Р Е Ш Е Н И Е
Номер 228 26.06.2020 г.
Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На двадесет и
четвърти юни Година 2020
В публично заседание
в следния състав:
Председател:
Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00459
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 09-02 от 19.02.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” София към
Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА), с което на „Номис-7” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. Младост № 1 е наложена имуществена санкция на
основание чл.68, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) в размер
на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение на чл.25 от същия
закон.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Излагат се твърдения, че изложеното в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не отговаря на обективната действителност, както и че административнонаказващият орган (АНО) е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В хода на съдебното производство управителят на дружеството жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт И.П., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
На 04.12.2019 г., в 13:00 часа, във връзка със сигнали за нерегламентиран улов на риба, свидетелите Д.В.Д. и С.А. Т.–служители в ИАРА посетили недвижим имот - езеро, намиращо се в землището на гр. П., кв. Калкас, кв.501. Същото е с площ от 6400 кв. и е собственост на Община П.. При извършената проверка установили, че във водния басейн едно лице – Д.С.Й., притежаващо рибен билет № 1662727 (валиден до 14.01.2020 г.) извършвало любителски риболов, като било реализирало такъв на 3 броя риба от вида американска (дъгова) пъстърва. Лицето представило на контролните органи издадена му от дружеството жалбоподател касова бележка на стойност 10 лв като такса риба. Проверяващите констатирали, че юридическото лице извършва рибовъдна дейност – свободно развъждане и отглеждане на риба в акваторията на езерото, без да притежава към момента на проверката документ удостоверяващ правото на ползване на водния обект и такъв за регистрация по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗРА.
По повод направените констатации контролните органи изготвили два констативни протокола с №№ 296 и Д241 от 04.12.2019 г., съответно в присъствието на лицето, извършвало любителския риболов, и в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател П.Г.В.. Свидетелят Д.Д. съставил в присъствието на последния и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № В 0006579 от 04.12.2019 г. с който на „Номис-7” ЕООД било вменено нарушение по чл. 25 от ЗРА.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя не постъпили допълнителни писмени възражения по констатациите в акта.
Въз основа на
събраните по преписката доказателства и съставения АУАН, АНО издал атакуваното
НП, с което на основание чл. 68, ал.1 от ЗРА била наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева на „Номис-7” ЕООД за нарушение по чл.25 от същия закон.
Процесното НП било връчено на 28.02.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Д.В.Д. и С.А. Токов, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти, а именно: два броя констативни протокола с №№ 296 и Д241 от 04.12.2019 г., АУАН № В 0006579 от 04.12.2019 г., писмо изх. № 20/СЛЧ-883 от 14.02.2020 г. на Община П., акт № 1772 за общинска публична собственост, скица на поземлен имот № 302/26.01.2012 г., Заповед № РД09-1177 от 20.12.2019 г на Министъра на земеделието, храните и горите, Заповед № РД09-25 от 21.01.2014 г на Министъра на земеделието и храните, Заповед № ЧР221 от 19.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, разписка за връчване на обжалваното НП.
От правна страна:
АУАН е съставен и НП е издадено от съответно оправомощени лица по силата на чл. 91, ал.1 и ал.4 от ЗРА и приложените по делото Заповед № РД09-1177 от 20.12.2019 г на Министъра на земеделието, храните и горите, Заповед № РД09-25 от 21.01.2014 г на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЧР221 от 19.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА.
В чл.1, ал.1 от ЗРА законодателят е посочил обхвата на закона, а именно, че с него се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. Безспорно е, че както развъждането, така и отглеждането на риба може да се извършва единствено и само във водни басейни от различни категории. В чл.3, ал.1 от ЗРА се посочва, кои обекти са рибностопански, като сред тях са естествени води и водни обекти по смисъла на Закона за водите. Съдът приема за безспорно установено, че проверявания обект е именно такъв по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗРА. Видно от АУАН и в НП, в същите е посочено конкретното място на извършване на нарушението – езеро в кв. Калкас в гр. П.. Не е спорно, че същото съществува, с оглед кредитираните като писмени доказателства по делото писмо изх. № 20/СЛЧ-883 от 14.02.2020 г. на Община П., акт № 1772 за общинска публична собственост и скица на поземлен имот № 302/26.01.2012 г. В чл.2, ал.1 от ЗРА се посочва, че рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица, а ал.3 на същата разпоредба установява, че правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл.25 от ЗРА. В случая безспорно проверявания обект е отговарял на изискванията на чл.1, 2 и 3 от ЗРА, представлявал е рибностопански обект и е позволявал развъждането и отглеждането на риба и други водни организми, което е било осъществявано от търговеца, с оглед кредитираните гласни и писмени доказателства. Тази дейност несъмнено е подлежала на регистрация по надлежния ред в ИАРА, с оглед чл. 25 от ЗРА, каквато дружеството жалбоподател не е извършило. Управителят на юридическото лице не оспорва, че не притежава такава регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че извършването на рибностопанска дейност от юридическото лице, което не е регистрирано по смисъла на чл. 25 от ЗРА е безспорно доказана.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието АНО правилно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и наличието на смекчаващи обстоятелства, предвид липсата на доказателства за предходни нарушения на ЗРА, извършени от дружеството жалбоподател. За административно нарушение по чл.25 от ЗРА с разпоредбата на чл. 68 от ЗРА предвижда санкция, чийто размер е от 1500 лв до 3000 лв. Съдът счете, че наложената имуществена санкция в минималния размер от 1500 лева е правилно индивидуализирана, поради което НП е законосъобразно и в санкционната част.
Съдът намери за неоснователни изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като предвид посочената в чл.1, ал.2 от ЗРА цел да се осигури устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми и прилагане на правилата за отговорен риболов, конкретните обстоятелства на процесния случай разкриват типичните степен и характер на обществена опасност на нарушение от този вид.
Некоректно е позоваването в жалбата, че на управителя на санкционираното дружество е следвало да бъде връчен и съставения констативен протокол № 296 от 04.12.2019 г., тъй като същият макар и да е релевантен към извършената проверка на лицето, което е реализирало любителския риболов на трите броя пъстърви, то неговия номер и съдържание (включително и издадената касова бележка на стойност 10 лева като такса за риболов) изрично са били вписани и в съставения в присъствието на П.В.констативен протокол № Д241 от 04.12.2019 г., поради което и правото на защита на търговецът не е било ограничено, предвид предявяването на всички факти и обстоятелства констатирани при извършената проверка.
Необосновано и несъответно на съдържанието на НП и като такова неоснователно е и възражението на дружеството жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна, тъй като са отразени всички факти релевантни за преценка наличие на процесното нарушение по чл. 25 от ЗРА.
По изложените съображения, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
По делото е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено за заплати на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр.
чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, поради което
и присъди същото в минимално предвидения размер.
Така мотивиран и на основаниечл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 09-02 от 19.02.2020 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” София към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на „Номис-7” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Младост № 1 е наложена имуществена санкция на основание чл.68, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение на чл.25 от същия закон.
ОСЪЖДА „Номис-7” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Младост № 1 да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