Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9101 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.08.2018 г. по гр.д. № 1165/17 г., СРС, І
ГО, 26 с-в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** дължат на „У.Б." АД, ЕИК ********
сумата от 5584,01 лв., представляваща главница по Договор за банков
кредит на 07.07.2005г., както и сумата от 3701,18 лева лихва
за периода 20.08.2011г.-09.06.2015
г. Осъдил е Г.Г.Р. ЕГН ********** и Д.П.Р. ЕГН ********** да заплатят на „У.Б."
АД, ЕИК ******** сумата от 1053,15 лв. - разноски по делото,
както и сумата от 851,72 лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник. Осъдил
е Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** да заплатят на Софийски районен
съд сумата от 185,72 лева държавна такса по делото.
С определение от 24.04.2019 г. по гр.д. № 1165/2017
г., на основание чл.248 ГПК СРС, І ГО, 26 с-в е изменил
постановеното решение в частта за разноските, както следва:отменил е определението, с което са осъдени Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** да
заплатят на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 1053,15 лв. -
разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC-Перник. Осъдил
е Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р.,
ЕГН ********** да заплатят на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 100
лв. - разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника им по
делото адвокат М.П. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в
жалбата. Развиват
се доводи, че съдът неправилно е приел, че възраженията за погасяване на
задълженията са несвоевременни и не следва да бъдат разглеждани. Възражения за
погасяване на задължението касаещо начислената недължима лихва са своевременно
направени. Ответникът Г.Р. с отговора на исковата молба е признал дължимостта
на главницата, но е възразил срещу начислените лихви след датата 20.06.2012 г.,
когато изтича договора за кредит. Ответникът Д.Р. е възразила изцяло срещу
начислените лихви. Налице е погасителна давност касаеща лихвата на основание
чл.111 ГПК. Съдът не е взел предвид
възражението на ответниците, че Банката/ищец не е уведомила своевременно и
изрично ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем, не е взел
предвид възражението, че банката не е разграничила претенцията си според
настъпилия падеж, а търси от ответниците една обща сума. Съдът не е уважил
възражението във връзка с претендираната особено висока лихва, а я присъдил
изцяло в полза на ищеца. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. По повод на това възражение, представляващо искане по
чл.248 ГПК, делото е било върнато на СРС за произнасяне по него и СРС, І ГО, 26
с-в е постановил на основание чл.248 ГПК посоченото по-горе определение от 24.04.2019 г. по гр.д. № 1165/2017 г.
Въззиваемото
дружество „У.Б." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл.„********, представлявано от
изпълнителните директори Е.М.и Л.Х., чрез пълномощника по делото адвокат В.И.П.,
със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с
правно основание с чл.415 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът „У.Б." АД, ЕИК ******** твърди, че между
банката и ответниците Г.Г.Р. и Д.П.Р. бил сключен Договор за банков кредит на
07.07.2005г. Средствата по кредита, в размер на 33 000 лева, били предоставени
и усвоени изцяло от кредитополучателя. Първоначалният срок на кредита бил 83
месеца. Падежът на задължението бил настъпил с изтичане на срока на договора,
но ответникът не изпълнил задължението си да върне изцяло сумата на кредита.
Ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
5584,61 лева главница и 3701,18 лева лихва по договора за кредит за периода
3701,18 лева, по което заявление е образувано ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник и е
издадена заповед за изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в
законноустановения срок е подал възражение. Ето защо и в срока по чл. 415 ал.1 ГПК, предявява своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното
решение, с което спрямо ответниците да бъде прието за установено вземането на
ищеца.
Ответникът Д.П.Р., ЕГН ********** в срока за отговор, не е подала
такъв.
Ответникът Г.Г.Р., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК е подал писмен
отговор, в който е заявил, че признава иска за главница и лихвите до изтичане
на договора на 20.06.2012 г. Възразява срещу лихвите начислени след изтичане на
договора, тъй като банката не е инициирала действия по предсрочно прекратяване
на договора за кредит след 20.08.2011 г. и дължими три вноски. Направил е
възражение за подсъдност.
От приложеният по делото договор за банков кредит № 1120 се установява, че
между „Б.“ АД, чийто право приемник е „У.Б."
АД и ответниците Г.Г.Р. и Д.П.Р. е сключен Договор за банков кредит на
07.07.2005 г., с който ищецът е предоставил на ответниците кредит в размер на
33 000 лв. По делото е била приета ССЕ,
според която по отпуснатия договор за банков кредит № 1120/ 07.07.2005 г., от
ответниците е била усвоена главница от 33 000 лв., погасена главница от
27 415,39 лв., като е останала дължима такава от 5584,61 лв. Лихвата върху
просрочената главница възлиза на 3114,87 лв., договорната лихва 134, 01 лв.,
наказателната лихва е 403,38 лв. и редовната лихва при конверсия от 48,92 лв.,
или общо лихвата възлиза на претендираната от 3701,18 лв. дължима за периода от
26.10.2011 г. до 09.06.2015 г. Вещото лице е посочило, че издължаването на
месечните погасителни вноски не е извършвано редовно на падежна дата 20 число,
за което е начислявана лихва за неплатена главница и наказателна лихва за
просрочие, съгласно сключения договор.
