Р Е Ш Е
Н И Е
№
274
гр.
Велико Търново, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание
на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря С.Ф.
и участието на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно КАД № 10252/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби от К.И.И.,
чрез *** Й.М.П., и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез ***Х.О.
против Решение № 223 от 14.08.2020г., постановено по административно дело №
563/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“- гр.
София, да заплати на К.И.И., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на допуснато от
органите по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС при
изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора - град
Ловеч за периода от 12.12.2016 г. до 25.05.2018 г., в едно със законната лихва
върху тази сума в размер на 67,92 лв., считано от 25.05.2018г. до датата на
предявяването на исковата молба (25.09.2019г.) и 51,25 лв., представляваща
направените разноски в производството по адм. дело № 563/2019г., и исковете на К.И.И.
отхвърлени в останалата им част.
В касационната жалба на К.И.И., чрез *** Й.М.П., решението се оспорва в
частта, в която са отхвърлени предявените искови претенции, а уважените не в
пълния претендиран размер. Счита, че постановеното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост – чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Неправилно според този
касатор са определени фактическите констатации относно недостатъчната жилищна
площ, нарушение на религиозните права, липсата на подходяща храна, възможността
за провеждане на телефонни разговори и правото по чл. 90, ал. 1 от ЗИНЗС да
подава молби и жалби. За неправилно определено счита обезщетението за вреди,
причинени от лиши санитарно битови и хигиенни условия. За занижено счита и
определеното обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на
всекидневно медицинско обслужване. В съдебно заседание процесуалният
представител поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Моли да се отмени решението и постанови друго, с което
да се уважат изцяло предявените искови претенции. Претендира направените по
делото съдебни разноски.
В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез юрисконсулт О., се излагат съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди
се, че в хода на делото се са събрани доказателства за ангажиране отговорност
по чл. 284 от ЗИНЗС. Съдът не бил ценил подробните свидетелски показания за
извършен ремонт, при който значително са подобрени условията за пребиваване,
както в килиите на лишените от свобода, така и в наказателните килии. Не се
доказали незаконосъобразно действие или бездействие, пряка и непосредствена
вреда, и причинна връзка между тях. Намира определеното обезщетение за
изключително завишено и в нарушение на принципа в чл. 52 от ЗЗД. Моли да се
отмени атакуваното решение по описа на ВТАдмС в частта, с която е осъден да
заплати 500лв. и да се постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез юрисконсулт О., в писмен отговор вх. №
3477/23.09.2020г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. По тези
съображения моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната
жалба – К.И.И.,
чрез *** Й.М.П. заема становище за неоснователност на същата в отговор вх. №
3628/01.10.2020г. Счита направените оплаквания за изцяло несъстоятелни. От
страна на ГДИН не се представили доказателства за възлагане на ремонтни
дейности и тяхното реално осъществяване. В доклада на Омбудсмана на РБ се
съдържали констатации за влага по стените и конденз в ЗОЗТ „Атлант“ към затвора
в Ловеч. Липсвали доказателства за представени консумативи за почистване и за
ангажираност в борбата срещу вредителите.
Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана
от прокурор Мачева дава заключение за неоснователност и на двете касационни
жалби. Предлага решението да бъде оставено в сила. Счита същото за правилно и
мотивирано по отношение определяне размера на исканото обезщетение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и
след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими като
подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество касационните жалби са
неоснователни.
