РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16752
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.И.Т. против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Д.И.Т. твърди, че на
21.05.2017 г., около 11.35 ч. в гр. София е пресичал бул. „Вардар“ на
обозначено с пътна маркировка и съответен знак Д-17 място, когато бил блъснат
от лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ******АМ, управляван от Д.
Бусуладжиев с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул.
„Възкресение“. Вследствие на инцидента получил: контузия на мозъка, голяма
разкъсно-контузна рана на главата в ляво, скъсани връзки на лявото рамо,
посттравматичен хематом и САХ в дясно в подостър стадий на развитие,
посттравматичен хидропс на лявата акромео-клавикуларна става, мускулни контузии
в областта на лявата раменна става, подкожен отток на същото място. Бил приет в
болница, където е зашита рана на главата, а болничният престой бил за периода
21.05 – 25.05. 2017 г. Лявата му раменна
става била обездвижена за дълъг период, понастоящем още изпитва болки в същата
област, изпитва страх да излиза навън, не спи добре. Отговорността на виновния
водач била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество с полица № BG/02/116003325013. Твърди, че с
молба от 19.09.2017 г. поискал да бъде определено и платено застрахователно
обезщетение, но не получил отговор. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 80000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи част от сумата от 150 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва
обстоятелството, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ******АМ. Оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че пострадалият има едно единствено
увреждане – фрактура на лявата раменна става. Сочи, че по отношение твърденията
за обърканост и уплаха, следва да се вземе предвид наличната сенилна деменция,
описана като придружаващо заболяване. Счита, че при изложените факти,
релевантната сума би била 15 000 лв. Прави възражение за съпричиняване, тъй
като пресичането е предприето в момента на непосредствена близост с движещия се
автомобил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Д.Б. и Л.И.И. и приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 21.05.2017 г. около 11.35 часа лек автомобил Фолксваген Поло
с рег. № ******АМ се движел в гр. София,
по бул. Вардар в посока от бул. Александър Стамболийски към бул. Възкресение,
когато пешеходецът Д.Т. предприел пресичане на пътното платно на бул. „Вардар“
в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил по пешеходна
пътека тип „зебра“ между два неправилно спрели автомобила. Настъпил удар на предната дясна странична част на
автомобила (най-вероятно дясно странично огледало) върху тялото на пешеходеца
като последният е бил съборен и паднал назад на лявата си страна, при което
получил увреждания от ляво. Вещото лице от съдебно автотехническата експертиза
посочва, че причина за настъпване на ПТП са субективни бездействия на водача на
лекия автомобил, който не пропунал движещият се по пешеходната пътека тип „зебра“
пешеходец. Дава заключение, че пешеходецът е могъл да забележи и приближаващия
лек автомобил и да преустанови пресичането си. Посочва, че наличието на
неправилно спрели автомобили на пешеходната пътека са ограничили видимостта и
на двамата участници в движението, но ако пешеходецът е преустановил движението
си ПТП не би настъпило.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 21.05.2017
г., че Д.И.Т. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата, мозъчно сътресение
с последващ постравматичен субдорален хематом в подостър стадий в дясната тилна
област на мозъка, изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става. Установява се, че получените травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП. Спешна медицинска помощ ищецът
е получил в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ Пирогов и след извършени
изследвания е приет за стационарно наблюдение с включено медикаментозно
лечение. Изписан бил на 25.05.2017 г.
като лечението продължило амбулаторно. Вещото лице посочва, че общо лечебният и
възстановителен период е продължил около 3 месеца. Към настоящия момент ищецът
изпитвал периодично главоболие, световъртеж. Движел се с леко залитане на ляво,
като движенията били леко забавени от възрастта. На лявата предно теменна
област имал остатъчен белег от рана. На лявата раменна става имало голяма
остатъчна деформация то претърпяното изкълчване, а движенията били ограничени
при абдукция с 25 градуса, като деформацията била трайна по вид и трудно може
да се възстанови оперативно.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля К.Д.Т. – син на ищеца. В показанията си свидетелят
установява, че в болницата баща му бил неадекватен. Бил в количка в безпомощно
състояние и се нуждаел от помощ. От травмата имал кръв по главата от лявата
страна. Направили му няколко шева на мястото и бил заведен в отделение за
лечение. Извършени били изследвания като свидетелят и жена му помагали на ищеца
при обличане. В болницата останал няколко дни. Установено било изкълчено рамо,
но не можело да се оперира. И към настоящия момент рамото му било изхвръкнало и
изпитвал болки, особено вечер или когато спи. Налагало се да спи в друго
положение. Ръката му сега била с ограничени движения като я движел, но рамото
му било безвъзвратно пострадало. Първоначално имало период, в който не можел да
се обслужва сам – около месец два. Наложило се да купят шина, за да може да
поддържа ръката. Бил предпазлив къде и как ходи. Преди имало повече жизненост в
него.
Не е спорно между
страните, че между З.Б.И. АД и собственика лек автомобил Фолксваген Поло с рег.
№ ******АМ е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/02/116003325013, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
На 13.09.2017 г. Д.И.Т.
е подал молба до З. „Б.И.“ АД, с която е направено искане да бъде заплатено
обезщетение за причинени в резултат на ПТП неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Д.И.Т. е получил увреждания – контузия
на главата, разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата, мозъчно
сътресение с последващ постравматичен субдорален хематом в подостър стадий в
дясната тилна област на мозъка, изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. От
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че водачът на лекия автомобил е можел да възприеме движението на
пешеходеца. Освен това съгласно чл. 119, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. Доколкото по делото не се установява водачът Д.Б.
да се съобразил движението си с неправилно спрелите автомобили, то той е
допуснал нарушение на правилата за движение, които са довели до настъпване на
ПТП.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на лек автомобил Фолксваген
Поло с рег. № ******АМ е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за
заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде
обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и
с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 3 месеца, като първия месец ищецът е имал нужда от
помощ от близки. Следва да бъде взета предвид и възрастта на пострадалия, която
предполага по-трудно възстановяване. Съдът взема предвид и че към настоящия
момент вещото лице посочва, че ищецът има трайно и невъзстановимо увреждане на
раменната става. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В
§6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило на обозначена пешеходна пътека, както и че пешеходецът е можел да
възприеме приближаващият се автомобил. Доколкото в тежест на ответника е било
да установи конкретните обстоятелства, които обосновават възражението за
съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те са установени при
условията на пълно и главно доказване от разпита на свидетелите Б. и И..
Следователно при предприемане на пресичане пешеходецът не е съобразил
движението на пътните превозни средства по платното за движение и е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Следователно направеното възражение за съпричиняване се явява
основателно и определеното обезщетение следва да бъде намалено с 1/10 или до
размер на 27000 лева.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 14.12.2017 г.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 457,70 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 760 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска като се
съобразява и внесената от ищцата държавна такса от 320 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В. Веселинов О. сумата от 1340 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д.И.Т.,
ЕГН-**********,*** сумата от 27 000 (двадесет и седем хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
лявата теменна област на главата, мозъчно сътресение с последващ постравматичен
субдорален хематом в подостър стадий в дясната тилна област на мозъка,
изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 21.05.2017 г. от Д.Б., водач на лек
автомобил Фолксваген Поло с рег. № ******АМ, застрахован със застрахователна
полица № BG/02/116003325013, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата
от 27000 лева до предявения размер от 80 000 лева, представляваща част от
сумата от 150 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д.И.Т.,
ЕГН-**********,*** сумата от 457,70
лева (четиристотин петдесет и седем
лева и седемдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 760 (седемстотин и
шестдесет) лева, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.В.О., ЕГН-**********, със
служебен адрес *** сумата от 1340
(хиляда триста и четиридесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: