Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 05.05.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на единадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 485 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№11-01-440 /2017/ 06.03.2018 година на Георги Митков Начев – директор на
Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, на Д.К.С., 38-годишен,
ЕГН **********, адрес: ***, с настояща месторабота: „В И К“ АД, гр. Ловеч, на длъжност:
изпълнителен директор е наложено административно наказание – глоба в размер на 407.69
/четиристотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, която да заплати
в полза на Държавния бюджет, за извършено нарушение на чл.101„а“ ал.2 от Закона
за обществените поръчки, във връзка с чл.14 ал.4 т.2 от ЗОП (доп. ДВ,
бр.33/2012 г., отм. ДВ, бр.13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Д.К.С., който го обжалва в срок чрез адвокат
В.Н. от ЛАК като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални
нарушения. Твърди, че в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на
нарушението и няма пълно и ясно описание на нарушението. Излага, че не са
описани подробно по дати доставките на строителни материали, за които се твърди,
че общата сума по тях е направила задължителна процедурата по обществени
поръчки по ЗОП, а това било задължително да се направи, тъй като за процесния период са действали два съвсем различни ЗОП и при
преценка на всяка отделна доставка трябвало да се съобрази действащия закон. Изтъква,
че съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативния акт, което е бил в сила по време на извършването му, като съгласно
ал.2 ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, се
прилага онази от тях, която е по благоприятна за нарушителя. Счита, че е
нарушен чл.3 ал.1 от ЗАНН, тъй като доставките на част от процесните
строителни материали са извършени при действието на отменения ЗОП в сила до
15.04.2016г. и по отношение на тях не са приложими нормите на чл.101а, ал.2 и
чл.256 ал.1 от ЗОП, в сила от 15.04.2016г. Излага, че след като посочените
норми не са били действащи към момента на извършване на доставките, те не могат
да бъдат нарушени, съответно не може да се ангажира отговорността на лицата за
тяхното неизпълнение. Обръща внимание, че за да намерят приложение тези норми е
необходимо да им е предадено от
законодателят обратно действие, каквото в случая липсва, но в такъв случай
отново не би могла да се ангажира отговорността на лицето с оглед нормата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като би бил налице по-благоприятен закон. На следващо
място, сочи, че дори да се приеме, че има формално извършено административно
нарушение, предвид липсата на вредоносни последици от деянието, обстоятелството,
че е бил вписан като изпълнителен директор едва на 13.11.2015 г. и факта, че до момента не са му налагани
глоби, по ЗОП, то нарушението се явявало маловажно. Твърди, че издателят на НП
е наложил глоба, която не е предвидена от законодателя, тъй като в чл.226 ал.1
от ЗОП глобата е фиксирана в размер на 1 на сто от извършения разход или от
поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от
10 000 лв., което както правилно било изчислено в обстоятелствената част на НП
се равнявало на сумата от 404.69 лв., а в същото време в диспозитива
на НП била наложена глоба в по-висок размер – 407.69 лева, която не била
предвидена за нарушението. С оглед на гореизложеното моли да се отмени
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д.К.С., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат Н., който
поддържа подробно изложените в жалбата съображения и моли НП да бъде отменено.
Сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението, че по отношение на извършените
до 15.04.2016 година доставки не са били действащи нормите на ЗОП. Изтъква като
реплика, че размерът на наложената глоба не следва да бъде разглеждан като
техническа грешка, тъй като е изписана и с думи.