Производството пред Административен съд – Велико
Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС Исковата претенция е била за обезщетение за причинените му в нарушение на
разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС с оглед неспазване на разпоредбите на чл.43, ал. 4
и чл. 96, ал. 2 и ал. 6 от ППЗИНЗС неимуществени вреди в размер от 2000 лв.,
причинени в резултат на изключителни лоши санитарно-битови условия в килията
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в наказателната килия по
време на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“. Второто претендирано обезщетение е за неимуществени вреди в
размер на 2000 лв. за нарушение чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в нарушението на правата за свободно изповядване на религия,
липсата на възможност за ползване на телефон, невъзможност да се храни с
подходяща за вегетарианци храни, нарушение на правото да подава жалби и
нарушение на правата му, свързани със здравеопазването по време на престоя в
наказателна килия. Претендирана е и законната лихва върху тези суми, считано от
датата, на която е приключило изпълнението на наказанието лишаване от свобода
25.05.2018г. до датата на предявяване на иска 25.05.2018г.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, решаващият състав е установил от фактическа страна, че К.И.И. е започнал изтърпяване на наложеното му с
присъда от 20.06.2016г. по НОХД № 2322/2015 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, в законна сила от 10.11.2016г. наказание от една година лишаване от
свобода на 05.12.2016 г. в Затвора-град Ловеч при първоначален общ режим, като
на 22.12.2016г. е разпределен за изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Велико
Търново“ към затвора, а на 21.01.2017г. е разпределен в ЗООТ „Полигона“ към
затвора. На 27.02.2017г. със заповед №201/17.02.2017г. на началника на затвора
е настанен в X група в корпуса на затвора за изтърпяване на
наказанието си в закрит тип затворническо заведение до произнасяне на съда, а с
Определение №109/15.03.2017г. по ЧНД №73/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч
И. е настанен в затворническо заведение закрит тип за изтърпяване на
наказанието си. На 10.07.2017г. е настанен в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян към затвора
за доизтърпяване на наказанието, където пребивавал до освобождаването си на
25.05.2018г. От постъпването в затвора
ищецът е наказван и изтърпял дисциплинарни наказания в наказателна килия на
основание следните актове: Заповед № 216/20.02.2017г.
на Началника на Затвора гр.Ловеч – изолиране за срок от 7 денонощия, за периода
17.02.2017г.-26.02.2017г., Заповед №
742/31.05.2017г. на Началника
на Затвора гр.Ловеч изтърпява
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“
в периода 13.06-20.06.2017г., Заповед
№ 857/20.06.2017г. е изолиран за периода от 23.06. до 07.07.2017г. и Заповед №572/26.04.2017г. на Началника на Затвора
гр.Ловеч, с която е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия“ и изтърпяно за срока от 09.05.2017г. до
24.05.2017г., общо 42 денонощия
в наказателна килия. Настаняването на лишените от свобода е
съобразено с изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за 4 кв. м. жилищна площ на
човек, наказателните килии отговарят на законовите изисквания и в тях няма
влага, имат пряк достъп до дневна светлина, заключват се добре, отопляват се,
имат условия за проветряване и обезопасено легло. В затвора в град Ловеч се
провеждало религиозно-просветна дейност с лишените от свобода като им е
предоставена възможност за срещи и беседи с религиозни лица. Има параклис,
който лишените от свобода могат да ползват. Обзавеждането в килиите съответства
на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. По отношение осигуряването на медицинско
обслужване на ищеца, на 06.12.2016г. му е извършен първичен медицински преглед
с диагноза „тревожно хиподепресивно разстройство, съмнение за тежка психопатия“,
впоследствие общо 14 прегледи и
консултации с медицински специалист.
Съдът е уважил частично исковите претенции като е осъдил
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“- гр.София,
да заплати на И. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на допуснато от органите по изпълнение на
наказанията нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС при изпълнение на наложеното му
наказание лишаване от свобода в Затвора - град Ловеч за периода от 12.12.2016
г. до 25.05.2018 г., в едно със законната лихва върху тази сума в размер на
67,92 лв., считано от 25.05.2018г. до датата на предявяването на исковата молба
(25.09.2019г.), а в останалата част е отхвърлил иска.
За да достигне до този краен резултат съдът е приел,
че по силата на оборимата презумпция на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на лоши
санитарно-хигиенни и битови условия при пребиваването му в затвора, в т. ч. и в
наказателна килия, следва да се приемат
за безспорно установени, с изключение на твърдяната недостатъчна жилищна площ
на един лишен от свобода при изтърпяване на дисциплинарно наказание в
наказателна килия. Конкретните обстоятелства, които могат да се разглеждат като
проява на унизително отношение, водещо до чувство на незащитеност и на
унижение, които се проявяват при бездействие на съответните длъжностни лица са
именно неосигуряването на недостатъчно площ на осъдения, липсата на
проветряване на мястото, където изтърпява наказанието, хигиенно – битови
условия, които водят до затрудняването на поддържане на елементарна хигиена,
неосигуряване на контакти на задържания с неговите близки и/или със защитника
му. Няма твърдения, че И. е бил настаняван в наказателната
килия през исковия период заедно с други изтърпяващи дисциплинарно наказание –
изолация в наказателна килия, лишени от свобода, при което съдът приема, че
площта на помещението, в което е пребивавал ищеца през релевантните периоди е
достатъчна съгласно приетата като площ с квадратура от 4 кв.м. на едно лице. Наказателната килия в Затвора – Ловеч, в която
ищецът е прекарал общо 42 денонощния във връзка с издадените заповеди на
началника на затвора в Ловеч за налагане на дисциплинарни наказания изолиране в
наказателна килия, както килията, в която е излежавал наказанието лишаване от
свобода, не отговарят на нормативните изисквания. Неблагоприятното
въздействие, състоящо се в уроненото чувство за достойнство и в придобитото
чувство на малоценност и незащитеност по повод на неспазването на изискванията
на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС, чл. 92, ал.
2, чл. 96, ал. 2 и ал. 6, от ППЗИНЗС е продължило от 05.12.2016г. до
25.05.2018г., т.е. около годна и половина, от които в наказателна килия И. е
бил изолиран общо за престоя си 42 денонощия. По делото не са доказани симптоми
на влошаване здравословното състояние на ищеца. Вредата, представляваща
притесненото състояние на ищеца и чувството му на малоценност и незащитеност в
резултат на лоши санитарно - битови и хигиенни условия съдът с оглед на
субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД оценява на 400 лв. с оглед
кумулативният период, през който това състояние е преживяно. Вредата, причинена
от неизпълнение на задължението на ответника за осигуряване на всекидневно
медицинско обслужване в работни дни в наказателната килия, в която е
изпълнявано дисциплинарното наказания по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС съдът е оценил
на 100 лв.
Настоящият касационен състав намира решението за правилно
по следните съображения:
При правилно разпределение на доказателствената тежест
в процеса съдът е установил относимите за спора факти и въз основа на тях е
извел правните изводи за приложимото право. Касационната инстанция счита, че
материалният закон е правилно приложен. Формираните
изводи за частична неоснователност на предявените искове съответстват на
фактически установеното и на приложимото право, а доводите по съществото на
спора са правилно мотивирани. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, преценявайки ги обективно, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Съдът е обсъдил и възраженията, и доводите на страните. В
този смисъл, при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Въз основа на подробния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът е установил фактическата обстановка по спора.
Изводите на съда, съответстват на установеното от него, поради което са
обосновани и правилни.
Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 4 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно обема на изпълнението е приел за доказани
твърдени в исковата молба факти.
Безспорно
законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
От
установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на
причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл Решение № 516 от
14.01.2019 г. на ВАС по АД № 6195/2018 г., III о.
В
случая изводите на съда за размера на дължимото обезщетение съответстват на посочените
критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Затвора Ловеч и
наказателна килия. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия
в част от исковия период, съобразено с установената по делото негова обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
За да бъде приет за основателен иск за вреди с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, чиято
причинно-следствена връзка се предполага до доказване на противното по силата
на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. Обстоятелствата, които
следва да се съобразят на плоскостта на изискването за установяване на ефекта
на неблагоприятното им въздействие в имуществената или неимуществената сфера на
задържаното лице са посочени неизчерпателно.
Неоснователно
касаторът ГДИН счита, че не са налице
реално претърпени вреди. С оглед установената фактическа обстановка в
конкретния казус съдът е направил обоснован и съответен на доказателствата
извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, вследствие на лошите битови
условия.
Налице
са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл.
2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от
ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото
достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни
преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от
ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да
бъде възмездено с парично обезщетение.
От
настоящия състав не се споделят и оплакванията на ГДИН,
че от събраните доказателства не се установява настъпването на неимуществени
вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ГДИН в нарушение
изискванията на чл.
2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от
ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в емоционален дискомфорт у
ищеца. В този смисъл са и ангажираните по делото доказателства. Тези негативни
преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от
ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да
бъде възмездено. Кумулативният
ефект от липсата на условия за живот, съобразени с хигиенни изисквания, необходими
за опазване здравето и човешкото достойнство, несъмнено са причинили на ищеца
неудобства които надхвърлят обичайните свързани с изпълнение на мярката и които
са довели до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
твърденията на св. Крумов за извършен ремонт в края на 2016г. в изолационните
килии и за подобряване на условията за пребиваване в тях не се подкрепят от
събраните доказателства. По аргумент от чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното, а от страна на ответника не са
представени доказателства за възлагане на ремонтни дейности и тяхното реално
осъществяване нито в изолационната килия, нито в килиите на лишените от свобода.
Докладът на Омбудсмана на Република България относно извършена проверка в
местата за лишаване от свобода, в т.ч. в затвора- Ловеч през 2017г., не води до
различен от горния извод за лоши санитарно-битови и хигиенни условия в затвора.
В т. II от Доклада се съдържа
констатация за влага по стените и конденз в ЗОЗТ „Атлант“ към затвора в Ловеч,
където всъщност ищецът е изтърпял
по-голямата част от наказанието си лишаване от свобода - от 10.07.2017г. до 25.05.2018г.
Касационната инстанция намира за правилно решението
и в частта, с която е прието неизпълнение на задължението по чл. 92, ал. 2 от
ППЗИНЗС, тъй като липсват доказателства за предоставяне на консумативи и
препарати, поименен график с дежурства за почистване за определен период от
време. Горепосоченото е предпоставка за лоша хигиена, създаване на благоприятни
условия за увеличаване на броя на вредителите, което от своя страна пряко влияе
върху здравословното състояние на лишения от свобода - физическо и психическо.
От администрацията не са посочени конкретни данни, нито са представени справки
или други документи за извършвани периодично дезинфекцията и дезинсекцията на помещенията. Наред с това
от показанията св. Крумов и докладна записка на НС „ФЛКР“ на практика потвърждава заявената от ищеца
липса на нормални условия за хранене в наказателната килия. Правилно е прието в
решението, че твърдението, че с поставяне на маса и стол в наказателната килия
последната ще стане много тясна не отменя законово задължение на ответника да
осигури условия за хранене на изтърпяващите дисциплинарно наказание по чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС.
Липса на осъществени елементарни хигиенни и битови
стандарти явства и от обстоятелството, че в килията на ищеца, в която е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода, без каквото и да е преградна стена
и врата е изградена тоалетна, в която осъществява физиологичните си нужди, и
едновременно необходимостта, той да се храни и обитава. Не се установяват и действия
по хигиенизиране на спалното и постелъчно бельо чрез изпиране, дезинфекция и подмяна
чаршафи, одеяла, дюшеци и възглавници. Липсват доказателства за ангажираност на
администрацията в борбата срещу вредителите. Не са представени доказателства,
че ответникът е създал организация и е осигурил периодични и извънредни
действия в тази насока.
По отношение на твърдяното в исковата молба и
нейното уточнение неизпълнение на медицинските задължения по чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, която разпоредба
задължава медицински специалист да посещава лишени от свобода, изолирани в
наказателната килия всеки работен ден, това задължение не е изпълнявано през
всички дни на периода, в който е бил изолиран И.. Анализът на събраните по
делото доказателства обосновава направения от него извод за основателност и на
тази заявена с исковата молба претенция. От страна на ответника е представена
медицинска справка, съдържаща дата на преглед, оплаквания и лечение, причина за
прегледа, имена на лекаря, извършил прегледа. Относно настаняването на ищеца в
наказателната килия за периода 17.02.2017г.-26.02.2017г. се установява, че
изолираният е прегледан от медицински специалист само два пъти – веднъж при
постъпване в наказателната килия на 07.02.2017г. и втори път при завръщане в
затвора във връзка с явяване по съдебно дело на 24.02.2017г. В периода
13.06-20.06.2017г. е прегледан от лекар единствено на 13.06.2017г., когато е
започнало изпълнението на дисциплинарното наказание, а в периода от 23.06. до
07.07.2017г. е прегледан на 23,29,30.06 и на 04.06 и 07.07.2017г. По отношение
на периода от 09.05.2017г. до 24.05.2017г. не са представени данни от ответната
страна за посещение на изолирания от медицински специалист. Приложените
доказателства удостоверяват извършени през горепосочените периоди общо осем медицински
прегледа на ищеца от прекараните общо 42 дни в наказателна килия, което е в
противоречие с нормативното изискване за ежедневно следене на здравния статус
на изолираното лице. Това, че ищецът е имал достъп до медицинско обслужване при
поискване и при наличие на оплакване от здравословен характер не отменя
задължението на медицинския специалист всеки работен ден да посещава лишените
от свобода, изолирани в наказателна килия, данни и доказателства за каквото
посещение в настоящия случай липсват.
Неоснователни
са и доводите на ГДИН, с които се иска
намаление на размера на присъденото обезщетение по уважените искови претенции,
като счита че сумата е завишена и несправедлива. Същото е справедливо
определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ
на негативните преживявания, като е отчетен техният характер, интензитет и
продължителност. Решението като правилно следва да се остави в тази част в сила.
По касационната жалба на И.:
Настоящият съдебен състав смята, че правилно и обосновано
на доказателствата, решаващият съд е достигнал до извод, че претендираните
неимуществени вреди са недоказани и е отхвърлил предявените искове.
Ограниченията и неудобствата, които в случая търпи лишеният от свобода са пряко
следствие от наказанието, наложено му с влязла в сила присъда, а не произлизат
от незачитане на закона от страна на затворническата администрация. През процесния период в затвора в град Ловеч са
провеждани религиозни мероприятия с лишените от свобода и има изграден
параклис. Правилно е прието в решението, че по делото липсват данни относно
изповядваната от И. религия при първоначалното му постъпване в Затвора – гр.
Ловеч, както и за неговото самоопределяне към конкретна религия по време на
престоя в затвора, като от събраните по делото доказателства не се установява
противоправно бездействие или незаконосъобразни действия от страна на служители
на ответника, чрез които да се е стигнало до лишаване на ищеца от възможността
да удовлетворява религиозните си потребности. Липсват данни И. да е уведомил
администрацията на Затвора – гр. Ловеч за желанието си да присъства в беседа на
пастора на евангелистката църква съответно такова да му е било отказано.
Соченото от ищеца в подкрепа на твърденията му заявление вх. № 2991/28.06.2017г.
не е представено по делото доколкото същото му е било върнато с резолюция.
Наред с това, в случай че лишеният от свобода е бил убеден, че изповядва
убежденията на евангелистката църква, логично би било да прояви упоритост и
настойчивост, а не еднократно заявено искане за среща и беседа с пастор от тази
църква, но доказателства за други подадени искания в тази насока не са представени.
Съдът намира, че правилно е прието от
първоинстанционния съд, че не са доказани незаконосъобразно действие или
бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от
свобода. В контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека - Решение на ЕСПЧ по делото Яковски срещу Полша № 17429/06 г., отказът
на затворническата администрация да осигури на лишен от свобода диета,
съобразно религиозните му убеждения и доколкото за тази храна е достатъчно един
продукт да се изключи или замени, без да е необходимо храната да се обработва
по специален начин или да се приготвят специални рецепти, следва да се
разглежда като нарушаване на правото на лицето на свобода на религията по чл. 9
от ЕКПЧ и чл. 10 от ХОПЕС. Консумацията на храна, съобразена с изповядваната
религия, е част от разбирането за свобода на религиозното самоопределение, но в
конкретния случай няма доказателства, че ищецът изповядва религия, недопускаща
консумация на месо, млечни продукти и яйца. Единствено в чл. 68 от ППЗИНЗС, в
двете приложими редакции към процесния период, е предвидено, че по предписание
на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода.
Нито ищецът твърди, нито от представеното медицинско досие може да се установи
да е имал лекарско предписание да му се предоставя храна различна от тази на
другите затворници.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на бездействие на длъжностни лица - служители на ГДИН да осигурят
възможност за провеждане на телефонни разговори за връзка с адвокат и близки
през периода, през който И. е бил настанен в наказателна килия и при
конвоирането съдът намира също за неоснователно. Нормата на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на
лишените от свобода на телефонна връзка, като редът и начинът на
осъществяването й следва да се определят от главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията". Целта на телефонната връзка е
формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните
връзки и контакти с външния свят. В чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС в
редакцията до 10.02.2017 година е регламентирано единствено, че телефонните
разговори се провеждат от лишените от свобода за тяхна сметка чрез телефонен
апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор, като
лицата с които лишените от свобода могат да провеждат разговори се утвърждават
от началника на затвора след представена от тях заявка в писмена форма. В сега
действащата разпоредба на ал. 1 на чл. 79 от ППЗИНЗС не се предвижда
ограничение в броя на телефонните обаждания, нито се изисква предварително
разрешение след подадена писмена заявка.
На следващо място, лишаване от право да се проведе
телефонен разговор е налице само ако провеждането на такъв разговор е поискано
и отказано от страна на затворническата администрация, което не се доказва по
делото. В случая за периода от 05.12.2016г. до 10.02.2017г., когато е изменена разпоредбата
на чл. 79 от ППЗИНЗС, не е установено бездействие на ответника да осигури
възможност за провеждане на телефонен разговор. По делото липсват доказателства
И. да е закупувал фонокарта, да е подал заявка до началника на Затвора Ловеч с
посочване на лицата, с които иска да разговаря. В периода след 11.02.2017 г.
телефонните разговори се осъществяват посредством карта, каквато И. не доказва
да е притежавал. Възможността за провеждане на телефонни разговори е имал и при
престой на открито по утвърден график при наличие на фонокарта. В самото
уточнение на исковата молба ищецът твърди, че достъп до телефона му е бил
осигуряван по време на престоя на открито, което също обосновава извода на
първоинстанционния състав за липса на незаконосъобразно бездействие на
ответника през исковия период във връзка с изпълнение на задължението по чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Правилно в решението е прието, че няма данни И.
да е поискал и да му е била отказана среща със защитник.
Правилно е отхвърлена и исковата претенция за
нарушения правото на лишения от свобода да подава молби и жалби, както и да се
явява лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие. Лишеният от свобода е упражнил правото си на жалба против заповедите
за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, същите са
разгледани от съответния съд и е постановен краен съдебен акт. Във връзка с
тези административни актове е образувано и разгледано по реда на чл. 203 от АПК
адм. дело №1/2020 по описа на АСВТ. Видно
от представените по делото доказателства, депозираните от ищеца молби и жалби
(искане рег. №2993/2017г., жалба изх. №3122/30.06.2017г. и жалба рег.
№Ж-3079/29.06.2017г.) са придвижени по съответния законов ред, образувани са
преписки и са разгледани от компетентния орган, а отговорите са адресирани
лично до лишения от свобода или до него чрез администрацията, която му ги
предава. В писмото на Началникът на Затвора Ловеч се сочи, че други искания и
жалби на ищеца не се съхраняват от администрацията на затвора и заедно с
писмения отговор на началника на затвора са върнати на И.. Касаторът не е
оспорил обстоятелството, че тези писма са му върнати, поради което съдът приема
правилно, че с изключение на посочените искания и жалби, други такива не се установяват.
Отсъствието на предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС води до неоснователност на предявените искове, респективно до решение за
отхвърлянето им, както е постановил първоинстанционния съд.
Неоснователно
е твърдението за неправилност на съдебния акт, което аргументира искането на
касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение
по исковата претенция. ВТАдмС правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ЗР на ЗОДОВ, като в съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства
и е извършена оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект. Не
е налице сериозна промяна в психическото и емоционално равновесие на лицето или
траен отпечатък в неговото психическо състояние. Водим от изложеното,
настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не
намира основания за неговото увеличаване. В тази връзка неоснователни са
неговите и оплаквания за необоснованост на съдебния акт по отношение на размера
на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви
при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането, които
са в съответствие с данните от приетите доказателства.
Съобразно изложеното, решението се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изходът на спора, искането за присъждане на разноски
от касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
223 от 14.08.2020г. по административно дело
№ 563/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.