Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3978/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р.Н.В., ЕГН **********
с адрес *** срещу Технически университет Варна, Булстат ********* с адрес гр.
Варна, ул. „Студентска“ № 1 иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 53350лева, представляваща
обезщетение за незаконно недопускане до работа за заеманата от него длъжност
„ректор“ в периода от 15.11.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба- 08.04.2020г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата и
уточняващите я молби ищецът излага твърдения, че е полагал труд при ответника,
считано от 1989г. като асистент. Със свидетелство № 23634/10.05.2006г. на
Висшата атестационна комисия придобил званието „доцент“ и бива назначен на
длъжност „доцент“. След редовно проведен избор между него и Общото събрание на
университета било сключено допълнително споразумение към трудов договор №
ЛС-727/30.06.2015г. за срок от 30.06.2015г. до 30.06.2019г., т.е до изтичане на
4годишния му мандат. По време на мандата му бил избран за професор съгласно
заповед № 237/19.04.2016г. Считано от 15.11.2018г. със заповед на врид ректора № ЛС-413/14.11.2018г. било прекратено
трудовото му правоотношение за длъжност „професор“ на основание чл. 330, ал.2,
т.2 КТ, чл. 58, ал.1, т. 4 ЗВО и чл.35, ал.3 вр.
ал.1, т.1 ЗРАСРБ, като съответно бил отстранен от кабинета си и достъпа до
работата му. Твърди, че към момента на
уволнението, той е продължавал да заема длъжност „ректор“ на ТУ Варна, а не е
заемал длъжност „професор“. Изборът му за професор имал значение само за
размера на трудовото му възнаграждение. Заповедта за уволнение била издадена и
при непроведена процедура за отзоваване от длъжност „ректор“, което не се
случило и до изчитане на мандата му на 30.06.2019г. Твърди, че със заповедта за
уволнение е бил отстранен от длъжност, която не заема, с което фактически бил
незаконно отстранен от длъжността му по действащия между него и ответника
трудов договор за длъжност „ректор“. С влязло в сила на 25.03.20г. решение по
гр.д. № 18698/2018г. на ВРС, уволнението му било отменено. Твърди, че в
резултат на издаването на заповедта за незаконното му уволнение и фактическо
отстраняване от длъжност „ректор“, заемана от него до изтичане на мандата му
30.06.2019г., бил лишен от правото си на труд и дължимото за това трудово
възнаграждение в месечен брутен размер от 7100лева. Затова и заявява претенция
за обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода 15.11.2018г. до 30.06.2019г.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва, че въз основа на допълнително споразумение
към трудов договор № ЛС-727/30.06.2015г., сключено след редовно проведен избор,
ищецът е заел длъжност „ректор“ за срок от 30.06.2015г. до 30.06.2019г.; че по
време на мандата си като такъв е спечелил конкурс за заемане на академична
длъжност „професор“; че му е присъдена академична длъжност „доктор на науките“;
че със заповед № ЛС-413/14.11.2018г. считано от 15.11.2018г. е било прекратено
трудовото му правоотношение за длъжността „професор“, което с влязло в сила
решение е било прието за незаконно. Оспорва с издаването на въпросната заповед
ищецът да е бил фактически незаконно отстранен от работа на длъжност „ректор“,
както и от негова страна да са извършвани незаконни фактически действия по
отстраняване и недопускане до работа. В тази връзка твърди, че със заповед №
РД09-2738/28.09.2018г. на министъра на образованието и науката е била назначена
проверка от Комисията по академична етика към министъра на образованието и
науката по повод подадени сигнали за плагиатство в представени дисертационни и научни
трудове на ищеца. Изготвен е бил доклад от комисията, в който е било прието, че
при написване и защита на дисертационен труд за присъждане на научна степен
„доктор на науките“ и в представени от него научни трудове за заемане длъжност
„професор“, ищецът е представил като свои трудове на колеги от ТУ Варна и чужди
автори, без съответното позоваване и цитиране, с което е извършил нарушение на
чл. 30, ал.2, т. 3 ЗРАСРБ. Въз основа на този доклад, със Заповед № РД
09-3271/13.11.2018г. на основание чл.10, ал.2, т.6, б. „г“ от ЗВО вр. чл. 35, ал.1, т.1 ЗРАСРБ, министърът е назначил
проф.д-р инж. Димова за временно изпълняващ длъжност ректор на ТУ Варна за срок
до избиране на нов ректор, но за не повече от 6месеца. На основание чл. 60 АПК
е допуснато предварително изпълнение на тази заповед. На 14.11.2018г. четирима
представители на МОН са
посетили ректора, и в негово присъствие и на двамата зам. ректори са връчили на
професор Димова Заповед на министъра, за назначаването й за временно изпълняващ
длъжността ректор, със заявление, че от този момент ищецът няма да упражнява
пълномощията си като ректор и следва да освободи работното си място на временно
назначената на длъжност проф. Димова. Ищецът не се е
възпротивил. На 14.11.2018г. му е била връчена и заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение за длъжност „професор“. На 22.03.2019г. ОС на ТУ
Варна с
мандат 2015г.-2019г. е избрало проф.д-р инж. Димова за довършване на мандата
2015-2019г. На 24.05.2020г. Общото събрание, което е с мандат 2019-2023г. е
провело събрание, на което е избрало професор Венцислав Вълчев за ректор с
мандат 2019-2023г. Твърди, че заповедта на министъра № РД
09-3271/13.11.2018г. е издадена във връзка с невъзможността на ищеца да
изпълнява длъжността „ректор“ след 13.11.2018г. и за срок до избор на нов
ректор, но за не повече от 6месеца, в изпълнение правомощията на министъра по
чл.10, ал.2, т.6, б „г“ ЗВО. С нея безспорно ищецът е бил „отстранен“ в рамките
на мандата му, тъй като нормата на чл.10, ал.2, т.6, б „г“ ЗВО регламентира, че
лице заемащо длъжност ректор, за което е установено „плагиатство“ в научните му
трудове, няма право да упражнява правомощия на ректор, независимо дали мандатът
му е изтекъл, дали е отзован предсрочно и независимо дали ТПО като ректор е
прекратено или не. В случая е било установено по отношение на ищеца по
надлежния ред „плагиатство“, поради което същият не е бил лишаван от възможност
да работи като ректор за времето след 13.11.2018г. и затова не му се следва и
обезщетение. Твърди и че ищецът е бил отзован с избора на ОС на ТУ Варна на нов
ректор от 22.03.2019г. Посочва, че със заповед № 138/12.03.20г. на ректора на
ТУ Варна, на ищеца е била отнета научната степен „д- р на науките“, поради
което и не му се следва допълнително възнаграждение за придобита научна степен.
Със заповед № 237/29.05.20г. на ректора на ТУ Варна е било прекратено и ТПО с
ищеца за длъжност професор и е бил отменен конкурсът и резултатът от него за
заемане на академична длъжност професор по професионално направление 5.2 за
избор на ищеца за заемане на академична длъжност „професор“. Отменена е била и
заповед № 237/19.04.2016г. на ректора на ТУ Варна, с която е бил утвърден
изборът на ищеца за заемане на академична длъжност професор по професионално
направление 5.2. В тази връзка твърди, че ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения като „професор“ и е получавал трудово възнаграждение за това, без да
е бил сключен трудов договор в нарушение на чл.54, ал.4, изр.2 вр. чл. 54, ал.1 ЗВО, поради което и не му се дължи
обезщетение за изпълнение на задълженията като професор или доцент. Сочи се
това да е резултат на собственото на ищеца недобросъвестно поведение, тъй като
бидейки ректор той не е изпълнил задължението си да сключи трудовия договор или
покани спечелилия конкурса за сключване на такъв в 1месечния срок, респ. като
спечелил конкурса не е поискал от ректора сключване на договора. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски, евентуално
отхвърлянето й за периода 22.03-30.06.2019г.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат.
В първото по делото
заседание, ищецът твърди, че в дневния ред на проведеното на 22.03.2019г., Общото
събрание на ТУ не е имало точка „отзоваване“ или „освобождаване“ на ректора. На
това заседание Венцислав Вълчев е бил избран да довърши мандата на ректора Р.В.
за периода 22.03.2019г. до 30.06.2019г. След 23.06.2019г. е конституирано ново
Общо събрание с мандат от 30.06.2019г. до 30.06.2021г., което избира Венцислав
Вълчев за редовен ректор. След влизане в сила на решението за възстановяване на
заеманата длъжност, ищецът се е явил на работа и му е предложено да заеме
длъжността „професор“. Впоследствие, с отделни заповеди обжалвани пред
Административен съд Варна, ректорът е отнел научните степени на ищеца „доктор
на науките" и „професор“. Относно твърденията за плагиатство посочва, че в
ОП Варна и РП Варна имало преписки, съотв. вх.№ 196
от 2018г. и вх. № 9954 от 2017г., по които е установена липса на извършено плагиатство.
В предоставения му срок ответникът
е представил писмени бележки, доразвивайки доводите си по неоснователност на
исковата претенция.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковите
претенции с правно основание чл. 213 КТ.
С нормата на чл. 213, ал.
2 КТ неправомерното недопускане до работа на служителя от
работодателя през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение, е скрепено с имуществената отговорност на работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение на недопускания служител. Размерът на
дължимото обезщетение се определя в размер на възнаграждението, което
служителят би получил, ако беше полагал труд в този период /така решение № 677/15.10.2010г. по гр. дело № 1302/2009г. на ІV ГО/.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът следва да докаже пълно и главно, че в процесния период в периода
15.11.2018г. до 30.06.2019г. ищецът е бил с ответника в трудово правоотношение,
по което е заемал сочената длъжност «ректор», като в този период работодателят
не го е допуснал да полага труд по заеманата длъжност, без има законово
основание за това, както и размер на дължимото обезщетение на база дължимото за
периода БТВ. Ответникът съответно дължи доказване на възраженията си, че при
спазване на трудовото законодателство ищецът е отстранен от заеманата длъжност
„ректор“ в изпълнение на Заповед № РД 09-3271/13.11.2018г. на основание чл.10,
ал.2, т.6, б. „г“ от ЗВО вр. чл. 35, ал.1, т.1 ЗРАСРБ
на министъра за назначаване проф.д-р инж. Димова за временно изпълняващ длъжност
ректор на ТУ Варна; че с решение на ОС на ТУ Варна е избран нов ректор на ТУ
Варна. В тази връзка е необходимо ищецът да се е явил на работа, да е изразил
желанието си да престира
труд или поне да е положил минимални усилия насочени към работодателя си, от
които да става ясно, че той е готов и е на разположение да изпълнява служебните
си задължения. А отговорността на работодателя възниква, когато последният
обективно и реално е възпрепятствал работника при упражняване на правата му
отказвайки да му предостави условия на труд и дори минимално съдействие, без
което той не би могъл, въпреки готовността си да престира работна сила.
Между страните са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че въз основа
на допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-727/30.06.2015г., сключено
след редовно проведен избор, ищецът е заел длъжност „ректор“ за срок от
30.06.2015г. до 30.06.2019г.; че по време на мандата си като такъв е спечелил
конкурс за заемане на академична длъжност „професор“; че му е присъдена
академична длъжност „доктор на науките“; че със заповед № ЛС-413/14.11.2018г.
считано от 15.11.2018г. е било прекратено трудовото му правоотношение за
длъжността „професор“, което с влязло в сила решение по гр.д. № 18698/2018г. на
ВРС е било прието за незаконно.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява, че: Със заповед №
РД09-2516/14.09.2018г. на министъра на образованието и на основание чл. 25,
ал.4 ЗА, чл.30а от ЗРАСРБ и чл.6, ал.4 Правилника за дейността на Комисията по
академична етика е била определена комисия по етична етика по повод подадени
сигнали съдържащи твърдения за наличие на плагиатство в представени
дисертационни и научни трудове на проф. Р.В.-*** в процедури по придобиване на научна
степен „доктор на науките“ и заемане на академична длъжност „професор“.
Комисията е изготвила доклад, с който е приела, че при написването и защитата
на дисертационния си труд за присъждане на научната степен „доктор на науките“
и в представени от него научни трудове за участие в конкурс заемане на
академична длъжност „професор“ е представил като собствени, трудове на свои
колеги от ТУ Варна и от чужди автори без съответното позоваване и цитиране-
плагиатство по см. на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, с
което е извършил нарушение на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ. Въз основа на
установеното от комисията със заповед № РД 09-3271/13.11.2018г. на министъра на
образованието и науката за временно изпълняващ длъжност ректор на ТУ Варна е
била назначена проф.д-р инж. Розалина Димова за срок до избиране на нов ректор,
но за не повече от шест месеца. С решение на ОС на ТУ Варна от 22.03.2019г. за
ректор на ТУ Варна за мандат 2015- 2019г. е бил избран проф.д-р инж. Венцислав
Вълчев. С решение на ОС на ТУ Варна от 24.06.2019г. за ректор на ТУ Варна за
мандат 2019- 2023г. е бил избран проф.д-р инж. Венцислав Вълчев. Със заповед №
138/12.03.2020г. на ректора на ТУ Варна на ищеца е била отнета научната степен
„доктор на науките“. С влязло в сила на 25.03.2020г. решение по гр.д. №
18698/2018г. на ВРС е било признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца извършено със заповед № ЛС-413/14.11.2018г. на врид
ректора на ТУ Варна и ищецът е бил възстановен на заеманата от него длъжност
„ректор“ на ТУ Варна. Със заявление до ректора на ТУ Варна от 27.05.2020г.
ищецът е изявил готовност на 29.05.2020г. да се яви на работа. С уведомление от
28.05.2020г. ищецът е бил известен от ректора на ТУ Варна, че понастоящем няма
право да заема длъжност „ректор“, тъй като мандатът му за заемане на длъжността
е изтекъл на 23.06.2019г., а при извършена проверка е установено, че липсва
сключен трудов договор за заемане на академичната длъжност „професор“, поради
което му е предложено подписване на такъв.
За установява размера на
претенцията по чл. 213, ал.2 КТ по делото бе изслушано заключение по допусната
съдебно- счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните. От
заключението на в.л. става ясно, че размерът на месечното възнаграждение, което
ищецът би получил, ако бе на работа в периода 15.11.2018г. до 30.06.2019г. е 41955,39лева,
а за периода 15.11.2018г. до 22.03.2019г. 24363,80лева.
Принципно, страните не спорят, че за въведения период 15.11.2018г. до 30.06.2019г. вкл. ищецът реално не е полагал труд при ответника, а и това се установява
от анализа на събраните по делото доказателства. Обективно, след като със заповед № РД09-3271/13.11.2018г. на министъра на образованието и науката за
временно изпълняващ длъжност ректор на ТУ Варна е била назначена проф.д-р инж.
Розалина Димова, ищецът е бил фактически отстранен от възможността да изпълнява
заеманата към него момент длъжност „ректор“ на университета, макар и юридически
това да не е така. Съгласно чл. 29, ал.1, т.4 ЗВО /ДВ бр. 60/1999г./ изборът на ректор на
университета се извършва от Общото събрание като орган на управление на висшето
заведение. Правомощията на ректора на висшето
училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало, като той
изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца
/чл. 24 ЗВО/. И доколкото заеманата от ищеца длъжност „ректор“ е изборна
и мандатна, то възможностите за освобождаване от нея преди изтичане на 4г.
мандат, са разписани лимитативно в чл. 35, ал.1 ЗВО и
те са или по негово желание, или чрез отзоваване с решение на органа, който го
е избрал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Страните не спорят, че считано от 15.11.2018г.
ищецът е бил освободен със заповед № ЛС-413/14.11.2018г. на
врид ректора на ТУ Варна от длъжност „професор“. За
тази длъжност ищецът е нямал сключен трудов договор, каквото е изискването на
чл. 54 ЗВО, факт твърдян от него и признат от ответника с отговора на исковата
молба, а и в уведомление от 28.05.20г. на ректора на ТУ Варна до ищеца. Действително
в решението на ОС на ТУ Варна от 22.03.2019г. за избор на ректор на ТУ Варна за
мандат 2015- 2019г., липсва обективирано такова за предсрочно отзоваване на
ищеца от заеманата длъжност „ректор“. Т.е за процесния период липсва надлежно
проведена процедура по предсрочно прекратяване мандата на ищеца на длъжност
„ректор“, а заповед № ЛС-413/14.11.2018г. касае прекратяване на ТПО, по
което е заемал академичната длъжност „професор“. В случая, съдът е длъжен да
зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение
по гр.д. № 18698/2018г. на ВРС, с което заповед №
ЛС-413/14.11.2018г. е била отменена като незаконосъобразно и ищецът е бил
възстановен на заеманата преди това длъжност „ректор“. Обстоятелството, че със
съдебното решение ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „ректор“, заставя настоящият съд на основание чл. 299 ГПК да приеме,
че правоотношението за тази длъжност е прието за прекратено с посочената
заповед, поради което и работодателят
не е допуснал нарушение на основно свое задължение да осигури на работника или
служителя условия за изпълнение на работата. Само на това основание
съображенията на ищеца, че със заповед № ЛС-413/14.11.2018г. касаеща
прекратяване на правоотношение касаещо длъжност „професор“ се е стигнало до
фактическо отстраняване от длъжност „ректор“ не могат да бъдат споделени. Последващата отмяна на уволнението като незаконно
създава за ищеца друг ред на защита правата му за неполучено трудово
възнаграждение по повод незаконното уволнение. В заключение, исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за
адв.възнаграждение в размер на 2600лева и 100лева за в.л. Съобразно изхода на
спора така посочените разноски следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Н.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу Технически университет
Варна, Булстат ********* с адрес гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1 за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 53350лева, представляваща обезщетение
за незаконно недопускане до работа за заеманата от него длъжност „ректор“ в
периода от 15.11.2018г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 08.04.2020г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.213, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
Технически университет Варна, Булстат ********* сумата от 2700лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: