№ 276
гр. Шумен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Т.Б.Д.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201757 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0001081 от 07.07.2021 год. на директор
на РД“Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.53 и чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвП на „ПРИМЕКС“ ЕООД, булстат *********, гр.Шумен с представляващ
Г.К.П. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2
пр.3 от ЗАвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения. Твърди, че неправилно е отразена фактическата обстановка и
неправилно е приложен материалният закон. В съдебно заседание, редовно призован не се
явява. Явява се процесуален представител – адв. Б. от ШАК.
За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представител .
В съпроводително писмо към преписката се дава подробно становище за
неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021г. след извършена комплексна проверка на документите, относно
транспортната дейност на „ПРИМЕКС“ ЕООД, булстат *********, гр.Шумен,
притежаващо Лиценз №11527/21.01.2014г. на Общността за превоз на товари, валиден до
20.01.2029г., инспектори в РД « АА» гр.Варна констатирали нарушение, изразяващо се в
това, че на 26.08.2020г. в обл. Шумен гр.Каспичан ул.»Ропотамо» № 7 при извършване на
превоз за собствена сметка на товари , видно от Заповед № 32/26.08.2020г. попадащ в
обхвата на регламент ЕО №561/2006, лицето извършило превоза допуска до управление
водача И.С.С. ЕГН ********** на влекач марка «ДАФ ХФ 105.460» кат. N3,с рег.№ Н
7081ВК с монтиран дигитален тахограф марка „ ОTKO„ Тип 1381.**********, сер. №
1167211, одобрен тип е1-84, видно от информация , извлечена от картата на водача за
26.08.2020г., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла
на наредба по чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДВП. Водача И.С.С. е без валидно удостоверение за
1
психологическа годност за периода от 25.08.2020г до 17.02021г. видно от направена
справка в регистър на психологическите изследвания на водачите . Допуснатато
нарушение не е изолиран случай, като същото е допуснато и на 31.08.2020г. и на 2, 4, 23,
29, 30.09.2020г.
На 21.04.2021г. бил съставен АУАН серия А – 2020 №289718, за нарушение на
чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.
Актът е бил съставен в присъствието на представител на дружеството и е подписан
като е отразено, че няма възражения. Впоследствие не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление №23-0001081 от 07.07.2021 год. на директор на
РД“Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.53 и чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвП на „ПРИМЕКС“ ЕООД, булстат *********, гр.Шумен с представляващ
Г.К.П. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2
пр.3 от ЗАвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същия пресъздава това
което е възприел непосредствено, като показанията му са логични, безпротиворечиви и няма
индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на този свидетелит кореспондират със
събраните писмени доказателства и за съда не съществува причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган директор в РД „АА“ длъжностно
лице по чл. 92 ал.2 от ЗАП вр. чл. 189 ал.12 от ЗАП и чл. 47 , ал.2 от ЗАНН. В АУАН и
впоследствие в НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му. Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е
от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на
задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина
у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец,
което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената
им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Описаното нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно чл. 7 а, ал.2 от ЗАП, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24 е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7 ал.3 и чл. 12б ал.1 от този закон и чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДВП .
Посочената за нарушена норма на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАП, задължава лицата,
извършващи превози за собствена сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7 ал.3 и чл. 12б ал.1 от този закон и чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДВП .С Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
2
регистрация за извършване на психологически изследвания са регламентирани изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Психологическата годност се
установява с психологическо изследване, чрез което се оценява състоянието на психологическите
качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или
професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на
лицето за съответната цел за определен период от време. Психологическо изследване завършва със
заключение за психологическа годност. При положително заключение от психологическото
изследване на лицето се издава "Удостоверение за психологическа годност", което е валидно за
срок от три години от датата на неговото издаване.
Административно – наказателната отговорност в случая е ангажирана на основание 96г
ал.1пр.2 от ЗАП регламентиращ, че който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Въз основа на събраните доказателства, а именно записите на тахографа, снети от
картата на водача, безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата е управлявал
влекач марка «ДАФ ХФ 105.460» кат. N3,с рег.№ Н 7081ВК с монтиран дигитален
тахограф марка „ ОTKO„ Тип 1381.**********, сер. № 1167211, одобрен тип е1-84 . От
приобщената по делото справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите, по
безспорен начин се установява и обстоятелството, че към 26.08.2020г. И.С.С. ЕГН ********** е
нямал валидно Удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било
валидно до 24.08.2020 г. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушение и е приложил
съотносимата санкционна норма. Водачът е нямал валидно удостоверение за психологическа
годност за периода от 25.08.2020г. до 17.01.2021г.
Съдът намира възраженията за допуснато нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1,т.5 от
ЗАНН за неоснователни, като приема, че в АУАН и НП нарушението е описано в достатъчно ясна
степен, поради което не е допуснато нарушаване на правото на защита. В случая по категоричен
начин се установява, че превозвачът, притежаващ Лиценз №11527/21.01.2014г. е осъществил
превоз на товари с влекач марка «ДАФ ХФ 105.460» кат. N3,с рег.№ Н 7081ВК с монтиран
дигитален тахограф марка „ ОTKO„ Тип 1381.**********, сер. № 1167211 , одобрен тип
е1-84, като е допуснал на посочената в НП и АУАН дата до управление водача И.С.С. ЕГН
**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредба по чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДВП.
Посочената за нарушена норма на чл.7а ал.2 от ЗАвП задължава лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал.1 от този закон и
чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДВП .Изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави
оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и
съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се
прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за
съответната цел за определен период от време. Психологическо изследване завършва със
заключение за психологическа годност. При положително заключение от психологическото
изследване на лицето се издава "Удостоверение за психологическа годност", което е валидно
за срок от три години от датата на неговото издаване.
Не се споделят възраженията наведени в жалбата за допуснати процесуални
нарушения на чл. 42 и чл. 57 ал.1 от ЗАНН.
Разпоредбите на ЗАвП са приложими и за международен и за вътрешен превоз.
Регламентираното в чл.7а ал.2 от ЗАвП задължението на лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, не е
съобразно с вида на превоза. В разпоредбата също така изрично е посочено, че водачите
трябва да отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 152 ал.1, т.е. Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
3
Не се споделя и изложеното възражение на защитата на жалбоподателя, относно
Директива 2006/126/ЕО на Европейския Парламент за наложеното изискване към българските
водачи за по-строги минимални стандарти за психическа годност, което ги поставя в по-
неблагоприятно положение. Директивата регламентира условията за издаване на свидетелства за
управление на превозни средства, предвижда свидетелства за управление да не се издават или
подновяват на кандидати или водачи, страдащи от психична заболявания, като определя
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства, но
не ограничава държавите да налагат по-строги стандарти. Директивата предвижда също
създаването на унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между
държавите-членки, и е транспонирана в ЗДвП, съгласно § 35, т. 3 от закона. Съгласно§ 9 от
Директивата, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се
издава и периодично след това. По този начин редовният контрол, съгласно националните правила
за съответствие с минималните стандарти цели да допринесе за свободното движение на хора, да
избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре да взема предвид специфичната отговорност
на водачите на такива превозни средства. Съгласно Приложение III т. 4 от Директивата
"Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство",
кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде
издадено за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи, съгласно
предвиденото в националното законодателство. Съобразявайки изложеното се налага извод, че
няма пречка всяка държава-членка да налага допълнителни по-строги изисквания към водачите по
отношение на времето на извършване на периодичния преглед. След съобразяване на Директивата
и националното законодателство, съдът намира, че липсва противоречие между тях и не може да
се приеме, че след като водачът има редовно издадено СУМПС за съответната категория, той е
преминал успешно психологическо изследване, което удостоверява и психологическата му
годност за целия срок на валидност на свидетелството. В наредба № 36 е предвидено, че
удостоверението за психологическа годност е със срок на валидност 3 години и съответно 1 година
за някои хипотези, при които свидетелството за управление е било отнето по административно-
наказателен ред или водачите са лишени от право да управляват МПС на основание чл. 174 ал.2
ЗДВП и чл. 343г от НК , или водачът е навършил 65 г. възраст, които се отнасят и до
професионалните шофьори. Съгласно нормата на чл. 51 ал.4 от ЗБЛД, срокът на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е е 5г.,
поради което, законодателят изрично е направил разлика между психологическата годност при
издаване на СУМПС и необходимостта водач на МПС, който извършва превоз на товари и
пътници, да преминава през съответното психологическо изследване на всеки 3 години, /съответно
1 година/, за да има валидно удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от
тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел,
че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения. Извършваната дейност от водачите
по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличават от
останалите нарушения от своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Искането на АНО в съпроводителното писмо, за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, съдът намира за неоснователно, доколкото в
проведеното с.з. административно наказващият орган не бил представляван от
юрисконсулт.Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0001081 от 07.07.2021 год. на
директор на РД“Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.53 и
чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „ПРИМЕКС“ ЕООД, булстат *********, гр.Шумен с
представляващ Г.К.П. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
4
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5