Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2993
гр. Пловдив, 27.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1389 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от В.Д.У., ЕГН **********,***, ЕИК *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, последици от инцидент на 16.01.2017 г., вследствие
на неполагането на дължимата грижа от Община П. за вещи общинска собственост – липса на
снегопочистване и обработване на общински път ***“ в размер на 15000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв. от 16.01.2017 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди,
представляващи претърпени загуби в размер на общо 2 465.19 лв., сбор от
платените разходи за лечение, медикаменти, такси, както следва: 1 020 лева - за
плака за дистална тибиална фрактура - тип „Детелина" и 1 020 лева - за
реконструктивна плака комплект с О 3,5 мм. самонарезни кортикални винтове
използвана при фрактури на хумерус, улна и радиус, за които е издадена фактура
№***
г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2017 г. до окончателното и
погасяване; 40.00 лева - за закупуване на патерици, за което е издаден фискален
бон от 18.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.01.2017 г.
до окончателното и погасяване; 23.20 лева - за потребителска такса за 4 дни
болничен престой, за която е издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва върху
сумата от 21.07.2017 г. до окончателното и погасяване; 5 лева - за издаване на
дубликат на медицински документ, за която е издадена фактура №*** г., ведно със
законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното и погасяване; 45.99 лева - за
лекарствени медикаменти /алгасан мобил гел интензив и калцикинон таблетки/, за
които е издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от
01.03.2017 г. до окончателното и погасяване; 30.00 лева - за лекарствени
медикаменти /калцикинон таблетки/, за които е издадена фактура №***г., ведно
със законната лихва върху сумата от 13.04.2017 г. до окончателното и
погасяване; 30.00 лева - за лекарствени медикаменти /калцикинон таблетки/, за
които е издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.05.2017 г. до окончателното и погасяване; 60.01 лева - за лекарствени
медикаменти /ксарелто и валдоцеф капсули/, за които е издадена фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху сумата от 13.09.2017 г. до окончателното и погасяване;
26.53 лева - за лекарствени медикаменти /лиотон 1000 гел/, за които е издадена
фактура №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.10.2017 г. до
окончателното и погасяване; 57.66 лева - за лекарствени медикаменти /стабил
крем, калцикинон таблетки, диалгин капки и аулин сашета/, за които е издадена
фактура №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2017 г. до
окончателното и погасяване; 34.80 лв. такса за 6 дни болничен престой в *** за период от
16.01.2017 г. до 22.01.2017 г., за което е издадена фактура №*** г.; 72 лева -
за лонгета за крак, представляваща пластмасова шина/, за което е издадена
фактура №*** г.
Ищцата твърди, че на 16.01.2017 г. отишла да види
баба си, която живеела в ***. След като си тръгнала отишла до Пощата в Т., за да вземе
пенсията на баба си. Било студено, бил паднал сняг, образували се „коловози".
Ищцата твърди, че се движела по тротоара успоредно на *** в посока пазара.
Сочи, че за да достигне до пазара трябвало да пресече по пешеходната пътека на
улица ***която нито била изчистена, нито опесъчена или третирана с луга.
Твърди, че стъпила на пешеходната пътека с десния си крак и след като направила
следващата крачка с левия крак, независимо, че се движела бавно и внимателно се
подхлъзнала на непочистената и заледена улица и паднала на платното. При
падането изпитала остра и силна болка в левия крак, както и в лявата ръка, тъй
като при падането се подпряла на нея. Тъй като изпитвала силна болка останала
да лежа на улицата. Твърди, че след 40 - 45 минути дошла линейка и била
откарана в ***. Била прегледана и й била поставена диагноза: „множествени счупвания на
подбедрицата на левия крак, закрито. Фрактура крурис синистра“. Било извършено
оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, Тибия
и Фибула, като и били поставени два метални импланти със седем закрепващи
винта. Излага, че била в болницата до 22.01.2017 г. На 27.01.2017 г. отивайки
до тоалетната залитнала и паднала, което наложило да и бъде извършена нова
операция. След изтичането на първоначалния болничен и след преглед, се
установило, че възстановяването върви бавно и й били издавани периодично
болнични листове общо за 251 дни. Повече от 6 месеца била на инвалидна количка,
като не стъпвала изобщо на оперирания крак и ходела с помощни средства
/патерици/.
Ищцата твърди, че болката била силна, пиела
обезболяващи лекарства и не спяла по цели нощи, не можела да се грижи за
семейството, сринала се психически и емоционално, обтегнали се отношенията й с
партньора, лишена била от възможността да се радва и играе с децата си, силно
се ограничили социалните й контакти и се стеснил приятелският й кръг. Посочва,
че и към момента не е преодоляла напълно болките и психологическия дискомфорт.
Излага, че провела рехабилитация в ***, а на 10.09.2017 г. била приета за
операция в *** по отстраняване на единия от имплантите. Сочи, че периодът на лечение не е
приключил, тъй като вторият имплант все още не е премахнат.
Освен неимуществените вреди ищцата претърпяла и
имуществени загуби в общ размер на 2 465.19 лв., сбор от платените разходи за
лечение, медикаменти, такси, плака за дистална тибиална фрактура,
реконструктивна плака, 2 бр. патерици, издаване на дубликат на медицински
документ във връзка с преиздаване на болнични и рехабилитационни процедури и
лонгета за крак. Счита, че Община П., не е осъществила снегопочистването и
обработването на общински път - улица *** на 16.01.2017 г. Общинските пътища и
улици били собственост на общините, счита, че задължението за поддръжката им,
включително и снегопочистването им, което включва и опесъчаване и полагане на
луга, се вменява на общината. Намира, че с противоправното си поведение,
изразяващо се в непочистване на снега и леда на улица *** в пресечката с *** на 16.01.2017 г. Община П. е станала
причина за падането й и счупването на крака й. Моли исковите претенции да бъдат
уважени. Претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на инцидента, а върху претенцията за имуществени вреди от датата на
направа на всеки отделен разход. Единствено не претендира законна лихва за
претенцията си за имуществени вреди в размер на 72 лева - за лонгета за крак и
34.80 лв. такса за 6 дни болничен престой в *** за период от 16.01.2017 г. до 22.01.2017
г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище за недопустимост на
иска. Смята, че улица с наименование *** на територията на Община П. няма, поради
което липсвала пасивна процесуална легитимация. Искът бил и неоснователен.
Твърди, че не носи отговорност за причинените вреди. Оспорва изложените от
ищцата фактически твърдения, настъпването на инцидента, последиците от него,
както и мястото и обстоятелствата, при които се твърди да е настъпил
инцидентът. Липсвало неизпълнение на задължения на ответника, респ. на неговите
служители. Цялостната организация и контрол по зимното снегопочистване било
възложено на Общинско предприятие Чистота. Били изготвени „Основни правила по
технологията на зимно поддържане на уличната мрежа“, както и „Технология за
зимно поддържане и почистване на територията на Община Пловдив за периода
29.11.2016 г. – 15.03.2017 г.“. Необходимо било време за почистване, като било
нормално при влошена метеорологична картина да има заледявания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото ищцата не се
съобразила с метеорологичните условия. Освен това падането можело да е свързано
с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. Оспорват се твърдените
в исковата молба увреждания и извършеното лечение от страна на ищцата. Претърпените
вреди били преживени при небрежно поведение на ищцата, която паднала вкъщи
отново, което наложило ново оперативно лечение. В условията на евентуалност
възразява и за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита същото за завишено. Евентуално оспорва и размера на обезщетението за
имуществени вреди. Моли за прекратяване на производството, като недопустимо,
евентуално за отхвърляне на претенциите - като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правна квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове е
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността
за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите
на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите
на другите граждани. В т. 3 на ППВС №
17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по
чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която
увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта,
отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили
поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение №
309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа
възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо
състояние в зимни условия, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на
възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена
работата.
Установява
се по делото, че на 16.01.2017 г. около 11:30 ч. ищцата В.Д.У. се е подхлъзнала
на непочистена и заледена улица в *** и е паднала на пътното платно. Падането е
довело до множество счупвания на подбедрицата на левия крак.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Х.В.А., преценени съобразно чл. 172 ГПК. Макар и да живее на семейни начала с ищцата, свидетелят дава подробни,
логични и последователни показания, същият не е пряк очевидец на подхлъзването,
но е видял мястото на инцидента на 16.01.2017 г. Същите не са в пряко
противоречие с показанията на свидетеля К.. От показанията на свидетеля *** се
установи подробно процеса на обработка на уличните платна, надлези, подлези и пешеходни
зони при зимни условия, в това число и на процесния участък. Свидетелката
възпроизвежда пред съда организацията на процеса по почистване на уличната и
пешеходна зона в града при зимни условия, но същата няма лични възприятия
досежно процесния участък и показанията й, дори обсъдени във връзка с приетите
протоколи за ежедневен обход не допринасят за изясняване на релевантния по
делото въпрос за състоянието на участъка, на който е настъпил инцидента, от
който ищцата търпи вреди от имуществен и неимуществен характер. Свидетелката К.
