РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51483/10.06.2025г. по регистратурата на ВРС,
подадена от И. Х. В., чрез процесуалния си представител срещу Решение №
1604/08.05.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по описа на ВРС, 31-ви състав, В
ЧАСТТА, с която жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т. Д. ЕГН **********
сумата представляваща разлика над 501,30 лева до 4 418,12 лева - стойност на повреден при
ПТП настъпило на 10.12.2022г. автомобил „М. ЦЛК ***“ с д.к.№ ******* собственост на
ищцата, но управляван към момента на ПТП от ответницата, заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда - 10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и В
ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Х. В. срещу М. Т. Д. като частичен
насрещен иск за заплащане на сумата от 1250 лева като част от иск целият в размер на 6 700
лева, търсени като обезщетение за претърпени морални и психически болки и страдания от
ПТП-то настъпило на 10.12.2022г. на основание чл.45 от ЗЗД.
Въззивникът И. В., чрез процесуалния си представител заявява становище за
необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при
съществени нарушения на материалните и процесуално-правните норми. Счита, че
произнасянето на първоинстанционният съд не е съобразено с всички въведени от
ответницата твърдения и възражения и при непълен анализ на събраните по делото
доказателства както по главния, така и по насрещния иск. Излага, че съдът не е съобразил
1
установения факт, че на 18.09.2021г. ищцата М. Д. е закупила процесния автомобил за 4000
лева, използвала го е, същият е бил крайно амортизиран и технически неизправен, поради
което посочената от вещото лице по проведената САвТЕ по-висока пазарна стойност е
лишена от логика. Счита, че след ПТП автомобилът не е бил тотална щета, доколкото е бил
продаден от ищцата на 25.04.2024г. за 2329 лева и за него е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ сочеща, че същият е бил в движение.
Счита обжалваното решение за неправилно и поради необсъждане на въведеното от
ответницата възражение за съпричиняване на вредата от ищцата във връзка с това, че с него
са извършвани интервенции с цел предоставянето му на трети лица за дрифтиране както и
поради това, че ищцата не е дала на ответницата никакви указания за спецификите на
автомобила и начина на управлението му, знаейки че вероятността да настъпи авария с него
е голяма. Оспорва направения от съда извод, че ответницата е знаела за извършваните
преустройства на автомобила, като посочва, че същите са и станали известни едва към
момента на ПТП. Оспорва също, че след настъпване на ПТП е отказала да бъдат уведомени
органите на полицията, като счита, че това е станало с цел ищцата да прикрие състоянието
на автомобила и извършените с него нерегламентирани интервенции, които са основната
причина за настъпване на инцидента. Счита, че стойността на настъпилата щета се явява
сумата от 1671 лева формирана като разлика на покупната цена от 4000 лева и получената от
продажбата му цена от 2329 лева, а намалена с извършеното от ищцата съпричиняване от
70%, то дължимата като обезвреда сума е в размер на 501,30 лева. Моли обжалваното
решение в частта по главния иск за разликата над 501,30 лева до присъдената сума от
4418,12 лева да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен заявеният частичен размер
на претенцията по насрещния иск, счита че фактът на настъпилото ПТП и агресивното
отношението на близките на М. Д. и на нея самата след него, са допринесли за влошаване на
психичното състояние на ищцата И. В., което счита за доказано основание на предявения
иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Позовава се на неоспореното
заключение на проведената СПЕ, което счита, че неправилно не е било обсъдено от съда.
Оспорва и въведената от вещото лице хипотеза за наличие и на други травмиращи събития и
преживявания, които преимуществено са причинили влошаването на психичния статут на
ищцата по насрещния иск, в това число и смъртта на баба й. Моли обжалваното решение, в
частта по отхвърления насрещен иск да бъде отменено, а заявената частична претенция в
размер на 1250 лева от 6700 лева да бъде уважена. Претендира и за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т. Д., чрез процесуалния й представител, с който заявява
становище за неоснователността й. Оспорва твърденията на въззивницата, че въззиваемата
страна е знаела, че автомобилът й е повреден и затова умишлено го е предоставила на И. В.
да го управлява. Счита, че недоказани са останали и твърденията за това, че автомобилът е
бил тунингован с цел да бъде използван за дрифтиране, както и че това е причина за ПТП.
2
Излага, че с оглед посочената от вещото лице стойност на разходите за отремонтиране на
автомобила, ищцата е взела решение за продажбата му за части. Поддържа, че решението да
не бъде викана полиция в момента и на мястото на инцидента е следствие на взето
съвместно решение от двете страни. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е
постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, поради което се
явява правилно и законосъобразно. На това основание моли да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата
страна поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. Д. иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата И. Х. В. да и заплати сумата от 6747,12
лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„М.“, модел „ЦЛК ***“ с рег.№ *******, поради настъпило по вина на ответника ПТП в
нощта на 10.12 срещу 11.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на увреждането – 10.12.2022г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.12.2022г. заедно с ответницата излезли да
се поразходят на Порт Варна, когато общ познат ги помолил да приберат автомобила му до
гр.Б., тъй като той бил употребил алкохол. Ищцата се качила да управлява автомобила на
познатия, а ответницата И. - на нейния автомобил и карала след нея. По време на движение
по бул.„Ц.О." в гр.Варна около 4 часа сутринта, в района след бензиностанция ОМВ ищцата,
като първа кола видяла в огледалото за задно виждане, че нейната кола, управлявана от И.
започнала да се удря в бордюрите и изведнъж светлината от фаровете изчезнала. Спряла и
се върнала назад към самокатастрофиралата кола, която вече била преобърната по капак, а
от нея се чувала силна музика, рев и викове от И.. След телефонни обаждания, на мястото
дошли бащата и приятеля на ищцата, както и майката на ответницата. Колата била силно
увредена и закарана с пътна помощ в сервиз в гр.Д.. През следващите дни, при разговор на
ищцата с ответницата, последната изразила съжаление за случилото се и заявила готовност
да заплати разходите за ремонта. След разговора ответницата спряла да комуникира с
ищцата и отказвала да изпълни поетия ангажимент за заплащане на ремонта. На това
основание на 16.01.2023г. ищцата изпратила на ответницата нот.покана за доброволно
плащане на сума в размер на 5000 лева, която била върната поради заявен отказ за
получаването й. Ищцата излага, че е сезирала съда с производство по чл.*** от ГПК за
обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№ 2715/2023г. по описа на ВРС, което приключило с
даване на експертна оценка за пазарната стойност на автомобила преди настъпване на ПТП
в размер на 6747,12 лева. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответницата да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането, както
3
и сторените по заповедното производство разноски в размер на общо 1220 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата И. Х. В., чрез
процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователност на предявения
срещу нея иск за обезщетяване на настъпилите по автомобила на ищцата имуществени
вреди. Не оспорва, че на 11.12.2022г. е шофирала автомобила на ищцата марка „М.“, модел
„ЦЛК ***“ с рег.№ *******, когато на бул.„Ц.О." в гр.Варна, в района на бензиностанция
ОМВ, претъпяла ПТП. Оспорва претендираната сума за обезвреда като твърди, че
автомобилът, който е управлявала е бил в недоброто техническо състояние, а цената, на
която е закупен е значително по-ниска от посочената от ищцата негова равностойност.
Излага, че ищцата е знаела за недоброто му състояние, което е следствие на това, че след
закупуването му го е ползвала около година, а отделно от това го е предоставяла на трети
лица, които да правят дрифтове с него, но не предупредила ответницата за това. На това
основание твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата в размер на 70% поради
това, че същата я е принудила, да управлява повредения й автомобил. Посочва, че ищцата
дори и е казвала, че не желае да пътува със собствения си автомобил защото е „опасно да
пътувам с нея, особено извън града". По време на настъпване на ПТП пътната настилката на
пътя била мокра, ищцата карала първа, а ответницата след нея. На светофара до ОМВ на
бул.“Ц.О.“ посока кварталите, двете коли били спрели и след потеглянето ответницата
подала газ, но колата поднесла и не успяла да я овладее, стреснала се и така се ударила в
бордюра и се преобърнала. След ПТП на мястото дошли приятели, роднини и кола на пътна
помощ. Пострадалата кола била закарана в автосервиз в гр.Д.. Посочва, че ищцата и
споделила, че ESP системата за стабилизиране на колата не работи, но това не било
съществен проблем. Знае също, че често колата имала течове на спирачна течност, както и
неизправна кормилна рейка, в следствие на което завивала трудно, че е премахнат
фабричния ауспух, и шумоизолиращи елементи, като и е инсталиран допълнителен софтуер
с цел да бъде използвана за дрифтове. Счита, че именно тези дефекти са допринесли за
настъпването на ПТП. Твърди също, че значителна част от частите на автомобила е можело
да бъдат продадени, тъй като увредени били само ламарините и джантата, поради което
ищцата е могла да възстанови част от претендираната сума. Оспорва да е получавала покана
за заплащане на обезщетение за повредения автомобил и възразява срещу заявената парична
претенция, включително за вземането за законна лихва считано от 10.12.2022г., тъй като не
на този ден е настъпило увреждането. Моли съда, да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като неоснователен, евентуално, като признае, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата и да намали обезщетението със 70%.
