№ 304
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. К. Г., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. А. Ц., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът в качеството му на наследник на лицето
И.Л.И., с ЕГН: **********, починал на 31.08.2018 г., НЕ ДЪЛЖИ на
ответника сумата от 390.52 лева – главница, представляваща стойността на
доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води/ за периода от 01.12.2011 г. до 01.03.2013 г. за
имот с адрес: с. *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа на
Пернишкия РС и изпълнителен лист от 03.04.2014 г. и която сума е предмет
на изп.д. № 1626/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването й по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу наследодателя на ищеца е образувано изп.д № 1626/2014 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б.. Твърди се също че изпълнителното производството е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа
на РС Перник, за процесната сума, както и за сумата от 51.31 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.02.2012 г. до 11.02.2014 г. и за сумата
от 25 лева разноски. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването
му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на
длъжника като е изпратено и едно запорно съобщение – за налагане на запор
на трудово възнаграждение от 26.09.2014 г. Посочва се, че извън тези
действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В тази
1
връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на основание
чл. 433, т. 8 от ГПК – на 26.09.2016 г.
Излагат се подробни доводи, че процесното вземане е погасено по
давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на
водоснабдителното дружество представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с
изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се поддържа, че
образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по
право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от
взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
На последно място се уточнява, че на 31.08.2018 г. първоначалният
длъжник И.Л.И. починал като оставил за свои наследници ищцата и още три
лица. Посочените три лица обаче извършили отказ от наследство. С тези
аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен изцяло.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници, молба
за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист, сметка и ПДИ.
В хода на производството по делото по искане на ищцата съдът е
извършил служебна справка в специалната книга за отказ от наследство –
като в тази връзка са приложени три броя справки за извършени откази от
наследство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа на
РС Перник.
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
1626/2014 г. на ЧСИ Б., но въпреки това дори след изтичане на давността
вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено
правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния
случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, проведено на 27.02.2023 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на иска.
Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото
открито съдебно заседание, като не изразява и допълнително становище по
делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1626/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата за вземанията, главницата от
които е предмет на настоящото производство, както и за обусловените от нея
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1262 от 10.03.2014 г.
по ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е
влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 03.04.2014 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 25.09.2014 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на последния е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число
като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1626/2014 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 22.10.2014 г., спрямо която има данни за връчване на
длъжника чрез залепване на уведомление. Извън горепосочените действия по
изпълнителното дело не са извършвани никакви други действия, нито са
постъпили каквито и да било суми в изпълнение на дълга.
Независимо от това няма данни съдебният изпълнител да е издал
нарочно постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От представено по делото удостоверение за наследници на И.Л.И., с
ЕГН: ********** се установява, че същият е починал на 31.08.2018 г. като е
оставил за свои наследници: племенницата си С. К. Г. /ищец по делото/ и още
три лица: В.К.И. /племенник/, Б.Г.А. /братовчед/ и Н.Г.П. /братовцед/.
Посочените три лица обаче са се отказали от наследството на И.Л.И., видно
от извършени от съда служебни справки, както следва: В.К.И. – ч.гр.д. №
6163/2022 г. на РС Перник – удостоверение за вписан отказ от 15.12.2022 г.;
Н.Г.П. – ч.гр.д. № 7631/2018 г. на РС Перник – удостоверение за вписан отказ
от 01.11.2018 г.; Б.Г.А. – ч.гр.д. № 7632/2018 г. на РС Перник – удостоверение
за вписан отказ от 01.11.2018 г
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
главницата по изпълнителен лист от 03.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. №
1445/2014 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
3
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
4
По процесното изпълнително дело няма данни да са събрани суми от
длъжника.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 1262 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
10.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
в който смисъл възражението на ответника е основателно.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
10.03.2014 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
02.04.2014 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 02.04.2014 г. за процесното вземане е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 03.04.2014 г. като въз
5
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
25.09.2014 г. при ЧСИ СТ.Б. е образувано изп.д. № 1626/2014 г. В тази насока
следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на заповедта –
02.04.2014 г. и датата на образуване на изп.д. № 1626/2014 г. – 25.09.2014 г. е
изминал период от едва няколко месеца. В молбата за образуване на
изпълнителното делото взискателят е поискал налагане на запор на вземания
на длъжника. Независимо от това и от направените проучвания на
имущественото състояние на длъжника по делото не са извършени никакви
изпълнителни действия. До длъжника обаче е изпратена ПДИ от 22.10.2014 г.
– връчена чрез залепване на уведомление. След тази дата други действия по
изпълнителното дело не са извършвани в продължение на две години. В тази
връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на
25.09.2014 г. – с образуването на изп.д. № 1626/2014 г. На основание чл. 433,
т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на
25.09.2016 г. /две години след образуване на делото/, като е без значение дали
и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване на делото.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От
своя страна съдебната практика /цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/ приема, че аналогично действие има
и плащането от длъжника по споразумение за разсрочено плащане. Искане за
действие по принудително изпълнение взискателят е направил само в молбата
за образуване на изпълнителното дело от 25.09.2014 г. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, както и изпращането на съобщение до НАП съответно
получаването на уведомление от агенцията, не представляват изпълнителни
действия. Поради това последното действие, което следва да се съобрази е
именно молбата за образуване на делото от 25.09.2014 г.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че изп. дело №
1626/2014 г. е било висящо в периода от 25.09.2014 г. до 25.09.2016 г., когато
е настъпило прекратяване на същото. В частта от този период до 26.06.2015 г.
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по аргумент от цитираното постановление на
пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност.
От 26.06.2015 г. за процесните вземания е започнала да тече нова
давност, като до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същите. По тези съображения, доколкото
от 26.06.2015 г. до настоящия момент т.е. до образуване на настоящото дело
03.01.2023 г. са изтекли повече от пет години, то искът следва да се приеме
6
за основателен /така Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 489/2018 г./.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 50 лева, 24 лева такса
за копие от изпълнително дело и 400 лева – адвокатски хонорар, който видно
от представения договор за правна защита и съдействие е действително
заплатен. В тази връзка и предвид изхода на делото сумата от 474 лева следва
да бъде присъдена на ищеца изцяло.
От своя страна възражението за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, направено от ответника, е неоснователно, доколкото
същият не надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът претендира разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, която претенция предвид изхода на делото
е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. К. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: с. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец № 11, в качеството си на наследник на лицето И.Л.И., с ЕГН:
**********, починал на 31.08.2018 г., сумата от 390.52 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 01.12.2011 г. до 01.03.2013 г. за имот с адрес: с. *****, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1445/2014 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен
лист от 03.04.2014 г. и която сума е предмет на изп.д. № 1626/2014 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. К. Г., с ЕГН:
********** и адрес: с. ***** сумата от общо 474 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство /за държавна такса, адв. хонорар
и такса за копие от изпълнително дело/.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8