№...........................................
2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,Шестнадесети
състав,
в публично
заседание на седми юли 2020 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при
секретаря Камелия Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 877 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл.
118, във вр. с чл. 117, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.Х.Н., ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-03-33 от 8.04.2020 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ- Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/7.02.2020 г. на
ръководител "ПО", с което по заявление от 8.10.2019 г. ,на
основание чл.99,ал.1,т.2,б.”д” от КСО във вр. с чл.пар.22ц от ПЗР на КСО,считано от 8.10.2019 г. е изменена отпуснатата на Н. пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69в,ал.1 и ал.2
от КСО,като на основание пар.22ц,ал.2 от ПЗР на КСО размерът на пенсията е определен при
изчисляване на индивидуалния коефициент по реда на чл.70,ал.8-9,ал.10,т.2 и
ал.11 от КСО,като по-благоприятен.
Жалбата съдържа доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение,поради неправилно незачитане на
осигурителен стаж за периода от
1.09.1977 г. до 18.08.1978г. ,положен в Териториален информационно-изчислителен
център гр.Търговище,както и поради неправилното според жалбоподателката
изменение на пенсията считано от 8.10.2019 г.,а не от 27.09.2019 год. Жалбата
се поддържа от Н. в съдебно заседание,като с молба с.д. 8211/14.07.2020 г.
същата претендира присъждане на сторените от нея разноски по делото в размер на
160 лв.
Ответникът - директорът на ТП на
НОИ- Варна, представляван от упълномощения юрисконсулт Л. , изразява становище за отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
В издадената на 1.01.1995 г. на М.Х.Н.,
ЕГН ********** трудова книжка № 14 е
нанесено прекратяването на основание
чл.328,т.10 от КТ на трудовото й
правоотношение с Детска градина № 37 „Пламъче” гр.Варна,считано от 27.09.2019 год.
Подадено е от Н. до директора на ТП на НОИ-Варна заявление за отпускане на
пенсия,прието с вх.№ 2113-03-2888/8.10.2019 год. Въз основа на същото е
издадено от ръководителя на „ПО” разпореждане № **********/5.11.2019 г.,с което
на основание чл.69в,ал.1 и ал.2 във вр. с чл.70,ал.12 от КСО е отпусната на Н.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 219,43 лв. С писмо
изход.№ 2113-03-2888/7.11.2019 г. ,ръководителят на „ПО” е изискал от Н. представянето
на удостоверение за осигурителен стаж обр.УП-3,включително за периода от
1.09.1977 г. до 18.08.1978 г. от ТИНЦ гр.Търговище, с мотива че в трудовата книжка рекапитулацията
за посоченият период не е оформена по надлежния ред. В представената от Н.
трудова книжка № 1713 е нанесен осигурителен стаж в ТИНЦ гр.Търговище за
периода 1.09.1977г.- 18.08.1978 г. на длъжност оператор ЕИМ,като е посочено,че
трудовият договор е прекратен на основание чл.29,б.”а” от КТ. В положеният в
трудовата книжка печат е нанесен подпис на директора на учреждението. В
изпълнение на поставеното изискване е представено от Н. удостоверение изход.№
52-23-5/22.11.2019 г. на „Информационно обслужване” АД гр. Търговище/
правоприемник на ТИНЦ/, в което е отразен осигурителен стаж за периода
1.09.1977 г. – 18.08.1978 год. В забележката на удостоверението е записано,че в
архива в клон „ИО” АД клон Варна липсват РПВ за периода 1.09.1977
-18.08.1978г.,както и че удостоверението е издадено на база данните в
представеното копие от трудовата книжка на лицето М.Х.Н.. В представеното по
делото от жалбоподателя Н. уведомително писмо изход.№ 94-00-39/11.06.2020 г. на
Информационно обслужване гр.Търговище / л.50 от съд.дело/ е записано,че
Информационно обслужване клон Търговище няма архив на документите за
разплащателните ведомости за периода 1.09.1977г. – 18.08.1978г.,защото по
информация на бивши служители,част от документите за посочения период са
унищожени в пожар,а други са иззети от органите на МВР във връзка с
възродителния процес. Осигурителният стаж на Н. за периода 1.09.1977г. –
18.08.1978 г. не е зачетен от ръководителя на „ПО” ,който в издаденото от
него разпореждане № **********/7.02.2020 г.
се мотивира с обстоятелството,че удостоверението обр.УП-3 е издадено на
база данните в представеното копие от
трудовата книжка на лицето. Със същото разпореждане е зачетен осигурителен стаж
с продължителност от 38 год. и 12 дни,на базата на който и на основание
чл.99,ал.1,т.2,б.”д” във вр. с пар.22ц от ПЗР на КСО ,пенсията на Н. е
изменена,като считано от 8.10.2019 г. е определена такава в размер на 627,44 лв. От заключението по извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява,че при зачитане на
осигурителен стаж за периода от
1.09.1977 г. до 18.08.1978 г.,при което общият осигурителен стаж на Н. би бил с продължителност от 38 г.
