РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 16.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на деветнадесети март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр. дело № 8766/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 95689/14.07.2016г., предявена от Л.Н.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. „*****.
Ищецът Л.Н.С. твърди, че с
Постановление на СГП от 27.03.2006 г., срещу него е било образувано досъдебно
производство № 5416/2005 г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.
301, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че с постановление от 13.01.2014 г. на прокурор
от СГП, досъдебното производство е било прекратено, на основание чл. 243, ал.
т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С
постановление от 01.09.2014 г. на прокурор при Апелативна прокуратура – София,
постановлението от 13.01.2014 г. било отменено, в частта, с която наказателното
производство е било прекратено. С
постановление от 19.04.2016 г. на СГП, досъдебно производство отново е било
прекратено.
Ищецът твърди, че по време на
досъдебното производство, не е бил привличан като обвиняем по него.
Ищецът сочи, че е бил държавен
служител и поради образуваното срещу него наказателно производство е бил
отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП, считано от 17.08.2015 г. На
16.05.2016 г., ищецът бил възстановен на работа, поради отпадане на
предпоставките за временното му отстраняване. Ищецът излага съображения, че на
основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, при повдигнато обвинение за престъпление по
служба, държавният служител временно се отстранява от длъжност, по силата на
закона (а не по преценка на административния орган по назначаване, който
действал при условията на обвързана компетентност). Поради това, ищецът счита,
че между образуваното наказателно производство по пр. пр. № 5416/2005 г на СГП
и оставането му без работа е налице пряка причинно-следствена връзка, за което
следва да се ангажира отговорността на П.на Р.Б..
Ищецът твърди също, че в
резултат на воденото предварителното производство, продължило 10 години и 23
дни, е претърпял емоционален стрес, бил е подложен на психологически натиск от
страна на своите колеги в НАП, чувствал се е притеснен и несигурен. Авторитетът
му на дългогодишен служител и ръководител на НАП бил уронен, като в резултат на
това на 30.05.2010 г. бил отстранен от заеманата длъжност „ръководител на
екип“. По-късно, на основание чл. 81б от ЗДСл, бил временно преместен за срок
от 4 години в Българската агенция по безопасност на храните.
Ищецът твърди, че воденото
срещу него наказателно производство го поставило в унизително и тежко
положение, от което той се почувствал дълбоко наранен и оскърбен. В следствие
на това претърпял, ищецът много терзания и безпокойства, затруднили се
контактите му с близките му и с околните, станало причина да преживее
интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение
и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическата му
стабилност. Нарушило се душевното му равновесие, здравето му, като се отразило
неблагоприятно върху ежедневието му, контактите му с близки и приятели, също
така и върху почивката и работоспособността му. Станал раздразнителен и много
чувствителен, страдал от безсъние и постоянно силно главоболие. Наложило се да
избягва всякакво общуване, тъй като мислел, че всичко го възприемат като
престъпник. През тези десет години, че за ищеца настъпили тежки последици в
личен и професионален план. През този период му бил отнет достъпът до
класифицирана информация, поради което кариерното му развитие в службата му
било компрометирано. През месец декември 2008 г. му било отнето разрешителното
за носене на ловно оръжие, което също довело до негативни изживявания за ищеца.
През периода на отстраняването му от работа, ищецът бил лишен от правото си на
оценка на изпълнението по чл. 76 от ЗДСл, което водело до невъзможност да бъде
повишен в ранг по реда на чл. 75, ал. 1, предложение II от ЗДСл. Нарушено било
правото му на справедлив процес, поради прекомерната продължителност на
разследването по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП.
Предвид изложеното, ищецът
моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати:
1.
сумата от 14 641 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от отстраняването му от работа,
поради образуваното срещу ищеца
наказателно производство по пр.пр. № 5416/2005 г. на
СГП, която сума съставлява сбора от: сумата от 10605 лева - неизплатена
индивидуална основна месечна заплата, представляваща 70 % от основната му
заплата, с всички свързани с него полагащи се увеличения/индексации, за периода от 17.08.2015 г. до 15.05.2016 г., ведно
със законната лихва, за времето от 25-то число на всеки от календарните месеци
от отстраняването му от длъжност до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3 636 лева - неизплатено допълнително
възнаграждение за III и IV тримесечие на 2015 г. и за I и II тримесечие на 2016
г., представляващо 30 % от индивидуалната му основна заплата и което не можело
да надвишава 80 % от начислената му основна заплата, ведно със законна лихва
върху тази сума за времето от 25-то число на всеки от календарните месеци след
съответното тримесечие от датата на отстраняването му от длъжност до
окончателно изплащане на сумата; и сумата от 400 лева - неизплатена сума
за облекло, съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за НАП, както и
2.
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по пр.пр. № 5416/2005
г. на СГП, ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът сочи, че на ищеца не е
било повдигано обвинение, а наказателното производство е било прекратено поради
изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване за
конкретното престъпление. Поради това, ответникът счита, че не е налице нито
една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Сочи, че процесуалните действия
преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, тъй като са
законни, като се позовава на т. 8 от ТР 0 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС. Евентуално, ответникът оспорва предявените искове за
неимуществени и неимуществени вреди и като недоказани и прекомерно завишени по
размер.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
С
постановление от 27.03.2006 г. на прокурор при СГП, срещу Л.Н.С. е било образувано
предварително производство - пр.пр. № 5416/2005 г.
Досъдебното производство е било образувано срещу Л.Н.С. за това, че в
качеството си на длъжностно лице – главен данъчен инспектор, е поискал дар,
който не му се следва, за да извърши действия по служба – престъпление по чл.
301, ал. 1 от НК (л. 1, том II от досъдебното производство).
На
07.02.2008 г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел по образуваното
досъдебно производство (л. 28-30, том III от досъдебното производство).
Считано
от 01.07.2012 г. със заповед на директора на ТД на НАП София, на Л.С. е
определена основна месечна заплата в размер на 1212 лева (извлечение от
заповед, л. 21 от делото на СГС). Видно от представената и приета по делото
служебна бележка, оценките, поставяни на ищеца за периода от 2011 г. до 2013 г.,
са: „изпълнението надвишава изискванията“ (служебна бележка, л. 22).
С
постановление от 13.01.2014 г., досъдебното производство по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП е било прекратено, на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (постановление, л. 8-11 от делото на СГС). Това
постановление е било отменено от Апелативна прокуратура - София в частта, в
която производството срещу Л.С. е било прекратено (постановление, л. 12-16 от
делото на СГС).
Видно
от приетата по делото заповед № ЗЦУ-821 от 09.07.2015 г., ищецът е бил временно
отстранен от служба, считано от 17.08.2015 г.
Причина за отстраняването му е, че срещу него е било образувано
наказателно производство (заповед, л. 19 от делото на СГС).
На
18.04.2016 г. досъдебното производство отново е било прекратено - с
постановление на прокурор от СГП. Основанието за прекратяване на производството
е, че е изтекла предвидената в закона давност – чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК
(постановление, л. 17-18 от делото на СГС).
От
приетата по делото заповед № 2537/16.05.2016 г. се установява, че на 16.05.2016
г. Л.С. е бил възстановен на длъжността „главен инспектор по приходите“ в
сектор „ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ на ТД на НАП София
(заповед, л. 20 от делото на СГС).
С
определение от 11.05.2016 г. СГС, което е част от приобщеното по делото досъдебно производство, съдът се е
произнесъл по жалба на ищеца срещу постановлението за прекратяване от
18.04.2016 г. Видно от определението, ищецът е направил искане производството
да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е., че деянието
не е извършено или не съставлява престъпление. СГС е приел, че жалбата е
недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като за Л.С. не е налице правен
интерес да обжалва постановлението, тъй като не е бил привлечен като обвиняем.
Това определение е било потвърдено от САС по образуваното ВНЧД 600/2016 г. по описа на САС.
Между
страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено като
безспорно, че ищецът не е бил привличан като обвиняем по образуваното срещу
него досъдебно производство, както и че по отношение на него не са вземани
мерки за процесуална принуда.
От
заключението на вещото лице И.Б.се установява, че за периода от 17.08.2015 г.
до 15.05.2016 г., през който ищецът е бил временно отстранен от работа, той е
следвало да получи брутна месечна заплата в размер на 10 552.58 лева, а
евентуално дължимата законна лихва върху тази сума би била 543.32 лева.
Установява се също, че за същия период Л.С. е следвало да получи и 377.77 лева
за облекло, върху която сума лихвата би била 31.52 лева. Експертизата
потвърждава установеното от съда, че за периода от 2011 г. до 2014 г. оценките
за изпълнението на задълженията на ищеца са били : „изпълнението надвишава
изискванията“. От заключението се установява, че за 2015 г. такава оценка не е
поставяна. На пета задача вещото лице е отговорило, че не може да определи
размер на допълнително възнаграждение за периода през който ищецът е бил
временно отстранен, тъй като това допълнително възнаграждение зависи от
постигнатите резултати и дадени оценки, а такива не са поставяни именно защото Л.С.
е бил временно отстранен.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и компетентна, се установява, че воденото срещу ищеца
досъдебно производство е предизвикало негативни преживявания, които по своята
характеристика и интензивност отговарят на критериите за остра стресова реакция
и включват тревожност, страх, обида и унижение, болка от унижението и
злепоставянето, чувство на предаденост, отхвърленост и оскърбление. В резултат на наказателното
производство ищецът се е дистанцирал от другите хора, включително и от колегите
си, бил е подозрителен спрямо останалите. Психологически това е довело до
напрегнатост, нервност, раздразнителност, обща възбуда, проблеми със съня и
главоболие. Воденото срещу ищеца производство е довело до невъзможност за
пълноценна концентрация, до забавяне на вземането на решения и ограничаване на кръга
от интереси. Видно от заключението е, че образуваното досъдебно производство е
поставило ищеца в ситуация, в която травмиращото събитие затормозява ежедневно
възможността за спокойно осъществяване и реализация на значимите за него
потребности. Всичко това е довело до трайни промени у ищеца. Продължителността
на негативните изживявания е довела до хронифициране
на стреса и до необратими изменения в организацията и функционирането на
личността – дистанциране от колегите, загуба на престиж, главоболие,
раздразнителност, нарушения на съня.
По
делото не са ангажирани доказателства за твърденията на ищеца, че му е бил
отнет допуска до класифицирана информация, в резултат на което да е
препятствано кариерното му развитие. Липсват и доказателства за това Л.С. да е
имал разрешение за носене на ловно оръжие, респ. същото да е било отнето. Поради
това, съдът приема тези твърдения за недоказани.
От
показанията на свидетеля Л.С.се установява, че в резултат на образуваното срещу
ищеца досъдебно производство той се е променил много и е бил стресиран. От един
доста спокоен и уравновесен човек, ищецът станал доста раздразнителен, избухлив, трудно
комуникативен и част от колегите са се дистанцирали от него. Установеното от
показанията на свидетеля Стойнева се потвърждава и от показанията на свидетеля М.К..
Според последния, ищецът е бил жизнерадостен, весел и засмян човек преди срещу
него да бъде образувано наказателно производство, а след това е станал
по-затворен и е започнал да отбягва срещи. Освен това от показанията на М.К. се
установява, че Л.С. е станал раздразнителен и избухлив.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал.1 от НПК и
чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система) е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от
лица, числящи се към структурата на държавното учреждение,
в чиито персонален състав е било включено лицето, повдигнало твърдяното
незаконосъобразното обвинение и ръководело разследването срещу ищеца (чл. 46,
ал. 2, т. 1 от НПК) и същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следователно,
основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното
производство срещу него да е прекратено, поради това че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано; 3/ да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154,
ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Съдът
приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установи, че провежданото наказателно производство
се е отразило изключително неблагоприятно върху ищеца. Това безпротиворечиво
се установява както от събраните гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите, така и от заключението по извършената съдебно-психологична
експертиза.
Негативните
последици върху личността и психиката на ищеца се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период –
от 27.03.2006 г. – когато срещу Л.Н.С. е било образувано предварително
производство - пр.пр. № 5416/2005 г. до
прекратяването му с постановлението от 18.04.2016 г., т.е. за период от повече
от 10 години, ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
Не
се установява, обаче, втората от визираните по-горе предпоставки. Съгласно разясненията,
дадени в т. 8 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на
давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са
били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е
незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността,
изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е
преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните
извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците
на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по
време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до
амнистията. В тези хипотези, според изразеното, не може да се ангажира
отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното
производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, т. т. 2 и 3 НПК и чл. 288,
ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на
обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава
съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство
е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност
или деянието амнистирано.
В
настоящия случай досъдебното производство образувано срещу Л.Н.С.
е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. Както се посочи, в
тази хипотеза липсва елемент от фактическия състав за отговорността на
държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи. Такава би
била налице ако по искане на обвиняемия или подсъдимия производството продължи
и той бъде признат за невиновен с влязла в сила присъда. Действително установи се,
че искане в този смисъл е било направено от ищеца, но СГС и САС са приели, че
той няма правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване, тъй като не
е бил привлечен като обвиняем. И макар съдебната практика по граждански дела да
приема, че когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице (с
посочване на името му в постановлението) и то е разпитано като свидетел (т.е.
извършено е действие по разследване срещу него с участието му), въпреки че не е
било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита,
че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него
наказателно преследване то може да претърпи вреди, отговорна за които е
държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то основанието на което
може да се търси обезщетение за тези вреди са хипотезите когато прекратяването
е поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност
(посоченото ТР, както и решения на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г. на ВКС, ІV Г. О., решение по гр. д. № 527/2015 г. на
ВКС, ІV ГО, решение по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение по гр. д. № 6047/2013 г. на
ВКС, ІV ГО, решение по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др).
В настоящият случай производството е било прекратено поради изтекла абсолютна
давност и не е продължило по реда на чл. 24, ал. 2 от НПК, респ. не е
приключило с оправдателна присъда. С оглед на всичко това не е налице нито една
от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, което обуславя извод, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Част от основанието
на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е и продължителността на наказателното производство и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия, които обстоятелства са част от
преценяваните от съда критерии при
определяне на дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени вреди (решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. и решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Основанието на иска за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща
и основанието на иска по чл.
2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - така
т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на
ВКС,
ОСГК. По тази
причина те не могат да
бъдат предявени и разглеждани кумулативно.
При
липса на уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, основан на твърдения за
незаконно обвинение и при наличието на твърдения за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г., би могъл да се разгледа
само иска, основан на тези твърдения - за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок (които в случая биха били и основателни,
доколкото досъдебното производство е продължило над 10 години, а делото не може
да се определи с изключителна сложност от фактическа или правна страна). Изчерпването на предвидената в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
процедура, обаче, е абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ. В случая
липсват доказателства (няма и такива
твърдения) да е била предявена претенцията по реда на ЗСВ в рамките на
специална административна процедура, поради което и е недопустимо такъв иск да
се разгледа от съда.
По
изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА
Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, искове по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 14 641
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отстраняване от
работа, поради образуваното срещу ищеца наказателно производство по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП, както и на сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от
незаконното обвинение в извършване на
престъпление по пр.пр.
№ 5416/2005 г. на СГП, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: