РЕШЕНИЕ
№ 1571
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502352 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по
спора „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 2304 от
21.06.2022 г., пост. по гр.д. № 14 314/2021 г. на РС – Пловдив, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу въззиваемия Т. П. Т., ЕГН – ********** иск за признаване
за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на парични вземания на
ищцовото дружество към ответника, произтичащи от сключен между „ Кредисимо „ АД и Т.
Т. договор за потребителски кредит № *** от *** г. и прехвърлени на Агенция за събиране
на вземания „ ЕАД на основание договор за цесия както следва: 1 200 лв. главница, ведно
със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. / датата на подаване на заявлението / до
окончателното изплащане; 330, 88 лв. – възнаградителна лихва за период 07.07.2016 г. –
10.03.2017 г. и 1 297, 60 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за период
08.07.2016 г. – 13.03.2020 г. – които вземания предмет на издадена по ч. гр.д. № 11263/2021
г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6113/ 6.7.2021 г..
Жалбоподателят поддържа че постановеното решение по съществото на спора е
недопустимо и нищожно, тъй като са били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, а също и че е неправилно, тъй като единственият мотив на съда за
отхвърлянето на иска му е да не е доказал предаването на заемните средства от цедента „
Кредисимо „ АД на ответника Т. – който факт не е бил оспорен от последния в качеството
му на кредитополучател по договора.
Отговор по чл. 263 от ГПК не е депозиран.
Съдът установи следното:
1
Производството пред районния съд е било образувано по иск с правно основание чл.
422 от ГПК – за признаване за установено съществуването на парични вземания на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Т. П. Т., ЕГН – **********,
произтичащи от сключен между „ Кредисимо „ АД и ответника Т. договор за потребителски
кредит № *** от *** г. и прехвърлени от Кредисимо АД на Агенция за събиране на
вземания „ ЕАД с договор за цесия от 17.12.2020 г. както следва: 1 200 лв. главница, ведно
със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. / датата на подаване на заявлението / до
окончателното изплащане; 330, 88 лв. – възнаградителна лихва за период 07.07.2016 г. –
10.03.2017 г. и 1 297, 60 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за период
08.07.2016 г. – 13.03.2020 г. – които вземания предмет на издадена по ч. гр.д. № 11263/2021
г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6113/ 6.7.2021 г..
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че по казания договор за
потребителски кредит на ответника са предоставени парични средства в размер на 1 200 лв.,
със срок за връщане 16 месеца при фиксиран лихвен процент от 36, 24% и ГПР – 50%, като
общия размер на подлежащата на връщане сума е 1 530, 88 лв., погасяването й се извършва
на 16 равни месечни вноски, всяка в размер на 95, 68 лв., крайния падеж на кредита е
20.02.2016 г. Налице е пълно неизпълнение на договора от ответника към крайния падеж и
понастоящем и вземанията на „ Кредисимо АД към него, съставляващи 1 200 лв.
предоставена главница и 330, 88 лв. възнаградителна лихва за посочения период са
прехвърлени на ищцовото дружество с Договор за цесия от 17.12.2020 г., като
прехвърлените вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, съставляващо
неразделна част от договора. Поддържа се ощe, че с договора за цесия първоначалният
кредитор е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията и в тази връзка още преди завеждането на иска Агенция за събиране на
вземанията „ ЕАД е изпратила уведомление до ответника Т. по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, което
уведомление приложено и към исковата молба.
Представени са към исковата молба договорът за потребителски кредит, общите
условия към него, договор за цесия от 17.12.2020 г., потвърждение на цесията, извадка от
приложение № 1 към договора за цесия относно процесните вземания, произтичащи от
казания договор за потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ответника.
Според договора за кредит от Кредисимо ЕАД на ответника са предоставени
парични средства в размер на 1 200 лв., със срок за връщане 16 месеца при фиксиран лихвен
процент от 36, 24% съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. ГПР е 50%,
общият размер на подлежащата на връщане сума е 1 530, 88 лв., крайният падеж е
20.02.2016 г..
Според общите условия задължително условие за предоставянето на заемните
средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез
предоставяне на банкова гаранция, а в случай че не може да даде такава – да сключи договор
за поръчителство с посочен от кредитора поръчител.
Съгласно договора за цесия продавачът „ Кредисимо ЕАД прехвърля на Агенция за
събиране на вземания ЕАД всички свои вземания, произтичащи от сключени от него като
кредитор договори за кредит, които индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а
продавача Ай Тръст ЕООД ще прехвърли вземанията си за възнаграждение по сключени с
кредитополучателите договори за поръчителство и регресните си вземания като поръчител
във връзка с погасените от него задължения на кредитополучателите по договорите за
кредит. Договорено е / чл. 4.4/, че след заплащане на първата вноска от договорената
покупна цена продавачите се задължават да предоставят на купувача писмено потвърждение
за сключената цесия.
2
Представеното по делото потвърждение за сключената цесия е само от продавача „
Кредисимо „ АД.
Справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията установява, че
Кредисимо ЕАД е едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД, считано от
неговото учредяване през 2015 г. и понастоящем.
Уведомлението до длъжника за цесията е изпратено по пощата и върнато като
непотърсено от него – л. 34 – 36 от първоинстанционното дело.
С молба вх. № 14 923/23.02.2022 г. – депозирана за първото открито съдебно
заседание на районния съд по делото – ищцовото дружество е изложило още следните факти
и обстоятелства по иска: Съгласно сключен на 30.10.2015 г. договор за поръчителство
между Ай Тръст ЕООД и ответника последният е поел задължение да заплаща на
поръчителя възнаграждение за поетите от него задължения пред кредитора по договора за
кредит; както и да заплати на поръчителя всички престирани от него на кредитора
плащания по кредита за главница, лихви и разноски - в случай че поръчителят ги е
изпълнил поради неизпълнението им от длъжника – чл. 146 ал. 1 от ЗЗД. Със същата молба
се поддържа, че ответникът – длъжник по кредита не е извършвал погашения по същия,
поради което изпълнението на Кредисимо ЕАД е престирано от Ай тръст ЕООД – на всички
задължения на заемополучателя Т. – главни и акцесорни, произтичащи от процесния
договор за кредит; както и че възнаграждението за поръчителя не е включено в посочения
годишен процент на разходите от 50% по кредита, като счита че същото не следва да се
включва в ГПР.
Ответникът не е депозирал отговор по иска. Но по ч.гр.д.№ № 11263/2021 г. на РС
Пловдив - по което е издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на заявителя и настоящ ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД, е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, в което е заявил обосновани оспорвания на
процесните вземания – за изтекла погасителна давност и за липса на материално правна
легитимация на ищцовото дружеството - поради неуведомяването му за цесията.Съгласно т.
11а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК при наличие на обосновани оспорвания на
вземането, заявени с възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК същото има правните последици
на отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК.
С оглед така даденото задължително разрешение, се явява неоснователно
оплакването на въззивника за това, че по делото съдът следвало, но не постановил
неприсъствено решение. Предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото не са налице.
Решението за отхвърляне на иска е правилно като краен резултат.
Действително – както поддържа въззивника, уведомлението на ответника – длъжник
по договора за кредит, за твърдяното прехвърляне на вземанията по договора се счита
осъществено с връчването на ИМ и приложенията към нея, доколкото сред тези приложения
е и уведомлението за цесията. Но въззивника не е придобил процесните вземания въз основа
на твърдяното от него частно правоприемство с праводател Кредисимо ЕАД – предвид
твърдяното от него удовлетворяване на Кредисимо АД за всички негови вземания по
процесния договор за кредит на основание плащането им от поръчителя Ай Тръст ЕООД.
Последният е също цедирал притежавани от него вземания, в т.ч. и на регресните си
вземания по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД към кредитополучателите, но искът не се основава на
частно правоприемство с праводател Ай Тръст ЕООД за вземания на последното,
произтичащи от договор за поръчителство, съответно не се и доказва изпълнение на
процесните вземания от дружеството - поръчител. Съгласно исковата молба, съгласно и
заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът основава активната си материално правна
легитимация досежно вземанията на придобиването им от Кредисимо ЕАД, възникнали за
3
това дружество на основание договора за кредит, като и представеното потвърждение на
цесията е само от прехвърлителя Кредисимо ЕАД. И след като към датата на прехвърлянето
им тези вземания не съществуват в патримониума на твърдяния праводател, същите не са
придобити и от правоприемника – предвид твърденията на самия ищец в становището му
вх. № 14 923/23.02.2022 г. за пълното им погасяване посредством осъщественото за тях
плащане от третото за спора лице – поръчителя на кредитора Кредисимо ЕАД.
Горното е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска изцяло и този краен
резултат е постановен с обжалваното решение. Поради което жалбата срещу него е
неоснователна, решението се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2304 от 21.06.2022 г., пост. по гр.д. № 14 314/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4