№ 761
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261947 от 21.12.2020г., постановено по гр.дело № 13449/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, е отхвърлен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, предявен от Г. Е. Г. против Д. Б. А. за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед от 22.01.2018г. в размер 31 800
евро-главница; мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г. в
размер 1 956, 07 евро и законна лихва върху посочената главница за периода след
27.12.2018г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от СРС по гр.д. № 81041/2018г.; Г. Е. Г. е осъден да плати на Д. Б. А. съдебни
разноски в размер 10 лева, а на основание чл. 38 ЗАдв, да плати на адв. Н.
адвокатски хонорар в размер 2 511 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от Г. Е. Г., чрез пълномощника
адв. Л. П.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необоснова,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Поддържа, че съдът не е изготвил доклад по делото и не е
разпределил доказателствената тежест за страните, като този пропуск, освен, че
представлява съществено процесуално нарушение, е довел и до неизясняване на
спора от фактическа страна. Твърди, че съдът не е възприел правилно
представените от ответника доказателства и е направил изцяло грешни изводи
относно каузалното правоотношение между страните и задълженията, които
ищецът е следвало да изпълни по него. Сочи, че съдът е приел за безспорно, че
записът на заповед е редовен от външна страна документ, съдържащ всички
предвидени в закона реквизити и доколкото по делото не е установено наличието
1
на твърдяното от ответника каузално правоотношение, предявеният
установителен иск е следвало да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от възззиваемия ответник Д. Б. А., чрез
пълномощника адв. Н. Н., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Е. Г., с която
против Д. Б. А. е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 31 800 евро по
запис на заповед от 22.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от
27.12.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 1 956,07 евро-законна
лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г., за които суми е издадена в полза
на ищеца против ответника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 81041/2018г. на СРС, 173 състав.
В исковата молба се твърди, че по повод подадено от ищеца заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, Софийският районен съд, 173
състав, е издал в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист против
ответника за сумата 31 800 евро по запис на заповед от 22.01.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното плащане, както и
сумата 1 956,07 евро-законна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г.
Сочи се, че с разпореждане от 27.08.2019г. заповедният съд е указал на ищеца, че
може да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, поради
което за Г.Г. е налице правен интерес да предяви иска по чл. 422 ГПК за
установяване на вземането по записа на заповед.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Д. Б. А. оспорва
предявения иск. Твърди, че между страните е налице каузално правоотношение,
което е причина за издаването на процесния запис на заповед. Сочи, че ищецът и
ответникът имат трайни лични и професионални отношения-А. бил изпълнителен
директор на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, а ищецът Г., считано от
24.07.2013г. бил служител в дружеството, на длъжност регионален мениджър в
гр.Търговище. Твърди, че в края на 2017г. било учредено ново дружество, като
дъщерно на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, с наименование „Глобъл
Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД, със седалище гр.Търговище и адрес на
управление-адресът на ищеца, на който той предоставил под наем помещенията за
ползване на новоучреденото дружество. Ответникът твърди, че в началото на
2018г. ищецът заявил, че няма да продължи да изпълнява трудовите си
задължения към „Глобъл Комюникейшън Нет” АД и ще ограничи достъпа до
помещенията, ползвани от „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД, ако
не получи допълнително трудово възнаграждение. Поддържа, че тъй като
позицията, заемана от Г. била важна и необходима за дейността на дружеството в
Търговище, ответникът се съгласил на условията му, като страните постигнали
2
съгласие ищецът със собствени средства да осъществи контакт и да привлече нови
клиенти към „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД-до 1060 абонати,
като за всеки привлечен абонат следвало да получи възнаграждение в размер 20%
от 150 евро, тоест по 30 евро за абонат. Твърди, че възнаграждението било
уговорен като резултатно-дължи се единствено при ефективно сключване на
абонаментни договори с осигурени от Г. нови абонати на „Глобъл Комюникейшън
Нет-Търговище” ЕООД и в случай, че абонатите са привлечени до 20.05.2018г.-
падежът, уговорен в процесната ценна книга. Ответникът сочи, че ищецът не
изпълнил уговорката, като още на 01.02.2018г., непосредствено след получаване
на процесния запис на заповед, предприел действия за прекратяване на трудовия
си договор с „Глобъл Комюникейшън Нет” АД и напуснал страната. Според
ответника, след като ищецът не е изпълнил задължението си по постигнатото
между страните споразумение за привличане на нови абонати към новоучреденото
дружество, то вземането, обезпечено с процесната ценна книга не съществува и
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, като неоснователен, следва да
се отхвърли.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен по делото е запис на заповед с дата на издаване 22.01.2018г. с
издател Д. Б. А., който се е задължил безусловно и без протест да плати на Г. Е. Г.
сумата 31 800 евро, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2018г. до
окончателното плащане. Падежът, посочен в ценната книга е 20.05.2018г.
