Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 16.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1396 по описа за 2017 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № ***/ 2015г. по описа на Районен съд- К. е образувано по предявени от М.К.Х.,
ЕГН **********, К.И.Х., ЕГН ********** и Т.И.Х., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. М. К. *** против „К."ООД, ***, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Х.Д.
обективно съединени искове с правно основание чл.125 ал.З от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
твърдят, че като наследници на общия им наследодател И.Т. Х., починал на ****2004г.
били съдружници в ответното дружество с общ дял от капитала в размер на 4,9
дружествени дяла. Сочат, че на ***.2010г. било проведено извънредно общо
събрание на съдружниците на „„К“” ООД, което взело решение ищците да бъдат
изключени от съдружие и да се заличат имената им от списъка на съдружниците на
дружеството на осн. чл. 34 от действащия дружествен договор и разпоредбите на
чл.126 и чл. 141 от ТЗ, поради нарушение на разпоредбите на чл. 124 от ТЗ, чл.
13 б.”г”, чл.18, чл.19, чл.24,чл. 25 и чл. 26 от дружествения договор, както и
поради неизпълнение на решения на общото събрание на съдружниците от ****.2009г.
и ****.2008г. Ищците твърдят, че общото
събрание не взело решение за изплащане общия им дружествен дял, за което на ****.2012г.
изпратили нотариална покана до управителя на ответното дружество, с което
поискали свикване на общо събрание на съдружниците за вземане решение за
изплащането му. Въпреки връчването на нотариално покана по надлежния ред лично
на управителя на „„К“” ООД на ****.2012г., такова общо събрание и до настоящия
момент не било свикано, което поражда правния интерес на ищците да предявят
настоящия иск.
Молят
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един
от ищците сумата от по 2 000,00 лв., представляваща 1/3 част от целия иск,
ведно със законната лихва от завеждане на делото-****.2015г. до окончателното
плащане и лихви за забава в размер на 575,66лв. за периода от получаване на
нотариалната покана от ответника- ****.2012г. до завеждане на исковата молба в
РС- К..
Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Моли съда служебно да
прекрати производството по делото, а исковата молба да бъде върната на ищците,
поради недопустимост на предявените искове, които по съществото си съставляват
претенции за неоснователно обогатяване от имуществото на ответното дружество.
Излага съображения, че ищците, като наследници на починалия И.Т. Х. не са
придобили права върху дружествен дял или дялове от капитала на ответника по
наследство от общия си наследодател, тъй като и той не е придобивал такива
права по причина, че не е изпълнил основното си задължение да внесе чрез
ефективна парична вноска сумата от 40 000,00 лв. в капитала на дружеството
в срока, записан в учредителния протокол при приемането на учредителния
договор- устав на „ К.” ООД. Твърди, че това обстоятелство било констатирано с
валидно и влязло в законна сила решение на Общото събрание на съдружниците на
ответното дружество от ****.2008г.. Посочва, че стойността на тези дружествени
дялове в редуциран с решение от проведеното на ****.2009г.Общо събрание на
съдружниците на „К.” ООД размер не бил внесен от ищците.
Алтернативно,
счита исковете за неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли.
Излага
съображения за нередовност на исковата молба, тъй като в същата не било
уточнено откъде произтича претендираното от ищците парично вземане. Твърди, че
приложените към исковата молба два съдебни решения, които счита за взаимно
противоречащи си и като такива създавали неяснота на претенцията. Моли съда да
остави исковата молба без движение, като даде указания на ищците да уточнят на
какво точно правно основание претендират парично вземане от ответното
дружество.
Ответникът
оспорва валидността на приложения към исковата молба дружествен договор на „К.”
ООД от 28.12.2009г., тъй като същия не бил вписан в Търговския регистър и не е
произвел валидно правно действие. Оспорва истинността на приложеното към
исковата молба Решение № 760/****.2005г., постановено по ф.дело № ***/1991г. по
описа на ОС- С.. Оспорва правната допустимост и валидност на Решение № 716/****.2006г.,
постановено по к.т.дело № ***/2006г. по описа на ВКС, І ТО. Оспорва искането на
ищците за допускане и назначаване на съдебно- счетоводна експертиза по делото.
Претендира
присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество предявява против М.К.Х., К.И.Х. и Т.И.Х.
насрещен иск с правно основание чл. 212
вр. чл. 124 ал.4 вр. чл. *** ал.2 от ГПК.
