РЕШЕНИЕ
№ 1331
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330116776 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Р. К. И., ЕГН ********** против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата било образувано изп. дело, въз
основа на издаден в полза на първоначален кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД,
изпълнителен лист от 15.05.2012 г., въз основа на влязло в сила на 08.12.2011 г.
Решение на СГС по арб. дело № 1319/2011 г., за вземания от - 3831,71 лева – главница,
ведно със законната лихва от 08.12.2011 г. до окончателното погасяване.
Твърди да не дължи изпълнение, поради изтекла погасителна давност и липса на
предприети годни изп. действия от влизане в сила на Решението през 2011 г. до
образуване на ИД през 2020 г., като същевременно оспорва и да е надлежно уведомена
за извършена цесия в полза на ответника.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва иска.
Признава, че е титуляр на вземанията по ИЛ, въз основа на договор за цесия. Твърди,
че с молбата за образуване на ИД, на основание чл. 18, ал. 1 З*****, на съд.
изпълнител било възложено да избира способите за изпълнение. Освен пълно
1
проучване на имущественото състояние, били извършвани и множество действия по
изпълнението, които прекъсвали перемпцията и давността. Въз основа на ИЛ било
образувано и ново ИД, което прекъсвало давността. Ищцата следвало да се счита за
уведомена за цесията в хода на процеса с уведомлението към ОИМ. Твърди
приложимост на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален
кредитор - „Профи Кредит България“ ЕООД е бил издаден процесният изпълнителен
лист от 15.05.2012 г., въз основа на влязло в сила на 08.12.2011 г. Решение на СГС по
арб. дело № 1319/2011 г., за вземания от - 3831,71 лева – главница, ведно със
законната лихва от 08.12.2011 г. до окончателното погасяване /вж. Определение по чл.
140 ГПК - № 10382/06.12.2021 г. – л.52-53/.
От представения ИЛ /л.69/ се установява, че в полза на праводателя на ответника
са присъдени исковите суми, въз основа на влязло в сила арб. решение.
На 12.07.2012 г. е подадена молба за образуване на ***** по описа на *****
Б.Б., ***** К***** от първоначалния кредитор /л.320/. Възложени са правомощия по
реда на чл. 18 З*****. На 23.07.2012 г. е наложен запор на вземания по б. см. на
ищцата, но на 12.09.2012 г. същият е вдигнат от съд. изпълнител /л.390 – л.408, л.415/.
На 11.11.2019 г. /л.507/ е постъпила молба от взискателя за прекратяване на ИД,
поради настъпила перемпция, което е сторено от ***** с постановление /л.509/ На
30.01.2020 г. е образувано ново ИД.
Молбата за образуване на изп. дело е изпълнително действие и прекъсва
давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 З***** /в този смисъл
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, т.10/. Впоследствие по изпълнителното дело са извършени редица справки за
имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват
действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително
действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на ***** да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 З*****.
2
Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи
производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно
упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко
изпълнително действие, което ***** реши да предприеме в изпълнение на възложените
му правомощия.
Съобразно представените доказателства, съдът приема, че последното такова, с
което перемпцията и давността са прекъснати, е налагането на запора на 23.07.2012 г.
На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе на
23.07.2014 г. Подаването на молби от взискателя след този момент, както и
извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят
правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство.
С посоченото по-горе ТР, т.10, се прие, че нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Както се посочи за последно такова съдът приема
извършеното на 23.07.2012 г. Оттогава, 5 – годишната погасителна давност е изтекла
на 23.07.2017 г., т.е. преди образуване на новото ИД на 30.01.2020 г. Съобразно чл. 119
ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Образуваното ново изп. дело е след изтичане на давността, а изтекъл срок не
може да се прекъсва, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът не споделя възраженията в ОИМ, че до приемане на посоченото ТР на
26.06.2015 г., следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
при което давността да не е текла по време на изп. процес. Мотиви относно
неприложението му са ясно и подробно изложени в т. 10 на посоченото ТР, като на стр.
24 е аргументирано – защо това Постановление е загубило силата си - предвид новата
правна уредба на обществените отношения, която се дава с КРБ от 1991 г., а и приетия
ГПК от 01.03.2008 г. Самата конструкция на изп. процес и защитаваните с него
интереси са били коренно различни, при което след новата уредба това Постановление
е загубило действието си. Това е станало не с приемането на ТР, а със самото
изменение в обществените отношения. Настоящият състав прилага постановките в ТР,
като ги намира за пряко относими, доколкото чрез тях се дава принципно разяснение
как следва да се тълкува и прилага законът във връзка с действия по изпълнението и
давността в изп. процес, при което и не споделя цитираната съд. практика. Отделно е
налице преобладаваща такава в обратна насока - Решение № 131/23.06.2016 г. по
гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 12/02.06.2016 г. по т.д.№ 3788/2014 г.
на ВКС, I т.о.; Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г. на ВКС; Решение
№ 269/03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, III г.о. и др., поради което и е
3
образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което не е налице
поставен краен съд. акт.
Но дори да се застъпи друго разбиране, възраженията на ответника не биха
могли да доведат до различен резултат. Съгласно ППВС - на основание чл. 115, б. ж/
ЗЗД след образуване на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния
процес, прекъснатата вече давност се спира. Следователно изисква се валиден и
действащ изп. процес. Както се посочи обаче, след подаването на молбата за запора и
налагането му през 2012 г., други действия по изпълнението спрямо този длъжник, не
са предприемани до изтичане на двугодишния срок на перемпцията на 23.07.2014 г.
Поради това и ИД е прекратено по силата на закона, поради бездействие от страна на
взискателя в рамките на посочения срок, и оттогава вече липсва висящ изп. процес
спрямо този длъжник, през който давността да е спряла. Така, от 2014 г. е започнала
да тече нова давност, която до образуване на новото ИД на 30.01.2020 г. отново е
изтекла. Поради изложеното, възраженията в ОИМ се явяват неоснователни и при тези
съображения.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.178/ и
доказателства за сторени такива в размер на: 153,27 лева – ДТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. К. И.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 3831,71 лева, ведно със законната лихва от 08.12.2011 г. до
окончателното погасяване, за които, в условията на солидарна отговорност, е издаден
изпълнителен лист от 15.05.2012 г. по арб. дело № 1319/2011 г. на СГС, в полза на
„Профи Кредит България“ ЕООД, чийто правоприемник по договор за цесия е „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин – 6“, ет.2 да плати на Р. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. М., обл. П,
*****, сумата от 153,27 лева /сто петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5