При тези данни и с оглед
развитите във въззивната жалба доводи, СГС приема следното:
Преди всичко следва да
бъде отбелязано обстоятелството че Д.П.Р., ЕГН ********** не само, че не е подала в
срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, но същата не е подала и
възражение срещу издадената ЗИ. Спрямо нея ЗИ е влязла в сила, поради което
същата неправилно е била конституирана като ответник по делото. Ето защо
решението следва да бъде обезсилено в частта, в която е признато за установено
спрямо Д.П.Р., ЕГН **********, че дължи посочените суми за
главница и лихва по Договор за банков кредит от 07.07.2005 г., както и в
частта, в която е осъдена да заплати разноските по делото в полза на „У.К..Б.“
АД и в полза на СРС и в определението по чл.248 ГПК, като производството спрямо
нея следва да бъде прекратено.
Относно другият ответник Г.Г.Р., ЕГН **********
и предвид
развитите от него доводи в отговора на исковата молба, посочени по-горе, следва
да бъде отбелязано обстоятелството, че всички доводи развити във въззивната
жалба, като предявени за пръв път едва във въззивното производство, се явяват
преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност.“ Възражение
за погасителна давност по отношение на лихвата е било направено от процесуалния
представител на ответниците едва в пледоарията след даване ход на устните
състезания. Пак там се говори за обстоятелството, че банката не е уведомила
„изрично предварително моя клиент, че обявява кредита за предсрочно
изискуем“, но по настоящето дело сме в
хипотеза, при която банката претендира присъждане на неплатени суми на
основание настъпил падеж на целия кредит, а не на предсрочна изискуемост.
По
делото е постъпила и частна жалба от „У.Б." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********,
представлявано от изпълнителните директори Е.М.и Л.Х., чрез пълномощника по
делото адвокат В.И.П., със съдебен адрес:*** срещу
посоченото по-горе определение от 24.04.2019 г. по гр.д. №
1165/2017 г., с което на основание чл.248 ГПК СРС, І ГО, 26 с-в е изменил постановеното решение в частта
за разноските, както следва:отменил е определението,
с което са осъдени Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** да заплатят на „У.Б."
АД, ЕИК ******** сумата от 1053,15 лв. - разноски по делото,
както и сумата от 851,72 лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC-Перник. Осъдил е Г.Г.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** да
заплатят на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 100 лв. -
разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник. Сочи
се, че неправилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за
заплатени разноски за адвокатски хонорар и държавна такса. Твърди се, че и
предвид обстоятелството, че първоначално делото е било заведено пред Пернишкия
районен съд, то доказателствата за заплатена на 25.09.2015 г. държавна такса от
185,72 лв. и за адвокатския хонорар от 953,15 лв. се намират по гр.д. №
6237/2015 г. на Пернишки районен съд, който с определение от 05.12.2016г. е
прекратил производството и го е изпратил по компетентност на СРС.
Ответниците Г.Г.Р. и Д.П.Р., чрез процесуалния си
представител оспорват частната жалба.
СГС намира частната жалба за процесуално допустима, а
по същество частично основателна.
Действително, първоначално делото е било образувано
пред Пернишкия районен съд под № 6237/2015
г. и по това дело на лист.40 и 41 има приложени доказателства за заплатен
адвокатски хонорар от 935,15 лв. Липсват обаче доказателства за заплатена
държавна такса за исковото производство в размер на 185,72 лв. / такава е била
заплатена само за заповедното производство/. При тези данни присъдената в
решението сума от 1053,15 лв. в полза „У.“ Б.“ АД включваща 100 лв.
възнаграждение за вещо лице и 953,15 лв. адвокатско възнаграждение, се явява
законосъобразно присъдена. Отделно от това, възражение за прекомерност на това
възнаграждение не е било направено своевременно от процесуалния представител
на ответниците. Ето защо, само следва да
бъде отменено определението на СРС постановено по чл.248 ГПК по отношение на Г.Г.Р..
Решението на СРС следва да бъде потвърдено по
отношение на ответника Г.Г.Р..
За настоящата инстанция
въззиваемото дружество не претендира разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение от 08.08.2018 г. по гр.д. № 1165/2017 г.
на СРС, І ГО, 26 състав, в частта, в която съдът е признал
за установено на основание
чл. 422 ГПК, че Д.П.Р., ЕГН ********** дължи на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 5584,01
лв., представляваща главница по Договор за банков кредит на
07.07.2005г., както и сумата от 3701,18 лева лихва за периода 20.08.2011г. - 09.06.2015 г., осъдил е Д.П.Р. ЕГН **********
да заплати на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 1053,15 лв. -
разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC – Перник, осъдил
е Д.П.Р., ЕГН ********** да заплати
на Софийски районен съд сумата от 185,72 лева държавна такса по делото. Обезсилва определение от 24.04.2019 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК в частта, в която съдът е осъдил Д.П.Р., ЕГН ********** да заплати на „У.Б."
АД, ЕИК ******** сумата от 100 лв. - разноски по делото, както и
сумата от 851,72 лв. - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник. Прекратява производството
спрямо нея.
ОТМЕНЯ определение от 24.04.2019 г. по гр.д. № 1165/2017 г., с което на
основание чл.248 ГПК СРС, І ГО, 26 с-в е изменил
постановеното решение в частта за разноските, като е отменил определението,
с което е осъден Г.Г.Р., ЕГН **********
да заплати на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 1053,15 лв. -
разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC-Перник. Осъдил
е Г.Г.Р., ЕГН ********** да
заплати на „У.Б." АД, ЕИК ******** сумата от 100 лв. -
разноски по делото, както и сумата от 851,72 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 3695/2015, PC - Перник.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.08.2018 г. по гр.д. № 1165/2017г. на СРС, І ГО,
26 състав по отношение на ответника Г.Г.Р., ЕГН **********.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.