Решение по дело №585/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л. С. У. с адрес гр. Казанлък, [жк], вх. А, ет.6, ап.16, подадена чрез пълномощника му адв. С. Р. от АК – Стара Загора, против Решение № 109 от 30.04.2024г., постановено по АНД № 203/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № НП-ПБЗН-С32-55 от 22.11.2023г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. Казанлък (РСПБЗН).

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за допуснато нарушение на Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания при издаването на наказателното постановление, като поддържа, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е ясно за нарушението на коя точно законова разпоредба е вменена административнонаказателната отговорност. Счита, че от страна на наказващия орган не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на обвинението за извършено нарушение на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-ПБЗН-С32-55 от 22.11.2023г. на Началника на РСПБЗН – Казанлък.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Л. С. У. от гр. Казанлък, против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-С32-55 от 22.11.2023г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-СЗ2-3-18/ 31.10.2023г., на Л. У. на длъжност Изпълнителен директор на „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД, е наложено административно наказание глоба в размер 200лв., на основание чл. 265, ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за което носи отговорност съгласно чл.5, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 12.10.2023г. проверка на основание чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР в обект: производствено предприятие, находящо се в гр. Крън, общ. Казанлък, [улица], експлоатирано от „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД, е установено, че в североизточната част на новия цех „Монтажен-юг“, който е въведен в експлоатация на 01.06.2023г., е обособено складово помещение с площ 941.45кв.м, което съгласно одобрената проектна документация, представена при проверката, е предвидено като основен склад за елементи от категория по пожарна опасност Ф5Д. При проверката е установено, че помещението не се ползва по предназначението, предвидено в проекта, а се използва като склад за негорими материали в горими опаковки (картонени опаковки, дървени сандъци и палети и др.) от категория по пожарна опасност Ф5В, без да са предвидени и изпълнени в помещението необходимите пасивни и активни мерки за защита за такъв вид помещения (отделяне на помещението от останалата част на сградата с пожарозащитни прегради и огнеустойчиви врати, пожароизвестителна система, вентилационна система за отделяне на дим и топлина, вътрешни пожарни кранове), в нарушение на нормативно установените изисквания на Наредба № Із-1971/ 29.09.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на Изпълнителния директор на „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД - Л. С. У., съгласно чл.5, т.1 във вр. с § 1, т.8 от ДР на от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО, с налагане на административно наказание, определено в нормативно предвидения минимален размер.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на деянието, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на нормативната разпоредба установяваща забрана (чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите), неспазването на която представлява административно нарушение по см. на чл.265, ал.1 от ЗМВР.

Обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно, от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че извършването на вмененото нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че е доказано извършването на санкционираното нарушение по време, начин и място, посочени в наказателното постановление. Изложените от въззивния съд мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Във връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи, че противно на твърдяното в жалбата, съгласно таблица 2 към чл.8, ал.2 от Наредба № Із-1971/ 29.09.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, релевантни за определянето на категорията на пожарна опасност на помещенията, са както обема, така и площта от помещението, на която са разположени негорими материали, опаковани в горим амбалаж. Възможността за отнасяне на помещението към категория по пожарна опасност Ф5Д е допустимо, само когато негорими материали в горими опаковки са разположени на площ и в обем, непревишаващи 10 % от площта и обема на помещението, но не повече от 200 m2 (когато не е осигурена автоматична пожарогасителна инсталация, както е в случая). С оглед събраните по делото гласни доказателства - показанията както на извършилите проверката по чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”, така и показанията на отговорникът по пожарна безопасност в проверяваното предприятие, очевидно не е било изпълнено нито едно от кумулативно изискуемите се условия за обем и площ (вкл. за максимално допустима площ за разполагане на негоривни материали в горивни опаковки) в проверяваното складово помещение с площ от 941.45кв.м, за отнасяне на това помещение към категория по пожарна опасност Ф5.

Обоснован и съответен на закона е и изводът на въззивния съд, че като Изпълнителен директор на „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД по сключен трудов договор за управление и с оглед на възложените му функции, пълномощия и отговорности, вкл. да управлява и представлява „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД, както и да решава всички въпроси и да извършва всички фактически и правни действия, които не са от изключителната компетентност на управителя на дружеството, Л. У. има качеството на ръководител по см. § 1, т.8 от ДР на Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО, отговорен съгласно чл.5, т.1 от посочената Наредба, за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обекта на „СУПЕРАБРАЗИВ“ ЕООД и за спазване на изискванията на Наредбата, поради което може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.265, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на задължения или за допускане неизпълнението на задължения, произтичащи от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014г. за ПНПБЕО.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 30.04.2024г., постановено по АНД № 203/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.