Отделно от горното, твърди, че в следствие на настъпилото ПТП, М. Д., с която до
този момент били в близки приятелски отношения, както и нейната майка, започнали да
осъществяват над нея психически тормоз с цел да заплати претендираната сума за ремонт на
автомобила. Започнала да й звъни непрекъснато, да вдига скандали и да я обижда, а майка й
да настоява да заплати парите, за да може да се направи ремонт. Твърди, че това поведение я
разстройва, плаши и води до увреждане на съня й, както и, че винаги избягва да минава през
4
мястото на ПТП, тъй като си спомня за случилото се. Дълго време отказвала да пътува с
автомобил и да шофира сама. Посочва, че след инцидента, М. я настигнала с автомобила си
и започнала да я притиска, с което създала опасност от настъпване на ПТП. Счита, че поради
недобросъвестното поведение на М. изразяващо се в спестяване на важна информация за
недоброто техническо състояние на автомобила си, е можела да загуби живота си. Във
връзка с претърпените неимуществени вреди предявява насрещен иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за осъждане на ищцата М. Д. да и заплати обезщетение в размер на 1250 лева –
частичен иск от общо 6700 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
считано от датата на увреждането 11.12.2022г. до окончателното изплащане.
Отговор на насрещния иск е депозирала ответницата по него – М. Д.. Оспорва
основателността му, както и твърденията на ищцата по него, че е била принудена да шофира
автомобила в деня на ПТП, като излага, че всички действия по управление на лекият
автомобил извършени от И. са били по нейно желание и с ясно съзнание без да е
употребявала алкохол. Оспорва твърденията относно неизправността на автомобила, като
посочва, че същият е минал годишен технически преглед на 16.04.2022г. Посочва, че И. сама
е причинила произшествието, като не е успяла да овладее автомобила, в следствие на което
се е ударила в бордюра на пътя. На следващо място оспорва изцяло емоционалното и
психическо състояние на ищцата, тъй като след инцидента двете страни са поддържани
отношения, като И. е твърдяла, че ще поеме ремонта по автомобила. Не се е оплаквала, че
има някакви проблеми след случилото се, а просто са престанали да се виждат, тъй като е
отказала доброволно заплащане. Счита, че ако е имала емоционални и психически проблеми
от случилото се е следвало да потърси специализирана помощ веднага след инцидента, а не
една година по-късно. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените голям /част 1/ и малък талон /част 2/ на автомобила марка
„М.“, модел „ЦЛК ***“ с рег.№ *******, същият е собственост на М. Д.. Видно от
представения договор за покупко-продажба от 18.09.2021г. е закупен от ищцата за сумата от
4000 лева.
Няма спор и по въпроса, че в деня на ПТП – 11.12.2022г. около 04:00 часа сутринта,
автомобилът е бил управляван от И. В., която при движение по бул.„Ц.О." в гр.Варна след
бензиностанция ОМВ, посока кварталите е допуснала настъпването на ПТП, блъскайки се в
бордюр на пътя и преобръщайки автомобила по капак.
По въпроса за вида и стойността на увредените части на автомобила информативно е
заключението на проведената в производството по чл.*** от ГПК по гр.д.№ 2715/2023г. по
описа на ВРС експертно заключение, изготвено от вещото лице С.М.. Експертът посочва, че
в следствие на ПТП са увредени редица елементи на автомобила – предни и задни десни и
леви врата, стъкло, калник, подкалник, праг, странично огледало, предна броня, решетка и
спойлери, предна конзола, преден капак, таван, панорамно стъкло, кора под двигателя,
5
картер, масло на двигателя, антифриз, преден и заден ляв носач, предни десен и ляв
амортисьори, греда на заден мост, заден десен носач, заден десен спирачен диск, предни и
задни джанти и гуми. Поради всички увреждания, е дадено заключение, че щетата
представлява тотална загуба, доколкото стойността на евентуален ремонт с нови части в
сервиз, който не притежава европейски сертификат за качество би била 19180,19 лева с ДДС.
Дадено е и заключение, че пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е 6747,12
лева.
В хода на производството е проведена и САвТЕ, чието заключение изготвено от
вещото лице А. В. посочва, че при отчитане на всички установено увредени в следствие на
ПТП части на автомобила, неувредените такива са в размер на 2105,50 лева, след
приспадане на разходите за тяхното реализиране на вторичния пазар, а средната стойност за
целокупно изкупуване на лек автомобил от вида на процесния след произшествието е в
размер на ***4 лева. Посочено е, че системата за стабилизация на автомобила по време на
движение /ESP/ има за цел при отклоняване на автомобила от траекторията му на движение,
да активизира системата, да се задействат спирачките на едно или на няколко колелета, така
че той да се върне в желаната траектория. В случай, че тази система не работи или е
изключена, то стабилизирането на автомобила се постига само чрез уредите за управление –
волан и педали. По отношение на допълнително инсталираният софтуер за увеличаване на
мощността на колата вещото лице пояснява, че това дава възможност на водача за по-бързо
ускорение, по – висока скорост на движение и понякога по-нисък разход на гориво.
Изкривени джанти на автомобила могат да доведат до дисбаланс при въртенето на колелото,
което се усеща като вибрация на волана. Възможно е да доведе и до дестабилизиране на
праволинейното движение чрез придръпване в ляво или в дясно, но обичайно подобно
поведение на автомобила се свързва с наличието на други технически неизправности по
кормилното управление или по ходовата част. В съдебно заседание на въпроси на страните
вещото лице е посочило, че направените корекции по автомобила – премахване на система
за сигурност или повишаване на мощността му не се отразява на начина на управление на
автомобила в обичайни условия, като всеки водач следва да управлява спрямо своите знания
и умения и да съобразява евентуалните технически неизправности, от които страда
автомобила. Посочената система за сигурност би била от значение при екстремни ситуации,
като в случай на загуба на странична устойчивост ще блокират колелата. При обичайно
праволинейно управление, посочените системи за сигурност не работят и не се отразяват на
работата на автомобила. Аналогично, изкривените джанти могат да доведат до неустойчиво
праволинейно движение, но това става ясно още при качване в автомобила и не се случва по
време на движение, освен ако не се стигне по инцидент, като процесния, в който колелото на
автомобила се блъсне в бордюр по време на движение. При потегляне с автомобила от
спряно положение, при хлъзгав участък, водачът следва да усети автомобила и в случай, че
той загуби странична устойчивост и поднесе в някаква посока, правилната реакция е да
отпусне газта и чак след това да натисне спирачката.
По делото е проведена Съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице
6
А. Ц., от чието заключение се установява, че е извършено освидетелстване на И. В. и е
констатирано, че е налице съхранен травматичен спомен от претърпяното на 11.12.2022г.
ПТП, което е съчетано с усилена тревожност и страхова готовност от подобни инциденти, т.е
към настоящия момент лицето все още не е възстановило напълно функционирането си.
Посочва се, че подобни травматични събития могат да се появяват в съзнанието на човека,
който ги е преживял дори и несъзнавано по различно време при определени ситуации и
обстоятелства. Вещото лице посочва, че по данни на И., тя е провела терапевтична сесия при
психолог около 9-10 месеца след инцидента. Констатирано е, че освен ПТП от м.12.2022г.,
при обследваното лице са настъпили и други събития с негативен характер, които е
възможно да са способствали за констатирания психологичен статус, а именно – през
м.01.2023г. е починала бабата на лицето, през м.04.2023г. е бил държавния изпит; през
м.05.2023г. лицето е заминало извън България, в нова среда със съответни изисквания за
адаптация, като всеки следващ усилва първоначалния стресогенен фактор.
В хода на производството са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. Н. Я., А.М. И.ов, Н. И.ова А. и М.Д.Й..
Свидетелят Я. посочва, че познава М. и И. и е възприел обстановката след
настъпването на ПТП през нощта на 10.12.2022г. прибирайки се от дискотека. На тротоара
имало спрян джип, а друг автомобил – М. бил обърнат по капак, светещ отвътре и с
включена музика. Пътят бил мокър и хлъзгав. Двете му обяснили, че И. се е обърнала с
колата, докато е шофирала, а М. е карала пред нея въпросния джип. И двете били видимо
уплашени, а И. треперела. На въпроса дали имат нужда от помощ, включително лекарска,
отговорили, че чакат родителите си.
В показанията си св.И.ов посочва, че познава М. и нейния автомобил марка „М.“
модел „ЦЛК ***“. През нощта на инцидента, М. му се обадила около 4:30 часа сутринта и
съобщила, че И. се е блъснала с нейната кола и я е обърнала по таван. След около 30 минути
свидетелят посетил местопроизшествието и констатирал, че пътят е мокър, тъй като било
валяло, но пътят бил широк и прав, с две платна. На място И. била видимо уплашена,
треперела от студ, но не се налагало да се вика линейка. По-късно дошла и майката на И. и
си заминали. Свидетелят посочва, че не е запознат дали автомобилът се използва за
дрифтове, но знае, че е бил в изправност, тъй като М. го карала всеки ден и не е споделяла
да има проблем.
Свидетелката А. – майка на И. В. посочва, че знае за процесния инцидент, тъй като го
е посетила след обаждането от дъщеря си. Пътната настилка била мокра, а И. се била
ударила в бордюра, автомобилът се занесъл и превъртял по капак. На мястото на инцидента
– бензиностанция ОМВ над квартал М. били бащата на М., нейн приятел и пътна помощ.
Полиция не била викана, тъй като така бил посъветван бащата на М.. Свидетелката видяла
колата след като вече била натоварена на платформата на пътна помощ, била смачкана от
ляво, нямало го и страничното огледало. Посочва, че се е случвало и друг път И. да шофира
колата на приятелката си М.. Знае също от дъщеря си, че М. давала автомобила си за
дрифтове. Бащата на М. настоявал колата да се продаде, тъй като поддръжката й струвала
7
много скъпо, от което заключава, че е негодна за каране. В деня след инцидента, М. дошла в
дома на И., за да се поразходят, но на втория – третия ден М. започнала с нападките,
обажданията и обидите. По-късно започнала да се обажда и майката на М.. Тези събития
много стресирали И., плачела често и не можела да спи, затворила се и не комуникирала с
никой. След време потърсила психологична помощ, тъй като настъпила голяма промяна в
поведението й.
Свидетелката М.Й. излага, че познава М. и И. и знае, че автомобилът на М. е
предоставян за дрифтове на нейни приятели, тъй като лично го е виждала. За инцидента през
м.12.2022г. знае от И., която е шофирала. Инцидентът настъпил след като И. подала малко
газ и колата се ударила в бордюра, след което се преобърнала. След катастрофата И. се
променила – не желаела да излиза и да се среща с приятели, както правела до тогава
ежедневно. Била доста изплашена от самата катастрофа, не можела да спи вечер и се
наложило да се обърне към психолог. Посочва, че знае, че М. и нейните родители са и
звъняли често по телефона, за да искат пари от нея, крещяли и я обиждали. В тези случаи И.
прекратявала разговора. Впечатленията на свидетелката са, че след инцидента, И. не
шофирала, защото продала колата си, а отделно от това, била и доста изплашена.
Видно е от представения договор за покупко-продажба от 25.04.2024г., че М. Д. е
продала процесния автомобил на трето лице за сумата от 2329 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По главният иск на М. Д. за обезвреда на причинените имуществени вреди:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен от ищеца М. Т. Д. иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника И. Х. В. да заплати на ищцата обезщетение за вредите,
които виновно е причинила на собствения й автомобил в следствие на пътния инцидент от
11.12.2022г.
За да бъде реализирана деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД следва да са налице
няколко кумулативни предпоставки, а именно виновно противоправно поведение от страна
на ответника в следствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването
й, същата да е причинена виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка
между действията и бездействията на причинителя и настъпилия резултат - увреждането.
Вредата, която е настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане.
В случая ищецът претендира за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в
размер на разходите необходими за отстраняване на уврежданията по лек автомобил марка
марка „М.“, модел „ЦЛК ***“ с рег.№ *******, който е участвал в ПТП на 11.12.2022г.
По въпроса за собствеността на автомобила не е налице спор между страните, а и
същата се установява от представеното свидетелство за регистрация част I /голям талон/
издаден на името на М. Д.. Същият е придобит от нея с договор за покупко-продажба от
8
18.09.2021г. за сумата от 4000 лева.
Фактът на настъпилото увреждане на собствения на ищцата лек автомобил не е
спорен между страните. Същият се установява и от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – показанията на всички свидетели са еднопосочни, че на 11.12.2022г.
около 04:00 часа сутринта, автомобилът, който е бил управляван от И. В. е
самокатастрофирал и е открит преобърнат по капак с множество увреждания по него. Видът
на настъпилите увреждания е установен конкретно от вещото лице по проведената САвТЕ в
производството по чл.*** от ГПК за обезпечаване на доказателства, като броят и тежестта
на повредите, както и стойността на евентуалния разход за отремонтирането им спрямо
пазарната стойност на автомобила са дали основание да се заключи, че щетата е тотална.
С оглед на това съдът приема за установени както авторството на деянието от
ответника И. В., така и настъпилите за собственика М. Д. вреди. Доказана е и
противоправността на деянието, доколкото такава е налице при всяко поведение – действие
или бездействие, при което се нарушава законоустановената забрана да не се вреди другиму.
Спорен е въпросът за виновността на дееца, както и за наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите увреждания. В този
смисъл въведените от ответника възражения са във връзка с техническата годност на
процесния автомобил като се твърди, че ПТП е настъпило в следствие на изключване на
системите му за сигурност, увеличението на мощността му и пригаждането му за
изпълнение на „дрифтове“ /специфична техника на шофиране, която извежда превозното
средство извън контрол при завИ.е, поради загуба на сцепление на задните му гуми/, а не на
виновно поведение на водача.
Вината в гражданския процес се разглежда като проява на психичното отношение на
дееца към противоправно извършеното от него деяние и вредоносните му последици. В
гражданския процес, в производствата за непозволено увреждане, съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Тежестта да обори цитираната
презумпция е на този, който оспорва, че има вина за настъпване на вредоносните последици,
в случая на ответника.
Съдът намира, че ангажираните по делото доказателства не установяват наведените
от ответника твърдения за техническа негодност на автомобила на ищцата за обичайното му
ползване като средство за придвижване от точка до точка. Проведените две САвТЕ – в
обезпечителното производство и по настоящото дело не дават информация за техническата
негодност на автомобила преди настъпването на ПТП, т.е за наличие на такива увреждания,
които да са несъвместими с нормалното му функциониране. Напротив, автомобилът е бил с
валиден периодичен технически преглед и валидна застраховка „Гражданска отговорност“
до 16.04.2023г., следователно и към датата на настъпване на ПТП. Същият според
показанията на разпитаните свидетели е бил ползван ежедневно /св.И.ов/ от собственика М.
Д., а и от самата ответница /св.А./, включително и в деня на инцидента, което е индиция, че
автомобилът е бил годно и технически изправно пътно превозно средство. Следва да се
отбележи, че в заключенията по двете експертизи липсва пряка констатация за твърдяното
9
от ответника изключване на спомагателната стабилизираща система ABS или ESP на
автомобила, но дори да се приеме, че това е било така, то не би се отразило на стабилността
на автомобила при праволинейно движение, каквото е било осъщественото от ответницата
при движението й по бул. „Ц.О.“ до бензиностанция ОМВ според вещото лице В.. Нещо
повече, същият посочва, че дори системата за стабилизиране на автомобила да не работи
или да е изключена, то при загубата на странична устойчивост на автомобила, което се
случва при екстремни ситуации, водачът може да стабилизира автомобила и да го насочи
към желаната траектория използвайки уредите за управление – волан и педали. Аналогично
и за другите предполагаеми увреждания на процесния автомобил – монтирането на
допълнителен софтуер за увеличаване на мощността и изкривени джанти – и за тях се
посочва, че няма данни да са били налични в процесния автомобил преди настъпване на
ПТП, както и че всеки водач на МПС следва да се съобрази със спецификите на управление
на автомобила, които му стават известни при шофирането му. Горното налага извод за липса
на надлежно проведено от ответницата насрещно оборване на презумпцията, което обуславя
виновността й за настъпване на инцидента с автомобила на ищцата Д..
Във връзка с това неоснователно се явява въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредата от ищцата чрез поведение изразяващо се в неуведомяване на
ответницата за това, че автомобилът е в лошо техническо състояние и е пригоден за
дрифтиране. Както бе посочено по – горе, съдът приема за недоказано твърдението на
ответницата, че автомобилът на ищцата е бил негоден да изпълнява функциите си – нито
поради лошо техническо състояние, нито поради това, че е предоставян на трети лице за
шофиране по съответен начин. Безспорно различните видове автомобили имат специфики
при управлението им, зависещи от различни фактори /вида на самото МПС, вида на
скоростната кутия, вида на предаването – задно, предно или 4х4; гумите, габаритите на
автомобила, различните системи и програми, начинът на управление и т.нат./, с които всеки
водач, приел да управлява съответното МПС следва да се запознае, за да го шофира. В
случая ответницата е правоспособен водач, който очевидно и друг път е управлявал
автомобила на ищцата или поне се е возила в него като пасажер, за да се приеме, че е
необходимо да и бъде проведен конкретен инструктаж как да го управлява. Нещо повече от
твърденията и на двете страни става ясно, че преди настъпване на инцидента на бул. „Ц.О.“
в гр.Варна, И. В. е шофирала автомобили на ищцата в град Варна /Морска гара, кв.Б. и др./,
до гр.Б., включително в присъствието на ищцата в него без да се е налагало да и бъдат
разяснявани каквито и да било специфики при управлението му. От самите твърдения на
ответницата в насрещната искова молба става ясно, че и преди да приеме да шофира
процесния автомобил, тя е била наясно с техническото му състояние – за това, че „ESP на
колата не работи“, а „джантите са видимо криви“. Следва да се отбележи също, че от
събраните доказателства не се установява ответницата да е била принудена от ищцата да
управлява собствения й автомобил. Изложеното идва да покаже, че не е налице изискуемо
поведение на ищцата, неизпълнението на което да се третира като съпричиняване на
вредата.
10
По въпроса за причинно-следствената връзка /обусловеността/ на настъпилите вреди
от поведението на водача причинил ПТП информативно е заключението на проведеното
САвТЕ. То установява, че при потеглянето от положение на покой /при червена светлина на
светофара/, при хлъзгав и мокър път, ответницата е подала „мало повече газ“, според
собствените и твърдения, загубила е управлението на автомобила, който се е блъснал в
близък бордюр и това е предизвикало преобръщането на колата по таван. Вещото лице
посочва, че при подобна ситуация на загуба на стабилност на автомобила, водачът следва да
освободи педала на газта и едва след това да натисне спирачката. Липсват доказателства
именно такава да е била последователността от действия на водача И. В., което на
самостоятелно основание налага извод, че тя е причинила виновно ПТП несъблюдавайки
спецификите на автомобила /със задно предаване/ и конкретната пътна обстановка /хлъзгав
и мокър път/, обичайна за месец декември и необходимото количество подадена газ при
потегляне.
Съвкупният анализ на събраните доказателства налага извод, че механизмът, при
който е настъпило ПТП включва потегляне от състояние на покой на автомобила чрез
подаване на количество газ несъобразено със спецификата на пътната обстановка,
отклоняване от праволинейната траектория на движение и удар в бордюра на пътното
платно довело до преобръщане на автомобила по капак. ПТП следователно е настъпило
поради неопитност или незнание от страна на водача, а не поради техническата
спецификация на конкретния автомобил. При това положение искът с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД предявен от М. Д. против И. В. се явява доказан по основание.
Във въззивната жалба са наведени възражения и по отношение методологията за
определяне размера на вредата, като според въззивника следва да се определи като разлика
между стойността, на която е придобит автомобила през 2021г. /4000 лева/ и сумата, която
собственикът е получил при продажбата му през 2024г. /2329 лева/. Настоящият съдебен
състав намира за правилен възприетия от първоинстанционния съд подход, според който
вредата се съизмерява с разликата между средната пазарна стойност на автомобила
определен от вещото лице С.М. към момента на ПТП, а именно 6747,12 лева и сумата
получена при продажбата му – 2329 лева. Това е така, тъй като средната пазарна стойност на
автомобила отчита както спецификата на конкретното МПС и неговата оценка към датата на
ПТП, а не в предходен момент, така й редица други обективни фактори, от които зависи
цената, като търсене, предлагане и внос на конкретния вид автомобили втора употреба,
инфлационни процеси на пазара на употребявани автомобили след 2020г., обусловени от по-
ниското производство и предлагане на нови автомобили по време и след Ковид кризата,
евентуално извършени ремонтни или подобрителни дейности по автомобила след
закупуването му и др.
При това положение дължимото на ищеца обезщетение за вредите причинени от
ответника по собствения му автомобил в следствие на ПТП от 11.12.2022г. е в размер на
4418,12 лева, като съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея, считано от посочената в решението дата – 10.11.2023г. /датата на
11
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Възражението във въззивната жалба, че след ПТП автомобилът не е бил тотална
щета, щом е бил продаден на трето лице е необосновано. Изводът за пълната щета е
обоснован от съотношението между пазарната стойност на автомобила и стойността на
разходите, които са необходими, за да бъде отремонтиран във вида от преди ПТП, при които
разходите за ремонт са 3 пъти по-големи от пазарната му стойност. Видно е също, че
автомобилът е бил продаден за сумата от 2329 лева, която стойност е близка до посочената
от вещото лице стойност на запазените части по автомобила – 2105,50 лева, т.е продажната
цена съответства на продажба на автомобила за части.
По насрещния иск на И. В. за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени
вреди.
Твърденията на ищцата по насрещния иск И. В. за претърпени неимуществени вреди
– страх, стрес, затвореност и др. са обусловени от настъпилото с нейно участие ПТП на
11.12.2022г. Като противоправно поведение на ответницата М. Д. се третира осъществяван
от последната, както и от нейните родители психически тормоз чрез непрекъснати
телефонни обаждания целящи да я мотивират да заплати причинените имуществени вреди,
както и отправени обиди.
Изложените по-горе правни изводи за виновното и противоправно поведение на И. В.
довело до настъпването на ПТП налага извод за неоснователност на предявения от нея иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди обусловени от същото събитие. Това
е така, доколкото никой не може да търси облага от собственото си неправомерно
поведение. От друга страна, не може да се определи като противоправно поведението на М.
Д. изразяващо се в извънсъдебно заявяване на претенции за обезвреда на причинените й
имуществени вреди свързани с повреждане на автомобила й. Ангажираните показания на
свидетелите А. и Й. не установяват честотата и конкретното съдържание на провежданите
разговори с ищцата, освен че е претендирано заплащане на парична сума, нито пък
разкриват какви точно са обидите отправени към ищцата по насрещния иск. Липсват и
доказателства за вина на ответницата Д. в действията й целящи да получи паричния
еквивалент на претърпяната от нея вреда с цел ремонтиране на увредения автомобил.
Не на последно място, от заключението на проведената СПЕ се установява, че за
кратко време след инцидента, в живота на ищцата В. са настъпили множество травматични
и стресогенни събития, които са дали своя негативен отпечатък при формиране на
психологичния и статус в това число ПТП, загубата на близък роднина, преминаване през
държавен изпит, промяна на социалната и жизнена среда. Последните безспорно са оказали
влияние при формиране на твърдяните неимуществени вреди, което прави невъзможно
отграничаването им от вредите причинени от осъществяваните от насрещната страна
телефонни обаждания, чиято обезвреда се претендира понастоящем.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявения като частичен насрещен
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1250
лева – част от общо 6700 лева.
12
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
формирани от първоинстанционния съд, първоинстанционното решение в обжалваните му
части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
И двете страни са претендирали за присъждане на сторените по делото съдебно -
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемата
страна М. Д. в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
съдебна инстанция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1604/08.05.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по
описа на ВРС, 31-ви състав, В ЧАСТТА, с която И. Х. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ж.к.Вл.В.“ бл.***, вх.12, ет.1, ап.*** е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т. Д., ЕГН ********** с
адрес: ж.к.“М.“ № 5, бл.***, вх.4, ет.3, ап.78 сумата представляваща разлика над 501,30 лева
до 4 418,12 лева - стойност на повреден при ПТП настъпило на 11.12.2022г. автомобил марка
„М.“ модел „ЦЛК ***“ с рег.№ ******* собственост на ищцата, но управляван към момента
на ПТП от ответницата, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда -
10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от И. Х. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.Вл.В.“ бл.***, вх.12, ет.1,
ап.*** срещу М. Т. Д. ЕГН ********** с адрес: ж.к.“М.“ № 5, бл.***, вх.4, ет.3, ап.78 като
частичен насрещен иск за заплащане на сумата от 1250 лева като част от иск целият в размер
на 6 700 лева, търсени като обезщетение за претърпени морални и психически болки и
страдания от ПТП-то настъпило на 11.12.2022г. на основание чл.45 от ЗЗД, както и в
ЧАСТТА за разноските.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И. Х. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.Вл.В.“ бл.***, вх.12, ет.1,
ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Д., ЕГН ********** с адрес: ж.к.“М.“ № 5,бл.***, вх.4, ет.3,
ап.78 сумата от 800 /осемстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО, в частта по главния иск, подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта по насрещния иск не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14