№ 1251
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20221110216495 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-
618/21.07.2021 г., издадено от заместник – председателя на КФН, ръководещ управление
“Застрахователен надзор”, с което, на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на
3000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
В подадената жалба твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като в акта, не е описано, че
деянието е извършено повторно и този факт е предявен едва с постановлението. Оспорва и
да е налице повторност. Сочи се, че неправилно е определена датата на нарушението. Сочи
се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като застрахованият е
получил обезщетението. Моли съда да отмени обжалваното НП или преквалифицира
нарушението по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да намали санкцията до минимума.
Жалбоподателят не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата. Излага подробни съображения в писмен вид. Моли съда да потвърди НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С НП № Р-10-12/02.01.2020 г. издадено от заместник - председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, влязло в сила на
12.12.2020 г., на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
На 09.11.2020 г. пред ЗД „Бул Инс” АД била заведена претенция за застрахователно
обезщетение във връзка със ПТП по вина на водач, чийто договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите” е сключен с дружеството. На същата дата
били представени документи и бил извършен оглед на МПС. На 17.12.2020 г. били
представени данни за прекратена регистрация. След този момент дружеството не изискало
допълнителни доказателства от лицето.
Претендиращият обезщетение подал на 31.05.2021 г. жалба до КФН за липса на произнасяне
от страна на ЗД „Бул Инс” АД.
ЗД „Бул Инс” АД се произнесло по претенцията на 07.06.2021 г., като изплатило
застрахователно обезщетение.
От КФН изискали преписката от застрахователя. Св. А. - експерт в КФН, извършил
проверка на изисканите от ЗД „Бул Инс” АД документи. Приела, че жалбоподателят не се
произнесъл по претенцията в рамките на 15 работни дни – до 13.01.2021 г., включително и с
това е нарушил чл. 108, ал. 1 КЗ, за което съставила срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-573/18.06.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци, като с НП деянията са квалифицирани като извършени повторно.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетеля, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, като
същите изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на служебна проверка съдът констатира, че АУАН е издаден изцяло в
съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН; НП е издадено е от компетентния за това
2
административен орган и при спазване на процесуалните и материалните изисквания на
закона - съобразено е изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „застрахователен надзор”
АУАН е издаден от компетентен орган - със заповед № З-2/08.01.2021 г. на заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „застрахователен
надзор” свидетелят е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по КЗ.
Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон са безпочвени -
не е нужно в акта да е описано, че деянието е извършено повторно, доколкото това е факт,
който не е част от съставомерността на нарушението и касае размера на санкцията.
По същество:
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ „застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
На 09.11.2020 г. застрахователят е бил уведомен за щета и е отправена застрахователна
претенция за нея. На 17.12.2020 г. е било представено последното доказателство. Няма
данни дружеството в срок от 45 дни след това да е поискало допълнителни доказателства.
Моментът, от който за застрахователя е започнал да тече срокът от 15 работни дни за
произнасяне по претенцията, следва да се определи от датата на представяне на последното
доказателство в тази връзка - в конкретния случай от 17.12.2020 г. и дружеството е следвало
да се произнесе по претенцията до 13.01.2021 г. включително. Към изтичане на срока
застрахователят не се е произнесъл по предявената претенция, с което на 14.01.2021г. вече е
извършил процесното административно нарушение. Произнесъл се е едва на 07.06.2021г. С
това си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, тъй като в рамките на срока
по тази разпоредба не се е произнесъл, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Така дружеството е
осъществило от обективна страна състава на нарушението визирано в чл. 644, ал. 2 вр.
чл.108, ал.1 КЗ.
Деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ,
съгласно който: "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение”. В конкретния случай деянието е извършено на 14.01.2021 г., а с НП № Р-10-
12/02.01.2020 г. издадено от заместник - председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление “Застрахователен надзор”, влязло в сила на 12.12.2020 г., на
основание на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ на дружеството - жалбоподател
е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
3
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и не следва да бъде
обсъждан въпроса за субективната страна на деянието.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на наказващия орган при наличието на
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по
т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може” не
обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност и наказващият орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.
Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от него, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът намира, че маловажност не е налице, доколкото в случая закъснението за произнасяне
не е минимално. Това, че е било изплатено обезщетение не променя този извод, тъй като
това е станало едва след подаване на жалба от лицето, претендиращо обезщетение.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ размерът на
имуществената санкция, която се налага за такова нарушение, е от 3 000 до 40 000 лева. В
случая санкцията е наложена в размер към минимума, който съдът намира даже за занижен,
предвид голямото закъснение.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на КФН, следва да се присъди по
реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да
се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се
възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той
следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна;
налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което
да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия
орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да
обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-618/21.07.2021 г., издадено от заместник–председателя на
КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД на основание 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5