Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 01.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание шести март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 896
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – И.Б.В. твърди, че с
решение от 02.03.2016г. постановено по гр.д. № 2276/2015г. по описа на СГС, І
ГО, 13-ти състав, изменено с решение № 2260 от 30.11.2016г., постановено по
гр.д. № 2259/2016г. по описа на САС, ГК, 7-ми състав му е присъдено обезщетение
в размер на 3 000 лева. Посочва, че поради допуснат пропуск в исковата молба,
съдът не е присъдил дължимата се лихва. Претендира да му бъде заплатена лихва
за забава за периода от 08.01.2015г. до 08.01.2018г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответника да заплати на ищеца 915, 37 лв., представляваща
размера на законната лихва за периода от 08.01.2015г. до 08.01.2018г., върху
присъденото с Решение № 2 260 от 30.11.2016г., постановено по гр.д. № 3 359 по
описа за 2016г. на САС, ГК, VІІ състав, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева. Претендира направените по делото разноски, за което е
представен списък в съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Ответникът – П.НА Р.Б.в законоустановения едномесечен срок по реда на
чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него е наведено възражение за
погасяване на вземането по давност. Посочва, че същото е станало изискуемо с
влизане в сила на оправдателната присъда на 21.06.2010г., а претенцията за
присъждане на законна лихва върху това обезщетение е заявена на 08.01.2018г.,
т.е. след изтичане на петгодишната погасителна давност. Твърди, че иск за
лихвата не е бил предявен и не е бил предмет на образуваното гражданско дело.
Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от изисканото
и приложено гр.д. № 2276/2015г. по описа на СГС, І ГО, 13-ти състав, се
установява, че с решение от 02.03.2016г., постановено по горецитираното
гражданско дело, П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. С решение № 2260 от 30.11.2016г.,
постановено по в.гр.д. № 3359/2016г. по описа на САС, ГК, VІІ състав, е
отменено решението на първостепенния съд от 02.03.2016г., постановено по гр.д.
№ 2276/2015г. в частта, с която е уважен предявения иск от ищеца срещу П.НА
Р.Б.за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата
3 000 лева до сумата 8 000 лева и в тази част е отхвърлен този иск. С
определение №980 от 19.10.2017г. постановено по гр. д. №1932/2017г. по описа на
ВКС, Четвърто Г. О., описаното по-горе решение на САС не е допуснато до
касационно обжалване.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
С
предявения иск се претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху определеното от съда, по описаното по-горе гражданско
дело, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигане и
поддържане на обвинение срещу ищеца, по което съдът го е признал за невиновен.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. постановено по т. гр.
д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди в този случай
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление. В мотивите на постановеното съдебно решение по гр. д.
№2276/2015г. по описа на СГС е прието, че в конкретния случай оправдателната
присъда по отношение на ищеца е влязла в сила на 21.06.2010г. Предвид обстоятелството, че в ЗОДОВ не е
предвидена специална норма е приложим чл. 110 от ЗЗД, съгласно който с изтичане
на пет годишна давност се погасяват всички вземания. Предвид изложеното следва,
че началната дата, то която ищецът може да претендира обезщетение за забава е
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.06.2010г., като след
21.06.2015г. това вземане се погасява по давност. Вземането, предмет на настоящото
производство, не е било част от предмета на гр. д. №2276/2015г. по описа на
СГС, доколкото по него съдът няма произнасяне в постановеното съдебно решение.
Следователно за първи път това вземане е предявено пред съд на датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2018г., тоест след изтичане на определения в
закона давностен срок. С оглед на така направения извод, съдът приема, че
възражението на ответника е основателно и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на
ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.В., ЕГН – ********** ***.
*********– чрез адвокат Д.Б. срещу П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. Витоша
№2 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 915, 37 лв., представляваща претендирано обезщетение
за забава за периода от 08.01.2015 г. до
08.01.2018г. по отношение на обезщетение в размер на 3 000 лева, за претърпени неимуществени вреди
в резултат на проведено наказателно производство, което е приключило с
оправдателни присъда постановена по нохд №2957/2007г. по описа на СГС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: