гр. Видин 13.12. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. И.
ЧЛЕНОВЕ: В. С.
Р.Д.
при секретаря А. А. и в присъствието на прокурора В. Н., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №172 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №273, постановена на 27.06.2019 година по н.о.х.д.№850 по описа за 2017 година на Районен съд - Видин, подсъдимият Г.Е.Г., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 17.06.2016година, в село Винарово, община Ново село, област Видин, нахлул в кабинета на Г. В. П. - кмет на село Винарово и като блъскал и удрял по бюрото и вратата с юмрук му отправил закани, както следва: 1. заканил му са с убийство с израза „..мангал с мангал, ще те унищожа, ти оттук жив няма да излезеш!" 2. Заканил му се с престъпления по чл.129 и чл.130 от НК - причиняване на средна и лека телесна повреда с израза „ще те пребия, мангал с мангал!", 3. Заканил му се с престъпление по чл.128 от НК - причиняване на тежка телесна повреда с израза "...аз ще спретна едно репортажче и ще си изкарам пари, но ти ще ходиш с пробито око...", като заканите са извършени спрямо длъжностни лице – Г. В. П. - кмет на село Винарово, община Ново село, област Видин, при и по повод изпълнение на службата му и тези закани биха могли да въз будят основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал., предложение първо, във вр. с чл.144, ал.2, предложение първо, във вр. с чл.144, ал.1, предложение първо от НК, за което и на основание престъпление по чл.144, ал., предложение първо, във вр. с чл.144, ал.2, предложение първо, във вр. с чл.144, ал.1, предложение първо от НК, във вр. с чл.55, ал.1, Т.2, б."б" пот НК съдът го е осъдил на наказание „пробация", като съвкупност от следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от три години;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200/двеста/часа годишно за срок от две поредни години.
Съдът е осъдил подсъдимия Г. и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 500.88/петстотин лева и осемдесет и осем ст./лева, представляваща разноски за вещи лица по съдебното производство.
По така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.Е.Г., ЕГН **********, в лично качество, в която се сочи, че не е доволен от обжалваната присъда в частта й, с която е определено наказанието му, като за същото счита, че не отговаря на степента на обществената опасност на деянието.
Със жалбата се иска атакуваната присъда да бъде отменена, като му бъде наложено наказание „пробация" за срок от една година.
По отношение на фактическата обстановка, въззивният състав намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд, същият подробно е изложил мотивите си и е посочил от показанията на кои свидетели е възприел фактическата обстановка в нейните детайли. Пред първоинстанионният съд подсъдимият не се е признал за виновен конкретно за отправена закана към кмета на село Винарово, но е признал, че действително го е обиждал и то затова, че е бил предизвикан и афектиран от същия кмет. Пред въззивната инстанция обаче, защитата на подсъдимия в пледоариите си е заявил, че както той, така и подсъдимият не оспорват правилността на присъдата и изводите на решаващият съд, както и наказанието, което му е наложено за деянието, което е извършил и при обстоятелствата, при които е извършено престъплението, но считат, че така наложеното наказание е прекомерно високо и няма да послужи за постигане целите на същото. В лична защита, подсъдимият изрично е заявил, че не оспорва казаното от неговия адвокат, тоест признал е изцяло така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, поради това, съдът намира, че не следва да я повтаря.
Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
На първо място, с оглед така посочената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния съд. Подсъдимият Г.Е.Г. е признал пред първостепенният съд, че действително е имал скандал на 17.06.2017 година с кмета на село Винарово – Г.В. П. и го е обиждал, но не и че му се е заканил с убийство. Този факт обаче, както е посочил първостепенният съд се доказва по безспорен и категоричен начин от разпитаните свидетели Ф. и С., Г. П, като и тримата са очевидци на станалото в кабинета на кмета на село Винарово. Показанията на тези трима свидетели косвено се подкрепят и от показанията на свидетелите М. П. и З. Параскевов, които в различни моменти от скандала са се намирали наблизо до кабината на кмета, и както е посочил първостепенният съд, всички показания на разпитаните свидетели взаимно се допълват и не си противоречат, и дават цялостна картина на случилото се в кабината на кмета, поради което правилно са ценени от решаващия съд и правилно и логично анализирани. Ето защо и въззивният съд смята, че деянието е съставомерно от обективна страна. Същото е съставомерно и от субективна страна, още повече, че с оглед на извършената психолого-прихиатричната експертиза, която е установила, че подсъдимият е емоционално нестабилна личност и със склонност да действа импулсивно и с чести изблици на „поведенчеси избухвания", гняв, лесно провокирани при критика и отхвърляне от другите и понижен самоконтрол, то въпреки тези характерови особености, към момента на деянието, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тоест подсъдимият е разбирал, че отправяйки закана за убийство към кмета на селото, в неговия кабинет, който е длъжностно лице, при това при и по повод изпълнението на службата му, като тези закани отправени с повишена агресивност биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им. Правилно първостепенният съд е отбелязал в мотивите си, че с последователното, многократно и упорито отправяне на заканите, и цялостното поведение на подсъдимия, същия е извършил деянието във формата на пряк умисъл.
В изключително лаконичната жалба, е посочено, че жалбоподателят не е доволен от атакуваната присъда единствено в частта й, с която му е наложено наказанието, като смята, че същото е завишено, не отговаря на степента на обществената опасност на деянието, за което е осъден. Поради това моли така наложеното му по вид наказание „пробация" да бъде само за една година, тоест относно първите две пробационни мерки срока им да бъде намален от три години на една година. В съдебно заседание защитата на подсъдимия пледира и относно наложеното наказание „полагане на обществено полезен труд" да бъде заменено с друго, по-леко, тъй като този труд трябва да се полага в същото населено място - село Винарово, където отново на местните избори 2019 година е избран същия кмет, и осъдения ще бъде служебно зависим.
Съдът констатира, че първостепенният съд е приел и е приложил и чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, като е отчел многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които въззивният съд споделя. С оглед на посочената по-горе разпоредба възможностата е заменянето на наказанието „лишаване от свобода" когато не е предвиден най-ниския предел - с „пробация", което и е сторил първостепенния съд като съответно е определил съвкупността от следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от три години;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200/двеста/часа годишно за срок от две поредни години.
С оглед така определението видове пробационни мерки, искането на защитата относно мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото" да бъде заменена с по-лека с оглед служебната зависимост на подсъдимия при изпълнението от кмета на селото, който е пострадал по настоящото дело, то няма правна възможност за такава замяна, както и няма правна възможност да бъде заменено наказанието „пробация" с по-леко такова, поради което тези искания са неоснователни.
Ето защо остава да бъде преценено единствено евентуална корекция в определения срок на така наложените пробационни мерки - в случая три години за задължителната регистрация и периодичните срещи с пробационен служител и размера от 200часа годишно за срок от две поредни години за безвъзмездния труд.
Съдът обсъди подробно доказателствата по делото, обществената опасност на деянието и на самият деец и стигна до извода, че исканията за намаляване на срока от три години на една година на първите две пробационни мерки и заменяне на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото" с по-лека са неоснователни, поради това, че въпреки характеровите особеносттие на подсъдимия, посочени в извършената психолого-прихиатричната експертиза, която е установила, емоционално нестабилна личност на подсъдимия със склонност да действа импулсивно и с чести изблици на „поведенчеси избухвания", гняв, лесно провокирани при критика и отхвърляне от другите и понижен самоконтрол, именно и по повод на тях, същият не само, че следва да избягва примерно контакти със пострадалия, понастоящем кмет на село Винарово, но и трябва да полага всички усилия, включително и евентуално лечение, за да елиминира тези характерови особености, и да установи нормално поведение не само с кмета на селото, но и с всички останали. В конкретния случай не обществото следва да се съобразява с особеностите на подсъдимия, а самият той трябва да положи усилия да се овладява и да контролира емоциите си, както и да изпълнява поетите задължения и условия по установените програми, по които му е дадена възможността да участва. Освен това, подсъдимия следва да е наясно с факта, че когато има насреща длъжностно лице, независимо кое е то, следва да се съобразява с този факт, защото длъжностното лице изпълнява съответните служебни задължения, и има съответните властови позиции, които не може да се пренебрегват поради някакви лични съображения.
Вземайки предвид горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, поради неоснователността на въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №273, постановена на 27.06.2019 година по н.о.х.д.№850 по описа за 2017 година на Районен съд - Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационено обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЩШл / ЧЛЕНОВЕ: 1.