отбелязва, че до 16-ти януари 2017 г. улиците били на асфалт и всички били
изчистени, а след това казва и, че на 16 януари визуално си спомняла *** и тя
трябвало да е изчистена до асфалт. Показанията на свидетеля са неконкретни,
доколкото не става ясно точно кои улици, в кои части е видяла и кога. Като
писмено доказателство по делото е прието писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология, Филиал П. относно данните от метеорологична справка
за района на гр. П., видно от което на 15.01.2017 г. средноденонощната
температура е – 0.9 градуса, а на 16.01.2017 г. средноденонощната температура е
– 2.9 градуса. На 15.01.2017 г. не са регистрирани валежи, а на 16.01.2017 г.
са регистрирани валежи от сняг от 10:10 до 18:20 ч. и от 22:00 до 24:00 ч.
Свидетелката К. е била дежурна на 16.01.2017 г. от 16 ч. Следователно няма как
да даде правдиви и релевантни показания за състоянието на пътната настилка в
района на *** около обяд на 16.01.2017 г. В тази връзка и представените извадки
от зимна поддръжка и снегопочистване на район Т., от която е видно, че с
приоритет за почистване са улици от I категория, а улица *** е от II категория.
Оттук напълно възможно е дори свидетелят да е видял почистени до асфалт улиците
в района в предните дни преди 16.01.2017 г., то в процесния ден предвид ниските
температури и снеговалежът започнал около 10 часа преди обяд състоянието на
уличното платно да не е било напълно изрядно.
Ето
защо и предвид всичко изложено съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
***, който макар и да не присъствал на инцидента, е отишъл на мястото точно,
когато линейката е тръгнала с ищцата. Свидетелят твърди, че е имало доста сняг
и лед. Снежната покривка покривала леда и не се виждало къде има лед.
Пътечката, по която е можело да се мине е била широка колкото да мине човек.
Показанията на свидетеля *** в тази насока, че на 16-ти януари 2017 г. жените
са отваряли пешеходни зони около 1.5 метра не са конкретни, а и свидетелят е
бил на работа от 16 ч. нататък, т. е. показанията му за изчистването на
пешеходните пътеки са за период следващ настъпването на инцидента. Показанията
на свидетеля А. съвпадат с писмените доказателства по делото и най-вече с
приетата и кредитирана СМЕ, която посочва, че увреждането получено от ищцата е
твърде възможно по време и начин да е получено, така както е описано в исковата
молба. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между извършените
действия и установените травматични увреждания.
Така
безспорно се установява, че ищцата на 16.01.2017 г. в *** около 11:30 ч. и 12
ч. се е подхлъзнала на заледен участък при слизане от тротоара и стъпване на
пешеходната пътека, което е довело до счупване на костите на подбедрицата на
левия крак в областта на долна трета. Без значение е неправилното посочване в
исковата молба на ***“ вместо *** От обстоятелствата, по които е описано
мястото на инцидента в исковата молба следва, че именно се касае за *** която
погрешно е наречена ***“ от ищцата, каквато улица на територията на район
Тракия, не съществува. Доколкото обаче всички останали обстоятелства описани в
исковата молба и установени от събраните по делото доказателства съвпадат, то
времето и мястото на инцидента е категорично установено.
Улицата
и прилежащият тротоар се намират на територията на Община П.и са със статут на
публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а
разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл виж решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г.
о./. Освен това и
съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците,
към които спада и прилежащия тротоар, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска
собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното
платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в
тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните
пространства, като част уличната инфраструктура. Това задължение с още
по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в
изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон, когато се
образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община е да предприеме
необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в каквато
грижа в случая не е положена. На Община П. е вменено, чрез оправомощени
длъжностни лица от общинска администрация, организирането и осигуряването на
поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените
участъци от обектите публична общинска собственост. В тази насока са и
представените от ответника писмени доказателства – те доказват, че е извършено
възлагане чрез съответния административен акт, с която дейностите са възложени
на общинско предприятие „Чистота“. Отговорността на възложителя на работата, е
обективна, поради което няма значение, че от страна на ответника са предприети
съответни организационни действия, чрез приемане на графици, инструкции,
правила. От значение в случая е не дали такива са издадени, а дали същите са
изпълнени от лицата, на които работата е възложена. Тъй като се установява по
делото, че на процесната дата ***и прилежащия тротоар не са почистени и са били
налице заледени участъци, то поведението на възложителя - Община Пловдив, съдът
намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения.
