№ 1042
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
Сложи за разглеждане докладваното от С И Гражданско дело №
20211110142111 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На второ четене
Делото продължава в 09:58 часа.
Страните редовно призовани.
ИЩЕЦЪТ „П М“ ЕООД – представлява се от адв. Я. с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ „И“ ЕООД – не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ „КНМ Груп“ ЕООД – явява се управителя на фирмата
П К.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 24.11.2021 г.
ДОКЛАДВА 2 броя молби от ответника „И“ ЕООД от 07.02.2022 г.
АДВ. Я. – Поддържам исковата претенция, така както е предявена. По
първото възражение за прихващане, с което съм се запознал едва с отговора
на исковата молба, затова за първи път имам възможност да взема становище,
то е следното: считам, че не е допустимо извършване на прихващане със суми
в изпълнителния процес, тъй като след образуване на изпълнителното дело
1
единственото валидно плащане е по сметка на съдебния изпълнител. И на
следващо място считам първото възражение за прихващане за неоснователно,
тъй като не са представени доказателства за валидното възникване за вземане
на разноски. Съобщението на съдебния изпълнител инкорпорира
постановление за разноски, но няма данни то да е влязло в законна сила.
Становището ми във връзка с искането за спиране поради преюдициалност на
процеса, моето мнение е, че няма такава преюдициална обвързаност между
двете дела, настоящия иск е за обективна безвиновна отговорност от
незоконосъбразно налагане на обезпечение, т.е. поисканото обезпечение е
било процесуално недопустимо, което няма нищо общо с материалната
законосъобразност на обезпечения висящ иск. По отношение на възраженията
за прихващане, считам, че те са преклудирани, тъй като възражение за
прихващане следва да бъде заявено с отговора на исковата молба. По втората
молба на „И“ ЕООД няма какво да взема становище, отправени са твърдения
за разни роднински връзки, които нямат законова опора, нямат касателство по
делото. Да се приемат молбите за сведение на съда, както и представените
съдебни актове. Според мен не са годни писмени доказателства, но за справка
на съда могат да бъдат приети.
П К – Аз по едната молба, която е за спирането не мога да изразя
становище и затова го оставям на преценка на съда. По другите молби също
не мога да изразя становище. Няма да соча доказателства.
АДВ. Я. – Указано ни е, че не сочим доказателства за размера на
законната лихва за периода от 15 април до 07 юни 2021 г. Считам, че
изчисляването на законната лихва е въпрос на приложение на закона, а
именно постановление на Министерски съвет № 426/ 2014 г. и заповед на
БНБ за основния лихвен процент, но ако намирате за необходимо, правя
искане да бъде назначена експертиза, която да отговори на въпроса: какъв е
размера на законната лихва за периода 15.04.2021 г. – 07.06.2021 г. върху
сумата в размер 11431,94 лв.
Допусната е техническа грешка в исковата молба. Уточнявам, че
обезпечението, от което претендираме вреди е допуснато по предявен иск, по
който е образувано гр.д.№ 927/2021 г. по описа на РС-Варна, а не по бъдещ
иск. Не оспорвам, че производството по това дело не е приключило.
СЪДЪТ намира, че на първо място следва да приеме представените
преди съдебното заседание писмени доказателства от ответника „И“ ЕООД
като относими към предмета на спора.
СЪДЪТ намира, че от една страна не следва да приема направеното в
молбата на ответника възражение за прихващане, доколкото същото е
2
депозирано извън срока по чл. 131 от ГПК. Освен това съдът намира, че
настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязло в сила
решение на производството, по което е допуснато обезпечение, вреди от
което се претендират. Този извод се налага от редакцията на чл. 403, ал. 1 от
ГПК, която предвижда, че при преценка основателността на иска за
обезщетение за вреди от допуснато обезпечение, съдът следва да вземе
предвид резултата от възникналия между страните правен спор.
Обстоятелството дали са били налице процесуални предпоставки за
допускане на обезпечението следва също да се преценят в светлината на чл.
403, ал. 1 от ГПК доколкото преценката в тази насока се извършва от съда и
страната не може да носи отговорност за липсата им.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА приложените към молбата на ответника „И“ ЕООД писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „И“ ЕООД за разглеждане на
възражение за прихващане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на ССчЕ,
доколкото не се налагат специални знания за изчисляване на лихвата.
СПИРА настоящото производство до влязло в сила решение на гр. д. №
927/2021 г. по описа на РС-Варна.
Определението в частта за спиране подлежи на обжалване с частна
жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в 1-
седмичен срок, който за ищеца и ответника „КНМ Груп“ ЕООД тече от днес,
а за ответника „И“ ЕООД от съобщаване на настоящето определение.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС-Варна справка за етапа на производството по
гр.д.№ 927/2021 г. по описа на съда.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 10:16
ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3