11 м. и 29 дни,то размерът на пенсията
считано от 8.10.2019 г. би бил 642,57 лв. Разпореждането на ръководителя на
„ПО” от 7.02.2020 г. е обжалвано от Н.
пред директора на ТП на НОИ-Варна,който с постановеното от него решение №
2153-03-33/8.04.2020 г. отхвърля жалбата. Решението е съобщено на Н. на
10.04.2020 г. /л.108/,след което тя подава
до АС-Варна жалба срещу него,която е приета в ТП на НОИ-Варна с вх.№
2153-03-33/28.04.2020 год. Жалбата е
подадена чрез пощенски оператор,като положеното на пощенският плик клеймо
съдържа датата 24.04.2020 г.
При така установените обстоятелства,съдът намира от
правна стана следното :
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице
в рамките на 14-дневния срок по чл.118,ал.1 от КСО ,срещу акт по
чл.117,ал.3 от КСО,за който е налице правен интерес от съдебно оспорване,поради
което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,съдът намира
жалбата за частично основателна.
Повдигнатият от жалбоподателката спор
е по приложението на материалния закон. Спорни са два момента – незачитането на
осигурителния стаж в ТИНЦ гр. Търговище
за периода 1.09.1977г. – 18.08.1978 г. и
датата от която следва да бъде отпусната пенсията. По отношение на незачитането
на осигурителния стаж, директорът на ТП
на НОИ- Варна се мотивира в издаденото от него решение,че стажът правилно не е
зачетен,тъй като удостоверението обр.УП-3 не се основава на
разчетно-платежните документи и не е
оформен законосъобразно. По отношение на датата на отпускане на
пенсията,решаващият орган посочва ,че заявлението за отпускане на пенсия е
подадено след изтичане на двумесечния срок по чл.94,ал.1 от КСО,считано от придобиване на правото на 23.03.2017 г.
В частта му за незачитане на спорния
осигурителен стаж,съдът намира,че оспореното решение е издадено при нарушаване
на формата на адм.акт /чл.146,т.2 от АПК/ ,тъй като е неясно волеизявлението на
адм.орган за приетото от него незаконосъобразно оформяне на осигурителния стаж – не се
става ясно какъв смисъл влага органът в използваното от него понятие за
незаконосъобразност,тъй като няма изложение на конкретни факти в тази насока. Що
се касае до липсата на разчетно-платежни документи,относимата правна уредба се
съдържа в разпоредбите на чл.5,ал.4,т.1 от КСО и чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж. Разпоредбата на чл.40,ал.1 от Наредбата допуска установяването на
осигурителен стаж с трудова книжка,която по съществото си представлява
удостоверителен документ,издаден съгласно чл.40,ал.2 от Наредбата въз основа на
изплащателните ведомости,други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. При изследване на релевантните за тези норми
обстоятелства,съдът намира ,че адм.орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила /чл.146,т.3 от АПК/ ,тъй като в
нарушение на чл.35 и чл.36,ал.1 от АПК същият не е изпълнил процесуалното си
задължение да издаде адм.акт след като служебно изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Действително,в издаденото на основание
чл.40,ал.5 от Наредбата удостоверение обр.УП-3 е посочена липсата на
разплащателни ведомости за периода 1.09.1977г.- 18.08.1978г. ,но от
съдържанието на представеното в хода на съдебното производство уведомително писмо изход.№
94-00-39/11.06.2020 г. на „Информационно обслужване” АД клон Търговище не се установява тази липса да е
съществувала към датата на вписване в трудовата книжка на
жалбоподателката № 1713 на осигурителния стаж за периода 1.09.1977г. – 18.08.1978
г. При положение,че вписването се
извършва непосредствено след датата на
прекратяването на трудовия договор /18.08.1978 г./ ,то очевидно разплащателните
ведомости са съществували тогава,тъй като една от посочените в уведомителното
писмо причини за липсата им се свързва с т.нар. възродителен процес, а
общоизвестен е факта,че началото на същият датира от 1984 - 1985 год. Другата посочена в уведомителното писмо
причина за липсата,а именно възникнал в
учреждението пожар не е датирана, при което обективно е невъзможно да се изведе
извод за унищожаване на ведомостите към
момента на извършване на вписването в трудовата книжка. При посочената в забележката на удостоверението обр. УП-3 липса на РПВ, адм.орган не е
положил каквито и да било процесуални усилия да издири други автентични
документи – други разходооправдателни документи или договори за възлагане на
труд с цел проверка на вписването в предоставената му трудова книжка. Резултатът
от неизясняването на релевантните факти
е неправилното приложение на
материалния закон – в нарушение на чл.40,ал.1 от Наредбата органът не е зачел
установеният с вписването в трудова книжка № 1713 осигурителен стаж за периода от 1.09.1977г.