Ето
защо и съдът намира, че именно Община П. отговаря за поддръжката, на *** и
прилежащи към улицата тротоарни площи. Неизпълнението на вмененото задължение,
чрез съответните предприятия, на които е възложена работата, представлява
противоправно поведение.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение
делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е
по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при
условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за
така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на
тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
С отговора ответникът е въвел в
процеса възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът намира същото за недоказано. От една страна не се ангажирани
доказателства, от ответника, че ищцата не се е съобразила с метеорологичните
условия. Напротив според свидетеля А. е била обута с апрески. От друга – от
разпита на вещото лице в съдебно заседание на 28.05.2018 г. се установява, че
ищцата страда от желязонедоимъчна анемия, но това няма връзка с инцидента.
Вещото лице пояснява, че това е хронично заболяване, като ищцата е свикнала да
живее с по-нисък хемоглобин. Не се доказва от ответника по никакъв начин и
връзка между инцидента и претърпяната от ищцата операция на жлъчка – камъни в
жлъчката. Подхлъзването от ищцата на заледен и снежен участък, не почистен от
отговорната Община, не може да се приеме, като липса на полагане на дължимата
грижа от страна на В.У.. Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие от
страна на ищцата, което да е допринесло за настъпването на събитието. Съдът
намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
направеното от същия възражение за съпричиняване, неблагоприятните последици от
недоказването са в тежест на въвелия и ползващия се от възражението, поради
което възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
По
иска за неимуществени вреди:
По делото се установява, че вследствие
на инцидента В.Д.У. е получила счупване на костите на подбедрицата на левия
крак в областта на долна трета. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и
приложената по делото медицинска документация.
Уврежданията са причинили трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за срок от 6-7 месеца.
Причинена й е психическа и емоционална травма. Неминуемо следва и
причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищцата и
инцидента настъпил на 16.01.2017 г.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение №
33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д.
№ 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетата СМЕ се установява, че в
резултат на инцидента В.Д.У. е получила счупване на костите на подбедрицата на
левия крак в областта на долна трета. Във връзка с тази увреда ищцата е
трикратно оперирана. Обичайният период за възстановяване без настъпили
усложнения при подобни фрактури е 6-7 месеца. В момента на прегледа у лицето не
са установени усложнения, като оздравителният процес е протекъл гладко и лицето
е възстановено, с изключение на лека хипертрофия на мускулатурата и предстояща
операция за отстранява на плаката от големия пищял. Вещото лице в приетото
заключение и в съдебно заседание е категорично, че падането на ищцата през
нощта на 26 срещу 27.01.2017 г. не довежда до по-бавното възстановяване поради
много късия период между двете травми. Категорично според вещото лице няма
връзка второто падане с някакви усложнения, като същото се е отразила
единствено като е породило допълнителен страх у ищцата. Периодът на падането е
много близък до инцидента /първото падане/, поради което няма как да има
срастване и счупване на костите отново.
Доколкото съдът изцяло кредитира съдебно-медицинската експертиза, то
намира, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени
вреди от ищцата и последващото падане в нощта на 26 срещу 27.01.2017 г. Ето
защо и възражението на ответника в тази насока, съдът намира за неоснователно.
Свидетелят А. заявява, ищцата след
падането останала седем дни в болница. Свидетелят й помагал, както в болницата,
така и след като я изписали и се прибрала вкъщи. Ищцата приемала
болкоуспокояващи, не можела да помага на децата си. Свидетелят твърди, че
докато започнала да стъпва на крака си ищцата минали 6-7 месеца. Посочва, че
единият имплант го премахнали миналата година, тъй като организмът го
отхвърлил, предстояло и премахване на втория имплант. Излага, че ищцата ходила
няколко пъти на рехабилитация.
Така, за да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- към датата на настъпване на
инцидента ищцата е била на 31 години в трудоспособна възраст;
- интензитетът на увреждането –
множество счупвания на подбедрицата;
- обездвижването в първоначалния
период, проведените рехабилитационни процедури след това;
- дългият период необходим за
приключване на оздравителните процеси – 6-7 месеца, издавани са болнични
листове за общо 251 дни временна неработоспособност във връзка с инцидента /виж
л. 12-19/;
- претърпените няколко операции;
- преживяният стрес, силните болки,
необходимостта от помощ в битов аспект в първите месеци след инцидента
/показанията на свидетеля ***/;
- наличието на остатъчните болки и
хипотрофия на мускулатурата към
настоящия момент, както и предстоящата допълнителна медицинска интервенция за
отстраняване на другия имплант от големия пищял;
От друга страна съдът съобрази и:
младата възраст, която дава възможност за по-бързо възстановяване,
обстоятелството, че към прегледа от вещото лиже на 12.05.2018 г. лицето е
напълно възстановено с пълен обем на движенията на лява глезенна става, както и
липсата на настъпили допълнителни постоперативни усложнения.
Субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение
№ 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Цитираните в писмените бележки на ответника влезли
в сила съдебни актове, съдът намира в голямата си част за неотносими към
настоящия случая, тъй като касаят увреждания за различни травми и в различни
периоди от време, така: решение №
1351/13.07.2013 г. по в. гр. д. № *** г. по описа на ПОС, касае настъпила
трудова злополука през 2011 г., като не е бил предмет на въззивната инстанция
отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди; решение № 115/19.01.2015 г. по в. гр. д. № 2725/2014 г. на
ПОС, касае обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП настъпило през
2012 г. периодът на възстановяване е бил от 6-8 месеца, като уврежданията са
във връзка с контузии на гръдния кош и корем, а предявеният иск е уважен в
пълен размер; решение № *** г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС – касае
претърпяна трудова злополука през 2012 г.; решение
№ 1597/14.04.2014 г. по гр. д. № *** г. на ПРС, касае подобен инцидент -
увреждане при падане на тротоар довело до счупване на капачката на лявото
коляно, като инцидентът е настъпил 2013 г., а възстановяването е протекло в
период от 3-4 месеца; решение №
583.11.05.2017 г. по гр. д. № *** г. на ПОС – сходен инцидент, настъпил в
сходен период от време 2016 г., при който възстановяване е настъпило за около 2 месеца; решение
№ 1983/19.06.2017 г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС, сходен инцидент при
подхлъзване на заледено пространство на територията на Община П., който
инцидент е настъпил през 2015 г.;
Следва да се отбележи, че посочените съдебни
актове са постановени при различни факти и обстоятелства, в различни периоди от
време. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен
случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази част от посочената съдебна практика на ответника, както и съдебна
практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, поставената от ВКС:
решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. №
60387/2016 г. на IV гр. о. на ВКС – ПТП настъпило 2014 г., увреждания - фрактура на
дясната подколенница и на 4-то ребро, болничното лечение продължило 9 дни,
процесът на костно срастване е приключил за 6 месеца; решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на II т.
о. на ВКС – същото касае
неимуществени вреди от ПТП и за значително предходен период 2011 г., но
увреждането - основна травма е счупване на костите на лявата подбедрица на
няколко места и периодът на възстановяване – около 6 месеца, са сходни с
настоящия случая. Сходни случаи макар и касаещи счупване на бедрена кост са
предмет на решение № 148/19.10.2012 г., т. д. № 39/2012 г. на II т. о. на ВКС и решение № 200/13.11.2012 г., т. д.
№249/2012 г. на II т. о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не
коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди към м. януари 2017 г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя
е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува
извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Това е само един от критериите относими към
преценката на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Изложеното в писмените бележки на ответника, че следва размерът на обезщетението
да бъде съобразен със средномесечните нетни възнаграждения за процесния период,
не се споделя от настоящия съдебен състав. Обществено-икономическите условия се
отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата
конюнктура, но не са зависими пряко от размера на средното месечно
възнаграждение, а от претърпените болки и страдания и техния интензитет. В тази насока на разсъждения на ответника
може обосновано да се посочи и следното - през 2017 г. годишният общ доход
средно на лице от домакинство е 5 516 лв., а средногодишният разход – 5078
лв. /данни на Националния социологически
институт/. За януари 2017 г. минималната работна заплата е в размер 460 лв. или
за 2 години от януари 2015 г. до януари 2017 г. минималната работна заплата се
повишила със сто лева или с около 27 %. Въпреки това е минимален ръстът на БВП
на човек от населението в стандарти на покупателната способност за Република
България в периода 2014 г. – 2017 г. /данни Националния социологически
институт/. Т. е. в икономически план е налице неоспорима тенденция за
завишаване на средногодишния общ доход спрямо предходни години, както и за
увеличаване на минималния работен доход, но не и за увеличаване на
покупателната способност. Именно всички тези тенденции следва да бъдат
съобразени от съда, като израз на конкретни обществено-икономически отношения,
представляващ един от многото критерии при определянето на обезщетението по чл.
52 ЗЗД, а не пропорционално броят на нетните средномесечни заплати за периода
съотнасящ се към глобалния размер на обезщетението претендиран от ищцата.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето
на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде в размер на 14 000 лева. Съдът съобрази най-вече дългия период на възстановяване 6-7
месеца, затрудняването на ежедневието на ищцата в битов план и няколкото
оперативни интервенции. За да не присъди пълният размер на обезщетението съдът
съобрази обстоятелството, че ищцата е възстановило напълно в пълен обем движенията на лява глезенна става за период от
около 6-7 месеца според вещото лице и липсата на допълнителни усложнения.
Подобен размер на обезщетението от 14 000 лв. съдът намира, че е съобразен
с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства. Като законна
последица ще се присъди и законната лихва от датата на инцидента /26.01.2017
г./ до окончателното изплащане. Искът за разликата до 15 000 лв. ще се
отхвърли, като недоказан.
По иска имуществени вреди;
Относно размера
на претенцията посочен от ищеца, който е конкретизиран с уточнителната молба от
07.02.2018 г., са изложени подробни съображения в определение от 30.03.2018 г.,
към които съдът, за да не се повтаря – препраща /виж л. 126/.
По делото са представени
като писмени доказателства – фактура № ***от 16.01.2017 г. с издател УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД и пациент В.Д.У. за закупуване на за плака за дистална
тибиална фрактура - тип „Детелина" на стойност 1020 лв. и реконструктивна
плака комплект с О 3,5 мм. самонарезни кортикални винтове използвана при
фрактури на хумерус, улна и радиус на стойност 1020 лв., като към фактурата е
представен и фискален бон за заплащане стойността на закупените стоки – плаки.
Приет е по делото и фискален бон за заплатени на 18.01.2017 г. санитарни
материали – патерици на стойност 40 лв., както и фактура № *** г. за
лонгета за крак, представляваща пластмасова шина на стойност 72 лв., за което е
представен фискален бон. Установява се, че е заплатена потребителска такса за
болничен престой в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за 10 нощувки – видно от фактура №
***г. и фактура № *** г., към които фактури са представени и фискални бонове за
заплащането на сумата от 23.20 лв. на 21.07.2017 г. и 34.80 лв. на 27.04.2017
г. Доказва се и заплащането на сумата от 5 лв. по издадена фактура № *** г. –
такса за издаване на дубликат от медицински документ, който е бил необходими за
преиздаване на болнични и за рехабилитационните процедури - фискален бон за
заплащането на сумата от 09.02.2017 г. Направени са разходи за медицински
консумативи във връзка с уврежданията: 45.99 лева - за лекарствени медикаменти
/алгасан мобил гел интензив 100 мл. – 1 опаковка и калцикинон таблетки – 1
опаковка/, за което е издадена фактура № *** г. и, която сума е заплатена по
фискален бон от 01.03.2017 г.; 30.00 лева - за лекарствени медикаменти
/калцикинон таблетки – 1 опаковка/, за които е издадена фактура № ***г. и е
представен фискален бон от 13.04.2017 г.;
30.00 лева - за лекарствени медикаменти /калцикинон таблетки - 1
опаковка/, за които е издадена фактура № *** г. и е представен фискален бон от
6.05.2017 г.; 60.01 лева - за лекарствени медикаменти /ксарелто 10 мг. – 1
опаковка и валдоцеф капсули 500 мг. – 1 опаковка/, за които е издадена фактура
№ *** г. и е представен фискален бон за заплащането на сумата от 13.09.2017 г.;
26.53 лева - за лекарствени медикаменти /лиотон 1000 гел/, за които е издадена
фактура № *** г. и е представен фискален бон от 16.10.2017 г.; 57.66 лева - за
лекарствени медикаменти /стабил крем 75 мг. – 1 опаковка, калцикинон таблетки –
общо 1 опаковка, диалгин капки 500 мг. 20 мл. – 1 опаковка и аулин сашета 100
мг. – 6 броя/, за които е издадена фактура № *** г. и е представен фискален бон
за плащането.
Следователно се
установява направата на парични разходи от ищцата в размер на: 2040 лв. за
двете плаки заплатени на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; 58 лв. за заплатени 10 дни
болничен престой в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; 40 лв. заплатени за патерици и 72
лв. за лонгета на „Орто Мем“ ЕООД; за лекарствени консумативи общо 250.19 лв.
заплатени на *** – *** и 5 лв. за преиздаване на медицински документ заплатени
на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Или общо имуществените разходи направени от ищцата
са на обща стойност 2 465,19 лв.
Ответникът не е оспорил
заплащането на сумата, както и наличието на причинно-следствена връзка между
направените разходи и увреждането на ищцата. Обстоятелството, че разходите са
направени именно във връзка с инцидента и полученото счупване на костите на
подбедрицата на левия крак на В.У., се установява по безспорен начин по
производството. При извършената оперативна интервенция вследствие на инцидента
са поставени закупените две плаки – което се установява от медицинските
документи и СМЕ. Не се спори, че разходите за патерици и лонгета са именно във
връзка с инцидента. Сумата заплатена за дубликат на медицински документи е
разход направен по повод преиздаването на болнични и рехабилитационните
процедури, т. е. отново е пряко свързано с настъпилите вследствие на инцидента
увреждания. Относно лекарствата и медицинските консумативи СМЕ е посочила, че
всички разходи на ищцата по-време на лечението са били необходими по-вид и
количество. В съдебно заседание на 28.05.2018 г. вещото лице пояснява, че
всички документи и касови бележки за разходите за лечение са били необходими.
„Ксарелто“ се давало следоперативно против съсирване, *** и е ускорявал процеса
на заздравяване. „*** е за разнасяне на отоци и болки, „***“ било същото като
„***“, за разнасяне на отоци, както и „***“. Така заплатена сума от ищцата в
общ размер на 2 465.19 лв. се явява претърпяна вреда /загуба/.
Следователно съдът намира, че се доказва наличието на имуществен разход в
размер на 2 465.19 лв., претърпян във връзка с инцидента, за което
отговорност по чл. 49 ЗЗД носи ответникът. Ето защо и искът за имуществени
вреди ще се уважи в пълния предявен размер.
Относно законна лихва по отношение имуществените
разходи:
Необходимостта от
средства за прегледи, лечение, закупуване на стоки и медикаменти от увреждането
се модифицира в материална вреда в момента на реализирането на разхода, на
претърпяването на материалната загуба. При неосъществен в цялост фактически
състав, пораждащ правото на обезщетение за материалните вреди от непозволено
увреждане, отговорният не е в забава и не дължи обезщетение за забавено плащане. С
извършването на необходимия разход, фактическият състав, от който произтича
правото на обезщетение за този вид вреди е завършен и от този момент
отговорният за заплащането му изпада в забава без покана - по правилото на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Законната лихва
се дължи от момента на увреждането, което увреждане, в хипотезата на разходи за
лечение и закупуване на стоки и медикаменти, като вид претърпяна загуба,
настъпва - реализира се с извършването на разхода и в този момент
вредата се проявява.
Т. е. претенцията за
законна лихва е основателна:
- върху заплатените 2040
лв. по фактура №*** г. ще се присъди законната
лихва от 16.01.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху заплатените
40.00 лв. по фискален бон от 18.01.2017 г. ще се присъди законната лихва върху
сумата от 18.01.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху заплатените
23.20 лева по фактура №***г. ще се присъди законната лихва върху сумата от
21.07.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 5 лева
- за издаване на дубликат на медицински документ по фактура №*** г. ще се
присъди законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 45.99
лева по фактура №*** г. ще се присъди законната лихва върху сумата от
01.03.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 30.00
лева по фактура №***г. ще се присъди законната лихва върху сумата от 13.04.2017
г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 30.00
лева по фактура №*** г. ще се присъди законната лихва върху сумата от
16.05.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 60.01
лева по фактура № *** г. ще се присъди законната лихва върху сумата от
13.09.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 26.53
лева – по фактура №*** г. ще се присъди
законната лихва върху сумата от 16.10.2017 г. до окончателното и погасяване;
- върху сумата от 57.66
лева по фактура №*** г. ще се присъди законната лихва върху сумата от
15.12.2017 г. до окончателното и погасяване;
Върху сумата от 34.80
лв. такса за 6 дни болничен престой в УМБАЛ „Св. Георги“ по фактура №*** г. и
сумата от 72 лева - за лонгета за крак, представляваща пластмасова шина/, за
което е издадена фактура №*** г., законна лихва до датата на подаване на
писмената защита не е претендирана. Следователно и законна лихва не следва да
се присъжда. Ищецът за пръв път претендира законната лихва върху тези разходи с
писмена защита, поради което искането в този етап е преклудирано – виж решение № 474/14.01.2013 г. по гр. д. №
1499/2011 г.. на IV г.
о. на ВКС, решение № 316 от 15.01.2018 по гр. д. №
4787/2016 на IV г. о. на ВКС.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Претендирано е адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /виж определение
№515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в договора за правна защита и съдействие
изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, минималният
адвокатски хонорар е 1053.96 лв., от които по съразмерност на адв. К. следва да
се присъди хонорар в размер на 993.61
лева.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, както и 100 лв. за заплатен
депозит за СМЕ. По съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 17.18 лв.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и
разноски с определение от 20.02.2018 г. – л. 57/ , по сметка за държавни такси
на ПРС, сумата от 658.61 лева за
държавна такса по съразмерност, съобразно уважената част от предявения иск,
както и 94.28 лв. за депозит по СМЕ
по съразмерност внесен от бюджета на съда.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на
В.Д.У., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на инцидент настъпил на 16.01.2017 г. в ***, при който В.Д.У.
*** около 11:30 ч.-12 ч. се е подхлъзнала на заледен участък при слизане от
тротоара и стъпване на пешеходната пътека, който инцидент е предизвикан от
бездействието на ответника – неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив,
в нарушение на задълженията вменени от закона за почистването и поддържането на
вещи публична общинска собственост, при който инцидент В.Д.У. е получила счупване
на костите на подбедрицата на левия крак, следните суми:
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в
размер на 14 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпения инцидент на 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
настъпване на инцидента - 16.01.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 14 000 лв.
до пълния предявен размер от 15 000 лв.;
-
на основание чл. 45 ЗЗД, сумата в общ
размер 2 465.19 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от
платените разходи за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения
инцидент на 16.01.2017 г., която сума е
формирана по следния начин:
*
заплатени 2040 лева - за плака за дистална тибиална фрактура - тип
„Детелина" и за реконструктивна плака комплект с О 3,5 мм. самонарезни
кортикални винтове, за които е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2017 г. до
окончателното изплащане;
* заплатени 40.00 лева - за закупуване на
патерици, за което е издаден фискален бон от 18.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 23.20 лева - за потребителска такса за болничен престой, за което е
издадена фактура № ***г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 5 лева - за издаване на дубликат на медицински документ, за което е
издадена фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.02.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 45.99 лева - за лекарствени медикаменти /алгасан мобил гел интензив и
калцикинон таблетки/, за които е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 30.00 лева - за лекарствени медикаменти /калцикинон таблетки/, за
които е издадена фактура № ***г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 13.04.2017 г. до окончателното
изплащане;
*
заплатени 30.00 лева - за лекарствени медикаменти /калцикинон таблетки/, за
които е издадена фактура № *** г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 60.01 лева - за лекарствени медикаменти /ксарелто и валдоцеф
капсули/, за които е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2017 г. до
окончателното изплащане;
*
заплатени 26.53 лева - за лекарствени медикаменти /лиотон 1000 гел/, за които е
издадена фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 16.10.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 57.66 лева - за лекарствени медикаменти /стабил крем, калцикинон
таблетки, диалгин капки и аулин сашета/, за които е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 34.80 лв. – потребителска такса за болничен престой, за което е
издадена фактура № *** г.;
*
заплатени 72 лева - за лонгета за крак /представляваща пластмасова шина/, за
което е издадена фактура № *** г.;
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на *** В.П.К.,***,
със служебен адрес ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 993.61
лева – адвокатски хонорар по съразмерност за оказана безплатна правна помощ
на В.Д.У..
ОСЪЖДА В.Д.У., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 17.18 лв.
разноски в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати по сметка за
държавни такси на Пловдивски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 658.61
лева за държавни такси по съразмерност, както и сумата от 94.28 лв. по съразмерност за депозит по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