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 12.02.2014 година и е била издадена Заповед за изпълнение №253/17.02.2014 година, с разпореждане, длъжникът Е.И.С.  да заплати на ищцовото дружество сумата от 1202.25 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.02.2014 година до окончателното изплащане, 175 лева разноски по делото.

По ч.гр.д.№567/14г.е депозирано възражение с което ответницата е възразила,че е заплатила цялата сума и е приложила платежни документи.

Представен е протокол за ПТП №1206797 от който се установява,че на 12.05.2009 г. около 07:10 ч., на път 1-8, км. 186 +500 м., МПС, „Д.", модел „Н.", с peг. № …, с водач С.Ц.Ч. с ЕГН **********, при движение по посока с. З. и под въздействие на алкохол над допустимото по закон/повече от 1.2 промила/, губи контрол и реализира ПТП с МПС „О.", модел „А.", с peг. № .. собственост на Д. А. Г..И двата автомобила са застраховани в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД като видно от копие на гражданската отговорност представена от ищеца същата е с действие от 3.09.2008г.  до 2.09.2009 година.От представеното наказателно постановление №1496/1.06.2009 година се установява,че на С.Ц.Ч. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗдвП във връзка с това,че е загубил контрол над управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал последователно странично л.о РА… и челно л.а. А ….Установява се,ч е управлявал под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта 1.37 пр. и е причинил щети подробно описани в АУАН.

От представените останали писмени доказателства в заверен препис от ищеца опис заключение по щета доклад по щета,сравнителна експертиза,експертиза по щета се установява,че причинените щети на л.а. Опел „Астра“ са в размер на 1202.25 лева и с РКО от 17.06.2009г. са изплатени на собственика на автомобила Д. А. Г.

По делото е допусната и приета САвтЕ която съдът изцяло кредитира и от която се установява,че механизма на настъпване на ПТП е описания в АУАН,лек автомобил „Деу Нубира“ … управляван от С. Ч. в посока от гр.П. за село З. на около 100 метра преди разклона за село М. навлязъл в лявата лента /за насрещно движение/,при което с лявата си предна част ударил под малък ъгъл лявата страна на насрещно движещият се автомобил-Опел Астра управляван от К.Г..Подробно са описани нанесените щети на Опела,като вещото лице е дало действителна пазарна цена в съответствие с Наредба №4/2006г. към момента на събитието в размер на 1600 лева,а според вещото лице действителната пазарна цена е в размер на 1202 лева.

Видно е от удостоверение за наследници № 252 от 29.10.2014г., че С.Ц.Ч. с ЕГН ********** е починал на 09.08.2010 година и ответницата Е.И.С. е негов законен наследник –съпруга,но не единствен,тъй като починалият има и две пълнолетни деца.

От ответницата  е представено споразумение по личен регрес от 26.11.2010 година сключено между изпълнителния директор на ищцовото дружество и Е.И.С. като наследник на С. Ч.,с което Е.С. на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ се задължава да заплати на ищеца сумата от 1307.25 лева на разсрочено плащане чрез 7 погасителни вноски,като първите шест в размер а по 200 лева,а последната в размер на 107.25 лева.Страните са уговорили,че сумите ще се внасят до 30-то число на текущия месец в касата на агенцията в гр.П. бул.“Б.“ №… или по по посочена банкова сметка.***.4 от споразумението е уговорено,че с изплащане на пълния размер на сумата представляващо регресно вземане,страните ще считат отношенията за уредени.В т.5 е уговорено,че неплащането на която и да е вноска в срок,прави изискуемо цялото вземане и ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД има право да предяви правата си по съдебен ред.

Представени са четири броя приходни касови ордери от които се установява,че ответницата Е.С. е весла на ищеца следните суми: на 21.12.2010г. - сумата от 400 лева, на 12.01.2011г. сумата от 200 лева с подпис на длъжностно лице и печат на ищцовото дружество,на 28.02.2011г. -200 лева на 28.07.2011г. -507.25 лева или общо изплатени 1307.25 лева.

             При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен по следните съображения:

Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

С установителния иск следва ищеца да докаже право на регрес за заплащане на обезщетение за платено от застрахователя обезщетение за вреди от ПТП и има правното си основание в чл.274 ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Съобразно разпоредбата на чл.274 ал.1, т.1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Със сключения от ищцовото застрахователно дружество договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност", то се е задължило да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на С.Ц.Ч. за причинените от него имуществени вреди на трети лица. Ответницата има качеството на наследник на Чапкънов който е бил страна по сключения с ищеца договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност". За да се ангажира отговорността на застрахователя към увредения, следва да са налице следните, законоустановени предпоставки: осъществен деликт от страна на прекия делинквент, включващ негово противоправно поведение, вреда и причинно-следствена връзка между вредата и поведението на делинквента, вина /която в непредпазливата й форма, съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага/, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между дружеството - застраховател и собственика на МПС.

Няма спор, че на 12.05.2009 година на път 1-8, км. 186 +500 м., МПС, „Д.", модел „Н.", с peг. № …, с водач С.Ц.Ч., при движение по посока с. З. и под въздействие на алкохол над допустимото по закон, губи контрол и реализира ПТП с МПС „..", модел „..", с peг. № … собственост на Д. А. Г. като за настъпилото ПТП  бил издаден протокол за ПТП № 1206797 от 12.05.2009 година.Ответницата оспорва заплащането на щетата,а именно представеното РКО  копие без дата за сумата от 1202.25 лева.От ищцовото дружество не се представи оригинал на същото нито въпреки направеното оспорване заявиха,че ще се ползват от този документ ,не проведоха доказване,което изключва правото им на регрес.

На второ място искът е неоснователен,тъй като от представените писмени доказателства безспорно се установи,че ответницата и ищцовото дружество са сключили споразумение за заплащане на сумата от 1307.25 лева разсрочено от по личен регрес № 5262,като тези писмени доказателства не бяха оспорени от ищеца.Макар споразумението между страните да е сключено за щета образувана под друг номер,направените плащания от ответницата изцяло покриват сумата която претендира ищцовото дружество.

Въз основа на така приетото искът следва да е отхвърли като изцяло неоснователен.

Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Разноските в заповедното производство остават за сметка на ищеца.

            По делото е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, които са в размер на 400 лева за адв. хонорар и които на основание по чл.78 ал.3 от ГПК,следва да се присъдят като се осъди ищеца да ги заплати на ответника.

                        Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

 

        ОТХВЪРЛЯ  ИСКА на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. "Ч." № …, ЕИК.. представлявано от М. М. - Гъркова, изп. директор, чрез процесуален представител на дружеството адв. И.Х.Ц., срещу Е.И.С., ЕГН **********,  с адрес ***,със съдебен адрес *** адв.Е.Л.  с който се иска да се  ПРИЕМЕ за установено по отношение на Е.И.С., ЕГН **********, че съществува вземане на ищеца ЗК "ЛЕВ ИНС" АД по отношение на ответницата/в качеството й на наследник на С.Ц.Ч. с ЕГН ********** - починал на 09.08.2010 година/ сумата от 1202.25 лева – главница/заплатено обезщетение по щета №1202-5060-09-331719/2009г/, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 12.02.2014г., до окончателното й заплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  ЗК "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. "." № .., ЕИК … представлявано от М. М. – Г., изп. директор, чрез процесуален представител на дружеството адв. И.Х.Ц., да заплати на  Е.И.С., ЕГН **********,  с адрес *** със съдебен адрес *** адв.Е.Л.,разноски в размер на 400 лева.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: