№ 1959
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110168795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. К. срещу „******“ АД.
Ищецът твърди, че К. К. К. сключил с ответника договор за паричен заем №
4095056/19.03.2021г., съгласно който следвало да мъ бъде отпусната сумата от 3000лв.
В чл. 4 от договора било предвидено, че договорът трябва да бъде обезпечен с гарант –
две физически лица, поръчители или банкова гаранция. На същата дата, между
физическото лице и „*****“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция
№ 4095056, по силата н който последното дружество поело задължението да обезпечи
вземанията на кредитора по договора за кредит, за което се дължало възнаграждение
от 445,78лв., платимо с месечната вноска по кредита. Посочва, че изцяло били
погасени задълженията по кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му. Двете сделки
трябвало да се разглеждат съвместно, тъй като били свързани. Изтъква, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция трябвало да бъде
включено в ГПР по договора за кредит, което обаче не било сторено в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин ищецът бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на ГПР и не могъл да направи информиран избор дали да
сключи договор за кредит. С оглед на това, платените суми били лишени от основание.
На 01.11.2024г. между кредитополучателя и ищеца били сключен договор за цесия, с
който първият прехвърлил на втория вземанията си спрямо ответника.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 73,25лв., представляваща недължимо платена
сума по договора, ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който твърди, че исковата молба е нередовна, а исковата претенция недопустими.
Евентуално излага съображения за неоснователност. Твърди, че договорът за кредит е
действителен, като съдържа всички необходими реквизити, включително точно
посочване на ГПР. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не
следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не представлява разход по кредита. Твърди,
че договорът за цесия е нищожен.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, за което съдът следи
служебно. Представени са пълномощно за учредена представителна власт на
процесуалния представител на ищеца, както и документ за платена държавна такса за
производството. Предявеният иск е и допустим, като е налице активна процесуална
легитимация на ищеца за предявяване на иск, доколкото същата се извежда от
твърденията му.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи плащане на суми по сочения договор за
кредит в полза на ответника, както и сключване на договор за цесия между
кредитополучателя и ищеца, с което на ищеца е прехвърлено вземане за получени без
основание суми по договора и ответникът е уведомен за цесията.
В тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за
получаване на сумите, включително наличието на действителен договор за
потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в това число и
коректно посочване на ГПР с включени всички разходи в него.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между К. К. и
ответника е сключен договор за потребителски кредит от дата 19.03.2021г. с
посоченото съдържание, както и че сумата е усвоена.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй
като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и
изискват специални знания, с изключение на задача № 4. Искането за допускане на
счетоводна експертиза по задача № 4 е неоснователно, тъй като същата излиза извън
предмета на спора.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2025г.
от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
2
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи, с изключение на задача № 4, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задача № 4.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на
чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3