Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260103, 01.10.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на първи
септември през две хиляди и двадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 343
по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата, че е собственик по давност на
УПИ XVI – 416 в кв.26 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, с
площ от 1205 кв.м. Твърди в молбата, че имота е закупил с предварителен договор
от 03.05.2007 год., за сумата от 6500 лв., която изплатил изцяло на продавачите
и установил владение върху имота от сключването на договора. В молбата се
твърди, че от тогава и до момента владее и ползва имота явно и необезпокоявано
без някой да оспорва правата му, но при опит да се снабди с нотариален акт за
собственост установил, че имота се води собственост на ответника, въпреки, че
през 1992 год. имало съставен нотариален акт за собственост на праводателя, на неговите продавачи по предварителен
договор. Ето защо ищецът, считайки, че в негова полза е изтекла придобивната давност моли съда да постанови решение, с
което да го признае за собственик по отношение на ответника на описания по-горе имот. В съдебно заседание поддържа
молбата, чрез процесуалния си представител.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника. В отговора ответника е заявил, че иска е допустим, но конкретно
становище по основателността на същия не е взето. В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника не оспорва иска, като поддържа
изложеното в отговора. Едва в становището по същество представителя на
ответника е изложил доводи за неоснователност на иска, поради това, че имота е
частна общинска собственост и не може да бъде придобит по давност, предвид
наличието на законова забрана.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : От представените по делото писмени доказателства се
установи, че на 03.05.2007 год. ищеца е закупил от Д.М. и М.И. недвижим имот, находящ се в с.Г.Н., общ.Търговище и представляващо :
Дворно място от около 1200 кв.м., с построена в него жилищна сграда, за който
имот е отреден парцел XVI-416 в кв.26 по плана на
селото за сумата от 6500 лв., която сума е била изплатена на продавачите изцяло
и в брой, а ищеца е влязъл във владение на имота от подписване на договора –
03.05.2007 год. Не се спори по делото, че праводателите
на ищеца по предварителния договор са придобили имота от Сеид Татаров, който е
бил собственик на имота, видно от приложения по делото нот.акт
за собственост на недвижим имот на основание давностно
владение № 107, том I, дело № 353/1992 год. на ТРС. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Драганов и Х. се установи, че от закупуването
на имота пред май 2007 год. ищеца го владее и ползва явно и необезпокоявано,
като никой до момента не е оспорвал правата му върху същия. Установи се по
делото, че едва при опит да се снабди с документи за собственост и при подаване
на документи в общ.Търговище през 2019 год. ищеца е установил, че закупения от
него имот е общинска собственост, като е видно от приложения акт за частна общинска
собственост (л.27), вписан на 11.12.2019 год. същия на 28.11.2019 год., като
тук следва да се отбележи, че имота е актуван като общински едва след подаване
на молба-декларация от ищеца до ответника на 20.11.2019 год. Посоченото до тук
определя правния интерес на ищеца от установяване на правата му. От
заключението на съдено-техническата експертиза, приета без възражения се
установи, че имота, който ищеца е закупил през 2007 год. е идентичен с имота,
описан в нотариалния акт от 1992 год., както и с този, който ищеца претендира в
процеса. Установи също така, че по сега действащия план на селото, който е от
1987 год. имота е с площ от 1200 кв.м. и за него е отреден УПИ XVI-416
в кв.26, както и че и по действащия и по отменения плат на с.Г.Н. имота е бил
отреден за жилищно строителство, не е било променяно предназначението му, както
и формата му, като единствено с действащия план е намалена площта му на 1200
кв.м., след прилагане на регулация със съседен имот и предвиждане на част от
площта за уширяване на улицата. Както от заключението
на вещото лице, така и от показанията на свидетелите се установи, че имота се
владее от ищеца на терен в установени, трайни граници и в цялата площ от 1200
кв.м., като от две страни има ограда, а друга границата е синор.
При
така установеното съдът прави следните правни изводи : За да установи дали ищеца
е придобил собственост върху процесния имот въз
основа на давностно владение,като оригинерен
придобивен способ,следва на първо място да се
установи статута на имота,предвид различните ограничения на придобиване на
имоти въз основа на давностно владение, установени в
законите действали през процесния период и на които
се позовава ответника,отричайки правата на ищцата. Безспорно е по делото, че към
2007 год., когато ищеца е установил фактическа власт върху имота същия е бил
частна собственост, предвид посочения по-горе нотариален акт на праводателя на лицата от които ищеца е закупил имота, за
който ответника не твърди, а няма и доказателства по делото да е бил отменен по
съответния ред. Установи се, че имота винаги е бил предназначен за жилищно
строителство, не е променян статута му, не е бил отчуждаван или одържавяван.
Поради това и при липса на доказателства имота да е бил общинска собственост от
2007 год. до 2017 год., когато е изтекла 10 годишната придобивна
давност в полза на ищеца, предвид безспроно
установения факт, че той в целия период владее и ползва имота явно и
необезпокоявано, считайки го за свой не са били на лице законови ограничения и
имота е придобит от ищеца по давност. Доколкото доводите на ответника, че в
полза на ищеца не е изтекла придобивна давност поради
това, че имота е общинска собственост и по отношение на него давността е
спряна, бяха изложени едва в хода на устните състезания съдът счита, че поради
несвоевременното им въвеждане в процеса не следва да ги обсъжда. Въпреки това
за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че ответника е предприел
действия по актуване на имота като частна общинска собственост в края на
ноември 2019 год., след като ищеца е заявил собствеността си по съответния ред
пред общ.Търговище, а и както беше посочено по-горе към 2009 год. имота вече е
бил собственост на ищеца, предвид изтеклата в негова полза придобивна
давност. С оглед на всичко изложеното съдът счита,че предявения иск се явява
основателен и доказан и следва да се уважи.
Ищеца
е претендирал разноски в производството, като с оглед изхода на спора ответника
следва да бъде осъден да му заплати направените съдебни разноски в размер на
490 лв. – държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Търговище ,че С.К.С., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.Ф. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 3 е
собственик на основание давностно владение на недвижим
имот, представляващ УПИ XVI-416 в кв.26 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, с площ от 1200 кв.м., при граници: от
изток УПИ XVII- 475, от запад улица, от юг УПИ XV-414
и от север УПИ I- 474, на осн. чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Търговище да заплати
на С.К.С., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.Ф.
от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 3 направените по делото съдебни
разноски в размер на 490 лв. – държавни такси, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд
Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :