№ 2400
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110133099 по описа за 2024 година
Ищецът ЗАД „А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ....,
твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско“ заплатил застрахователно
обезщетение за щети на застрахованото МПС марка „Нисан“, модел „Ноте“, с рег. №
********, резултат от ПТП, настъпило на 15.12.2019 г., в размер на 648.29 лв. Щетата по
автомобила /в областта на предната броня/ била получена при ПТП, поради попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена шахта с отворени капаци, находяща се в гр.
София, на бул. „Акад. Стефан Младенов“, срещу магазин „Лидл“. Тъй като на Столична
община е възложено поддържането на общинските пътища, ищецът поканил общината да
му възстанови платеното обезщетение, заедно с 10 лв. ликвидационни разноски, което
ответникът не сторил. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 12787/2024 г., съдът уважил заявлението на ищеца за заплащане на
обезщетението ведно с лихвата за забава, но ответникът възразил срещу заповедта, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 658.29 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и разходи по ликвидационна дейност, за щети на
посоченото МПС, ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на
вземането и сумата от 219.64 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.03.2021 г.
до 01.03.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове с твърдения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по
настоящите искове, тъй като шахтите на територията на Столична община се поддържат от
1
експлоатационните дружества и оператори. Твърди, че препятствието не е конкретизирано
по размер и местоположение, не са посочени обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то,
както и че липсва причинно-следствена връзка с увреждането. Посочва, че в предполагаемия
участък е разположена подземна комуникация, собственост на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, което дружество е легитимирано да отговаря по настоящите претенции.
Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на необезопасено препятствие,
характера и размера на вредите. Оспорва представения протокол за ПТП. Твърди
съпричиняване. Сочи, че не са налице данни увредените части да са били в изрядно
състояние преди настъпването на ПТП. Оспорва да е налице валидно застрахователно
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете, съответно за уважаването им в намален
размер.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, изразява становище за неоснователност на иска и твърди, че шахтата не е негова.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС Нисан“, модел „Ноте“, с рег. № ********, и срок на действие от
24.10.2019 г. до 23.10.22020 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза
„П“ – пълно каско, която съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети
поради препятствия на пътното платно.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 15.12.2019 г. при движение по бул. „Акад.
Стефан Младенов“ в гр. София, срещу магазин Лидл, при преминаване над шахта на
пътното платно, капакът на шахтата се счупил и предното ляво колело на автомобила
пропаднало в нея. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на САТЕ. На първо място, съдът може да основе своите
изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на констатацията за наличието на
препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства лично възприети от
длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и материалната доказателствена
2
сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола за ПТП е отразено наличието
на шахта със счупен капак на пътното платно. В уведомлението за щета водачът Т. е отразил
като механизъм на произшествието преминаването на автомобила през шахта и счупване на
капака й. Разпитан като свидетел, той сочи, че ПТП настъпило поради счупване капака на
шахтата и пропадане на лявото колело на автомобила в шахтата. След инцидента
сигнализирал МВР и бил съставен протокол. Според заключението на вещото лице
получените щети са резултат от този механизъм на ПТП.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 648.29 лв. за ремонт на автомобила на 8.06.2020 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил обезщетение в размера на
действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Неоснователно е възражението, че шахтата е част от
електроразпределителната мрежа и тъй като не е собственост на общината, тя не е
отговорна за вредите от нея. Първо, по делото не е установено естеството на шахтата и че е
собственост именно на електроразпределителното дружество. Обстоятелството, че в
участъка на ПТП има разположена подземна силнотокова мрежа не означава, че шахтата е
част от съореженията за поддържането й. Второ, и по-важно, независимо на кого е шахтата,
щом е на пътното платно, тя е част от него, и счупването на капака й представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Предвид нормата на чл. 167, ал. 1, изр.
1 ЗДвП, за ответната община е било налице задължение регулярно да осъществява,
включително и по своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на всички
елементи от пътя, и при необходимост да сигнализира неизправностите до отстраняването
им. Бездействието на служителите на общината или на други лица, на които тя е възложила
изпълнението, във връзка с поддържане на пътя е довело до неизпълнение от страна на
възложителя на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените при
инцидента вреди. Евентуално допуснати нарушения и от служители или други натоварени
от собственика на шахтата лица не могат да изключат отговорността на общината, защото
съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно,
като ищецът сам преценява дали и към кого да насочи иска си. По изложените съображения
съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск и следва да носи
3
отговорност по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне неравностите по пътното платно, още повече
капакът се е счупил при преминаването върху него, което водачът няма как да е предполагал.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на
вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника
обезщетение.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 679.75 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 10 лв., се съизмерява регресното му
право – 658.29 лв. Тъй като ответникът не установи погасяване на дълга, предявеният иск се
явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /подаването на заявлението в съда/.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 1.7.2020 г., когато е получена регресната покана, с
която е предоставен 7-дневен срок за плащане, с изтичане на който ответникът е изпаднал в
забава. Обезщетението за забава се претендира от 1.3.21 г., считано от когато до 1.3.2024 г.,
на база законната лихва, то възлиза на 219.64 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
4
50 лв., депозит вещо лице 360 лв., депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., както и присъденото такова в заповедното производство в размер
на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „А.“, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1,
т.2 КЗ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Столична община, с адрес гр. София, .............,
представлявана от кмета на общината, дължи сумата 658.29 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за
щети на МПС Нисан Ноте с рег. № ********, настъпили при ПТП на 15.12.2019 г. в гр.
София, бул. „Акад. Стефан Младенов“, ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 219.64 лв. представляваща лихва за забава за период от
01.03.2021 г. до 01.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12787/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ............., представлявана от кмета на
общината, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.
София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 540.00 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 50 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5