Р Е Ш Е Н И Е
№3339/22.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и шести
юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов адм. дело №16666 по описа
на Варненски районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба Д.К.Д., ЕГН ********** *** срещу заповед №
2594/11.07.2018г. на * на О.В., с която по заявление на жалбоподателя вх. №
АУ-013484 ВН/06.02.2018г. е отказано издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР
ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земя попадаща в терен по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на изричния отказ на административния орган.Посочва се, че
издаването на заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ не предполага влизане в сила на ПНИ.
Заповедта следва да предхожда вписването в регистрите за собственост към ПНИ,
като след издаването й и влизане в сила следва да бъдат вписани в регистъра
лицата притежаващи право на собственост върху съответния имот.
В открито съдебно заседание, в което
е даден ход на делото по същество жалбоподателя чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата си, желае да бъде отменен изричния отказ на
административния орган.
Ответникът * на О.В. с писмена защита излага, че жалбата е неоснователна и
като такава желае да бъде отхвърлена, съответно административният акт с който е
отказано издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде потвърден.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Със
заявление № АУ013484ВН/06.02.2018г. за издаване на заповед за възстановяване
правото на собственост до * на О.В. жалбоподателя е направил искане за му бъде
издадена заповед по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот с площ от 7 дка.
намиращ се в местност „Б-Ю“, собственост на И.Ж.Както и имот с площ от 4 дка.,
също намиращ се в местност „Б-Ю“.
От
представените по делото удостоверение за наследници на И.Ж.К., б.ж. на гр.
Варна се установява, че същия е починал на 06.04.1974г., като наследници на
наследодателя са неговите дъщери К.Ж.и С.А.. От представеното удостоверение за
наследници на К.Н.се установява, че наследник на същата е жалбоподателя Д..
Представен
е протокол на ТПС комисия от 1957г. за осъществена замяна на земеделски земи,
които са включени в блок на ТКЗС с други равностойни земи.
Със № 2594/11.07.2018г. на * на О.В. е отказано
издаване на заповед по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на жалбоподателя. В
заповедта е посочено, че в приетия със заповед № РД -1-7706-467/04.12.2002г. и
заповед №1-7706-68/11.03.2003г. ПНИ на местност „Б-Ю“ не е отреден имот за
възстановяване на наследниците на И.Ж.К..
Депозирано е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице Р.П.,
в която се посочва, че имота от 7 дка попада извън обхвата на ПНИ на местност „Б-Ю“,
а по отношение на имот от 4 дка. не може да бъде осъществена идентификация по
наличните планове за местността. В устните си обяснения в съдебно заседание при
приемане заключението пред настоящия съдебен състав експерта посочва, че при
изготвяне на експертизата е използвано геодезично заснемане на имота от 7 дка.,
което и насложено върху действащата карта на възстановената собственост (КВС),
при което е констатирано, че имота не попада в територията, за която е изготвен
ПНИ за местност „Б-Ю“, но попада в територията, за която е изработена КВС,
съответно се ситуира върху част от ПИ№
36, възстановен на М.Д.В.и Д.Д.В.;
върху част от ПИ № 37, възстановен
на Л.П.Н.и върху част от ПИ
№ 38, възстановен на Г.В.К.и
М.В.В.. Посочения имот от тези 7 дка. попада
върху три имота, възстановени по ЗСПЗЗ в нови реални граници на посочените
лица. За имот от 4 дка. вещото лице след преглед на плана на старите имотни граници (ПСИГ) към ПНИ не се установява
индивидуализация на посочения от жалбоподателя имот с имот по този план.
Депозирано е допълнително заключение по съдебно – техническа експертиза на
в.л. П. с предмет на задачата да установи идентичност на имота от 7 дка. и 4
дка. с имоти по Кадастралния план на местност „Б-Ю“ изготвен през 1991г., с
попълване през 1996г., одобрен със заповед № Р-359/22.10.1996г. на * на О.В.,
съответно кадастрален план „Южно от Галата“ от 1983г. Посочва се, че плановете
са изготвени след коопериране на имотите в ТКЗС, като в тях са нанесени и
имоти, които за предоставени на ползватели, съответно лица притежаващи титули
за собственост върху имоти в тази местност. В заключение се посочва, че имот от
7 дка, който представлява част от ПИ 36,37 и 38 по помощни план към ПНИ на
местност „Б-Ю“ в кадастралния план от 1991, респ. по плана на местност „Южно от
Галата“ изготвен през 1983г. не се установява да е наличен. Не се установява и
имот с площ от 4 дка. в кадастралния план на местност „Б-Ю“ от 1991г. и „Южно
от Галата“ от 1983г.В открито съдебно заседание по приемане на заключението са
допълва, че в тези кадастрални планове няма нанесени
имоти, които се претендират от жалбоподателя.Вещото лице изрично подчертава, че са изследвани всички възможни планове,
които са налични. За
местност „Б-Ю“
това е план от 1960г., който план обаче
не обхваща или обхваща много
малка част от местност „Б-Ю“,
като по голямата
част се отнася за
местност „ З.С.“, в последствие
бива изготвен плана от 1983г., като това вече е план
на местност „Боровец“, а не на имотите, които са преди коорериране в ТКЗС, а на имотите, които са раздадени за
ползване след ТКЗС на физически
лица или т.нар. „Зони за земеделско ползване“,
сега реда
на §4. Излага, че по начало гр. Варна принципно е покрита
през 1956г. с такива имоти, но
за зоната за Галата има план от 1960г., който не обхваща процесният терен, където жалбоподателя
си търси имота.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно §19, ал.1 от Закона за
изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс
/ДВ, бр.39 от 20.05.2011г./, индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ и правилника
за прилагането му и отказите за
издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение
на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния
съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на АПК. В настоящия случай ВРС е сезиран с искане за
отмяна на изричен отказ на * на О.В. да бъде издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В
обстоятелствената част на обжалвания ИАА се излага, че доколкото в приетия със заповед № РД-1-7706-467/04.12.2002г. и заповед
№1-7706-68/11.03.2003г. ПНИ на местност „Б-Ю“ не е отреден имот за
възстановяване на наследниците на И.Ж.К., то заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ
не може да бъде издадена.
Съдът в случая е надлежно
сезиран, от страна която има правен интерес да обжалва посочения ИАА,
разгледана по същество жалбата е неоснователна
при следните съображения:
Според §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ "възстановяването", съответно
придобиване право на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със
заповед на * на общината, която се съобщава
по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага
скица на имота. Тази заповед се издава
след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, който подлежи на обжалване по реда
на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно предмет
на производството по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е съответствието на издадената
заповед на * с влезлия в сила план на новообразуваните
имоти.
В настоящото производство не е спорно, че по отношение на
местност „Б-Ю“ е приет със заповед № РД -1-7706-467/04.12.2002г. и заповед
№1-7706-68/11.03.2003г. на областния управител на област Варна план на
новообразуваните имоти (ПНИ). Няма данни по делото, а и жалбоподателя не
навежда такива твърдения, че е обжалвал цитираните заповеди, с които е приет
ПНИ за местността. При това положение ПНИ, който е влязъл в сила, като стабилен
административен акт, не може да бъде
изменен/отменен в производството по оспорване на заповедта на * на по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят се явява
наследник на И.Ж.К., по отношение на който с
протокол на ТПС комисия на с. Галата от 1957г. е осъществена замяна на
земеделски земи, които са включени в блок на ТКЗС с други равностойни земи. За
да постанови изричният си отказ административния орган се счел, че в приетия
ПНИ за процесната местност, имотите по отношение на които е заявено издаване на
заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ не са част от така приетия ПНИ.Този извод на
административния орган в хода на производството по делото е подложен на съдебна
проверка, при което съдът назначени и прие заключение на съдебно – техническа
експертиза, включително и допълнително такова, изготвени от в.л. инж. Р. П..
Заключенията по основаната и допълнителна експертизи напълно и изцяло се
кредитират от съда, като обективно и компетентно дадени. От същите се
установява, че имота който жалбоподателя претендира с площ от 7 дка. не попада в територията, за която е
изготвен ПНИ за местност „Б-Ю“, но попада в територията, за която е изработена
КВС, съответно се ситуира върху част от имот № 36, възстановен на М.Д.В.и Д.Д.В.; върху част от
Имот № 37, възстановен на Л.П.Н.и върху част
от Имот № 38, възстановен на Г.В.К.и М.В.В.. По отношение на имота от 4 дка. също не се установява идентичност с имот
който да е отразен в приетия ПНИ. Идентификация на тези имоти не се установява
и по кадастралния план за местността от 1991г., респ.1983г., който са изготвени
за процесната територия. В заключение следва да бъде посочено, че изрично и
категорично е становището на вещото лице П., че при разглеждане на всички
възможни планове, които са изработени за процесната местност не може да бъде
осъществена индивидуализация на имотите заявени от жалбоподателя със заявлението
за издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и имот по тези налични за
местността планове. Като краен извод съдът приема обобщеното становище на
експерта, че имотите посочени от жалбоподателя не попадат в рамките на приетия
ПНИ със заповед № РД -1-7706-467/04.12.2002г. и заповед №1-7706-68/11.03.2003г.
на областния управител на област Варна.При това положение и доколкото заповедта
по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ следва да отговоря, да е съобразена с приетия ПНИ и
доколкото в последния не са нанесени такива имоти, то правилно административния
орган е отказал издаване на заповед за възстановяване правото на собственост.
По изложените съображения
изричния отказ обективиран в заповед № 2594/11.07.2018г. на * на О.В., с която
по заявление на жалбоподателя вх. № АУ-013484 ВН/06.02.2018г. е отказано
издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху земя попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, се явява
законосъобразен, поради което жабата на жалбоподателя за отмяна на цитирания
индивидуален административен акт следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на административния орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 100 лева, на осн. ч. 78, ал.8 вр. чл.24
НЗПП.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля жалба № ***********ВН/30.07.2018г. от Д.К.Д., ЕГН **********
*** срещу заповед № 2594/11.07.2018г. на * на О.В., с която по заявление на
жалбоподателя вх. № АУ-013484 ВН/06.02.2018г. е отказано издаване на заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земя
попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
осъжда Д.К.Д., ЕГН **********
*** да
заплати в полза на О.В. с административен
адрес ************** сумата от 100 (сто) лева съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 24 НЗПП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от съобщението до страните. На страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: