№ 2667
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100103543 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – А. И. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 04.10.2014г.,
20
твърди че на 08.08.2018г., около 05:ч. в гр. София на бул. “Христо Ботев“, в района на №
141, между л.а. и пешеходец (Д. И. С.) настъпило ПТП. Малко по-късно пострадалата
починала в болнично заведение.
Виновен за инцидента бил И. Н. Х., ЕГН **********, управлявал л.а. марка „Тойота“,
модел „Ланд Крузер“, рег. № Е **** ВТ. Неговата ГО била покрита от ответника - ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“. Дружеството отказало да изплати обезщетение по
образуваната щета № 0801-007299/2022-01.
Двете сестри били в много близки отношения.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът да заплати следното:
- сумата от 100 000 лева, обезщетение за претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва; и
- сумата от 3 43,44 лева, мораторна лихва, считано от 01.12.2022г. до 23.03.2023г.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗАД ДатлБогг: Живот и Здраве АД, оспорва иска:
- претенцията била неоснователна, евентуално завишена поради изключителен
принос на пострадалата (неправилно пресичане);
- навежда се довод за случайно деяние.
Навежда и други доводи.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ГО на водача на л.а. е застрахован при ответника. Вината на
делинкветна е установена с влязла в сила присъда (чл. 300 от ГПК, в тази връзка и Решение
№ 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо
тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по
изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние …).
С Присъда № 75 от 27.04.2023 г. на СГС по н. о. х. д. № 4730/2022 г., подсъдимият И.
Н. Х. – е признат за виновен в това, че на 08.08.2018 г., около 05.20 часа в град София, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Тойота" модел " Ланд Крузер с регистрационен номер
******* се е движил по бул. "Христо Ботев" с посока на движение от ул. "Струга" към бул. "Сливница" и в
района на номер 141, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДВП " Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"
като водачът на лекия автомобил И. Н. Х. не намалил своевременно скоростта си на движение и не спрял, въпреки
че имал обективната възможност да го направи, при възникналата опасност за движението - поява на пътното
платно на пешеходката Д. И. С. ЕГН: **********, която пресичала пътното платно на бул. "Христо Ботев" на
необозначено за целта място, в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от него
автомобил, в резултат на което управляваният от Х. автомобил я ударил с предната си дясна част, като реализирал
ПТП с пешеходката и по непредпазливост причинил смъртта на Д. И. С., починала на 14.08.2018 година в
УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов " град София, като след деянието деецът Х. е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата С., поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК …
Присъдата е влязла в сила на 13.05.2023г.
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. И. (показанията са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е роднина на починалата и на ищцата), Х. (показанията
му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът) и С.. От показанията
им се установява, че:
-св. И.: пострадалата живеела с. Вакарел в наследствената къща на родителите си.
Майка й (на свидетеля) и сестра на починалата, първоначално също живеела там. После се
преместила в гр. София. Свидетелят и майка били единствените близки на г-жа Д. С..
Ищцата помагала на сестра си, тъй като последната била с диагноза шизофрения. Г-жа А. С.
била при нея всяка седмица, пазарувала, грижела се за нея, чистела и подреждала. Било
невъзможно да не бъде там всяка седмица. Празниците ги прекарвали заедно. Те били
изключително близки, бяха приятелки, повече от сестри. Загубата била много тежка за
ищцета. Д. почина 2018 г.
Не е имало случай ищцата да не види сестра си повече от седмица. Майката на
свидетеля се преместила в гр. София преди 34 г. Диагнозата била от преди това. Макар
починалата да била с диагноза, тя винаги е била много адекватна, адекватно реагирала на
2
всяка ситуация и свидетелят не бил забелязал да е губила разсъдъка си.
По отношение на леля имало медикаментозно лечение и настаняване в болница.
Това се случвало често – едни път в годината за по месец.
Ищцата работела и била семейна.
Леля никога не се била губила по улиците. Когато ходели при нея, тя слагала
пердета, нахвърляла дрехи и обувки, храна и казвала, че подрежда. Майка казвала, че ще
подреди след нея.
-св. Х.: било тъмно. Бил с фарове на къси светлини. Жената изляза от дясно между
колите, той натиснал спирачки, но все пак я бутнал. Движел се с около 50 км./ч., а
поспадалата, доколкото помнел, била със светла рокля.
-св. С.: потвърждава изложеното от първия свидетел. Пострадалата имала
шизофрения, но в лека форма, която се отключвала от време на време. Ако се почувствала
зле, сама си отивала в лечебното заведение. Ищцата я подсещала, а и я посещавала в
болницата.
Решаващият орган, като цяло кредитира показанията на свидетелите, като приема
обаче, че тези, които са близки на ищцата (първата и третият), целят все пак, в някаква,
макар и малка степен, да подпомогнат процесуалната позиция.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
Скоростта на лек автомобил „Тойота“ в момента на удара е 41,17 км/ч.
Пешеходката е пресичала от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Водача е възприел същата със закъснение от 4,90 секунди.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Тойота“ за конкретните пътни условия и
скорост от 50,0 км/ч е 35,34 м. Разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал
автомобила, до мястото на удара в момента в който пешеходката, е излязла от реда на
паркираните автомобили в ляво е 96,49 метра.
При разстояние на осветеност пред левия фар на автомобила от 40 метра и
сравняването му с опасната зона от 35,34 метра се налага извода, че водачът е имал
възможност при своевременна реакция да предотврати настъпването на произшествието (от
тази гледна точка, доводът за съпричиняване е неоснователен; вината за произшествието
е на водача на л.а., който е следвало да се съобрази с пешеходеца, а не обратното; това
означава, също така, че няма случайно деяние / чл. 15 от НК/, арг. и от чл. 300 от ГПК).
Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходката след
излизането и от реда на паркираните от ляво автомобили и да предотврати произшествието
чрез своевременно предприемане на спиране. Пешеходката не е поподала в опасната зона на
лекия автомобил.
Пострадалата пешеходка в момента в който се е намирала на 3,26 метра да мястото на
удара е имала възможност да възприеме автомобила, да спре и да го пропусне пред нея, след
3
което да продължи пресичането си.
При блъскане на пешеходец, по-тежките увреждания са разположени от страната на
инициалния удар.
Анализирайки констатираните увреждания на г-жа С. може да се направи извод, че
по-тежките увреждания при нея са отдясно: счупване на дясната ябълчна кост, счупване на
ребрата в дясно по две линии-предна мишнична и задна мишнична линии, контузия на
десния бал дроб отзад, счупване на таза в дясно, разкъсване на черния дроб в дясно,
кръвонасядане на капсулата на бъбреците по-вече в дясно, наличие на травматично
отслояване на кожата от подкожието с образуване на джоб на дясното бедро отзад.
Счупен е вътрешния кондил на дясната бедрена кост.
Такова счупване се получава при удар отдясно и при огъване на крака в коляното
кондила удря вътрешния епикондил на големия пищял.
Инициалния удар е в областта на долните крайници и таза отдясно, а впоследствие
гръдния кош и дясната скула са увредени при удар в предния капак, където тялото е било
качено.
Лявата бедрена кост е с косо счупване, което се получава при действие на две сили -
едната спираловидно, а другата вертикално (от тежестта на пострадалата). Това е получено
при инициалния удар.
Всички тези гореописани увреждания са получени при контакт с процесния
автомобил отдясно.
В ляво има счупване на лявата слепоочна кост с охлузвания над него, което е
получено при падане върху терена.
Предния капак на автомобила няма охлузваща повърхност, на терена (асфалта) има.
Няма описани следи при извършване на огледа.
Видно от протокола за оглед пътната настилка е била суха, пътният участък е прав.
Видимостта предвид работещото осветление и фаровете на автомобила е била от порядъка
на 60 метра.
С Разпореждане от 01.12.2024г е допусната СПЕ. Дружеството е уведомено на
02.12.2024г. (л. 138), но определения депозит не е заплатен, а последствията от
бездействието са указани в самия акт на съда (л. 135).
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Според ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в постановление № 4 от 25.V.1961 г. и постановление № 5 от 24.ХI.1969г. на пленума на върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
4
обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.
В същия смисъл и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на
Съвета т. 19 от Директива, изр. 3-5.
Ищцата е сестра на починалата, като първоначално, като деца, те са живеели заедно.
Двете деца са били отгледани от родителите им. Впоследствие ищцата се омъжва и напуска
населеното място преди 34 години (с. Вакарел, което, според справка в интернет се намира
на разстояние по-малко 40 км. от столицата). Наследствената къща се ползва от
пострадалата, но тя е съсобствена на двете сестри (чл. 5, ал. 1 от ЗН).
Според свидетелите, починалата е страдала от шизофрения, но заболяването било в
лека форма и се проявявало от време на време. Жената не представлявала проблем за
околните и живеела, както бе посочено, сама. Дори и сама посещавала лечебното заведение
при обостряне на заболяването. Нормално е сестра да я посещава, а и обратното.
Нормално е и ищцата да се е грижела за сестра си, както всъщност децата обикновено
помагат на по-възрастните си родители, живеещи обаче отделно (каквато не е хипотезата,
описана в посоченото по-горе ТР – не става въпрос за изключителна връзка /съществено
различна от нормалните роднински отношения/). Вече бе обърнато внимание, че освен
роднинските чувства между сестрите, друга причина за посещенията е съсобствената къща.
В нито един момент от живота на г-жа Д. С. тя не е била отглеждана от сестра си – отделно,
че това всъщност не е било и необходимо.
Според Решение № 60070 от 29.06.2021г. по т.д. № 904/2020г., т.к., І т.о. на ВКС, от
значение е установяването на съдържанието на връзката непосредствено преди и за значителен период назад
спрямо момента на настъпване на непозволеното увреждане. Обстоятелства за съществувала между дядо/баба и
внуче връзка в детството му, при настъпване на деликта значително по-късно и особено след настъпване
пълнолетието на внука и създаване на собствено семейство, без доказателства за съдържанието на тази връзка до
момента на деликта, биха били напълно недостатъчни; в същия смисъл и Решение № 34 от
08.06.2022г. по т.д. № 531/2021г., т.к., ІІ т.о. на ВКС - ограничителен подход, възприет в
Постановление № 5/84 г. на пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на
всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото
разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, да се даде възможност на съдилищата да
присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в
постановленията на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка
на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и
от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди; както и Решение
№ 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ІІ т.о. на ВКС; и Решение № 92 от 17.11.2020г.
по т.д. № 1275/2019г. на ІІ т.о. на ВКС.
Ищцата действително е страдала предвид загубата на сестра си, но не попада в кръга
лица, визирани в практиката на ВКС, имащи възможност да претендират обезщетение,
доколкото връзката им не е била изключителна по смисъла на ТР.
5
Или, искът е неоснователен.
Както бе посочено, не се установява каквото и да е съпричиняване - според нормата
на чл. 114, ал. 1, т. 1-2 от ЗДП, на пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение (арг. и от чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП); и
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДП, следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 165, т.
1 от ППЗДП.
Пострадалият е пресякъл на място, където може да го стори (няма данни по делото за
близка пешеходна пътека).
по разноските:
На ответника се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение – 690 лева (чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. “Младост I“,
бл. ****, в качеството си на наследник (сестра) на Д. И. С., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ул. „****, тел.: ****, чрез адв. А. Т.-САК (ЕПЕП – л. 126), срещу ЗАД ДатлБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК 2002996 15, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„ Г. М. Димитров" № 1, представлявано от директори Т.Т. и Б.И., чрез пълномощника си адв.
Д. С. - член на САК със служебен адрес: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1, e-mai:
*************@********.*** (ЕПЕП – л. 109), иск с пр.осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, за заплащане на:
- сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, обезщетение за неимуществени верди (щета №
0801-007299/2022-01); и
- сумата от 3 434,44 (три хиляди четиристотин тридесет и четири лева и
четиридесет и чети стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 01.12.2022г. до
23.03.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, А. И. С., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. “Младост I“, бл. ****, в качеството си на наследник (сестра) на Д. И. С., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. София, ул. „****, тел.: ****, чрез адв. А. Т.-САК (ЕПЕП – л. 126),
да заплати на ЗАД ДатлБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 2002996 15, със седалище и адрес
6
на управление: гр. София, бул. „ Г. М. Димитров" № 1, представлявано от директори Т.Т. и
Б.И., чрез пълномощника си адв. Д. С. - член на САК със служебен адрес: гр. София, бул.
„Г.М. Димитров" № 1, e-mai: *************@********.*** (ЕПЕП – л. 109), сумата от 690
(шестстотин и деветдесет) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7