№ 1312
гр. Бургас, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501990 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
4337/26.10.2023г. на ПРС от Прокуратурата на Република България,
гр.София 1061, бул. „Витоша“ № *, против решение № 201/11.10.2023г. по
гр.д.№ 142/23г. на ПРС в частта, с която е уважен предявеният от С. Р. А.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.“ № *, против Прокуратурата на
Република България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1,
т.3, предл.ІІ ЗОДОВ, като е присъдена сума в размер на 800лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 410лева – разноски по делото. Твърди, че необосновано е присъдено
обезщетение, понеже срещу въззиваемия не е повдигано обвинение,
следователно не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Излага
подробни аргументи. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск – изцяло отхвърлен. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият С. Р. А. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. П. Велков. Счита решението за правилно. Няма искания по
доказателствата. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
1
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
функционално компетентната инстанция, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3,
предл.ІІ ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ПРС е образувано по искова молба от С. Р. А.
против Прокуратурата на Република България. Твърдял е, че на 27.01.2021г.,
около 1.50ч. сутринта, управлявал л.а. с рег. № А 6880 НН. В гр.Бургас, на ул.
„Цар Симеон І“ до лаборатория „Лина“ бил спрян рутинно и му била
направена проверка за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
Непосредствено след това, му бил направен тест с техническо средство
„Drugtest 5000“, което отчело употреба на наркотично вещество –
метамфетамин.
Ето защо бил задържан за 24 часа по ЗМВР и му било отнето
свидетелството за управление на МПС. По случая било образувано досъдебно
производство (ДП) № 431 ЗМ-59/2021г. по описа на Първо РУ – МВР Бургас,
впоследствие прекратено с постановление на прокурора от 17.01.2022г. През
периода 27.01.2021г. – 14.05.2021г. бил с отнето СУМПС за период от около 3
месеца и половина.
Твърди, че през време на висящността на производството изпитвал
изключителен стрес и силна тревога, изпитвал срам от хората, спрял да се
храни, започнал да употребява тютюневи изделия, рязко отслабнал, получавал
сърцебиене, задух, виене на свят и кръвното му налягане било нестабилно.
Бил потъпкан авторитетът му пред обществото и честта му. Приятелите му се
отдръпнали от него и изпаднал в изолация. Изпитвал унижение, притеснение
и загубил самочувствие. При всичко така описано, претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно с лихвата за
забава, считано от прекратяване на образуваното ДП, до окончателно
изплащане на сумата, както и разноските по делото. Ангажира доказателства.
2
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място относно настъпилите неимуществени вреди твърди, че исковата молба
не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита, че
претендираната сума е значително завишена по размер. Позовава се на липса
на предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата, в лицето на
Прокуратурата на Република България. Също ангажира доказателства.
Пред настоящата инстанция е висящ спорът само в частта относно
присъдената сума от 800лв.
Между страните не се спори, че на 27.01.2021г., около 1.50ч. сутринта,
при управление на МПС, въззиваемият бил спрян за рутинна проверка от
органите на МВР. След тестване за употреба на алкохол, с отрицателен тест,
А. бил проверен с техническо средство „Drugtest 5000 и било отчетено, че
управлява след употреба на наркотично вещество метамфетамин.
Водачът бил задържан до 24 по ЗМВР, дал кръвна проба и проба от урина
за химичен анализ, съставен му бил АУАН, иззето било свидетелството му за
управление на МПС, а също така било образувано ДП № 431 ЗМ-59/2021 г. по
описа на Първо РУ – МВР Бургас. След връчване на призовка на А., той бил
освободен.
С постановление от 14.05.2021г. на наблюдаващия прокурор, след
зачитане на извършената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза от 06.04.2021г., наказателното производство по ДП било
прекратено на осн.чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради
несъставомерност на деянието.
По делото не са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди,
но съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.ІІ ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, …. ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление….“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за образувано
3
досъдебно производство, по което, макар и да не е привлечен като обвиняем и
без да е взета МНО на А., той е бил лишен от възможността да управлява
МПС в продължение на около 3 месеца и половина. Самият факт на
образуване на досъдебно производство, макар и без привлечен обвиняем,
съдът приема за достатъчно стресиращ и потискащ. Ето защо, дори и без да са
ангажирани гласни доказателства, съдът приема, че въззиваемият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на самочувствието, промяна
на начина на живот, изпитано чувство на срам, унижение и неудобство от
близки и познати.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – образуване на наказателно производство, прекратяването
му, поради несъставомерност на деянието и претърпени в резултат от това
вреди, изразяващи се в душевни страдания, страх от налагане на наказание,
чувство за преживяна несправедливост, унижение и срам от близки и
приятели.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и прекратеното наказателно производство, образувано
от въззивника-ответник.
При така изложеното и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на
Поморийски районен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по
своето основание относно претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БОС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, което не е публично известна личност, няма данни
да има съпруга и семейство, за които да се грижи и пред които да бъде
злепоставен, няма данни какво работи, за да се позовава на извънредно
засягане на репутацията, макар и да е бил уронен престижът и доброто му име
сред приятелския кръг.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с непродължителния срок, в който е приключило производството и
4
приема, че определеният от ПРС размер на обезщетението е справедлив и
съобразен с претърпените от А. психически преживявания.
Затова настоящият състав споделя изцяло мотивите на ПРС относно
дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. В полза на
процесуалния представител на въззиваемия се следва възнаграждение в
размер на 400лв., определено от съда по реда на чл. 38, вр. с чл.36 ЗА и вр. с
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждания,
съобразно интереса за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/11.10.2023г. по гр.д.№ 142/23г. на
ПРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София 1061,
бул. „Витоша“ № * да заплати по реда на чл. 38, вр. с чл.36 ЗА и вр. с
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение в
размер на 400лв. на адв. Панайот Йовчев Велков, АК – Бургас, с адрес на
кантора: гр.Бургас, ул. „В.Априлов“ № 18, в качеството му на процесуален
представител на въззиваемия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5