Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Г въззивен състав, в публичното заседание на девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова- Младенова въззивно гр. дело № 11049 по описа за 2020 г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 51303/25.02.2020г. постановено по гр.д. № 42503 по описа за 2019
г. на Софийски районен съд, 140 състав е признал за установено, че В.П.Л.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ******, на основание чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумите от 808.79 лв., ведно със законната лихва от
10.04.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до погасяване на
задължението, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит от
18.06.2014г., сключен между „ОББ“ АД (в качеството на кредитодател) и В.П.Л.
(като кредитополучател), което вземане е придобито от „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ******по
силата на договор за цесия от 31.01.2018г.; сумата в размер на 55.47 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.11.2014г. до 10.06.2016г.
по договор за кредит от 18.06.2014г. сключен между „ОББ“ АД (в качеството на
кредитодател) и В.П.Л. (като кредитополучател), което вземане е придобито от „Е.М.“
ЕООД с ЕИК ******по силата на договор за цесия от 31.01.2018г., като е
отхвърлен иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 99, чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 58.01 лв. и за периода от
10.10.2014г. до 09.11.2014г. С посоченото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът асил П.Л. е осъден да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата от 1017.01
лв. – разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част
от иска.
Срещу първоинстанционното решение,
в частта в която е уважена исковата претенция, е постъпила въззивна жалба на
ответника в първоинстанционното производство В.П.Л., в която се съдържат
оплаквания за неправилност на същото. Въззивникът поддържа, че не дължи
претендираната сума, защото не е
получавал паричните средства, които се искат от ищеца. Твърди, че не е
получавал кредит от ОББ. Оспорва приетото заключение на назначената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, като твърди че неправилно е посочено, че е получил процесната
сума и че е извършвал разплащания с нея. Поради тези съображения иска отмяна на
атакуваното решение, в частта, в която е уважена исковата претенция и
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на ищеца в първоинстанционното производство - „Е.М.“
ЕООД, подаден чрез адв. Г.Х. от САК, в който се поддържа становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна счита, че обжалваното
решение е правилно. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният
съд намира следното:
Производството пред СРС е образувано
по иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от
ищеца "Е.М." ЕООД главни положителни установителни искове с правно
основание чл. 422,
вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 240 и сл.
от ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединяване за
признаване за установено по отношение на ответника В.П.Л., че дължи сумата от
808.79 лв. главница непогасени вноски за периода 10.07.2014г. до 10.06.2016г.
заедно със законната лихва върху нея от заявлението за издаване заповед за
изпълнение до окончателното й погасяване; сумата от 58.01 лв. – редовна
/възнаградителна/ лихва върху главницата,
начислена за периода от 10.10.2014г. до 10.06.2016г.
Със заявление вх. № 3026560 от 10.04.2019 г.
ищецът „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу В.П.Л., ЕГН **********. за сума в размер на 808.79 лева – просрочена главница; редовна възнаградителна
лихва в размер на 58.01 лева, начислена за периода от 10.10.2014г. до 10.06.2016г.
включително; законната лихва за забава за периода от 10.04.2019г. до изплащане
на вземането и такса застрахователна премия по чл. 10, ал. 2 от договора,
начислена за периода 10.10.2014г. до 10.06.2016г., включително в размер на 23.40
лв. На 19.04.2019 г. е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 808.79 лева – представляваща главница по Договор
за кредит от 18.06.2014г., заедно със законната лихва от 10.04.2019г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 58.01 лв. за периода от 10.10.2014г. до 10.06.2016г.
такса за застрахователна премия в размер на 23.40 лв. за периода от 10.10.2014г. до 10.06.2016г. и
за разноски в заповедното производство. В законоустановения срок на
27.05.2019г. срещу заповедта било подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника В.П.Л.. В едномесечния срок на 23.07.2019г. била
подадена процесната искова молба.
Потребителският
кредит е отпуснат въз основа на приложена към делото молба -
декларация за отпускане на потребителски кредит, подписана и неоспорена
от ответника В.П.Л., с която е поискано предоставяне на кредит в размер на 1000
лв. за период от 24 месеца. Банката е разрешила потребителски кредит в размер
на 960 лв., сума, която съответства на вписаната в подписания между страните
договор.
Видно
от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение банков кредит от 18.06.2014 г. на въззивника-ответник е бил
отпуснал кредит в размер на 960 лева за покриване на потребителски нужди. Уговореният
краен срок за погасяване на кредита бил 10.06.2016г. Между страните са
уговорени дължимата от ответника възнаградителна лихва както следва: редовната
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за
потребителски кредити в лева, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0.5 пункта.
Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент на „ОББ“ АД за
потребителски кредити в лева е в размер на 7 процента. Между страните бил
уговорен лихвен процент към момента на сключване на договора е в бил в размер
на 7.5 годишно. Олихвяването се извършвало ежемесечно. В сключения договор за
кредит е описан годишният процент на разходите към датата на подписване на
договора е 8.3. Били уговорени дължимите лихви при забава на плащането на кредита от страна на
ответника като кредитополучател, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, кредиторът имал право да олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното за редовна лихва и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но не повече от размера
на законната лихва. От съдържанието на договора става ясно, че към момента на
сключване на договора за кредит лихвеният процент, който се прилага при забава
на плащане по главницата и предсрочна изискуемост е в размер на 12.5 %.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за кредит получената сума се издължавала от
кредитополучателя на двадесет и четири анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за
управление и обслужване, в размер на 43.34 лв.
считано от 10.07.2014г. на десето число на месеца. Било договорена при
промяна на лихвеният процент банката да уведомява кредитополучателя за новия
размер на анюитетната вноска, за което не е необходимо подписване на анекс към
сключения договор.
От представеният договор за
потребителски кредит е видно, че ответникът в качеството си на кредитополучател
се задължил да погаси задълженията си по кредита на 23 месечни анюитетни вноски
с размер 44.51 лв. /в който е включена месечна застрахователна премия/ и една
изравнителна вноска в размер на 44.28
лв., дължими на десето число на месеца съгласно подписан от страните
погасителен план. Съгласно представения погасителен план, неразделна част от
договора за кредит, общото задължение по кредита възлиза на 1068.01лв. Договорът
е подписан от търговските пълномощници на банката кредитор и ответникът В.П.Л.,
който саморъчно е изписал и трите си имена. По делото не са събрани
доказателства, които да опровергават истиността на положения от кредитополучателя
подпис. Погасителният план е получен лично от ответника, което саморъчно се е
подписал и е изписал трите си имена.
По делото е приложена разпечатка на
движение по сметка с титуляр ответника В.Л., разкрита в ОББ с номер BG89UBBS80021019592040, от която е видно, че на 19.06.2016г. по нея е
усвоен предоставения кредит в размер на 960 лв. Не се спори от страните и от
представените вносни бележки е видно, че ответникът е извършил четири вноски по
кредита съответно на 10.07.2014г., 10.08.2014г. 10.09.2014г. и на 10.10.2014г.
в размер на по 44.51 лв. всяка.
Вземането на ОББ е надлежно
прехвърлено на ищеца - „Е.М.“ ЕООД. Приет
като доказателство по делото е договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.01.2018
г. между „Обединена българска банка“ АД – прехвърлител и „Е.М.“ ЕООД –
приобретател /л. 25-27 от делото/, към който е прикрепено Приложение № 1, видно
от което прехвърлено е вземането по договор за
потребителски кредит, отпуснат на длъжника В.П.Л., като общата дължима сума към
26.01.2016 г. е 1124.99лв., главницата е 808,79 лв., лихвата е 136.47 лв.,
таксите са 179.73 лв.. Приложено е и пълномощно с нотариална заверка на
подписите, извършена от М.М.-Р.– нотариус с район на действие РС – София, от Ф.Т.Д.М.Я.–
действащ в качеството му на изпълнителен директор на „Обединена българска банка“
АД – цедент, упълномощител, с което „Е.М.“ ЕООД е упълномощено да представлява
Банката като извърши действията по уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
физическите лица длъжници по договори за потребителски кредити и извърши всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на
вземания.
Като доказателство по делото е
приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземане от адв. Г.Х. /л. 35
от делото/, с което в качество на пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ООД, уведомява В.П.Л.,
че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018г.
задължението му към „ОББ“ АД, произтичащо от договор за потребителски кредит
без обезпечение, сключен на 18.06.2014г. е изкупено от „Е.М.“ ЕООД. Ответникът
е уведомен, че считано от датата на получаване на известието кредитор спрямо
длъжника за това вземане ще е „Е.М.“ ЕООД. Посочена е банкова сметка ***едемдневен
срок за доброволно изпълнение, като е указано, че в противен случай новият
кредитор ще пристъпи към принудително събиране на вземането. По делото няма
данни за връчване на получателя -
ответника Л., но той не оспорва обстоятелството, че е уведомен за
извършената цесия и за промяната на кредитора си по вземането.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от която е установено, че сумата в размер на 960 лв., колкото е
размерът на отпуснатия от ОББ АД потребителски кредит на ответника, е усвоена
еднократно в пълен размер на 19.02014г. по банкова сметка ***, с титуляр В.П.Л..
Кредитополучателят - ответникът Л. е погасил в пълен размер четири
броя падежни вноски в размер на 44.51 лв. Последното погасяване е от
10.10.2014г., като от 10.11.2014г. кредитът е в просрочие. След извършена в
счетоводството на ищеца справка и при преценка на приложените по делото
документи, вещото лице е отговорило, че усвоената главница е в размер на 960
лв., а погасената в размер на 151.21 лв. Дължимият остатък главница по договора
за потребителски кредит е в размер на 808.79 лв. Според приетото заключение на
вещото лице начислената от кредитора
договорна лихва е в размер на 79.93 лв., от които са погасени 24.46 лв.
Дължимият остатък от начислената договорна лихва за периода 10.11.2014г. до
10.06.2016г. вкл. е в размер на 55.47
лв. Настоящият състав на основание чл.
202 ГПК кредитира напълно приетото заключение на вещото лица като компетентно и
професионално изготвено и кореспондиращо
с останалите събрани по делото писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното решение е валидно и
допустимо, първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени в рамките на заявения петитум.
По правилността на решението в
обжалваната част, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и
сл. ЗПКр "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено по
делото, че на 18.06.2014 г. между В.П.Л. и „Обединена българска банка“ АД е бил
сключен договор за потребителски кредит с цел за покриване на потребителски
нужди. Уговорено е издължаване на месечни вноски за 24 месеца, при действащия
към момента на сключването му базов лихвен процент за потребителски кредит в
размер на 7 процента и съответна надбавка от 0.5 проценти пункта. При проверка
на валидността на договора се установи, че същият съдържа информация, която е
необходима да кредитополучателя относно лихвен процент, начин на определяне на
годишен процент на разходите и предпоставки за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е твърдението на въззивника В.Л., че не е получавал от
кредитора „ОББ“ АД сумата от 960 лв., поради което не дължи връщането й. С
оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза съдът намира
това твърдение за неоснователно. Регламентацията на договора за банков кредит
се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
Съгласно легалното определение в чл.430 , ал.1 ТЗ с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/ чл.305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита както е в конкретния случай, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Настоящият състав намира за доказано
при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита. Установено е
безспорно надлежно заверяване на сметката с титуляр ответника В.Л. съгласно съответните
записвания в електронната система на банката от 19.06.2014г. Именно със
заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната
следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В действащата
към момента нормативна уредба, вкл.и в Закона за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/, липсва изискване за предоставяне, от страна на банката, на
нарочен писмен документ/разписка/, доказващ осъществяването на банковата
операция, съответно изпълнението на поетото с договора задължение на банката.
Поради изложеното правилно е прието в обжалваното решение от първоинстанционния
съд, че сумата по процесния кредит е била преведена по откритата на името на
кредитополучателя разплащателна сметка. Поради което твърдението на
въззивника-ответник, че не е получавал претендираната от ищеца сума е
неоснователно.
Въззивникът Личичков
своевременно е оспорил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета
по делото. Не се установи същият да е ангажирал други доказателства или да е
направил своевременно доказателствени искания във връзка с направеното
оспорване. С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна в
частта, в която се твърди липса на квалификация на вещото лице, поради което
следва да бъде оставена без уважение.
По делото не са релевирани възражения срещу извършената промяна на
кредитора по силата на договора за цесия от 31.01.2018г., с който задължението на ответника „ОББ“ АД, произтичащо от договор за
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 18.06.2014г. е изкупено от „Е.М.“
ЕООД. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че по делото е установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на главница в
размер на 808.79 лв. и договорната лихва за периода от 10.11.2011 г. до 10.06.2016
г. в размер на 55.47 лв. По изложените съображения решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, в която е призната дължимостта на посочените
суми е правилно и следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на делото не се
дължат разноски на въззивника. Процесуалният представител на въззиваемата
страна – адв. Г.Х. е направила изявление, че не претендира разноски за въззивна
инстанция, поради които такива не следва да й се присъждат.
С оглед цената на исковете и на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51303/25.02.2020г. постановено по гр.д. №
42503 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 140 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.