РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430102617 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
ИВ. Г. Г., в качеството на баща и законен представител на малолетното дете
*** против Т. Т. М., в която се твърди, че с решение по гр.д.*** по описа на
ПлРС ответницата била осъдена да заплаща на малолетния си син ежемесечна
издръжка в размер на 128лв. Навеждат се доводи за настъпило изменение на
обстоятелствата, при които бил определен този размер издръжка, т.к. детето
вече било на 6 годишна възраст и предстояло да бъде в първи клас през есента
на 2022г.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да се измени определената на детето *** издръжка, като ответницата
бъде осъдена да заплаща такава в минималния законоустановен размер -
177,50лв. (с оглед уточнението, направено в съдебно заседание), считано от
датата на подаване исковата молба.
Ответницата Т.М. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище, според
което оспорва исковата претенция. Твърди, че има и други две малолетни
1
деца, за които да се грижи, като не реализира никакви доходи, поради което
счита, че не може да заплаща издръжка на детето си ***.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение
за раждане, че ответницата Т. Т. М. е майка на детето *** – роден на
28.10.2015г., а ищеца ИВ. Г. Г. е негов баща.
Безспорно е също така и е видно от приложеното гр.д.*** по описа на
ПлРС, че с влязло в законна сила *** по гр.д.*** по описа на ПлРС са били
предоставени на ищеца И.Г. за упражняване родителските права по
отношение на детето ***, а на майката Т.М. е бил определен режим на лични
контакти и осъдена същата да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в
размер на 128лв., считано от 14.09.2017г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване.
В о.с.з. на 13.07.2022г. е проведен разпит на свидетелката ***, сочена
от ищеца и негова сестра. Същата излага в показанията си, че брат й *** се
грижел за сина си ***, като можел да разчита и на помощ от своите близки.
Свидетелката сочи, че към момента детето ходело на детска градина и често
се налагало да се правят разходи за закупуване на обувки, облекло с оглед
израстването му в тази възраст. Имало и разходи за храна, играчки и
подаръци. Св.*** твърди още, че брат й *** направил и много разходи за
ремонт на жилищна сграда, в която предстояло да живее със сина си.
Пояснява, че жилището било закупено от другия им брат, но целта била да
бъде отглеждано там детето *** и след това да остане за него. Свидетелката
твърди също, че ищеца работел във *** и получавал месечно възнаграждение
около 800 – 900лв., но нараснали и разходите му по детето, както и за
подготовката на жилището, в което щяло да бъде отглеждано, поради което
предявил и иска за увеличение на издръжката, дължима от майката.
В изготвения по делото социален доклад от *** се излагат
обстоятелства, споделени от майката за липса на средства за заплащане на
каквато и да е издръжка, като е посочила, че до момента не е изплащала
такава. Заявено е становище в социалния доклад, че в интерес на детето е
исковата претенция да бъде уважена.
2
При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното :
Безспорно е, че за ответницата съществува безусловно задължение да
издържа своето малолетно дете, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по делото, че размерът на издръжката,
която ответницата дължи на сина си е определен към месец 2017г. От този
момент до завеждане на настоящото производство е изминал един период от
повече от четири години, през който безспорно се е изменил размера на
минимално дължимата издръжка от родителя, както и има настъпила промяна
в социално – икономическите условия в страната, а детето е пораснало. При
тези обстоятелства, съдът намира, че следва да се приеме наличие на
основанията по чл.150 от СК за изменение на дължимата от майката в полза
на детето *** издръжка.
При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от
СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на
издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е
определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на
детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142,
ал.2 от СК). Считано от 01.03.2022г. МРЗ е в размер на 710лв. или една
четвърт от нея се определя на 177,50лв.
В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***
месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на шест години и половина и
предстои да започне обучение в първи клас през есента на 2022г.; има разходи
за храна, облекло, обувки, играчки, като предстоят и допълнителни разходи,
свързани с предстоящия учебен процес в първи клас.
С оглед на горното, съдът счита, че основателна е претенцията на ищеца
за заплащане от страна на майката на минималния размер издръжка, който
закона разпорежда да бъде заплащана от родителя или 177,50лв. към
настоящия момент. Фактът, че майката има и други две малолетни деца, както
и че не работи по трудово правоотношение не могат да я освободят от
безусловното й задължение за издръжка към своето малолетно дете.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответницата да
3
заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличения размер
издръжка в размер на 50лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката
определена по гр.д.*** по описа на Плевенски районен съд, като ОСЪЖДА
Т.Т. М. с ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАЩА на детето *** ****** Г. с
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител *** Г. Г., ЕГН
**********, от ***, месечна издръжка в размер на 177,50 лева (сто
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от 16.05.2022г. до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Т.Т. М. с ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на
50лв.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 22.07.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4