Ответникът – Агенция Държавна
финансова инспекция гр. София, редовно призовани, се представляват от
гл.юрисконсулт М.Т., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
потвърди НП като издадено в съответствие с материалния и процесуален закон. Твърди,
че правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че
описаното в АУАН и НП нарушение е нарушение именно на отменения закон за
обществени поръчки, тъй като задължение на възложителя е да проведе обществена
поръчка и с оглед на това, да спази съответния ред, предвиден в закона за това
провеждане. Изтъква, че задължението е възникнало през месец януари 2016г.,
когато е извършена и първата доставка за въпросната година. Логиката на ЗОП,
както отменения, така и сега действащия е, че възлагането, т.е. извършването на
доставки, строителство или услуги от един възложител, следва да се прави, да се
осъществява, след като вече е бил спазен реда на закона за избор на съответен
изпълнител, а не по някое време през годината, когато извършва обект на
обществена поръчка или в края на годината, в края на отчетния период. Счита, че
ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че следва да се разделя периода на
доставките до 15.04.2016г. и след това, означава че административно наказващият
орган ще раздели и то без никакво законово основание извършените доставки през
годината и няма да съобрази нормата на чл.15 от отменения, съответно чл.21 по
сега действащия ЗОП. И двата закона са предвидили, че решение за откриване на
процедура или предприемане на действия по възлагане на обществени поръчки, се
правят от един възложител, след като е съобразил какъв му е обекта, на каква
стойност, а информация за това дава предходната финансова година, както беше по
отменения ЗОП, а по настоящия чл.21 са 12 месеца назад. Законът изрично изисква
във всички случаи провеждане на обществена поръчка и след това извършване на
доставки, строителство или услуги. Стойността на извършените разходи, както по
отменения, така и по сега действащия ЗОП е стойност, която изисква събиране на
оферти. Приема, че нормата на чл.256 от сега действащия ЗОП коментира стойност
на извършените разходи, само че стойността на тези разходи, т.е. смисълът на
тази норма на чл.256 е идеята да се посочи и да се изследва стойността на
тези разходи, за да може да се наложи
съответна сакция. Такава е била преценката на
законодателя, задълженията за провеждане на процедура, предпоставките, които
трябва да са налице към определен момент, за да са проведе процедура, са
вписани в закона, но начина за определяне на санкция за такова поведение е
по-различен. По отношение на размера на санкцията признава, че е налице грешка
в една от цифрите – вместо 404 е написано 407 лева, като моли съда да приеме,
че въпреки допуснатата грешка – тя е очевидна, фактическа, тъй като видно от мотивната част на НП, относно начина за определяне на
санкцията с прилагането на чл.3 ал.2 от ЗАНН е посочен правилния размер и
очевидно при ръкописното изписване се е допуснала тази грешка. Освен това
изтъква, че разликата е само 3 лева – изключително малка, поради което моли
съда да намали и посочения размер в НП, а отделно от това счита, че дори и като
сума от 407.69 лева, а не 404, тази сума отново се явява един процент от
стойността на извършените разходи за 2016г. В този смисъл, моли съда да приеме,
че е допуснато нарушение, но не до такава степен съществено, че само по себе си
да доведе до отмяната на НП. Излага и съображения защо е приложен чл.256 от
новия закон.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Ц.П.Т. и П.Г.К., както и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
На 12.09.2017 година свидетелката
Ц.П.Т., в присъствието на свидетелката П.Г.К. съставила АУАН №11-01-440 за
срещу Д.К.С., 38-годишен, ЕГН **********, адрес: ***, с настояща месторабота:
„В И К“ АД, гр. Ловеч, на длъжност: изпълнителен директор, в негово присъствие
и при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, за това, че към 08.01.2016 година, в
гр. Ловеч, в качеството си на изпълнителен директор и представляващ „ВИК“ АД,
гр. Ловеч - възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7 т.5, във връзка
с чл.7б от Закона за обществените поръчки (отм.), за възлагането на обществена
поръчка за доставка на строителни материали, не е събирал оферти чрез „публична
покана“, при наличието на всички предпоставки за това: обект, субект и стойност,
с което е нарушен чл.101„а“, ал.2 от Закона за обществените поръчки, във връзка
с чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП (доп. ДВ, бр.33/2012 г., отм. ДВ, бр.13/2016 г., в
сила от 15.04.2016 г.).
В АУАН са изложени и следните
обстоятелства, при които е извършено нарушението:
„В И К“ АД, гр. Ловеч е
акционерно дружество, с капитал 237 111 лева, разпределен в 237 111 броя
поименни акции, с номинал 1 лев. Предметът на дейност на дружеството е:
Проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни
и канализационни, електро и топло енергийни системи, (включително и пречиствателни
станции), както и всички други дейности и услуги в страната и чужбина,
незабранени със закон. Дружеството е възложител на обществени поръчки, по
смисъла на чл.7, т.5, във връзка с чл.7б от Закона за обществените поръчки (отм). Дейностите по предмета на дружеството съответстват на
дейностите по чл.7б от ЗОП, определени като дейности, свързани с питейна вода.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОП, възложителите или упълномощени от тях длъжностни
лица организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и
сключват договорите за тях, а когато възложителят е колективен орган или
юридическо лице, на основание ал.3 от същия член, тези правомощия се
осъществяват от лицето, което го представлява. В чл.4, ал.2 от Устава на „В и
К“ АД, гр. Ловеч е предвидено, че Съветът на директорите възлага на
изпълнителния директор да представлява дружеството. Изпълнителен директор на
акционерното дружество от 18.11.2015 г. и към момента на съставяне на акта бил Д.К.С..
През периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. видно
от изготвената от компетентно лице – специалист технически и инвестиционен
контрол във „В и К“ АД, гр. Ловеч и подписана от длъжностни лица в дружеството
справка изх. № ИД-6483-16 от 28.08.2017г. в дружеството са били доставени строителни
материали на обща стойност 43 973.15 лева без ДДС (52 767.78 лева с
ДДС). Доставките са били извършени от различни местни доставчици, без сключени
договори, доказани с първични платежни документи. При проверката на извършените
през 2016 година доставки на строителни материали и отчетените разходи за тях
във „В и К“ АД гр. Ловеч се установило:
През периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. съгласно справка изх. №
ИД-6483-16 от 28.08.2017г. в дружеството са били доставени строителни материали
на обща стойност 33 724.55 лева без ДДС (40 469.46 лева с ДДС).
От закупените през 2016 година
строителни материали, такива на стойност 20 003.89 лева са били изписани
директно на разход, а останалите на стойност 13 720.66 лева са били заприходени в складовете на дружеството с номенклатурен
номер за всеки вид.
Във „В и К“ АД гр.Ловеч не се
установило наличие на документи за проведена процедура или събрани оферти чрез
публична покана за избор на доставчик на строителни материали през 2016 година.
Първата доставка на строителни
материали за 2016 година била на стойност 23.50 лева без ДДС, извършена на
08.01.2016г., съгласно фактура №1598/08.01.2016г., издадена от „Ловеч Колор“ ЕООД гр.Ловеч. Видно от фактурата са били закупени
дребни строителни материали – лайсни, гипсово лепило, шкура,
които са вложени в ремонта на административната сграда на дружеството. Същите
не са заприхождавани, а са изписани директно на
разход по дебита на счетоводна сметка 601/15 „Разходи за материали за други
регулирани дейности“.
За да възникне основание за
прилагане на ЗОП, следва задължително да са налице кумулативните изисквания по
отношение на обект, субект и стойност на обществената поръчка. Съгласно чл.8,
ал.2 от ЗОП, възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица организират
и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват
договорите за тях, а когато възложителят е колективен орган или юридическо лице
на основание ал.3 от същия член тези правомощия се осъществяват от лицето,
което го представлява. Доставката на строителни материали е обект на обществена
поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл.15,
ал.2, т.2, буква „а“ от ЗОП, стойността на обществените поръчки при периодично
повтарящи се доставки се определя на база действителната обща стойност на
подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с
предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка. В
конкретния случай, извършените доставки на строителни материали имат характера
на периодично повтарящи се доставки. Стойността на доставените през предходната
2015 година строителни материали – 43 973.15 лева без ДДС попада в
стойностния праг по чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП - доставки на стойност от 20 000 до
66 000 лева без ДДС, за възлагането на които възложителите на обществени
поръчки могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да приложат
условията и реда по глава осма „а“ на ЗОП. Общата стойност на доставените
строителни материали през 2016 година е в размер на 33 724.55 лева без
ДДС. Към 08.01.2016 година - датата на първата доставка за 2016 година,
съгласно фактура №1598/08.01.2016г., издадена от „Ловеч Колор“
ЕООД гр.Ловеч, възложителят не е предприемал действия по събиране на оферти
чрез „публична покана“ за възлагане на обществена поръчка за доставка на
строителни материали, при наличието на всички предпоставки за това: обект,
субект и стойност. С гореустановеното е прието, че е
нарушена разпоредбата на чл.101“а“, ал.2 от Закона за обществените поръчки, във
връзка с чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП (доп. ДВ, бр.33/2012 г., отм. ДВ, бр. 13/2016
г., в сила от 15.04.2016 г.), отговорен за което е Д.К.С., в качеството си на
изпълнителен директор и представляващ „В и К“ АД гр. Ловеч - лице по чл.8, ал.3
от ЗОП.
Посочено е, че АУАН е
съставен при извършената финансова
инспекция на „ВИК” АД гр. Ловеч, възложена на основание чл.10, ал.1, т.3 и
чл.5, т.2 от ЗДФИ със заповед №ФК-10-551/15.06.2017 г., спряна със заповед
№ФК-10-664/12.07.2017 г., възобновена със заповед №ФК-10-743/02.08.2017 г.,
спряна със заповед №ФК-10-764/07.08.2017 г. и възобновена със заповед
№ФК-10-805/17.08.2017 г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, както и, че нарушението е извършено за първи път. Нарушителят
е подписал акта, като му е връчен препис от последния. В графа възражения е вписано
„Нямам”. Въз основа на така съставения АУАН е постановено
обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че стойността
на доставените през 2015 година строителни материали е възлизала на сумата 43 973.15
лева без ДДС, поради което е попадала в стойностния праг по чл.14 ал.4 т.2 от
ЗОП - доставки на стойност от 20 000 до 66 000 лева без ДДС, за възлагането на
които възложителите на обществени поръчки могат да не провеждат процедурите по
закона, но са длъжни да приложат условията и реда по глава осма „а“ на ЗОП,
което към момента на първата доставка на строителни материали за 2016 година –
08.01.2016г. не е било сторено. В процесния случай е
налице продължено нарушение, което е започнало с първото действие, издаването
на първата фактура и е приключило в момента на достигане на посочения в чл.14,
ал.4, т.2 от ЗОП /отм./ праг. Изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява включително и чрез бездействие, като деецът осъществява
непрекъснато състава през определен период от време, който започва с възникване
на задължението деецът да извърши определено действие и продължава докато не
бъде изпълнено това задължение. В тази връзка съдът намира, с оглед направеното
описание на нарушението от фактическа страна, че през определения времеви
период жалбоподателят е създал едно трайно състояние, така че във всеки един
момент да въздейства отрицателно върху непосредствения обект на даденото
административно нарушение. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че
е неоснователно направеното от адвокат Н. възражение относно посочената в акта
и НП дата на извършване на нарушението.
Съдът намира, че не е отпаднала
наказуемостта на нарушението с новия ЗОП предвид разпоредбата на чл.20 ал.3 т.2
от ЗОП /нов/, предвиждаща задължение за възложителите да прилагат реда за
възлагане чрез събиране на оферти чрез обява или покана до определени лица,
когато обществените поръки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, с
изключение на услугите по приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв., във
връзка със санкционната разпоредба на чл.256 ал.1 от ЗОП. В същото време в чл.4
ал.2 от Устава на „В и К“ АД гр. Ловеч е предвидено, че Съветът на директорите
възлага на изпълнителния директор да представлява дружеството. Безспорно
установено е по делото, а не се спори и между страните, че Изпълнителен
директор на акционерното дружество от 18.11.2015 г. и към момента на съставяне
на АУАН е бил Д.К.С.. При така събраните доказателства съдът намира, че
жалбоподателят е възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл.7 т.5 във вр. с чл.7б от ЗОП /отм./, който не е предприел действия по
събиране на оферти чрез „публична покана“ за възлагане на обществена поръчка за
доставка на строителни материали, при наличието на всички предпоставки за това:
обект, субект и стойност.
Нарушението е от категорията на
формалните такива, за чието извършване не е необходимо настъпването на общественоопасни последици.
Нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя разкрива типичната за този вид административни
нарушения обществена опасност и не следва да се определи като „маловажен случай“,
поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Извършеното
административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Като
се има предвид формалния характер на нарушението и значимостта на обществените
отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба, съдът намира, че
правилно наказващият орган е счел, че в случая не се касае до маловажен случай
на нарушение и е санкционирал нарушителя, като направените в тази връзка
възражения от адвокат Н. се явяват неоснователни.
Съдът не споделя направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение, че част от доставките са извършени
при действието на отменения ЗОП и по отношение на тях не са приложими нормите
на чл.101а, ал.2 и чл.256 ал.1 от ЗОП, в сила от 15.04.2016 г. Нарушената
разпоредба на отменения ЗОП е възпроизведена и в новия ЗОП – чл.18 ал.1 т.4 от
ЗОП, а съгласно разпоредбата на чл.20 ал.3 т.2 от ЗОП възложителите прилагат
реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000
лв. В чл.256 ал.1 от ЗОП /в сила до 28.02.2019г./ е предвидена
административно-наказателна отговорност за възложител, който възложи поръчката
при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, като се
наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или
от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече
от 10 000 лв. В този смисъл деянието, за което е санкциониран жалбоподателя
продължава да бъде административно нарушение, и правилно е установено от
актосъставителят, а в последствие и от АНО за такова.
Законосъобразността на процесното наказателно постановление следва да се разгледа
и с оглед разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. ЗОП обн. ДВ бр. бр. 28 от 6.04.2004 г., в сила от 1.10.2004 г.,
по времето на чието действие е било извършено деянието, е отменен и заменен с
нов ЗОП, в сила от 15.04.2016 г /с изкл. на текстовете, посочени в &29 от
ПЗР на ЗОП/.
Съгласно чл.256 ал.1 от новия ЗОП
„Възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в
закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор –
глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване
на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.”. Доколкото в
конкретния случай стойността на извършения разход възлиза на 33 724.55
лева без ДДС (40 469.46 лева с ДДС), то съгласно цитираната по-горе правна
уредба, за това нарушение би се следвало наказание: глоба, в размер на 404.69
лв. При това положение безспорно Законът за обществените поръчки в сила от
15.04.2016 г. се явява по-благоприятен за наказаното лице по смисъла на чл.3 ал.2
от ЗАНН, тъй като в същия се предвижда по-ниско като размер наказание за
осъщественото от него деяние, спрямо предвиденото в отменения ЗОП от 500 до
1000 лева.
Въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, видно от приложената Заповед
№ЗМФ-458 от 11.05.2017г. на Министъра на финансите.
При съставяне на АУАН е спазен предвидения в чл.261 от ЗОП
срок, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, настоящият състав констатира
нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че на С. би следвало да се наложи
наказание глоба в размер на 404.69 лева, а в диспозитива е посочена с цифри и думи глоба в размер на 407.69 /четиристотин
и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева. Настоящият състав намира, че е
налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивна
част на обжалваното НП относно размера на определената и наложена санкция –
глоба. Освен това, видно от санкционната част на жалбоподателят е наложено
наказание глоба в размер на 407.69 лева, което не съответства на санкционната
разпоредба на чл.256 ал.1 от ЗОП, тъй като определения размер е повече от
1 на сто от извършения разход, който в случая е 33 724.55 лева без ДДС (40 469.46
лева с ДДС). Така констатираното несъответствие създава съществено по своя
характер вътрешно противоречие в атакуваното НП, доколкото липсва каквото и да
е съответствие между приложената санкционна разпоредба и размера на наложеното
наказание. Съдът намира, че АНО налагайки на жалбоподателят глоба в размер на 407.69
лева е допуснал съществено процесуално нарушение с оглед възможността за
ефективна защита на наказаното лице срещу НП, тъй като същото следва да
отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН и по-конкретно
на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН. Това от една страна води до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице, а от друга страна води до невъзможност да се
провери законосъобразността на обжалваното НП. Недопустимо е да се извежда
волята на административно наказващия орган по метода на тълкуването. В
тази връзка настоящия състав приема за неоснователни наведените от процесуалния
представител на ответника аргументи за допусната техническа грешка, тъй като не
се касае само до една сгрешена цифра, а и до изписването на сумата с думи. Освен
това в НП липсват каквито и да било мотиви относно определяне на размера на
наложеното наказание глоба в размер на 407.69 лева. Нарушаване на правото на
защита на наказаното лице във всички случаи води до порочност на издаденото НП,
тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Следва да се има пред вид, че ако
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се
санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление. Нарушаването на
императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство.
С оглед на изложеното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-01-440 /2017/ 06.03.2018 година на Георги Митков
Начев – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с
което на Д.К.С., 38-годишен, ЕГН **********, адрес: ***, с настояща
месторабота: „В И К“ АД, гр. Ловеч, на длъжност: изпълнителен директор е
наложено административно наказание – глоба в размер на 407.69 /четиристотин и
седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, която да заплати в полза на
Държавния бюджет, за извършено нарушение на чл.101„а“ ал.2 от Закона за
обществените поръчки, във връзка с чл.14 ал.4 т.2 от ЗОП (доп. ДВ, бр.33/2012
г., отм. ДВ, бр.13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :