Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 23.12.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана
Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 491 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по предявен от А.А.В. *** против Б.И.С. и И.П.М.,*** за заплащане на
обезщетение по чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000
лева.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2015 г. около
21,30 часа в гр. Ихтиман, кв. „И.“ Б.И.С. и И.П.М. нанесли на А.В. удари по
главата и краката, в резултат на което му причинили лека телесна повреда при
изпълнение на службата му, изразяваща се в хематом с травматичен оток на
дясното коляно, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Ищецът твърди, че след нараняването дълго време изпитвал силни болки, а
инцидентът се отразил отрицателно и на психичното му състояние, сънят му бил
нарушен. Освен това с действията си ответниците уронили авторитета му като
полицай.. За извършеното от страна на ответниците престъпление по чл. 131, ал.
2, т. 3, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е
сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено с
определение по НОХД № 655/2018 г. на РС-Ихтиман.
Ответникът И.П.М., редовно уведомен, в срока по чл.
131 ГПК не взема становище по иска. В съдебно заседание оспорва иска.
Ответникът Б.И.С. е призован по реда на чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление. Особеният му представител ад Ц. Г. оспорва иска,
като твърди, че същия е неоснователен, тъй като наказателният съд по одобреното
споразумение не е установявал фактическа обстановка по случая. Оспорва се и
размерът на претендираното обезщетение
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото НОХД № 655/2018 г. се
установява, че с определение от 28.02.2019 г. на РС-Ихтиман е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което И.П.М. и Б.И.С.
са приззнати за виновни в това, че около 21.30 часа на 01.03.2015г. в кв.“И.“ в
град Ихтиман, област Софийска, в съучастие, като съизвършители са причинили лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /хематом в лява теменна област на главата, хематом с травматичен оток на
дясното коляно/ на полицейския орган А.А.В. – полицай в група “Охранителна
полиция“ при РУ МВР-Ихтиман, при изпълнение на службата му, съгласно
разпоредбите на чл.61, ал.4 , чл.65, ал.1, чл.66, ал.1 и чл. 67 от Закона за
министерство на вътрешните работи и деянието е извършено по хулигански подбуди
- престъпление по чл. 131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 НК, като на И.П.М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 9 месеца при определен първоначален строг режим,
а на Б.И.С. – наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години
От
разпита в съдебно заседание на полицай Р.С. , който е служител на РУ на МВР-Ихтиман,
се установява че на 01.03.2015 г. бил на смяна. А.В. също бил на работа., но в
друг екип и се намирал в ж.к. „И.“ на гр. Ихтиман. В. позвънил на С. по
телефона и му споселил, че едбил нападнат от братята И.М. и Б.С.. Когато С.
отишъл при В., установил, че колегата му е целият в кал, раздърпан, със скъсана
униформа. В. споделил, че М. и С. са го нападнали и са го удряли по главата и
тялото, след което избягали. С. твърди, че колегата му около месец се
възстановявал, тъй като бил психически разстроен.
С
оглед изложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. Това задължение произтича
непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото неизпълнение за
увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.. Елементи от фактическия състав на основанието по чл. 45 ЗЗД, наред с
вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и
причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във всеки конкретен
случай. Когато бъде доказан фактическият състав на непозволеното увреждане
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането подлежат
на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са имуществени или
неимуществени.
Ищецът
А.В. претендира заплащане от ответниците на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в преживените
болки, стрес и неудобства, в резултат на причинената му при изпълнение на
служебните му задължения телесна повреда. Следователно се касае за ангажиране
на отговорност по реда на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
На
основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Такова значение съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК има и одобреното от съда споразумение, постигнато в наказателния процес,
какъвто е и настоящият случай (така и последователната съдебна практика,
отразена в решение № 221 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 399/2010 г., III
г. о., решение № 260 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2013 г., III г.
о. и др).
В
този смисъл съдът в настоящото
производство е обвързан от установеното с постигнатото споразумение що се
отнася до описаните елементите от фактическия състав на деликта, а подлежащите
на установяване факти от гражданския съд са свързани с настъпването на вредата
за ищеца – твърдените болки и страдания и справедливия размер на обезщетението,
доколкото видно от приетото като доказателство по делото споразумение, то не е
част от състава на престъплението, за което ответниците са били осъдени.
Съдът
се доверява на показанията на св. С., който установява претърпени от ищеца
стрес и неудобства във връзка с нанесения му побой. Освен това е несъмнено, че
причинените на ищеца увреждания - хематом в лява теменна област на главата,
хематом с травматичен оток на дясното коляно, са били съпроводени с болка и страдание.
Ето
защо съдът приема, че е доказано осъществяването на фактическия състав на
непозволеното увреждане и отнетниците дължат обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не
следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна
практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ
в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при
всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени
вреди.
При
определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид вида и характера на причиненото
телесно увреждане, както и обстоятелството, че деянието на ответниците е било
насочено спрямо полицейски служител докато е изпълнявал служебните си
задължения, което е засегнало и неговите чест и достойнство и го е унижило пред
колегите му. С оглед изложеното и като взе предвид, че обезщетението има
функция да възмезди ищеца за преживяното, а не да служи за източник на доход,
съдът намери, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
4000,00 лева. В този размер предявеният
иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 8000
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, това обезщетение се
дължи ведно със законната лихва от 01.03.2015 г. /от датата на увреждането/– до окончателното
изплащане.
По разноските.
Ищецът
не претендира разноски, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, на ответниците следва да бъде възложено да
заплатят по сметка на РС – гр. Ихтиман, сумата от 160,00 лева – държавна такса
върху уважения размер на предявения иск, а на ответника Б.С. на основание чл.
78, ал. 7 ГПК – и сумата от 365,00 лева изплатено възнаграждение от бюджета на
съда на особения му представител.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.И.С. ЕГН ********** *** и И.П.М. ЕГН ********** ***
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА А.А.В. ЕГН **********
***«Г.Р.»№ … сумата от 4000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществено вреди в резултат на нанесената му лека
телесна повреда при изпълнение на службата му, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.03.2015 г., до окончателното й погасяване като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
разликата до пълния претендиран размер от 8000,00 лева.
ОСЪЖДА Б.И.С.
ЕГН ********** *** и И.П.М. ЕГН ********** *** да заплатят на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на РС - Ихтиман държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/, ведно с пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я внесат доброволно.
ОСЪЖДА Б.И.С. ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.
78, ал. 7 от ГПК по сметка на РС - Ихтиман изплатеното възнаграждение на
особения му представител от бюджета на съда в размер на 365,00 лв. /триста
шестдесет и пет лева /, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)