до 18.08.1978 г. в ТИНЦ гр.Търговище. Вписването е законосъобразно
извършено,както от гледна точка на
надлежното попълване на всички
необходими реквизити посочени в съответните графи на трудовата книжка,така и от
гледна точка на компетентността на извършилият го орган – директорът на
учреждението,който е представляващ работодателя. След като няма данни
разплащателните ведомости да са били унищожени към датата 18.08.1978 г., когато
е било извършено вписването в трудовата
книжка,то същата се явява издадена при спазване на условията по чл.40,ал.3 от
Наредбата,поради което се явява достатъчно доказателство за установяване на
осигурителния стаж на жалбоподателката за периода 1.09.1977 -18.08.1978 год.
Незачитането на този осигурителен стаж ,видно от заключението по извършената
съдебно-икономическа експертиза влияе пряко върху размера на пенсията,т.е.
същият е неправилно определен с
обжалваното по адм.ред разпореждане
от 7.02.2020 г. в размер на 627,44 лв. ,вместо правилният
размер от 642,57 лв. получаващ се при зачитане на спорният осигурителен стаж. Като
е отхвърлил жалбата срещу незаконосъобразното разпореждане вместо да отмени
същото и да върне преписката на ръководителя на „ПО” за правилно прилагане на
закона,директорът на ТП на НОИ-Варна е
постановил решение №
2153-03-33/8.04.2020 г. в нарушение на материалния закон – налице е основанието
по чл.146,т.4 от АПК за отмяна на същото решение.
Жалбата е неоснователна по отношение
на датата 8.10.2019 г. ,от която е изменена пенсията на жалбоподателката с
разпореждането от 7.02.2020 г. По делото няма спор относно датата на възникване
на правото на пенсията,отпусната с разпореждане № **********/5.11.2019 г. –
правото на пенсия по чл.69в,ал.1 и ал.2 от КСО е придобито от Н. на 23.03.2017
г.,но тогава то не е било упражнено от нея,тъй като тя е предпочела да работи до 27.09.2019 г. Датата 27.09.2019
г. е такава на прекратяване на последният за жалбоподателката трудов договор ,т.е. тя не е дата на
придобиване на правото на пенсия по смисъла на чл.94,ал.1 от КСО.
Същевременно,безспорен е фактът ,че заявлението за отпускане на пенсия е подадено от нея на 8.10.2019 г.
,т.е. след изтичане на двумесечният срок,считано от релевантната дата на
придобиване на правото на пенсия – 23.03.2017 год. Подаденото на
8.10.2019 г. заявление поставя началото на адм.производство по което е
постановено и разпореждането от 7.02.2020 г.
Тъй като това заявление е подадено след двумесечният срок по чл.94,ал.1
от КСО, считано от 23.03.2017 г.,то правилно с разпореждането от 7.02.2020 г.
пенсията на жалбоподателката е отпусната
от датата на подаване на заявлението, която е 8.10.2019 год. По тези съображения,искането на
жалбоподателката за отпускане на пенсия от датата 27.09.2019 г. е неоснователно
– датата на прекратяване на трудовия договор е ирелевантна за разпоредбата на
чл.94,ал.1 от КСО.
Независимо от последното, оспореното
решение подлежи на отмяна поради горепосочената негова материална
незаконосъобразност. По същите съображения за материална незаконосъобразност
следва да бъде отменено и разпореждане № **********/7.02.2020 г. на
ръководителя на „ПО” ,като преписката се върне за ново разглеждане от страна
на последния за правилно прилагане на
материалния закон по отношение на осигурителния стаж на Н. за периода 1.09.1977
г. – 18.08.1978 г. ,съобразно гореизложеното тълкуване на относимите разпоредби от нормата на чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Въпреки този благоприятен за
жалбоподателката изход на делото,разноски на същата не следва да се
присъждат,тъй като това не е поискано от нея – искане не е предявено нито с
жалбата,нито в съдебно заседание,а отправеното такова след приключване на
делото /с молба с.д.8211 от 14.07.2020 г./ е недопустимо.
Предвид
изложеното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Х.Н. *** решение №
2153-03-33/8.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и разпореждане № **********/7.02.2020
г. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Варна. ВРЪЩА преписката за ново
разглеждане от Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Варна при съобразяване на
дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :