№ 28334
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110154346 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от Е. Д. М. срещу ... с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от непозволено увреждане от нарушение на принципа за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, за което не било налично основание, доколкото липсвала правна и
фактическа сложност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.10.2023г.
до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че ответникът нарушава принципа на решаване на
адм.д. № 1281/2018 г. по описа на АССГ в разумен срок. Поддържа, че от бавенето на
производството изпитал жесток стрес, болки, страдания, безпокойство, чувство на
безнадежност, отчаяние и безпомощност. Посочва, че чрез действията си ответникът му
нарушил достойнството и вярата в правосъдието.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за недопустимост на предявения иск.
От направена справка в системата на СРС се установява, че по-рано е образувано гр.
д. № 18243/2023 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, което има същия предмет и страни. Това
е така, тъй като освен, че са образувани от Е. Д. М. срещу ..., то и по двете производства се
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв. за забавено
разглеждане на адм.д. № 1281/2018 г. по описа на АССГ и никой от тях не е заявен като
частичен като дори буквално двете искови молби имат идентично съдържание. Последният
извод не се променя поради факта, че ръкописно изписания текст в исковите молби,
обективиращ периода на увреждането е различен, доколко същото обстоятелство, има
значение единствено при определяне размера на обезщетението. На следващо място,
настоящият състав приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/
обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за
който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег (в този
смисъл и Определение № 49 от 29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 257/2019 г., III г. о., ГК,
Определение № 582 от 14.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4426/2018 г., IV г. о., ГК и др.).
При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1
ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Целта на забраната е да
1
се предотврати постановяването на противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За
да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено
нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати
служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото и по-рано образуваното в СРС производство по гр. д. № 54346/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за
прекратяване на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54346/2023 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав, на основание чл. 126, ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2