Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.06.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори ноември през двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 1281 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение
от 08.10.2020г. по гр. дело № 78340/2018г. на СРС, 128 състав е отхвърлен изцяло
като неоснователен предявения от “Н.7“ ООД срещу Р.В.И. иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди вследствие на извършено от ответника на 25.06.2016г.
противоправно деяние, а именно публикации във фейсбук страница с коментар по
адрес на ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец „Н.7“ ООД обжалва
решението изцяло като неправилно и необосновано. Излага доводи, че СРС не е
съобразил факта, че ответникът е унищожил фейсбук профила си след предявяване
на исковата молба по настоящото дело. Поддържа, че по делото е доказан
фактическия състав на непозволено увреждане, включително и процесните
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от несключен договори с потенциални клиенти. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска, с присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззиваемият - ответник Р.В.И. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че изводите на първоинстанционния
съд за липса на осъществен от него деликт са правилни и законосъобразни. Излага
доводи, че не са представени никакви доказателства за авторството на соченото
деяние, както и за причинна връзка между публикации във „Фейсбук“, направени от
лице с профил „Ru Man“ и настъпили
вреди за дружеството – ищец. Моли съда да потвърди решението. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв.,
настъпили в резултат на публикации на ответника в социалната мрежа Фейсбук,
съдържащи неистински позорни обстоятелства, насочени срещу положителната
обществена оценка на ищцовото дружество.
Фактическият
състав на претендираното обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане включва кумулативното наличие на следните елементи: противоправно
действие, извършено от ответника; вина; настъпили вреди за ищеца, както са
описани в исковата молба, причинна връзка между действията на ответника и
настъпване на вредоносния резултат. Вината се предполага до доказване на
противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
За да отхвърли иска, СРС е приел, че не е доказано, че
ответникът е лицето, което стои зад профила Ru man, от който са извършени процесните
публикации във Фейсбук с негативни коментари по отношение на ищцовото
дружество, както и настъпването на претендираните вреди.
Свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно
въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. Независимо от това, дали
се касае за лични оценки на автора на публикацията или за предадена информация
по сведения на трето лице, авторът на публикацията/статията носи отговорност за
установяване достоверността на изложената информация. Клеветата е умишлено
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез
довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно
обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място и лице.
В случая ищецът цели да се обезщетят вредите,
изразяващи се в опорочаване на доброто му име като търговец.
По отношение довода за наличие на доказателства за авторството
на публикациите, направени съответно в официалната фейсбук страница на ищеца и
на страницата на ответника, съдът намира възраженията в жалбата за изцяло
неоснователни. Правилни са мотивите в обжалваното решение, че по делото не са
ангажирани доказателства, че ответникът е автор на процесните публикации.
В първоинстанционното производство е представен констативен
протокол от 08.08.2016г. на нотариус Благоева, съгласно който на посочени в
него два интернет адреса се намира приложена към констативния протокол
информация от 6 страници. Приложенията представляват извлечения от Фейсбук
страници – на ищцовото дружество, в което се съдържа коментар от лице с профил Ru Man, както и
други публикации, направени на страница на лицето с профил Ru Man. По делото
не са ангажирани никакви доказателства, включително и чрез съответна
експертиза, чий е профилът, от който изхождат процесните публикации. При
наличие на изрично оспорване от ответника ищецът следва да проведе пълно
доказване в тази връзка, а такова не е направено. Разпитаният по делото
свидетел на ответника Гергов дава показания, че не знае ответникът да има
регистрация в социалните мрежи. Доводите
в жалбата, че посоченият профил е изтрит
след образуване на делото, са ирелевантни за спора, отделно също са изцяло
недоказани по делото, поради което не може да се цени подобно поведение във
връзка с други доказателства по делото.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че по делото са
доказани и претендираните имуществени вреди. Съобразно правната доктрина и
мотивите на ТР № 3/12.12.2012г. на ВКС, пропуснатата полза представлява
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, т.е. реална, а
не хипотетична вреда. Настъпването й не се презумира, а следва да бъде доказано
в процеса. Мотивите на цитираното ТР са съответно приложими, независимо, че
касаят пропуснатите ползи при договорната отговорност, тъй като принципните
постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването й, са
приложими във всички случаи на имуществено увреждане – така Решение №
347/06.03.2018г. по гр.д. № 34/2017г. на
ВКС, ІV ГО.
Сигурна възможност за увеличаване на
имуществото е налице, когато на база доказани факти и при обичайно развитие на
нещата, при отчитане на особеностите на всеки конкретен случай, може да се
направи обоснован извод, че в патримониума на ищеца е могла да настъпи
положителна промяна – така решение № 282/27.10.2015г. по гр.д. № 1506/2015г. на
ВКС, ІV ГО. В случая представените по делото два броя търговски оферти от
11.10.2016г. и 03.11.2016г. не установяват, че причина за липсата на сключени
договори по тях са именно процесните публикации. По делото не са ангажирани
никакви доказателства в тази връзка.
По изложените съображения искът е изцяло
недоказан.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ответник се
следват претендирани и доказани разноски в размер на сумата 380 лв. за настоящата
инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.10.2020г. по гр. дело № 78340/2018г.
на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА „Н.7“ ООД, ЕИК ******да
заплати на Р.В.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 380
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 –месечен
срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.