На 11.01.2019г. по искане на Г.Г., Софийският районен съд, 173 състав, по
ч.гр.дело № 81041/2018г. е издал в полза на Г. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против
Д.А. за сумата 31 800 евро-задължение по запис на заповед от 22.01.2018г, ведно
със законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното плащане; за сумата
1 956,07 евро –законна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г. и за
сумата 2 570 лева разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат.
На 17.09.2019г. съставът на СРС е уведомил заявителя Г., че в едномесечен
срок от съобщението следва да предяви положителен установителен иск по чл.
422 ГПК за установяване на вземането. На 16.10.2019г. в Софийския градски съд е
подадена исковата молба на Г.Г. против Д.А. за установяване на вземането по
издадената на 11.01.2019г. по ч.гр.дело № 81041/2018г. на СРС, 137 състав
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
Във връзка с твърденията на ответника за съществуващо между страните
каузално правоотношение, по делото е приета, неоспорена от ищеца декларация от
22.01.2018г., с която Г.Г. е заявил, че по повод издадения от Д.А. в полза на Г.
запис на заповед от 22.01.2018г., сумата 31 800 евро е формирана на база 20% от
общата стойност на предполагаеми 1060 приподписали абонати на „Глобъл
Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с цена на абонат 150 евро. Посочено в
декларацията е, че претенцията на Г. ще се сведе до 20% от стойността на
приподписалите абонати по 150 евро, ако не бъде достигната общата бройка
приподписали 1060.
3
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
07.11.2017г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Глобъл
Комюникейшън Нет” АД, на което е взето решение да се учреди дружество с
наименование „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с едноличен
собственик на капитала акционерното дружество, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул. Кюстенджа № 7, което ще се представлява и
управлява от П. Е. Г.-А. и Г. Д. Г. само заедно. Новоучреденото дружество е
вписано в ТР на 10.11.2017г., видно от представената по делото справка.
Прието пред въззивния съд е обратно писмо от 22.01.2018г., подписано от Д.
Б. А., според което действителното положение при регистрацията на „Глобъл
Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД,е че новорегистрираното дружество е
ООД със съдружници Г. Е. Г., притежаващ 20 дяла от капитала на дружеството и
Д.А.-притежаващ 80 дяла.
Страните не спорят, че считано от 24.07.2013г. ищецът Г. Е. Г. е работил на
длъжност регионален мениджър в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, като със
заповед № 66 от 01.02.2018г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено.
Според удостоверение №328200-3728 от 28.02.2020г. на МВР-Главна
дирекция „Гранична полиция” в автоматизирания информационен фонд АИС
„Граничен контрол” са налице данни, че в периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г.
Г. Е. Г. е преминавал ГКПП на РБ, както следва: на 11.01.2018г. е излязъл през
ГКПП-Калотина; на 22.01.2018г. е влязъл през ГКПП-аерогара Варна; на
24.01.2018г. е излязъл през ГКПП-аерогара София, а на 17.05.2018г. е влязъл през
ГКПП-аерогара Варна.
Пред въззивния съд е приета и електронна кореспонденция между страните
по спора.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Решението на СГС е валидно и допустимо. Налице са процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Налице е правен интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
за установяване съществуване на процесното вземане-дължима сума по запис на
заповед, тъй като то е предмет на издадена заповед за изпълнение, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение на ответника-длъжника Д.А..
Установителният иск на Г.Г. против Д.А. е предявен в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК.
Касае се до редовен от външна страна запис на заповед, отговарящ на
изискванията на чл. 535 ТЗ за валидност с оглед реквизитите му. Последният
материализира в себе си абстрактното задължение на издателя Д.А. да плати
посочената в него парична сума 31 800 евро, ведно със законната лихва. Налице е
волеизявление за безусловно и неотменимо задължаване за плащане.
Записът на заповед е едностранна формална сделка, с която издателят
обещава да плати на поемателя, при настъпване на падежа определена сума пари.
Той е абстрактна сделка-основанието за плащане не е елемент на съдържанието на
менителничния ефект, поради което наличието му не е условие за неговата
действителност. Поемането на парично задължение обаче обикновено става с
определена цел, която е свързана с извънменителнични правоотношения,
4
произтичащи от каузални сделки, сключени между издателя и поемателя,
определяни в доктрината като „житейска причина“ за издаване на записа на
заповед, образуващи фактическо единство с менителничното правоотношение по
волята на страните и съществуващи паралелно с него. Трайна и непротиворечива е
вече съдебната практика на ВКС по въпроса за доказателствената тежест и
предмета на иск по реда на чл. 422 ГПК, по който се търси установяване на
вземане по запис на заповед, включително и с дадените в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013г. разяснения, според
които: предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК(в
редакцията до изменението с ДВ бр. 102/2017г.) е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед; ищецът- кредитор доказва вземането си на
менителничния ефект; същият не е длъжен да сочи основанието на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-
издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед; всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията или възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. С
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В
тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
По повод оплакванията на жалбоподателя-ищец за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада по делото,
с определение № 1410 от 01.06.2021г. въззивинят съд е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че предявеният иск е с предмет
установяване на вземане по менителничния ефект, както и че на изследване по
необходимост, с оглед конкретните възражения на ответника, подлежи и
каузалното правоотношение между ищеца и ответника.
САС намира за безспорно установена по делото връзката между записа на
заповед от 22.01.2018г. и каузално правоотношение между страните от същата
дата – 22.01.2018г., с което ищецът е поел задължение в качеството му на
служител по трудов договор в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД до 20.05.2018г.
(падежа на процесния запис на заповед) да привлече клиенти-абонати към
новоучреденото дружество „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД за
което да получи възнаграждение – 20% от сумата 150 евро за всеки абонат. Съдът
прави този извод, доколкото посечената в записа на заповед дължима сума за
плащане, напълно съвпада със сумата, посочена в декларацията на ищеца от
22.01.2018г., а и тъй като в неоспорената обсъдена от съда декларация от
22.01.2018г. подписана от ищеца, изрично е посочено, че процесният запис на
заповед от 22.01.2018г. обезпечава вземане на ищеца – възнаграждение в размер
20% от 150 евро за 1060 абоната, приподписали договори с „Глобъл
Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД. В обобщение, с оглед данните по делото
и заявените от страните становища, САС намира за безспорно установена връзката
между записа на заповед от 22.01.2018г. и договорка между страните,
5
обективирана в декларацията на ищеца от 22.01.2018г. Предвид това е
неоснователно оплакването в жалбата за недоказаност на връзката между
процесния запис на заповед и каузалното правоотношение между ищеца и
ответника.
Както вече беше посочено, необходимостта от изследване на каузалните
правоотношения между издателя и поемателя на записа на заповед произтича от
обстоятелството, че когато е установено, както е в конкретния случай, че записът
на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузално
правоотношение несъществуването/ невалидността или неизпълнението на
задължение по каузалната сделка препятства възникването не само на пряко
свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на
заповед менителнични права и задължения.
В конкретния случай, въззивният съд напълно споделя извода на състава на
СГС, че по делото не се установи ищецът Г. да е изпълнил задълженията си по
установеното каузално правоотношение. Безспорно е, че Г. е бил служител по
трудов договор в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД. В срока на изпълнение на
поетите задължения за намиране на абонати, които да приподпишат договори с
новоучреденото търговско дружество, не само трудовото му правоотношение вече
е било прекратено-на 01.02.2018г., а и Г. е бил извън РБ от 24.01.2018г. до
18.05.2018г., видно от обсъденото удостоверение от МВР „Гранична полиция“.
Предвид това, САС намира, че Г. е неизправна страна в рамките на каузалното
правоотношение и не е изпълнил поетите задължения по него. Този извод не се
променя от приетото от въззивния съд обратно писмо от 22.01.2018г., тъй като
същото се отнася до отношенията между ищеца и ответника във връзка с
учредяването на „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД. Изводът за
неизпълнение на задълженията не се опровергава и от представената пред САС
електронна кореспонденция между страните, доколкото в нея се коментира друга
сума, дължима на различно основание.
Въззивният съд не прие като доказателства, представени от въззивника ищец
едва във второто открито съдебно заседание пред САС, 964 броя договори,
сключени между абонати и „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД,
поради преклудиране на възможността за представянето им. Дори да се приеме, че
договорите са представени в предвидените в процесуалния закон срокове и е
допустимо приемането им като доказателство по делото, САС намира, че и въз
основа на тях не може да се обоснове извод, че ищецът – жалбоподател е
изпълнил задължението си по каузалното правоотношение, доколкото както се
посочи, в периода от м.януари 2018г. до средата на м.май 2018г. Г. е бил извън
страната, трудовото му правоотношение с „Глобъл Комюникейщъв Нет” АД вече
е било прекратено, поради което няма как ищецът да е участвал или съдействал
за сключването на договорите.
Предвид изложеното и доколкото се установи безспорно, че вземането на Г.
по каузалното правоотношение не е възникнало, не е налице и подлежащо на
изпълнение вземане по записа на заповед от 22.01.2018г. за сумата 31 800 евро,
ведно със законната лихва, поради което предявеният иск, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първонистанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
6
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, жалбоподателят следва
да бъде осъден да плати на адв. Н. адвокатско възнаграждение в размер 2 511
лева, за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство на
въззиваемия ответник, уговорено в договора за правна защита и съдействие от
12.12.2019г.-л. 33 от производството в СГС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261947 от 21.12.2020г., постановено по гр.дело №
13449/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, Г. Е. Г. да плати на адв. Н. Б.
Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер 2 511 лева, за осъщественото пред
САС безплатно процесуално представителство на въззиваемия Д. Б. А..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7