М
О Т И
В И
Към присъда по НЧХД № 506/2018 год. на AРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на И.Г.В., с която той е повдигнал обвинение
срещу подсъдимия М.Н.Д. за престъпление
по чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, за това, че: На 17.02.2018 г. в гр.
Асеновград, на ул. „***“ *** е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго – И.Г.В., с ЕГН **********,***,
в негово присъствие, като му е отправил
следните обидни думи: „Ела тук, да еба твоята майка, ей сега ще те пребия“,
като обидата е нанесена публично.
В съдебно заседание частния тъжител И.В., лично
и чрез повереника си–адвокат П., поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска
се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо наказание, както и
уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият М.Д. участва лично в част от
съдебните заседания и дава обяснения по обвинението. В последното заседание
редовно призован не се явява, без да посочи уважителна причина за неявяването
си, поради което съдът на основание чл. 269 ал.1 от НПК допусна разглеждането
на делото в негово отсъствие. Защитника на подсъдимия - адв.
Д. пледира, че същият не е виновен в извършването на престъплението, в което е
обвинен, като се аргументира тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Съответно на защитната позиция се моли за оправдателен диспозитив. Изразява се и становище за неоснователност на
гражданският иск, както и алтернативно за прекомерност на гражданската
претенция.
В
наказателното производство бе предявен
от частния тъжител и приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 3000 лв.
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението предмет на обвинението, като частния тъжител И.В. бе
конституиран и като граждански ищец.
Съдът на базата на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.Н.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, с адрес: гр.
Асеновград, ул. „***“ № 3, с ЕГН **********.
Родителите на частния тъжител –
свидетелите Е.В. и Г.В. стопанисвали имот находящ се
в гр. Асеновград на ул. „***“ ***. Тъжителят често посещавал и пребивавал в
имота на родителите си. Подсъдимият живеел в съседния имот, където се намирал и
ресторант „***“. Между подсъдимия Д. и семейството на частния тъжител
съществували дългогодишни обтегнати отношения по повод начина, на ползване на улицата и паркинга на заведението „***“, за
който подсъдимият твърдял, че е построен от него и предявявал претенции за
плащане на наем от страна на тъжителя и родителите му. Подсъдимият М.Д. често
недоволствал от начина, по който тъжителят паркирал автомобила си и от
складирането на различни строителни материали на улицата пред дома му. По този
повод между двете страни често възниквали конфликтни ситуации и се стигало до
пререкания между тях.
На 17.02.2018 г. около 14.30 ч. частният
тъжител И.В. паркирал камиона си пред дома на родителите си на горния адрес. В
това време от там минал с автомобила си подсъдимият М.Д.. Той навлязал от главния път по улицата към имота си и тъй като
камионът на тъжителя бил паркиран зад ъгъла на къщата и нямало видимост при
десния завой към него, подсъдимият Д. се ядосал, че това пречи на преминаването
му. Незабавно спрял и излязъл от автомобила си, приближил се ядосан
към частния тъжител И.В. и започнал скандал, като му отправил на висок глас и с
агресивен том думите: „Ела тук да еба твоята майка, сега ще те пребия.“ Обидната
реплика и действията на подсъдимия били възприети непосредствено от свидетелите
Е.В. и Г.В., които по това време били в двора на къщата. Свидетелката В.,
чувайки обидните и заплашителни реплики, както и виждайки агресивното състояние
на подсъдимия, незабавно реагирала с цел да защити сина си, като слязла по
стълбите и застанала между подсъдимия и тъжителя. По този начин попречила на
подсъдимия Д. да се приближи до тъжителя след което провела разговор с него. Намесил се и свидетелят Г.В.,
след което скандалът бил потушен, а Д. продължил към имота си с автомобила. И.В.
бил силно разстроен и наскърбен, както и
притеснен от агресивното поведение на подсъдимия Д. и нанесената
му обида, тъй като същият го напсувал „на майка“,
в присъствието на майка му и баща му, които
също чули обидната реплика.
За
да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени
средства, които съдът кредитира, а именно показанията
на свидетелите-очевидци - Е.В. и Г.В.. Съдът намира, че показанията на
тези свидетели са достоверни, тъй като са логични, последователни и напълно
съответни по отношение на съществените си елементи, както помежду си, така и с
обстоятелствата изложени в тъжбата. При преценка на достоверността на техните
показания съдът взе в предвид, че същите са предубедени свидетели, тъй като са
родители на частния тъжител и са лично замесени в развилия се конфликт.
Независимо от това, Съдът намира, че те вярно отразяват фактическата обстановка
и са достоверни по отношение на главния факт, а именно отправената обида от
подсъдимия Д., чрез изричане на псувня по отношение на частния тъжител, който
факт и двамата свидетели са възприели лично и непосредствено. Показанията им се
потвърждават и от обясненията на подсъдимия Д., който признава, че действително
е бил силно ядосан и афектиран от начина, по който тъжителят е бил паркирал
камиона си, както и от неговото отношение, когато той му потърсил сметка за
това, като му казал „Кой си ти, че ще ми кажеш какво да правя?“. Подсъдимият на
практика признава и че в яда си е
произнесъл репликата „Да му еба майката“, но тя била отправена по принцип в
хода на конфликта, а не била насочена лично към тъжителя. Свидетелите Д.Р. и С.С., с които е пътувал подсъдимия Д. в автомобила си, също
потвърждават факта, че подсъдимият силно се афектирал от факта, че камиончето било паркирано на пътя и щели да се блъснат в
него и на излизане от колата казал думите „Колко пъти им казах, да му еба
майката“. Псувнята била отправена не към конкретен човек, а от яд. И двамата свидетели не са възприели по-нататъшните
действия на подсъдимия, както и разговора му с частния тъжител, тъй като нямали
пряка видимост и не чували добре репликите , но показанията им съотнесени към цялостния контекст на установената
фактическа обстановка, косвено потвърждават показанията на свидетелите -
очевидци Е.В. и Г.В. за отправена псувня по отношение на частния тъжител.
Свидетелите Р., С. и Ч. в частта им, в която дават характеристични данни по
отношение на подсъдимия свидетелствуват, че с оглед характеровите особености на подсъдимия, характерна черта от
неговото поведение е, че същият често псувал безадресно,
по най-различни поводи, но без лична насоченост на обидите и на практика тези
реплики били типични за неговия изказ и начин на изразяване.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си подсъдимият М.Н.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148
ал. 1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, тъй като: На 17.02.2018 г. в гр. Асеновград, на ул.
„***“ *** е казал нещо унизително за честта
и достойнството на другиго – И.Г.В., с ЕГН **********,***, в негово
присъствие, като му е отправил следните обидни думи: „Ела тук, да еба твоята
майка, ей сега ще те пребия“, като обидата е нанесена публично.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия са налице всички кумулативни предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност, а именно: за извършеното престъпление, което е
умишлено, предвиденото наказание в нормата на особената част е глоба от 3000
лв. до 10000 лв. и обществено порицание. Подсъдимият до настоящия момент не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението на
този институт и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимия М.Н.Д. от наказателна
отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата, Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни осъждания, както
и подбудите и водещия мотив за извършването му, а именно факта, че е същият е
бил провокиран от конкретни действия на
тъжителя – неправилно и опасно според него паркиране, което го е подразнило и
което въпреки предходните забележки е
имало многократна повтаряемост. За да определи
справедливо наказание, съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като
основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на подбудите и битовия характер на инцидента съдът намира, че не е висока,
в сравнение с другите деяния от същия вид. Обидната реплика е била отправена не
самостоятелно и безпричинно, а в контекста на развиващ се между страните
конфликт по повод гражданко – правен спор. Съдът намира и, че тежестта на конкретното
престъпление не е висока тъй като обидата, макар и от тежък вид – „псувня на
майка“ е била еднократна и е отправена в процес на спор между страните, а
конфликтът е бил сравнително бързо преустановен . Подсъдимият, който сам се е
чувствал засегнат е преустановил бързо агресивното си поведение и сам се е
оттеглил от мястото на инцидента. Заедно с това съдът намира и, че подсъдимият е личност с не висока степен на обществена опасност с оглед
установените добри характеристични данни. Ето защо съдът определи размера на
глобата в минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв. Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца
и най–добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалия граждански иск за причинените му от
престъплението неимуществени вреди в размер на 3000 лв. е доказан по основание.
Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимият
и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият И.Г.В. е
претърпял неимуществени вреди – притеснения , психически дискомфорт
и стрес, чувство за засегнато лично достойнство и обида, които са
непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че
предявения граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 400 лв. като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от пострадалия неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на човешкото му
достойнство, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението, а именно 17.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над тази сума до пълният претендиран
размер от 3000 лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като
неоснователен. Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50
лв. върху уважения размер на гражданският иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимият да заплати на частния тъжител и граждански ищец И.Г.В. направените от него разноски по делото в размер на 1212 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощените му повереници и заплатена държавна такса за завеждането на
делото.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на
подсъдимият по отношение на собствените
му действия и постъпки и незачитане на достойнството и доброто име на личността.
По
изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: