Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260991 19.07.2021г.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка Добрева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело №1021 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Н.Н.А. с ЕГН **********
от гр.Пловдив, Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Х. *** против А.А.С. с ЕГН **********
***. В исковата молба се твърди, че ищците в качеството на наследници на Т..
Н. К.., починала на 24.11.2020г.
се явяват собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК с адрес на имота гр.Бургас, ж.к. ….
в сграда с идентификатор …. с предназначение жилищна сграда
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ….
с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива-1, със
застроена площ 66.82кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж …., ….,
под обекта-…., над
обекта-…., ведно с прилежащата изба № 5 с площ
3.16кв.м. и 1.193% от общите части на сградата и правото на строеж.
Твърди
се, че на 21.01.2021г. в кантората на нотариус Райнова е обявено саморъчно
завещание от Т.. К.., по
силата на което тя е завещала процесния недвижим имот на ответницата. Твърди се
още, че това завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от нея. Kакто и,
че е написано под натиск, за което сочат множеството поправки и грешки в
текста. Освен това в завещанието има две различни дати,
както и подписът на завещателката не е най-отдолу в текста.
С
оглед на факта, че ответницата претендира, че това завещание я прави собственик
на имота, тя не им предоставя достъп до него.
Предвиди
изложеното е направено искане да се обяви нищожността на завещанието на Т..
Н. К.., починала на
24.11.2020г., както и да се приеме за установено спрямо ответницата, че ищците се явяват собственици на прецесния
имот съответно Н.Н.А. с ЕГН ********** на ½.ид.ч., Н.Т.Т. с ЕГН **********
на 1/4ид.ч. и Н.Т.Х. с ЕГН ********** на
1/4ид.ч., както и се осъди ответницата да им предаде владението на имота.
Представя и ангажира доказателства.
В с.з. исковите молби се поддържат.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който
е оспорила исковата молба. Не се оспорва владението на имота.
В с.з. отговорът се поддържа.
Бургаският
районен съд, като взе предвид депозираната искова молба, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Договор за продажба на недвижим имот общинска собственост по реда на ЗОС
от 03.11.1999г. Община Бургас на основание чл. 47,ал.1,т.2 от ЗОС продава на Т..
Н. К.. и С.. Н.. К.. недвижим имот : апартамент № на втори жилищен етаж, вх.1 в
жилищен блок № 106 в ж.к. … в гр.Бургас с площ от 66.82кв.м.
Видно от Удостоверение за наследници на Т.. Н. К.. последната е починала на
24.11.2020г., като е оставила за законни наследници Н.Н.А.- нейна сестра, Н.Т.Т. и Н.Т.Х. –племенници. От това удостоверение се установява още, че
другият приобретател по договора- С.. Н.. К.. е дъщеря на Т.. К.. и е починала
на 20.07.2018г.
На 10.09.2019г. Т.. К.. е съставила завещание, като в текста на
завещателното разпореждане е посочила „Днес 10 септември 2019г.“, а в края на
документа след подписа й е изписана датата „10.Х.2019г“. В текста завещателката
е посочила трите имена, ЕГН, номер на лична карта и адрес на лицето, в чиято
полза извършва разпореждане. По отношение на имота, който се завещава в
посочено следното: „апартамент на 66,82м с договор от 03.11.1999г. между Община
Бургас и мен на основание чл. 47,ал.1,т.2 от ЗОС“.
С протокол от 21.01.2021г. в
присъствието на страните е обявено саморъчното завещание на Т.. К.. от нотариус
Диана Райнова с № 278 в НК.
От назначеното и изслушана съдебно-почеркова експертиза се установява, че
текстът на завещанието е изписан по Т.. К.., която е и подписала документа.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл. 42,б.”б” ЗН е неоснователен по следните съображения.
Завещанието е личен и формален акт,
чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразена, при това в
определена форма, воля на завещателя. За да породи действие, саморъчното
завещание следва да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа
означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от завещателя-чл.
25,ал.1 ЗН.
Изискванията за
форма са гаранция за истинността на завещанието и свободното воля на неговия
автор. Саморъчното завещание е това, което е цяло написано, датирано и
подписано от завещателя. За да се счете актът за завещание достатъчно е да се
вижда от съдържанието му, че съдържащите се в него разпореждания са
разпореждания относно разпределението на имотите на завещателя след смъртта му.
В разглеждания случай е безспорно установено, че изискванията
за формата на саморъчното завещание са спазени. Същото е изписано изцяло на
ръка и е подписано от самия
завещател. В тази насока съдът кредитира
изцяло заключението по изготвената съдедно-почеркова експертиза.
Датирането е вторият съществен елемент от
завещателните разпореждания. Законът изисква дата на завещанието, под страх от
недействителност, по следните причини: 1. да се знае точно в кое време е
направено завещанието, за да може да се знае, способен ли е бил завещателят по
това време да завещава; 2. ако има две завещания, които съдържат противни и
несъвместими разпореждания, да се знае, кое от тях е последното, което отменя
по-рано написаното.
Законът не
разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място
на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се
заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписа е, който дава
санкция на цялото завещание, а датата -по изложените по-горе мотиви, се нуждае
най-много от подобна санкция.
Щом датата не може да бъде след подписа, тя може да
бъде на всяко място преди от подписа. Липсва изискване датата да е част от
текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме, че завещанието
е датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния
носител, върху който е обективирано завещателното разпореждане, като щом
предхожда подписа е без значение нейното място върху материалния носител- Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК.
С Решение № 343 от 1.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о се приема, че поставените след подписа
разпореждания са вън от завещанието и не могат да проявят правно действие.
Същото се отнася и до датата, която следва подписа. Без значение е обстоятелството
дали изписването на датата след подписа е умишлено или се дължи на грешка или
пропуск.
В процесния случай завещателката е посочила в
текстовата част на завещанието, че завещанието е написано на 10.септември
2019г. В случая това е достатъчно, за да се приеме, че е спазено изискването на
чл. 25,ал.1 ЗН. Втората дата-10.Х.2019г., положена след текста на завещанието е
поставена след подписа на завещателката и съгласно цитираното решение на ВКС
следва да се приеме, че не проявява правно действие и не води до противоречие с
първата дата в завещанието и от тук до липса на дата.
По изложените вече съображение неоснователно се явява
и другото възражение, че подписът не е поставен най-отдолу под завещанието.
Подписът е положен под волята на завещателката и в случая това е от значение
при определяне на действителността на разпореждането. Обстоятелството, че след
подписа са изписани думите „гр.Бургас“ и „10.Х.2019г.“ не води до опорочаване
волята на Т.. К...
По отношение на индивидуализацията на завещаното
имущество.
Законът за
наследството не поставя формални изисквания за изразите, с които следва да си
служи завещателят при съставянето на едно завещание, но волята трябва да бъде
ясна или да може да се разкрие чрез тълкуване, за което на основание чл. 44 ЗЗД
е приложима общата разпоредба на чл. 20 ЗЗД. Според Решение № 268 от 29.09.2012
г. на по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС I г. о. посочването на имуществото е съществен елемент от
съдържанието на завещанието. Законът не изисква да бъдат посочени точното му
местонахождение, съседи, площ и др, но същевременно имотът трябва да бъде
описан по такъв начин, че да бъде определяем с оглед конкретните обстоятелства.
В процесния случай завещателката е посочила имота чрез
договора, по силата на който е придобила собствеността върху завещаното
имущество- Договор от 03.11.1999г., сключен от нея с Община Бургас на основание
чл. 47,ал.1,т.2 от ЗОС. По този начин не остава съмнение за кое имущество се
отнася завещанието.
По делото не се представиха каквито и да е доказателства
относно възражението, че завещанието е написано под натиск. Наличието на поправки и грешки- в случая няколко удебелявания,
не водят до единствено възможния извод, че това се дължи на натиск, а не на
напредналата възраст на завещателката например.
Предвид неоснователността на иска с правно основание
чл. 42 ЗН, неоснователен се явява ответницата ищцата се явява собственик на
процесния имот и като такава държи имота на валидно правно основание.
Предвид изхода на спора ищците нямат право на разноски
и дължат заплащане на сторените от ответницата разноски в размер на 1700лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.А.
с ЕГН ********** от гр.Пловдив, Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Х. *** против
А.А.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 42 ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание на Т.. Н. К.. с ЕГН **********
от 10.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.А. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, Н.Т.Т. с ЕГН **********
*** и Н.Т.Х. *** против А.А.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
108 ЗС да се приеме за установено
спрямо ответницата, че ищците се явяват
собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК с адрес на имота
гр.Бургас, ж.к. …. който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор …. с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор …. с предназначение на самостоятелния
обект-жилище, апартамент, брой нива-1, със застроена площ 66.82кв.м. при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж …., …., под обекта-….над
обекта-…., ведно с прилежащата изба № 5 с площ 3.16кв.м. и 1.193% от общите
части на сградата и правото на строеж и се
осъди ответницата да им предаде владението на имота.
ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Х.
*** да заплатят на А.А.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1700лв. съдебно-деловодни
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н.Н.А. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** и Н.Т.Х.
*** за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен
съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