№ 631
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110127597 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
Ищецът С. А. П., моли съда да се признае за установено, че М. М. С., ЕГН
**********, с адрес ГР.С......, №66, ВХ.А, ЕТ.1, АП.1, му дължи сумата от 4900 лв.,
представляваща задължение по договор за заем, като на 21.07.2020 г. е преведена по сметка
на длужника сумата от 2800 лв., а на 08.10.2020 г. е преведена по сметка на длъжника сумата
от 2100 лв., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г.
В условията на евентуалност, при условие че се отхвърли главният иск ищецът е
предявява осъдителен иск по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, по силата на който се иска М. М. С.,
ЕГН **********, да заплати на С. А. П., ЕГН **********, сумата от 4900 лв., като дадено
без основание.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в установения от закона едномесечен срок, в
който посочва, че предявеният иск е неоснователен. Признава се, че има получен превод от
ищеца, но оспорва за факта, че е сключен договор за заем в устна форма.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира за установено следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищеца следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно основаните, от което произтича претенцията му –
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между страните, по
който договор е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответника по
банков път.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Тежестта на доказване
на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая
на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума в съответния срок.
Според смисъла на чл. 240 ал. 4 от ЗЗД, обаче „ако не е уговорено друго, заемателят трябва
1
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата“.
Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем за потребление е
реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато
съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва
когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. Върховните съдии
изтъкват, че за валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма,
поради което простото съгласие, придружено с предаването е достатъчно за
действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за
заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да
установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.
С други думи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху
ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята,
че задължението е погасено и други факти, съобразно въведените възражения срещу иска.
От представените платежни нареждания се установява, че ищецът превежда на
ответника на 21.07.2020 г. сумата от 2800 лв., а на 08.10.2020 г. е преведена по сметка на
ответника сумата от 2100 лв.. И в девте платежни раждания е посечено основание заем, като
ответника признава, че е получил сумите.
Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, имащо характеристиките на договор за заем. В
приложените по дело платежни нареждания е посочено, че преведените суми са с основание
договор за заем. Получаването на сумите се признава от ответника. Сумите не са върнати,
поради което е налице конклудентно признание на основанието.
В установеното съдържание на договора за заем не е уговорена лихва или неустойка
няма и срок за връщане на паричните средства, поради което те се дължат след поискване.
Следователно вземането е изискуемо незабавно, а забавата е настъпила след поканата
отправена от кредитора. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари
или вещи в течение на един месец от поканата. Такава покана за плащане ищецът е отправил
до ответника, която е получена на 20.11.2020 г. Следователно ответника е в забава и дължи
лихва за забава от поисканата дата на 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по евентуалния
осъдителен иск, доколкото не се е сбъднало условие.
С оглед изхода на делото на ищеца му се дължат разноски.
Така мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240
ЗЗД ЧЕ М. М. С., ЕГН **********, с адрес ГР.С......, №66, ВХ.А, ЕТ.1, АП.1 дължи на С. А.
П., ЕГН ********** сумата от 4900 лв., представляваща задължение по договор за заем от
08.10.2020, ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д . № 64080/2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на С. А. П., ЕГН **********
сумата от 776 лв., разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3