Твърди,
че по повод на това, че ищците са предявили искова молба вх. № 3701/****.2015г.,
с която желаят да черпят права срещу „ К.” ООД от един по съществото си нищожен
съдебен акт, приложен към посочената искова молба, то за ответника бил налице
правен интерес от предявяване на насрещен иск за установяване факта, че с
регистърно решение № 760/****.2005г., постановено по фирмено дело № ***/1991г.
по описа на ОС- С. било вписано по недопустим начин несъществуващо
обстоятелство- поемане на притежаваните от съдружника И.Т. Х. 4,9 дружествени
дяла от капитала на дружеството в собственост на наследниците М.К.Х., Т.И.Х. и К.И.Х.,
както и прогласяване нищожността на това решение по съображения, че И.Т. Х.
никога не е придобивал реално дружествени дялове от капитала на дружеството,
тъй като не е внесъл определената му парична вноска от 40000лв. към ****.1991г.
и до настъпване на неговата смърт на ****2004г., а и няма и не съществувал
валиден и вписан в Търговския регистър преди ****.2005г. дружествен договор
между съдружниците в „К.” ООД, който да удостоверявал такива обстоятелства.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено между „К.” ООД и М.К.Х.,
Т.И.Х. и К.И.Х., че с регистърно решение № 760/****.2005г., постановено по
фирмено дело № ***/1991г. по описа на ОС- С. е вписано по недопустим начин
несъществуващо обстоятелство- поемане на притежавани от съдружника И.Т. Х. 4,9
дружествени дяла от капитала на дружеството в собственост на наследниците му М.К.Х.,
Т.И.Х. и К.И.Х., както и прогласяване нищожността на това решение.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците по насрещния иск, чрез упълномощения адв. К. *** депозират писмен
отговор. Считат така предявения насрещен иск за недопустим, поради липса на
правен интерес за ищеца от установяване на твърдените обстоятелства, по които
вече има произнасяне на съда, а спора не може да бъде пререшаван, съгласно чл.
299 от ГПК. Заявяват, че вписването на поемането на дяловете от наследниците
на починалия съдружник И. Х. и вписването им на тримата като съдружници е
извършено от Окръжния съд въз основа на заявление от тримата наследници, с приложени към него
удостоверение за наследници № ****/07.10.2004 г. на Община К., заявление вх.№
2/****.2004 год. до Общото събрание на дружеството и на основание чл.3 от
Договора -Устав, приет на 17.04.2003 год., което решение не подлежи на
обжалване и е обнародвано в Държавен вестник. Твърдят, че вписаните
обстоятелства не са несъществуващи. Оспорват навадените в насрещната искова
молба доводи, че наследодателят им никога реално не е придобивал дружествени
дялове от капитала на „К." ООД, тъй като не бил внесъл определената му
парична вноска от 40 000 лева към ****.1991 год. и до настъпване на неговата
смърт на ****2004 год.", като сочат, че това
твърдение противоречи изцяло на влязлото в сила Решение № 716 от ****.2006 г.
по т.д. № ***/2006 г. на ВКС, с което било прието, че И. Х. има качеството на
съдружник, че неговите наследници имат качеството на съдружници, притежаващи
четири дяла от капитала, че Дружествения договор-Устав от 17.04.2003 год. не е
нищожен. Твърдят, че на ****.2004 год. общото събрание на съдружниците взело решение да не се
приемат за съдружници наследниците на И. Х., като това решение било обжалвано
от тях по реда на чл.74 от ТЗ пред Окръжен съд- гр.С.. По образуваното
търг.дело № ***/2004 год., съдът с Решение № 210/22.07.2005 год. приел, че
ищците Х. са станали съдружници в „К." ООД от датата на заявяването им, че
желаят да бъдат вписани като съдружници в Търговския регистър, предвид
обстоятелството, че встъпват в правата на наследодателя си като съдружници,
както и заявяването им, че приемат дружествения договор, видно от заявлението
им от ****.2004 год., оставено в сила с Решение на ВКС № 716 от ****.2006 г. по
т.д. № ***/2006 г. В изпълнение на тези две решения, наследниците били вписани
като съдружници в Дружествения договор, канени са на някои от общите събрания
на съдружниците на „К." ООД, участвали са в гласуване по обявения дневен
ред. Твърдят, че били изключени като съдружници с решение от ***.2010 год. Считат,
че с тези си действия дружеството е приело, че наследниците на И. Х. са
съдружници, като са поели да упражняват дела на И. Х. съвместно.
Относно искът за прогласяване нищожността на
регистърното Решение № 760/****.2005 год. по фирмено дело № ***/1991 год., тъй
като имало несъществуващ, невъзможен предмет, считат, че същият е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Излагат съображения, че решението няма
основание да бъде прогласено за нищожно, тъй като било постановено от надлежен, законен орган - Окръжен съд- гр.С.,
в рамките на неговата правораздавателна власт, постановено е в писмена форма и
е подписано от съдия от Окръжния съд. Освен това, предмет на решението било
вписването на наследниците на И. Х. за съдружници, които поемат общо неговия
дял, а това тяхно право било възникнало на осн. чл.3 от действащия към него
момент Договор - Устав на дружеството и
следствие смъртта на техния наследодател, т.е.
предмет на вписване е съществуващ предмет - факта на желанието на ответниците
по насрещния иск да станат съдружници на осн.чл.3 от Дружествения договор.
Считат, че с тази насрещна искова молба ответникът по главния иск цели преразглеждане на вече решени спорни въпроси
между страните.
Молят съда да постанови решение, с което да признае
за недопустим иска на ищеца за установяване, че с Решение № 760/****.2005 г. по
фирмено дело № ***/1991 г. на Окръжен съд - гр.С., са вписани по недопустим
начин несъществуващи обстоятелства - поемане на наследствен дял от наследниците на И. Х. и вписване като
съдружници на М.. К. и Т. Х., както и да отхвърли, като
неоснователен, иска за обявяване нищожността на посоченото регистърно решение.
С Определение
от 30.10.2015 г. съдът е прекратил на
осн. чл. 104, т.5 от ГПК и чл. 118, ал.2 от ГПК, производството по гр.д. № ***/2015г.
по описа на Районен съд- К., поради липса на родова компетентност да разгледа
предявените искове, като е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд- С..
С
Определение от 29.03.2016 г. Окръжен съд – С. е постановил, че предявения от М.К.Х.,
К.И.Х. и Т.И.Х. против „К.“ ООД *** иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ
съобразно нормата на чл. 104, т. 3, вр. чл. 103 ГПК е подсъден на районния съд,
поради което компетентен да го разгледа е РС-К.. Същото е върнато за
разглеждане в РС-К., като е образувано под нов номер 1396/2017 г. по описа на
съда.
По
предявения насрещния иск е образувано
т.д. № 7/2016 г. по описа на ОС-С..
От
събраните по делото доказателства и след като бяха обсъдени наведените от
страните доводи, съображения и възражения, съдът намира за установено следното:
От приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че ищците М.Х., К.Х. и Т.Х. са наследници
на общия си наследодател И.Т. Х., починал на ****2004 год. в гр.К., който до
смъртта си е бил управител и съдружник в „К.“ ООД. Ищците са признати за
съдружници по право /правоприемство/ с Решение на ВКС № 716/****.2006 г.,
постановено по КТД № ***/2006 г. по описа на ВКС – I-во
ТО, което е влязло в сила и следва да се зачете като задължително за всички
съдилища, съгл.чл.297 от ГПК /Реш. № 4 от 06.01.2015 г. по в.т.д. № *** от 2014
год. на Апелативен съд-П./ . Същите са вписани като съдружници в търговския
регистър при Окръжен съд, гр. С. с Решение № 760 от ****.2005 г. по фирмено дело
№ ***/1991 год. с общ дял от капитала в размер на 4,9 дружествени дяла, които
са наследили от И. Х.. С Решение на Общото събрание на съдружниците
от ***.2010 год. ищците са изключени и членството им е прекратено, тъй като не
били изпълнили решения на общото събрание от ****.2009 г. На ****.2012 год.
ищците са изпратили нотариална покана до управителя на „К.“ ООД, с която са
поискали свикване на общо събрание на съдружниците за вземане на решение за
изплащане на общия им дружествен дял, състоящ се от 4,9 дяла. Поканата била
получена лично от управителя на ****.2012 год., което е отразено от нотариус Десислава К. с рег.№ 574 на обратната
страница на поканата. До завеждане на исковата молба управителят не бил свикал
общо събрание, не бил възложил изготвяне на междинен счетоводен отчет към ****.2010
год., съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, не бил определен и изплатен размерът на
дружествения дял на ищците.Съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, дружеството следва да
изплати стойността на дружествения дял на база междинен счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към ****.2010 год.
Установи се, че такъв баланс дружеството не е изготвило, тъй като се твърди, че
ищците не били приемани като съдружници, а били наложени с решението на ВКС,
както и че не били наследили дела на наследодателя си, тъй като не бил внесъл
дяловата си вноска при учредяване на дружеството към края на 1991 год.
Ответното
дружество твърди, че ищците не са приемани като съдружници в „К.“ ООД, че
техният наследодател И. Х. не притежавал дружествен дял, тъй като не бил внесъл
вноската си в капитала при учредяване на дружеството, поради което ищците
нямали основание да претендират равностойността на дела на наследодателя си,
исковата молба била нередовна, ищците са били вписани в търговския регистър при
Окръжен съд гр.С. по недопустим начин. Твърди че, регистърното решение от ****.2005
г. е нищожно, а решенията между страните, постановени от ВКС и други съдилища
са недопустими.
Тъй
като ответното дружество не било изготвило междинен счетоводен отчет в срока по
чл.125 ал.3 от ТЗ, към края на месеца, в
който е прекратено членството на ищците – ****.2010 год., ищците са поискали назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза с посочени въпроси. Искането е направено с исковата молба, поради
което е направено своевременно. Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза,
като са депозирани заключение и две
допълнителни заключения, приети от съда и от ищците. Ответното дружество оспори
допълнителното заключение на експертизата, без да направи искания.
С
молба от 02.12.2019 год. ищците са депозирали молба-становище, с която на
основание чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК правят изменение на размера на предявените
искове чрез увеличаване цената на всеки един от исковете, на база заключението
на вещото лице. С Определение № 2619/12.12.2019 год., съдът уважи молбата-становище
за изменение размера на предявените искове, тъй като същата е подадена в срока
по чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК - до приключване на съдебното дирене и е платена
дължимата държавна такса върху увеличения размер на всеки от исковете. В писменото становище на ответното дружество
се посочва, че възразяват срещу извършеното искане за изменение чрез увеличение
на исковете, защото било извършено по недопустим начин.
По
искане на ответното дружество към настоящото дело бяха приложени всички дела
между двете страни от 2004 год. до сега, които съдът взе предвид при постановяване
на съдебния акт: фирмено дело № ***/1991 год. на „К.“ ООД , т.д. № ***/2004 г.
, т.д. № 7/2016 г. , т.д. № ***/2017 г. , т.д. ***/2015 г., т.д. № ***/2009 г.
, всички по описа на С. окръжен съд, гр.д. № ***/2007 г. по описа на Районен
съд, гр.К., както и делата от следващите съдебни инстанции.
От
анализа на приетите писмени доказателства, представени от двете страни и решението на ВКС по к.т.д. № ***/2006 г.,
съдът приема за установено, че ищците като наследници на И. Х., който е
учредител и съдружник в „К.“ ООД, са признати за съдружници от ВКС в това
дружество, което им дава право да предявят иск по чл.125 ал.3 от ГПК за
изплащане на общия им дружествен дял състоящ се от 4,9 дяла.
Относно
възражението на ответното дружество, че И. Х. не бил съдружник, тъй като не е
внесъл вноската си при учредяване на дружеството и съответно неговите
наследници не наследявали нищо, съдът приема, че този въпрос е решен от ВКС с
Решение № 716/****.2006 г., постановено по КТД № ***/2006 г. по описа на ВКС – I-во ТО, приложено към исковата молба. ВКС е
постановил, че искът срещу И. Х. е недопустим, тъй като от 1991 г., когато
дружеството е учредено до смъртта му на ****2004 г. срещу него не е инициирано
производство по чл.126 ал.1 от ТЗ за изключването му и е недопустимо провеждане
на такова производство спрямо наследниците му. С това решение, ВКС приема за
установено, че наследниците на И. Х., ищци по настоящото дело, имат качеството
на съдружници. Към исковата молба е
приложено Удостоверение изх.№ ************* от 19.06.2009 г., издадено от
търговския регистър при АВ, от което е видно, че тримата ищци са посочени като
съдружници. От документите, представени от ответното дружество за вписване по
фирмено дело № ***/1991 г. се
установява, че ищците са присъствали на проведени общи събрания, вземали са
участие в работата им, гласували са при вземане на решения, изключени са като
съдружници на ***.2010 год. Всичко това потвърждава, че ищците са участвали в
работата на общото събрание като съдружници. С оглед на това, съдът намира
възражението на ответното дружество за неоснователно.
Правилно
и законосъобразно е вписването на тримата наследници като съдружници с Решение
№ 760 от ****.2005 г. по фирмено дело № ***/1991 год. с общ дял от капитала в
размер на 4,9 дружествени дяла, което е установено по т.д. № ***/2017 г. по
описа на Окръжен съд, С.. Ответното дружество е оспорило това вписване след
образуване на гр.д.№ ***/2015 г. на КРС с отговора на исковата молба с
установителни искове за признаване на установено между тях, че с посоченото
регистърно решение е вписано по недопустим начин несъществуващо обстоятелство:
поемане на притежаваните от съдружника И.Т. Х. 4,9 дяла от капитала на
дружеството в собственост на наследниците му М., К. и Т. Х. и вписване в
търговския регистър на съдружниците Х., както и да бъде прогласена нищожността
на посоченото регистърно решение, поради невъзможен, несъществуващ предмет.
По
образуваното от „К.“ ООД т.д.№ ***/2017 г. на С. окръжен съд, с
Определение № ***/17.08.2018 г.
съдът е оставил без разглеждане като недопустими предявените искове и е
прекратил производството по делото. В Определението си, съдът е приел, че с
оглед влязлото в сила Решение № 716/****.2006 г., постановено по КТД № ***/2006
г. по описа на ВКС – I-во Т.О.,
„спорът относно поемането на притежаваните от съдружника И.Т. Х. 4,9 дяла от
капитала на дружеството в собственост на наследниците му М., К. и Т. Х. и
вписването в търговския регистър на съдружниците М., К. и Т. Х. е разрешен с
влязло в сила решение.“ От изисканото и приложено т.д.№ ***/2017 г. се
установява, че Определението е потвърдено с Определение № ***/19.12.2018 г. по т.д.№ ***/2018 г. на
ПАС, а касационната частна жалба не е допусната до касационно обжалване от ВКС
по ч.т.д. № ***/2019 г., 1-во т.о.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество,
относно броя на дружествените дялове, притежавани от ищците. С исковата
молба ищците претендират заплащане на 4,9 дяла от капитала, като с
молбата-становище от 02.12.2019 год. са потвърдили, че потвърждават претенцията
си за тези дялове. Като основание за
това се посочва регистърно решение № 760 от ****.2005 г. по фирмено дело № ***/1991 год. /приложено
към делото/ по описа на С. окръжен съд. Във фирменото дело е приложен Протокол
№ **/****.1999 год. на Общото събрание на съдружниците на „К.“ ООД, в който са
посочени дяловете на всеки съдружник, като срещу името на И.Т. Х. има записани
4,9 дяла от уставния капитал. След смъртта на И. Х. било проведено извънредно
общо събрание на ****.2004 г., на което е взето решение да не се приемат
наследниците на И. Х. за съдружници, въпреки, че не е било необходимо такова
събрание за приемането им за съдружници.
В протокола на общото събрание е отразено същото разпределение на
дяловете, както и в Протокола от ****.1999 г. В протокола от ****.2004
г./приложен по фирмено дело № ***/1991 год. и по т.д.№ ***/2004 г. и двете по
описа на Окръжен съд-С./ дяловете на И. Х. – 4,9 д. са посочени като общи
дялове на тримата му законни наследници, ищци по настоящото дело.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ е подадена от лица, които са били
съдружници в ответното дружеството и са били вписани като такива в търговския
регистър. Безспорно е установено, че членството им е прекратено на ***.2010
год. с Решение на общото събрание на дружеството. Съдът намира, че исковата
молба е основателна и доказана с оглед на събраните доказателства и постоянната
и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.125 ал.3 от Търговския
закон.
Разпоредбата
на чл.125 ал.3 от ТЗ, посочена като основание на предявените искове
регламентира имуществените последици от прекратяване участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност. Уважаването на исковете е обусловено от
наличието на две кумулативни предпоставки: настъпило прекратяване на участието
на съдружник на основание, посочено в чл.125 ал.1 т.2 от ТЗ и дружествения дял
да не е изплатен от дружеството. В настоящия случай е налице прекратяване участието на съдружниците М.Х., К.Х. и Т.Х. в
дружеството, поради изключване на ***.2010 г. и неплащане на дружествения дял.
Имуществената последица от прекратяване на членството е правото на съдружниците
на изплащане на паричната равностойност на общия им дружествен дял. Съгласно
чл.127 от ТЗ всеки съдружник има право на дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено
друго. В Дружествения договор на ответното дружество, обявен в търговския
регистър, не се съдържат разпоредби за
определяне на дружествения дял, различни от законово определените. Съгласно
трайната практика на ВКС по приложението на чл.125 ал.3 от ТЗ имуществените
последици от прекратяване участието на съдружник в дружество с ограничена
отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на членството. Ищците имат право да получат от
дружеството-ответник паричната равностойност на общия дружествен дял – 4,9
дяла, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който
е настъпило прекратяването, т.е. към ****.2010 год.
Поради обстоятелството, че дружеството
не е съставило междинен счетоводен баланс към тази дата, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, като кредитира заключението на вещото лице като
правилно, обективно и законосъобразно. В заключението на вещото лице е определена базата за
определяне размера на дела на ищците,
съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, както и собственият капитал на „К.“ ООД, който е в
размер на 721 378,19 лв. Към ****.2010 г. /към която дата е следвало да се определи паричния размер на 1 дял, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ/ капиталът на „К.“ ООД възлиза на 56 дяла, а
стойността на 1 дял при 56 дяла капитал на ответното дружество към ****.2010
г. е в размер на 12 881,75 лв.,
която сума е изчислена от вещото лице.
Предвид факта, че ищците претендират заплащане на 4,9
дяла, то тяхната обща стойност възлиза на 63 120,57 лв., като всеки от
ищците заявява, че претендира за 1/3 идеална част от паричната равностойност по
21 040,19 лв.
Относно исковете за изтекли мораторни лихви, съдът
приема, че правилно ищците претендират мораторни лихви, считано от датата, на
която управителят на дружеството-ответник е получил нотариалната покана за
заплащане на дружествения им дял – ****.2012 год. до завеждане на исковата
молба в Районен съд, К. на 05.04.2015 год. Размерът на мораторните лихви е определен
на база справка от електронен лихвен калкулатор, който размер съдът приема за
доказан.
Предвид
изхода на спора, на ищците следва да се присъдят направените по делото
разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим
от горните съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.Х., с
ЕГН **********,***, сумата 21 040,19 лв., явяваща
се 1/3 от стойността на общия дружествен дял в размер на 63 120,57 лв. по междинен
счетоводен баланс на „К.“ ООД към ****.2010 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 21 040,19 лв. от завеждане на
делото до окончателното плащане, мораторни лихви по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер
на 6 068,03 лв., считано
от датата на получаване на нотариалната покана за доброволно плащане от
ответното дружество - ****.2012 год., до завеждане на исковата молба в Районен съд гр.К. на 05.04.2015 г.;
ОСЪЖДА
„К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата 21 040,19 лв., явяваща се 1/3 от стойността
на общия дружествен дял в размер на 63 120,57 лв. по междинен счетоводен баланс на „К.“
ООД към ****.2010 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 21 040,19 лв. от завеждане на
делото до окончателното плащане, мораторни лихви по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер
на 6 068,03 лв., считано
от датата на получаване на нотариалната покана за доброволно плащане от
ответното дружество - ****.2012 год., до завеждане на исковата молба в Районен съд гр.К. на 05.04.2015 г.;
ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.И.Х., с ЕГН **********,***, сумата 21 040,19 лв., явяваща
се 1/3 от стойността на общия дружествен дял в размер на 63 120,57 лв. по междинен
счетоводен баланс на „К.“ ООД към ****.2010 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 21 040,19 лв. от завеждане на
делото до окончателното плащане, мораторни лихви по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер
на 6 068,03 лв., считано
от датата на получаване на нотариалната покана за доброволно плащане от
ответното дружество - ****.2012 год., до завеждане на исковата молба в Районен съд гр.К.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.Х., с ЕГН **********,***, К.И.Х., с ЕГН **********,***
и Т.И.Х., с ЕГН **********,***, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 7 327,98 лв., от които 3 252,98 лв. държавна
такса, 305,00 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 3 770,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр. С. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: